Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.12.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14666 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.09.2019
г. по гр.д. № 5153/18 г., СРС, ІІІ ГО, 144-ти с-в е осъдил на основание чл.200 от КТ и чл.86
от ЗЗД М. на О., ЕИК*******, с адрес: гр. София, ул. *******“, № *, представлявано
от Министъра на О. да заплати на Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адвокат М. сумата от 2
000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, случила се
на 08.07.2016г. във връзка и по повод изпълнение на трудовите задължения на Н.П.
- около 08.30 часа на път за работа в посока ул.“Хъшове“ към бул. „Александър
Стамболийски“ към ул. „Рибен буквар“ и в района на кръстовището с ул.“Христо
Благоев“ управлявайки личния си автомобил „Нисан“ с per. № *******претърпял ПТП - предприел маневра, завиване
на ляво“ и бил ударен от автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *******,
ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба -
24.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението като е отхвърлил
иска за разликата до 20 000
лева както и осъдил ответника М. на О.,
ЕИК*******, с адрес: гр. София, ул. *******“, № *, представлявано
от Министъра на О. да заплати на ищеца Н.М.П.
сумата от 314,44 лева - вземане за обезщетение за забава върху главницата от
2 000 лева за периода от 08.07.2016г. до датата на предявяване на иска-24.01.2018г.
като е отхвърлил иска за горницата
до 1 561,45 лева. Осъдил е М.
на О., ЕИК*******, с адрес: гр. София, ул. *******“ № 3, представлявано от
Министъра на О. да заплати на Н.М.П.,
ЕГН **********, с адрес:г*** чрез адв. М. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева-съдебно-деловодни разноски. Осъдил е М. на О., ЕИК*******, с адрес: гр.София, ул.*******“ №
*, представлявано от Министъра на О. да
заплати по сметка на
Софийски районен съд 200
лева -
възнаграждение за вещо лице
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби.
С
въззивна жалба от ищеца Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощника по делото адвокат М. от САК, със съдебен
адрес:***, кантора 13 в частта, в която СРС е отхвърлил иска по чл.200 КТ относно претендирания размер за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука за разликата
над 2 000 лв. до 20 000 лева, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД
за разликата над 314,44 лв. до 1561,45 лв. и в частта относно присъдените
разноски за адвокатски хонорар за разликата над 200 лв. до 2 000 лв. с мотиви, изложени в
жалбата.
Твърди се, че съдът е законосъобразно
е приел, че на 08.07.2016г. ищецът е пострадал от ПТП, от което е получил
увреждане на здравето довело до временна неработоспособност в размер на 24 дни,
както и че злополуката е трудова по смисъла на чл.200 КТ. Съдът обаче не е взел предвид, че получените
увреждания не само са довели до интензивни болки, страдания,
неудобства и дискомфорт, но и, че продължават към момента на изслушването на
вещото лице. Сочи се, че диагнозата е „мозъчно сътресение”, без открита
вътречерепна травма и стеснение на ниво С5- С6 на шийните прешлени. Мозъчното
сътресение макар и за кратко време е било предшествано с пълна загуба на
съзнание, която поставя в реална опасност живота на ищеца. От събраните
доказателства може да се направи извод за причинена телесна повреда-мозъчно
сътресение, придружено със загуба на съзнание за период от няколко минути,
явяващо се разстройство на здравето, временно опасно за живота. От друга страна,
неправилен се явява решаващият извод на съда и за продължителността на
търпените болки и страдания, обуславяйки ги за период единствено съобразен със
срока на болничния лист. Пак от СМЕ по делото се установява друга различна
обстановка, а именно продължителни във времето болки от над две години след инцидента, като тези доводи се
подкрепят и от свидетелските показания по делото. Неправилно съдът ги е ценил
единствено в частта за притесненията за невъзможността на ищеца да продължа да
работи след пенсионна възраст. В случая пенсионната възраст е ирелевантна за
изхода на делото. Свидетелят сочи за невъзможността на ищеца да работи
професията си, която като главен счетоводител е свързана с работа на компютри,
като за ищеца това било трудно и било във връзка с влошеното му здравословно
състояние вследствие на инцидента.
Прави се извод за неправилно определен размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Естеството на причинените увреждания вследствие контузията
на главата, сътресението на мозъка, порезни рани на главата и охлузванията по
кожата на главата, продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, понесените от ищеца неудобства не обосноват извод за обезщетение
в размер на 2 000 лв., а за пълния претендиран размер от 20 000 лв.
Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да бъде отменено процесното в обжалваните части. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна М. на О., ЕИК*******, с адрес: гр. София, ул. *******“, № *, представлявано
от Министъра на О., чрез пълномощника по делото главен експерт-юрист К.оспорва
въззивната жалба. Не претендира разноски за настоящата
инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,
възникнали в резултат на трудова злополука, ведно със
законната лихва; както и сумата
от 1561,45лв., мораторна лихва за периода от 08.07.2016 г. до депозиране на
исковата молба на 24.01.2018г.
Ищецът Н.М.П., ЕГН ********** твърди, че е
бил в трудово правоотношение с ответното М. за периода до 01.10.2016г. на
длъжност „експерт в отдел Бюджет: при Дирекция Планиране, програмиране и
бюджет“, че преди настъпване на основанието за прекратяване на договора помежду
им - навършване на възраст за пенсиониране, на датата 08.07.2016г. около 08,30 часа на път за работа в посока ул.
„Хъшове“ към бул.“Александър Стамболийски“
към ул.“Рибен буквар“ и в района на кръстовището с ул.“Христо Благоев“,
управлявайки личния си автомобил „Нисан“ с per. № *******претърпял
ПТП - предприел маневра, завиване на ляво“ бил ударен от автомобил Фолксваген
Транспортер с рег.№ *******, който автомобил бил управляван от трето по делото
лице. От удара ищецът изгубил съзнание временно като дошъл в съзнание за
кратко, след което вече бил откаран с линейка до ВМА - София. За случилото се
бил съставен КП с № К-595. След постъпване в болница му били направени
множество прегледи и изследвания с поставена диагноза „мозъчно сътресение“ без
вътречерепна травма. Отделно от това след ядрено- магнитен резонанс било
установено стеснение на ниво С5 - С6 на шийните прешлени, за което се налагало
оперативна намеса с диагноза „сътресение на мозъка“. За горните увреждания,
които според ищеца са временно разстройство на здравето опасно за живота на
пострадалия и които довели до непоносими болки в главата, гадене, световъртеж с
домашен режим на лечение и предписание да не се излага на слънце, да не гледа
телевизия, да не чете т.е. да не натоварва очите си, да се поддържа медикаментозно заради
световъртежа, гаденето и непостоянното артериално налагане.
Ответникът М.НА О.в депозирания писмен
отговор е оспорил исковете.
Съдът констатира
следното от фактическа страна:
По делото е депозирана декларация за трудова злополука от 22.07.2016 г., вх. № 750 и Разпореждане
за трудова злополука № 19595/ 28.07.2016г. на НОИ, от които се установява, че
на датата 08.07.2016г. около 08,30 часа в района на ж.к.‘Разсадника“,
кръстовището между ул.“Хъшове“ и ул.“Христо Благоев“ в гр.София при движение на
ищеца по път за работа с личния му автомобил, е бил ударен от бус на трето по
делото лице, в резултат на което ищецът изпаднал в безсъзнание и бил откаран
във ВМА с диагноза „мозъчно сътресение“. Това увреждане се установява и от
Епикриза на Клиника по Неврохирургия към ВМА, както и от болничен лист от
12.07.2016г.
По делото е бил разпитан като свидетел
Р. С.С., от чиито показания се установява, че свидетелят е посетил
произшествието, участвал е в огледа от страна на КАТ и всички замервания, а
като колега на ищеца е трябвало да се погрижи за автомобила му. Сочи, че от
самото местопроизшествие и самият удар предположил, че П. е със сериозни
наранявания и след като посетил П. във ВМА бил информиран, че ищецът е
диагностициран с мозъчно сътресение и е настанен в неврохирургия. При среща с
ищеца във ВМА, П. му споделил, че изпитва силни болки в областта на главата и
шийните прешлени, чувства огромна тежест в областта на главата и има силен
световъртеж, че по отношение на инцидента не си спомня почти нищо. В резултат
на възникналото ПТП, ищецът над месец и половина отсъствал от работа, а след
завръщането му в продължение на 3-4 месеца се оплаквал от болки в областта на
главата. Нееднократно като колеги, свидетелят и ищецът са излизали в градинката
на пейката да поседят на въздух, което всъщност се повтаряло почти ежедневно.
Впечатленията на свидетеля за ищеца преди инцидента са за огромен работохолик,
но след случката от юли месец капацитетът му на работа намалял. В това
състояние П. бил близо 4-5 месеца, с непрекъснати оплаквания, изразяващи се в
чести почивки, затруднения с четене на компютърен текст, периодично замъгляване
на очите, което всъщност довело и до неговото пенсиониране.
Според приетата по делото СМЕ, П.
е бил с мозъчно сътресение и загуба на съзнанието, което се характеризира със
средна степен на увреждане без опасност за живота, но с болки, които са
продължили за период над 30 дни. Установените вреди са в причинно - следствена
връзка с процесното ПТП.
От правна страна:
На основание чл. 269. Въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Въззивното решение е валидно и
допустимо, а по същество законосъобразно.
Относно иска с правно основание чл.200 КТ
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
отговорност за вреди, причинени от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили на работника временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна отговорност. За да бъде налице такава отговорност, следва да
се установи наличие на
трудово правоотношение между страните, наличие на професионално заболяване или
трудова злополука, без да се налага изследване и установяване на виновни
действия или бездействия на длъжностни лица на работодателя, като това следва
да бъде установено по съответния административен ред, причинена временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт,
вреда-имуществена или неимуществена и причинна връзка между професионалното
заболяване или трудовата злополука и вредата. В решение 374 от 23.07.2014 г. по
гр.д. № 3766/13 г., ГК, ІV ГО е посочено, че в разпоредбите на чл.57
и следващите от Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране, разследване и квалифициране на
злополуката като трудова, която е детайлизирана в Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова
злополука и е официален удостоверителен документ за установените в
него факти. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно
наличието на трудова
злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по този текст. Установяването
на факта на трудовата злооплука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като
е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран.
Липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,
ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на
трудова злополука в рамките на съдебното исково производство. В този
смисъл е установената трайна практика на ВКС, а именно решение
№ 31/02.02.2011 г. по гр. дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение
№ 109/12.03.2012 г. по гр. дело № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение
№ 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на ВКС, III г.,
решение № 339/10.10.2011 г. по гр. дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др.,
всички постановени по чл.290 ГПК. За да се уважи предявен иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени като последица от трудова злополука следва да се установи наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова
злополука и настъпили вреди за ищеца, които са последица от
злополуката. В настоящият казус по делото е представено доказателство за наличие на трудова злополука, като е представено Разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО № 19595 от 28.07.2016 г., с което е прието, че злополуката е трудова по
чл.55, ал.2 от КСО.
Настоящата
инстанция също приема, че са налице всички цитирани кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 200 КТ. Съгласно чл. 55,
ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. По делото е
установено, че ищецът е бил работник при ответника като е заемал
длъжността „експерт“ в Дирекция, планиране,
програмиране и бюджет“. На процесната
дата, ищецът, пътувайки за работното си място е бил участник в ПТП, от което
получил внезапно увреждане на здравето,
довело до състояние на временна неработоспособност, бил е в отпуск по
болест в размер на 24 календарни дни. Злополуката е трудова по смисъла на
горецитираната норма, призната е за такава и от органите на НОИ с Разпореждане
от 28.07.2016г., което разпореждане като влязъл в сила индивидуален адм.акт е
условие за уважаване на иска по чл. 200 от КТ.
В тази жалба на практика с обжалва само размера
на претенцията за претърпените болки, стрес, физически и психически страдания,
които съдът е присъдил в размер на 2000
лв. За присъждане на този размер СРС е приел, че възстановителният период от
физическо естество е бил сравнително кратък-бил е предписан режим на домашно
лечение от 24 дни без усложнения в хода на оздравителния процес, а
емоционалните страдания са били свързани с неудовлетвореното желание на ищеца
да работи и и след пенсионна възраст.
Съгласно т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г.
по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно
от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се
направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за
служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Настоящата
инстанция намира, че по делото е останал неизяснен въпросът за здравословното
състояние на ищеца в резултат на претърпяното от него увреждане. От приетата по
делото СМЕ не става ясно от къде вещото лице прави заключение, че ищецът е
получил загуба на съзнанието в резултат на мозъчното сътресение, че е търпял
болки в главата за около 3 месеца. Откъде се прави заключение, че характерът на
полученото увреждане е със средна степен на увреждане без опасност за живота и
какво означава това ? Следва да се изясни въпросът дали поставената диагноза
умерено изразена остеохондроза и спондилоза на нива С4-С5 и С 5-С 6 има някакво
отношение с претърпяна от ищеца трудова злополука и ако да, по какъв начин. Ето защо, настоящата
инстанция е допуснала преразпит на приетата по делото СМЕ, която като вещото
лице следва да отговори на така поставените въпроси.
От извършения във
въззивното производство преразпит на вещото лице по СМЕ в открито съдебно
заседание на 17.03.2020 г. се установява, че ищецът е получил
загуба на съзнание в резултат на мозъчното сътресение по данни на самият
пациент, който изрично заявява, че „няма спомен за случилото се“, че по делото
няма обективни данни, но от обичайната си практика вещото лице знае, че по принцип болките в главата са над 30 дни, че
по принцип след загуба на съзнанието се преминава към средна степен на
увреждане, но по принцип степента на
увреждане се поставя от съдебен медик, а вещото лице не е имало такава задача.
Най-накрая, поставената диагноза „умерено изразена остеохондроза и спондилоза
на нива С4-С5 и С 5-С 6“ няма някакво отношение с претърпяна от ищеца трудова
злополука и заболяванията са съществували преди нея.
Ето защо, СГС, след съобразяване с принципа на
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки причинените на ищеца неимуществени вреди, представляващи
внезапно увреждане на здравето, довело до състояние на временна
неработоспособност, като неимуществени
вреди се характеризират с кратък интензитет и
краткотрайна загуба на съзнание, с болки и страдания, отшумели за малко над
един месец, като за по-продължителното им времетраене няма обективни данни, намира,
че общият справедлив размер на обезщетението е определеният от СРС размер от 2 000
лв. Що се отнася до твърдението, че ищецът не е могъл да работи с компютри вследствие
на претърпения инцидент, като имал затруднение с четене на компютърния текст, то
СГС не кредитира показанията на разпитаният свидетел в тази част, като
изолирани твърдения неподкрепени с писмени доказателства-вещото лице по
приетата СМЕ не установява увреждания, свързани със затруднение с четене на
компютърния текст.
По
делото е постъпила втора въззивна жалба от М. на О., ЕИК*******, с адрес: гр. София, ул. *******“, № 3, представлявано от
Министъра на О., чрез пълномощника по делото главен експерт-юрист К.с мотиви,
че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, за да се
ангажира отговорността на ответника съгласно специалната разпоредба на чл.233,
ал.5 от ЗОВСРБ. Сочи се, че в съдебното решение, съдът е определил, че е
сезиран с иск с правно основание по чл.200 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД, тъй
като отговорността се търси от ответника като работодател на ищеца по трудово,
а не по служебно правоотношение. Към датата на претърпяното ПТП на 08.07.2016г., ищецът Н.М.П. е бил военнослужещ и е бил назначен
за държавен експерт в отдел „Бюджет“ на дирекция „Планиране, програмиране и
бюджет“. Същият имал сключен договор за военна служба по смисъла на чл. 134а
от ЗОВСРБ, а не КТ, тоест той не е по трудово правоотношение. Със заповед на
министъра на О. на основание именно разпоредби от ЗОВСРБ - навършване на
пределна възраст, е бил прекратен договора му за военна служба, освободен бил е
от длъжност и от военна служба и е бил зачислен в запаса. Именно поради това
обстоятелство се счита, че не са налице всички предпоставки за възникване в
тежест на М.НА О.задължение по чл.200, ал.1 от КТ за обезщетяване на причинени
на ишеца неимуществени вреди.
Въззиваемият по тази
въззивна жалба Н.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощника по делото адвокат М. от САК, със съдебен
адрес:***, кантора 13 оспорва същата
СГС намира, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Относно
обстоятелството дали злполуката е трудова или не важи казаното по-горе. По делото е представено доказателство за наличие
на трудова
злополука, а
именно Разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО № 19595 от 28.07.2016 г., с което е прието, че злополуката е трудова по
чл.55, ал.2 от КСО. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова
злополука и е официален удостоверителен документ за установените в
него факти.
Това разпореждане като влязъл в сила индивидуален
адм.акт е условие за уважаване на иска по чл. 200 от КТ.
При този изход на спора и на двете страни не
се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.09.2019 г. по гр.д. № 5153/2018г. на
СРС, ІІІ ГО, 144 състав.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.