№ 49407
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110126890 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ********., ЕГН
**********, с адрес с. ******** срещу ******, ЕГН ********** и *******, ЕГН
**********, двамата с адрес ********, установителен иск за признаване установено,
че към момента на обобществяване на имотите, чрез включването им в ******* на
********* (1948 г.) общият им наследодател ********* е бил съсобственик на
следните недвижими имоти: 1) Имот № ********, представляващ ливада в ***** с
площ 1,64 дка, преди внасянето на имота в ******* с площ от 1,8 дка, който имот,
съгласно действащата кадастрална карта попада в ПИ с идентификатор ******* в
*********, ******** (*****) с адрес *********, ******, площ 893 кв.м., трайно
предназначение на територията земеделска, за друг вид застрояване, категория на
земята 0; при съседи ********** – част от имот със стар номер ******** и ПИ с
идентификатор ******** в *********, ******** (*****) с адрес *********, ******,
площ 860 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, за друг вид
застрояване, категория на земята 0; при съседи *******, **********; 2) Имот №
********, представляващ нива в *****, с площ от 1,505 дка, който съобразно
действащата кадастрална карта изцяло попада в ПИ с идентификатор ********* в
*********, ******** (*****) с адрес *********, ******, ********, площ 1162 кв.м.,
трайно предназначение на територията земеделска, за друг вид застрояване, категория
на земята 0; при съседи: ******** и 3) Имот № *******, представляващ нива в *****,
с площ от 1,642 дка, който съобразно действащата кадастрална карта изцяло попада в
ПИ с идентификатор ******* в *********, ******** (*****) с адрес *********,
******, ********, площ 1958 кв.м. трайно предназначение на територията земеделска,
за друг вид застрояване, категория на земята 0; при съседи *********
Съдът е приел предявеният иск за редовен, като е разменил книжата по чл. 131
ГПК, но при преценка за допускане на направените от ищеца доказателствени искания,
досежно изслушването на СТЕ, съдът констатира, че ищецът е формулирал петитум с
описание на имотите, съобразно действаща кадастрална карта, а не към момента на
приключване на реституционното производство и одържавяването, поради което на
същия следва да се дадат указания в този смисъл. Същевременно съдът констатира, че
по делото са представени няколко Решения на ПК, но ищецът не е посочил именно въз
основа на кое конкретно решение са възстановени процесните имоти на *********
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба.
1
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-графическа експертиза,
която да отговори на въпроса дали в заявлението за възстановяване на процесните
имоти (л.62) поправката и парафа (изписване на имената на „********* над името
********* и парафа на същия ред) са изписани от лицето *********(въпрос
формулиран в исковата молба /л.10/), както и дали задраскването на текста
„*********“ заедно с изписването на текста „********* е с едно и също мастило и
дали подписът до поправките и подписът под заявлението е извършен от едно и също
лице (въпрос формулиран в уточняващата молба /л.53/). Съдът намира, че
произнасянето по това искане следва да се отложи за първото по делото заседание,
след като ищецът изясни значението на този факт относно предмета на делото, като
има предвид, че предметът на спора е ограничен до това дали процесните имоти
легитимират като собственик единствено ********* или всички наследници на
*********.
В молба с вх. № ******** /л.174/ ищецът е направил искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно идентичност на
нивите в ******* (възстановените терени в м. ******* на наследниците на ******) и
на ПИ с идентификатори *******; ********; *********; *******, което съдът също
намира за основателно, но въпросът следва да бъде прецезиран от съда, като вещото
лице следва да отговори и на допълнително поставени от съда въпроси.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с
препис за насрещната страна, да посочи въз основа на които конкретни решения на ПК
са възстановени процесните имоти на *********и формулира надлежен петитум, като
опише имотите в състоянието им към момента на приключване на реституционното
производство, в това число границите им.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в
срок исковата молба ще бъде върната.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал.2 ГПК произнасянето по искането на ищеца
за допускане на съдебно-графическа експертиза със задачи, за първото по делото
заседание.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на първото по делото заседание, с писмена
молба до съда, да изясни значението на фактите, които цели да установи посредством
експертизата, като има предвид, че предметът на спора е ограничен до това дали
процесните имоти легитимират като собственик единствено ********* или всички
наследници на ********* и същевременно л. 82 от делото е приложен документ от ПК,
в която е посочено, че процесната поправка е направена именно от служител при ПК.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след като се
запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, където е
необходимо, да отговори на следните въпроси, посочени от ищеца в молба с вх. №
2
******** и допълнително служебно поставени от съда, както следва:
1. Идентични ли са нивите в ******* (възстановените терени в м. ******* на
наследниците на ******), описани в исковата молба и на ПИ с идентификатори
*******; ********; *********; *******, като отрази на скица – приложение към
заключението, местоположението на възстановените земи по отношение на
посочените поземлени имот, съгласно актуалния кадастрален план и ги повдигне
в друг цвят и означи границите с букви или цифри. В случай, че имотите не са
идентични с горните ПИ, да установи местоположението им съобразно
действащия кадастрален план, отразено на скица, като ги повдигне в друг цвят и
означи границите с букви или цифри.
2. Описаните в исковата молба ниви, възстановени на ****** идентични ли са и с
кои имоти, които съгласно приложените на л.23 – 29 от делото протокол да делба
и скици, са поставени в дял на ********* и *******, като изготви комбинирана
скица – приложение към заключението, на която да бъдат отразени границите на
имотите със съответната площ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 800 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице *******., специалност: Геодезия, фотограметрия и
картография, която да бъде уведомена за поставените й задачи след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.02.2025 г. от 13,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е
наследник на *********, роден на 16.10.1861 г., починал на 08.03.1946 г., който бил
втори съпруг на баба му ********* Сочи, че баба му ******** от първия си брак има
две деца - ******* (баща на ищеца) и ******** (чичо на ищеца). ******** от втория
си брак (със *********) имала още две деца – *********и *********. Излага, че след
смъртта на *********, негови наследници са преживялата го съпруга ******** и
родените от брака им деца ******* и ******. На 10.10.1970 г. починала бабата на
ищеца и оставила за наследници четирите си деца (родените от първия и втория брак).
Сочи, че когато е починал ********* през 1946 г., биологичните деца от брака му с
********, са били на 18 г. (******) и 28 г. (*******). Според тогава действащия Закон
за лицата пълнолетие се достигало на 21 години, съответно ****** към датата на
смъртта на баща му, не бил достигнал пълнолетие, станал пълнолетен на 28.01.1948 г.
Сочи, че ****** е бил жив до края на преклузивните срокове, когато се депозирали
заявления за реституция на бивши земеделски земи. Твърди, че ****** е подал
заявление за възстановяване на собствеността на ********* върху земеделски земи в
землището на ********* на бившите земи на *********, но поради някаква причина
****** е издала решения за възстановяване на земеделската земя на наследниците на
3
заявителя – ******, а не на наследниците на *********. Твърди, че ******
(непълнолетен към момента на смъртта на баща му 1946 г.) не е имал имот в лична
собственост, за да го заявява за възстановяване за себе си. Сочи, че заявените от
****** имоти са бившите имоти на баща му *********. Поддържа, че *********не е
имал данъчна партида лично и само на свое име. От друга страна в заявлението пред
****** (тогава ******) заявените за възстановяване от и на *********имоти съвпадали
по местности и площ със собствените на ********* имоти. Част от имотите на
********* не били заявени от биологичното му дете ********* вероятно защото били
заявени от другото му биологично дете – *******. Ищецът твърди, че е узнал, че по
повод на заявления на ********* са постановявани решения за възстановяване на
конкретни имоти, които са били собствени на общия им наследодател *********, респ.
съсобствени на наследниците му по силата на правилата за наследяване, алтернативно
по силата на извършена доброволна делба, вследствие на която имотите са се паднали
в общ дял на бабата на ищеца ******** и на непълнолетния тогава ******. Излага, че
това са следните имоти: Имот № ******** – ливада в м. ******* с площ 1.642, а
преди ******* с площ 1.8 дка по заявление за възстановяване и по данъчни партиди;
Имоти № *******, № ******** – два броя ниви в м. *******, с площ 1.642 дка и 1.505
дка, които съответствали на бивша нива от 3 дка в същата местност и били
възстановени вместо нея.
Сочи, че няма други ниви в м. *******, които да са възстановени на
наследниците на ********, ****** или *********. Твърди, че е узнал, че в
документите, приложени като основания за възстановяване на бившата земеделска
собственост на общия им наследодател *********дор, е използван и приложен
официален документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници, в което
като наследници на ********* били записани само съпругата му ******** и двете,
родени от брака със ********* деца – ******* и ******, без в удостоверението да са
вписани останалите наследници на баба му ******** – децата от първия й брак
*********.и. Твърди, че е узнал и че в документите, послужили като основание за
издаване на решение за възстановяване на собствеността на имотите на общия им
наследодател ********* е ползвано удостоверение от ******, в което било записано,
че ****** е притежавал имоти в *********, сред които и процесните, и то в качеството
си на наследник на *********, т.к. било записано, че удостоверението е издаденото на
наследниците на общия наследодател *********. Така било и с удостоверение,
издадено от кметството на ********* за опис-декларация за имот, внесен в ******* от
1948 г. и в него било записано, че се издава на наследниците на общия наследодател
*********, като отново удостоверението било издадено на ****** в качеството му на
наследник на ********* – бил внесъл земи в ******* през 1948 г. (******), което
обаче ищецът счита, че не го прави едноличен собственик на внесените имоти. И
двата документа били неверни в частта на записаното, че ****** е собственик – в
действителност той бил съсобственик на ид.ч. от посочените в удостоверенията имоти.
Счита, че това е причината удостоверенията да се издадат на наследниците на
*********, а не на ******, вероятно ******** не били представили делбения протокол
пред тогавашните административни власти, затова и в данъчните книги в партидите на
*********** било записано, че е собственик на имотите по наследство, а не по силата
на делба. Аргументира, че внасянето на имот в ******* от един наследник/собственик
не го прави собственик на внесеното и не удостоверява, че имотът е лична негова
собственост. Счита, че ****** не е могъл и да се позове на давностно владение, т.к.
към онзи момент не бил навършил пълнолетия. Излага, че удостоверенията за емлячен
регистър и за опис-декларация като издадени на наследниците на ********* няма как
да удостоверят лична собственост на някой от съсобствениците. Отново излага, че
заявените за възстановяване от ****** имоти са същите, които са били собствени на
4
*********. Сочи, че подаденото заявление за възстановяване на даден земеделски
имот ползва всички сънаследници на общия наследодател. Оспорва заявлението за
възстановяване на процесните имоти като подправен документ. Твърди, че е узнал и че
в преписката за възстановяване на имотите и в самото заявление, има дописвания и
задрасквания. Прави искане да се признае са установено, че процесните имоти са
съсобствени между страните, като обосновава правния си интерес с това, че
решението по настоящото дело ще послужи за изменение на решението на ****** по
чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в смисъл, че поземленият имот се възстановява на наследниците на
********* /********, ********* и *********** *******./, алтернативно може да
послужи за изменение на решението на ****** в смисъл, че възстановените имоти в м.
******* са били имоти на *********и *********(с оглед доброволната делба).
Претендира разноски. Изложил е твърдения, че заявление в срока по чл. 11, ал. 1
ЗСПЗЗ е депозирано, като в същото били посочени наследниците на *********, но
името било задраскано. При тези твърдения иска да се признае за установено, че
процесните имоти към момента на смъртта на общия им наследодател *********
(08.03.1946 г.), както и към момента на обобществяване на имотите чрез включването
им в ******* на ********* (1948 г.) са били съсобствени между преживялата съпруга
*********и двете биологични деца *********и *********, алтернативно да се
признае за установено, че процесните терени са били съсобствени между *********и
*********(съгласно делбата от 1947 г.)
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т.4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото,
че правото на собственост върху процесните имоти е принадлежало на наследодателя
му към момента на обобществяване на имотите, чрез включването им в ******* на
********* (1948 г.)
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат
обстоятелствата, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
5
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6