Определение по дело №5079/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2105
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Снежина Колева Георгиева
Дело: 20191100605079
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               

   

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр.София ,   23. 06. 2020г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 17-и въззивен състав, в закрито заседание на  23.06,  две хиляди и  двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СНЕЖИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ :  ПЕТЪР САНТИРОВ

Мл. с-я : РОСИ МИХАЙЛОВА

 

разгледа, докладваното от съдия Колева  нчд  5079 / 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Делото  е  по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

 

С определение от 25.09.2019г.  по  НЧД 14588/19г., СРС , 7- и състав е потвърдил  постановление на СРП от 22.08.2019г. за прекратяване на наказателното производство ДП № 11134/18г. по описа на СРТП – ОР СДВР.

Определението е обжалвано от в срок  от пострадалата  С.Р. Г.-К.с искане да се отмени. Твърди се,  че данните по делото не са оценени в съвкупност, т.к. са игнорирани настъпилите усложнения в здравословното състояние на лицето – „значително затрудненото й движение, довело до трайно увреждане на здравето“,  преценено от повереника като причинена й средна телесна повреда.   

От СРП становище не е постъпило.

Софийски градски съд, намери  следното :

Данните по делото не сочат на всестранно  и безсъмнено изясняване на получените  от  С.Р. Г.-К.увреждания  от  ПТП-то с оглед не само първоначално установените й увреждания в резултат на изследвания към 22.01.2018г. и 30.01.2018г., но и с оглед субективните й оплаквания , продължили  през 2018г. и наложили оперативната интервенция и хоспитализацията й през януари на следващата 2019 година.

Така първата СМЕ по писмени данни от 27.09.2018г., изготвена от д-р В.е установила следните причинени на Г.-К.увреждания: контузия на левия глезен, контузии на корема  и гръдния кош; контузия /навяхване /на шията; охлузвания в дясно челно на главата; вътречерепна травма / при нормална енецефалограма/; частично разкъсване на вътрешната успоредна връзка, съпътстващо от огнища на медуларен едем /оток на костния мозък/ в странчиния кондил на лявата бедрена кост, по медиалната /предна/ фасета на пателата /коляонно капаче/  и по хода на ставните повърхности на праксмилната тибио-фибуларна става / глезенна става откъм малкопищялната кост /- / 30.01.2018г./  и открита рана по окосмената част на главата 23.01.2018г. Даденото  заключение е, че се касае за мекотъканни травми, реализирали временно разстройство на здравето, неопасно за живота при ненастъпили усложнения в оздравителния период от ортопедично, съдово, неврологично или друго естество/ .

ДСМЕ по писмени от 28.04.2019г., изготвена от д-р В.,  след анализ на  медицинска документация от История на заболяването  по повод осъществена хоспитализация и операция от 07.01. до 14.01.2019г.  е            установила, че са били диагностицирани клинчино и чрез образни изследвания следните диагнози фас – фрактура остеохондрали на медиалния кондил на лява бедрена кост; дисекираща остеохондроза и лезия на медиалния менискус на лямвото коляно със субективни оплакванияь за болки и и ограничени движения в лявата колянна става. Оценено е, че на  клиничен съвет било взето решение да се осъществи остеохондропластика и парцеална менисцектомия  на увредената част на менискуса и че след изписването бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за 8 дни.  В.л. е посочило, че проведената операция е била наложителна, с оглед продължаващите субективни оплаквания на пациентката, както и че тези допълнителни материали не дават основание за корекция или и допълнение на към определената медико – биологична характеристика на уврежданията  от първоначалната експертиза  .

Изготвената КСМЕ  от 23.05.2019г. с участие освен на специалист по съдебна медицина и на ортопед  е следвало да отговори на въпроса : след проучване на цялата медицинска документация какво лечение е било предприето и наложително ли е било . Вещите лица В.и д-р Н.Ц./ УМБАЛСМ Пирогов/  в заключението са посочили, че оперативната интервенция е била наложителна предвид продължаващите субективни оплаквания  и с цел предотвратяване на допълнителни усложнения на опорната функция на долния крайник и ходенето, които са били затруднени за срок по – кратък от 30 дни от датата на оперативната интервенция / в епикризата липсвали  данни за препоръки: рехабилитация, физиотерапия , помощни средства при ходене и др./  Счетено е, че не се налага промяна или допълване на първоначалната СМЕ относно медико-биологичната квалификация на телесната повреда.

В същото време в КСМЕ  от 23.05.2019г. при анализа на данните по делото  са  изтъкнати съществени, според настоящия състав обстоятелства, а именно:

заявено е, че от първоначалната медицинска документация установените травми отговарят на навяхване на лявото коляно и лечението му е 3 седмици покой; подчертано е, че в първоначалната документация липсва отбелязване на увреда на медиалния мениск . Отчетено е, че такава увреда е възможна като част от първоначалната увреда, още повече,  че се среща 10 пъти по – често от тези на латералния, но такава увреда не е била установена на 30.01.2018г;  относно остеохондралната фарктура на  медиалния бедрен кондил   е посочено, че не може да се докаже връзка с установения едем на латералния бедрен кондил ; относно нуждата от оперативна интервенция  същата е била нужна, но се счита, че не може да се докаже причинно – следствената връзка между претърпяното ПТП  и показанията на оперативно лечение.

Така дадените отговори на вещите лица  и в частност приетата от тях липса на причинна връзка между ПТП от 22.01.2018г. и  установените клинично и рентгенографски увреждания, наложили операция на  07.01.2019г., е  било нужно да се внимателно да се оценят от решаващият орган, т.к. :                                   в самата оперативна документация  / предоперативна епикриза/  е било отразено, че болки  и блокажи на ставата, датирали от злополуката с л.а. на 22.01.2018г. , а и  самите вещи лица са заявили, че този вид увреда е 10 пъти по – честа от тази на латералния мениск;  

в гласните свидетелски показания,  пострадалата  на  06.12.2018г.  

е очертала субективните си оплаквания относно болка в коляното при движение и при сгъване и разгъване, което кореспондира и данните от личната й лекарка д-р – св. П.Х., която поддържа, че й е издала направление за ортопед на 22.03.2018г. /препоръчал кинезетерапия, болкоуспокояващи и оперативно лечение/; последната свидетелка сочи, че заради оплакванията отново е била посетена „Софиямед“ и чрез ЯМР е установено все още частично разкъсване на връзката, а на 01.11.2018г.при изследването на пострадалата  в МДЛ „Спектър“ било установено не скъсване на връзка, а Бейкарова киста;

      писмените доказателства -  Амбулаторен лист от 22.03.2018г. за

преглед на С.Р. Г.-К.в МЦ „Св.Петка“ / л.102/  и  МР изследване от  МДЛ „Спектър“ от 01.11.2018г. / л.201/ са потвърждение на данните от  посочените гласни източници.

                     Всички тези източници са останали извън вниманието на вещите лица,  а наличието им поражда съмнения относно пълнотата и обосноваността на ДСМЕ и КСМЕ.

                    Отделно с оглед противоречивия доказателствен материал : липса на констатирани увреди по ляво коляното от 22.01.18г. ; установяване на такива на 30.01.18г.;  допълнително данни  за МРТ изследване от 22.03.18г. и от 01.11.2018г., но не събрани и оценени; медицинска документация от история на заболяването № 190/07.01.2019г.  е необходимо да се обмисли при повторна експертиза вещите лица да изследват всички гласни, писмени  източници, като в допълнение да се  извърши  самостоятелно разчитане на дисковете /снимките/ лявата колянната става на С.Р., приложени по делото, а при необходимост да се съберат данни  от лечебните заведения  / само за пример  от 22.03.18г. , от 01.11.2018г. и от ИЗ от 07.01.2019г./ и на тази база да се даде отговор от  съответни вещи лица  какви са уврежданията / вид и продължителност на страданието/  при С.Р.   К.-Г.;  какъв е механизма на причиняването им, като  и по всички други въпроси, които разследващите намерят за относими за изясняване на делото.

                   С оглед горното, въззивният съд намери, че постановлението на СРП   е незаконосъобразно и необосновано, поради което  и следва да се отмени, както потвърждаващото го определение на СРС.     

Воден от горното и на основание  243, ал.8 вр. с ал.6 вр. ал.5, т. 3 НПК , СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение на СРС от 25.09.2019 на СРС, н.о. 7-и състав по н.ч.д. 14588/19г. , а вместо него постановява 

ОТМЕНЯ постановление на СРП от 22.08.2019г. за прекратяване на наказателното производство ДП № 11134/18г. по описа на СРТП – ОР СДВР, пр.пр. № 14078/2018г.   и

ВРЪЩА делото на  СРП, с оглед посоченото в мотивната част.  

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Да се уведомят страните  .                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: