№ 29523
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110140808 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. В. С. срещу
„фирма“ ООД и „фирма“ ООД.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит №
54048366 от 18.09.2020г. с първия ответник, в който бил договорен фиксиран
лихвен процент от 35%, който нарушавал изискванията на добрите нрави.
Счита, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва влече
нищожност и на целия договор. Твърди, че договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като действителният размер на
ГПР е различен от посочения – 49,02%, което е заблудило потребителя.
Счита, че уговореното в договор за предоставяне на поръчителство от
18.09.2020г., сключен с втория ответник, възнаграждение следва да бъде
включено в ГПР по кредита. Посочва, че преди сключване на договора не са
му разяснени на ясен и разбираем език какъв е размерът на всички разходи,
които дължи. Поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като
за длъжника няма интерес от сключването на такъв, а договорът за
поръчителство е единствено е между кредитора и поръчителя, тоест в случая
същият е лишен от основание. Твърди, че по договор за поръчителство,
сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква
престация, поради което е нарушена справедливостта. Изтъква, че
кредитодателят има задължение предварително да оцени
кредитоспособността на потребителя. Счита, че подобна клауза се явява
неравноправна. Освен това, договорът за поръчителство имал акцесорен
характер и предвид нищожността на кредитната сделка и той не можел да
породи правно действие.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъде прогласен за нищожни договора за потребителски кредит № 54048366
от 18.09.2020г., сключен с „фирма“ ООД, и договора за предоставяне на
поръчителство от 18.09.2020г., сключен с „фирма“ ООД.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в
1
законоустановения срок, с които оспорват исковете. Признават, че с ищеца са
сключени посочените от него договори. Кредитодателят оспорва да са
нарушени добрите нрави с уговорения лихвен процент по договора. Счита, че
ГПР е посочен коректно и не надвишава 50%, както изисква ЗПК. Посочва, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включвано
в ГПР по договора за кредит. Изтъква, че двата договора са различни и от
потребителя зависи как да обезпечи задължението си. Изтъква, че е направена
пълна и обстойна оц. на кредитоспособността на потребителя преди
отпускане на кредита. Посочва, че сключването на договор за поръчителство
не е задължително условие за одобряване и отпускане на кредита, а услуга,
която е доброволно избрана от него, за което същият е детайлно запознат.
Ответникът „фирма“ ООД посочва, че договор за предоставяне на
поръчителство е резултат от свободното договаряне между страните. Изтъква,
че между дружеството и кредитодателя има сключен договор за
поръчителство, като с анекс от 30.09.2020г. е уговорено, че дружеството ще
поръчителства и по кредита на ищеца, като този анекс бил сключен в
изпълнение на задълженията по договора за поръчителство. Оспорва
договорът да е лишен от основание и да противоречи на добрите нрави.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Предявен са за разглеждане установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит и договор за поръчителство със
соченото в исковата молба съдържание, които противоречат на императивни
материалноправни норми на закона и на добрите нрави /моралните
разбирания за справедливост/, както и че клаузите са уговорени във вреда на
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.
В тежест на ответниците е да докажат обстоятелствата, от които
произтичат възраженията им, включително че сключването на договорите е
резултат от предварително и обстойно известяване на потребителя за правата
и задълженията му и съгласяването му с тях, както и че съдържанието на
договорите отговаря на всички законови изисквания и морални разбирания.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в
отношенията им, че между ищеца и „фирма“ ООД е сключен договор за
потребителски кредит № 54048366 от 18.09.2020г., а между ищеца и „фирма“
ООД договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2020г., които имат
соченото съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи, следва да бъде уважено, тъй като има
отношение към спора, а въпросите изискват специални знания.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.12.2022г. от 09:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговорите на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв.,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговорите на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3