Решение по дело №1128/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от А. А. С., [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. А. А., против решение № 473 от 09.04.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 202431102000722/2024г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0439-001593/03.11.2023г. на Началник Трето РУ към ОД МВР – Варна, с което на касатора за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на материалния закон. Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора, редовно призован не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът, не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 9060/24.06.2024г. чрез юрисконсулт Л. – А. оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението на Районен съд Варна, с което е потвърдено НП е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А. А. С., против Наказателно постановление №23-0439-001593/03.11.2023г. на Началник Трето РУ към ОД МВР – Варна, с което на касатора за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.

От фактическа страна ВРС приел за установено, че на 12.08.2023г. около 10.27 часа С. в гр. Варна по [улица]в посока [улица]бил спрян за проверка, от служители на ОД МВР Варна. Управлявал собствения си л.а. с рег. № [рег. номер]. При проверката на място било установено, че управлявал лек автомобил, който бил спрян от движение. Било установено, че след като жалбоподателят в двумесечен срок от придобиването на управляваното от него превозното средство не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на 25.07.2023г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и автоматично. Автомобилът бил закупен от С. с договор с нотариална заверка на подписите сключен на 23.05.2023г. Прието било, че съгласно изискванията на закона С. не е изпълнил задължението си в указания двумесечен срок от придобиването да регистрира МПС. До 24.07.2023г. автомобила не бил пререгистриран, поради това на 25.07.2023г. служебно била прекратена регистрацията му. Поради това материалите от извършената проверка били изпратени на РП-Варна за преценка, дали е осъществен състав на престъпление от общ характер. Въз основа на извършената проверка материалите били изпратени в РП-Варна за преценка за образуване на досъдебно производство по чл. 345 от НК. Прокурор изготвил постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като било прието, че деянието му представлявало адм. нарушение. С оглед на това преписката била прекратена, а материалите били изпратени в КАТ-Варна за преценка за налагане на административно наказание. Въз основа на постановлението на ВРП и на основание чл. 36 от ЗААН, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че А. С. на 12.08.2023г. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца..

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел от правна страна, че при издаването на НП не са нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението съответства на правната квалификация, правилно е приложен материалния закон и санкционните разпоредби, като е изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор.

Съответни на закона са изводите на ВРС на първо място досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които на това основание да водят до отмяна.

Правилно и обосновано състава на ВРС е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че с действията си жалбоподателя С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран. По делото пред районния съд са събрани доказателства, както гласни - показанията на свидетеля М. М., така и писмени, които са обсъдени подробно и които допринасят за изясняване на фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. На базата на така установената и изяснена напълно фактическа обстановка състава на съда е направил логични и обосновани изводи от права страна, а именно че жалбоподателя С. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори от страните в хода на производството, че С. се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установява по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения срок не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху МПС.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. Като не е изпълнил задълженията си за регистрация на закупения от него автомобил, сам се е поставил в положение МПС да бъде служебно дерегистрирано съобразно правилата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и което обстоятелство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено, както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, С. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което е съобразено и от ВРС. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие, както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Всички доводи, изложени от жалбоподателя пред настоящата инстанция са обсъдени подробно и задълбочено от състава на ВРС. Касационната инстанция приема за неотносимо към настоящия спор позоваването в касационната жалба на цитираните решения на Административен съд-Варна, поради липсата на идентичност от фактическа страна.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Районният съд е положил нужните усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд– Варна намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема, че производство не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 473 от 09.04.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 202431102000722 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА А. А. С., [ЕГН] да заплати в полза на ОД МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.