№ 809
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Дафина Н. Арабаджиева
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е.И.Д., ЕГН ********** против Определение № 5790/
02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 11981/2021 г. по описа на ПРС, с което е оставено
без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по
делото.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е
неправилно, тъй като видно от представената декларация за месечен доход в размер от 640
лв. същата е материално затруднена. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че е в
трудоспособна възраст, като посочва, че същата е на 71 години, като се налага да работи, тъй
като не може да задоволява нуждите си само от мизерната си пенсия. В жалбата се посочва,
че месечният доход в размер от 640 лв. е крайно недостатъчен за нормален живот, а
основната цел на нормата на чл. 83 ГПК е именно осигуряването на достъпа до правосъдие
на хора със занижен жизнен стандарт. Посочва се, че дължимата държавна такса в размер от
100 лв. представлява 1/6 от дохода й, а направените доказателствени искания и тяхното
уважаване ще доведе до необходимостта от заплащане на разноски в размер не по – малък
от половината от месечния й доход. Моли се молбата за освобождаване от държавна такса и
разноски да се уважи, като се отмени първоинстанционното определение, с което същата е
оставена без уважение.
Частната въззивна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от
процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на
първоинстанционния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
1
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявени
против ИЗИ ФИНАНС ЕООД обективно съединени кумулативно и при условията на
евентуалност искове за недействителност на договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 122467/07.03.2016 г. и за недействителност на клаузи по чл. 2, ал.1, т. 3 и чл.
3 от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 122467/07.03.2016 г., както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200,16 лв.- получена без основание
сума, представляваща сбор от надплатени суми по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 122467/07.03.2016 г., за разглеждането на които се дължи държавна такса в
размер на 100 лева.
С молба от 02.08.2021 г. ищцата Е.И.Д. – жалбоподател в настоящото производство, е
поискала освобождаване от заплащането на дължимите по производството държавна такса и
разноски по делото поради ниските доходи, като посочва, че единствените доходи на
ищцата са от трудовото възнаграждение на непълен работен ден (на 4 часа) и пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер от 640 лв. Посочва, че след съответните удръжки
за данъци и осигуровки, размерът на действителния доход е дори по – нисък, поради което е
непосилно заплащане на държавната такса от 100 лв. и разноски по делото. Към молбата по
чл. 83, ал. 2 от ГПК същата е приложила декларация за материално и гражданско състояние,
в която е отразено, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК
в случай на потвърждаване неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която
се дава по силата на закон пред орган на власт, и според която месечният доход е в размер
на 640 лв. от пенсия и заплата, ищцата е вдовица, като не притежава недвижими имоти, нито
МПС-та, нито парични влогове и дялове и акции в търговски дружества.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не
разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от
притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата
заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
От представената от жалбоподателката декларация за материално и гражданско състояние,
се установява, че ищцата не е в трудоспособна възраст, сама е, като се налага да работи, за
да посреща ежедневните си нужди, като липсват други източници на доходи освен пенсията
й и получаваната заплата. При това положение се налага извод, че частната жалбоподателка
не притежава имущество, от което би могла да реализира други доходи, а размерът на
месечните й доходи е по – малък от минималната работна заплата, която съгласно
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне размера на минималната
работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 г., е в размер на 650 лева, поради което
съдът приема, че ищцата не би могла без затруднения да внесе дължимите държавна такса
и разноски по делото.
2
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че частната жалбоподателка няма
достатъчно средства да заплати държавната такса и разноски по делото, поради което
определението на ПРС, с което е оставено без уважение искането й по чл. 83, ал. 2 от ГПК
следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго за освобождаването й от
дължимите държавна такса и разноски по производството пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 5790/ 02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 11981/2021 г. по
описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането на Е.И.Д., ЕГН **********1, гр. П.
ул. „З.Б.“ № ********* за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по
делото.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Е.И.Д., ЕГН **********, гр. П. ул.
„З.Б.“ № ********* , от заплащане на държавни такси и разноски по гр. дело № 11981/2021
г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3