Решение по дело №39/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  356

 

Гр. Горна Оряховица – 14.01.2021 год.

 

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

         Горнооряховският районен съд в публично заседание на пети октомври  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Анита Личева и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 39 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Съдът е сезиран с жалба от Д.Р.Л. против Наказателно постановление № 24-0000377 от 16.12.2019 г. на началник ОО ”АА” гр.В.Търново, с което за извършено нарушение по чл.43 ал.1 т.4 пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС на основание чл.178а ал.7 т.1 пр.1 от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя санкция глоба в размер на 1500 лева.

Сочат се доводи за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен  се представлява от упълномощения адв. Р.И. от ВТАК. Излага становище за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Въззиваемата страна се представлява от Й.П. Ив. – началник ОО „АА“ – Велико Търново. Счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема   за   установено   следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН бланков № 272248/серия А-2019/ от 03.12.2019г. /л.14/ от П.Р.П. в присъствието на свидетеля Й.Д.Й..

Актосъставителят в хода на осъществена проверка е приел, че е налице осъществено  нарушение по чл.43, ал.1, т.4 пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Актът е връчен на жалбоподателя Л. на 03.12.2019г.

След запознаване с преписката наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление № 24-0000377 от 16.12.2019 г. на началник ОО ”АА” гр. В. Търново /л.15/.

Наказателното постановление е връчено на Л. на дата 10.01.2020г., като е обжалвано в срок /л.3/.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Административното наказание, като специфична санкция за неспазване на установения ред и израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено адм. нарушение, е винаги установено от закона. Санкционната норма на чл.178а, ал.7, т.1 пр.1 от ЗДвП не е приложена съответно и правилно от административнонаказващия орган, тъй като същата визира допускане извършването на периодичен преглед за проверка на техническа изправност на ППС в нарушение на изискванията на наредбата по чл.147, а сочената като нарушена норма на чл.43, ал.1, т.4 пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС предвижда, че при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията въвежда в протокола техническите данни, идентифициращи превозното средство. Така, в обстоятелствената част на оспореното НП е описано, че жалбоподателят Д.Р.Л., в качеството си на председател на комисия е извършил технически преглед на процесния товарен автомобил, като е въвел в протокол несъществуваща категория ППС. Посоченото, както и приложената санкционна норма не отговаря на фактическото формулиране на нарушението. Административното  нарушение следва да се опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която е нарушена и по която се реализира санкция. Органът е следвало да прецизира налице ли е текст от закона, по който да се реализира отговорност именно за нарушение, което е вменено във вина на нарушителя, съответстващо на текстовото формулиране на административнонаказателното обвинение. В случая административнонаказателната отговорност е реализирана по законов текст, чието текстово формулиране не отговаря на юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. Контролният орган, констатирайки адм. нарушение, следва да го опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която се сочи като нарушена и на приложената санкционна разпоредба.

Освен това, допустителството по чл.10 от ЗАНН  винаги предполага бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол върху поднадзорни лица, в чиято дейност се констатира несъобразяване с конкретното правило или неизпълнено задължение за противопоставяне на неправомерното поведение на трето лице и непредприемане на действия за отстраняването на нарушението. Между поведението на допустителя и извършването на нарушението винаги съществува причинна връзка, тъй като бездействието улеснява реализирането на противоправното поведение.

Описанието на нарушението и посочените обстоятелства в НП не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложена санкция вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти.

По никакъв начин не може да се извлече информация от обжалваното в настоящото производство НП в какво се състои допускането при осъществяването на описаните от жалбоподателя действия.

Неспазването на така установените нормативни изисквания/в случая по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно, налице е негодност на същото да послужи за реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0000377 от 16.12.2019 г. на началник ОО „АА” гр. В. Търново,  издадено въз основа на АУАН бланков № 272248 /серия А-2019/ от 03.12.2019г., с което за извършено нарушение по чл.43, ал.1, т.4, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП, на Д.Р.Л. с ЕГН: ********** с адрес *** е наложено адм. наказание „ глоба“  в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

                                                          

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: