Р Е Ш Е Н И Е №215
гр. ВРАЦА,04.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на
дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 177 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4274 / 20.12.2018 година, подадена от Т.С.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат Д.Ф.- Софийска адвокатска колегия, адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 1, ет. :5, ап. 14, срещу: Решение № 128 от 30.11.2018г. по гр.д. № 214/18г. по описа на РС- Оряхово.
Иска се от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на РС - гр.Оряхово, да реши
спора по същество, като отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани,ведно с произтичащите от това правни последици.Претендират се
сторените в производството разноски.
С подадената въззивна жалба се обжалва изцяло
Решение № 128 от 30.11.2018г. по гр.д. № 214/18г. по описа на РС- Оряхово.
На първо място се посочва, че неправилно
първоинстанционният състав е приел, че процесния договор не материализира
нищожни клаузи. Твърди се, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 35,99 % се нарушават добрите нрави и в ущърб на потребителката, както
и в разрез с изискванията на добросъвестността се внася неравноправие между
правата и задълженията на страните по кредитната сделка, поради което е налице
нищожност на уговореното възнаграждение.Аргументира се, че в конретния случай
договорената между страните лихва в размер на 35, 99 % годишно надхвърля повече
от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като
критерии за норми на поведение, установени в обществото.
Навеждат се доводи също така, че противно
на приетото от първостепенният състав, договорната клауза, регламентираща
лихвата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. За неправилен се
намира изводът на решаващия състав, че уговорката, уреждаща размера на цената
на кредита е съставена на ясен и разбираем език. По конкретно се посочва, че
потребителката от съдържанието на договора не е разбрала икономическите
последици при поемане на задължение за престиране на цена за ползването на
заемния ресурс в размер на 35, 99 % и не е осъзнала как този процент ще създаде
за нея голямо финансово бреме и значителна икономическа тежест.
Аргументира
се, че когато едната престация е предоставяне в собственост на парични
средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва
да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е
обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността
да си върне заетата сума/.В тази връзка се твърди, че при заем съобразно срока
на ползване /48 месеца/, уговарянето на възнаградителна лихва от 35, 99 % не е
обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Като нищожна се определя и клаузата, регламентираща
дължимия ГПР на стойност 45, 71 %. В това отношение се сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР включва дължимата лихва и другите
разходи по кредита. Поради нищожността на клаузата, регламентираща дължимия
лихвен процент, ГПР не съответства на приложимия в отношенията между страните
ГПР, от който следва да се приспадне недействителния лихвен процент.
На следващо място се твърди, че е
незаконосъобразен и извода на съда, че
уговорената такса ангажимент не противоречи на чл. 10 а , ал. 2 от ЗПК,
забраняващ императивно кредиторът да събира такси, свързани с усвояването на
кредита. Посочва се, че такса ангажимент съставлява такса, гарантираща
кредитора,че потребителят няма да се откаже от усвояването на кредита, поради
което същата е именно такса, свързана с усвояването му, поради което същата е
недължима, като пряко противоречаща на чл. 10 а, ал.2 ЗПК.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
възиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.
София, общ. Младост, ж.к."Младост 4",Бизнес Парк София, сграда 14,
която е депозирала писмен отговор на жалбата.
В същия се твърди, че обжалваното решение е правилно, а
подадената въззивна жалба неоснователна.Излагат се подробни съображения в тази
насока.
Посочва се, че законодателят изрично и императивно
е ограничил свободата на договарянето на първо място с ограничаване на ГПР в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на второ място с допустимия размер на лихвата за забава
в чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че клаузата на чл. 19, ал. 4 е ограничаваща
правата и свободите на гражданите и организациите и не може да бъде тълкувана
разширително или да бъде допълвана с различни други ограничения. Навеждат се
аргументи, че ако законодателят е ограничил свободното договаряне на кредитни
условия като е установил максимален размер на ГПР, то това следва да се тълкува
стеснително - като единственото ограничение за ГПР и неговите компоненти.
Недопустимо е чрез разширително тълкуване да се установяват допълнителни
по-стриктни ограничения на свободата на договарянето за компонентите на ГПР, а
още по-малко чрез използването на института на „добрите нрави“, който се
прилагата единствено, когато няма законова норма, която да защити правния
интерес. Твърди се също така и че условията на чл.55 от ЗЗД не са изпълнени,
предвид факта, че е налице валидно сключен договор и той е съществуващо
основание за изпълнение, нито тези на чл. 26 от ЗЗД, предвид обстоятелството,
че договорът за кредит изцяло отговоря на императивните норми на закона, което
изключва приложението и института на добрите нрави. В тази връзка се посочва,
че няма законова или морална причина за ограничаване на свободата на
договарянето прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Иска се от въззивния съд да отхвърли изцяло
подадената жалба и да потвърди решението на PC - гр. Оряхово, като и присъждане
на направените деловодни разноски.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.В проведеното на
12.06.2019 г. открито съдебно заседание, първоначалният ответник по делото „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* бе заличен като страна в
процеса, като на негово място бе конституирано дружеството БНП "ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон България, ЕИК *********, тъй като съдът
констатира, че първоначалния ответник по делото не е съществувал към момента на
предявяване на исковата молба.Това бе извършено след като в проведеното на
24.04.2019 г. съдебно заседание производството по делото бе оставено без
движение, а на ищеца бе указано да уточни исковата молба, в смисъл срещу кое
дружество същата е подадена.С уточнителна молба ищеца заяви, че иска следва да
се счита предявен срещу БНП "ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон
България, ЕИК *********.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр.Оряхово е валидно и допустимо.
Районен съд - Оряхово е бил сезиран и се е
произнесъл по предявени от Т.С.С., ЕГН **********
против „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
чл.19 от ЗПК и чл.143, т. 9 от ЗЗП за приемане за установено, че клаузите в
Договор за потребителски кредит PLUS-12060069 от 12.12.2015г., сключен между
страните, в част Лихвен процент, Годишен процент на разходите, Такса ангажимент
и чл.2 изр.4 и 5 са неравноправни и недействителни. Така предявените искове са
отхвърлени от първостепенният съд, като
е приел, че същите са неоснователни и недоказани.
В исковата молба ищеца твърди, че клаузите в Договор за потребителски
кредит PLUS- 12060069 от 12.12.2015г., сключен между страните, в част Лихвен
процент, Годишен процент на разходите, Такса ангажимент и чл.2 изр.4 и 5 са
неравноправни и недействителни.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България е постъпил писмен такъв.В него се оспорва иска като
неоснователен и недоказан, представени са и писмени доказателства.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора към нея,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с равнопрваността и действителността на
клаузите от сключения между страните договор, свързани с Лихвен процент,
Годишен процент на разходите, Такса ангажимент и чл.2 изр.4 и 5 от договора.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, а и не е налице спор
между страните по този въпрос, че на 12.12.2015 г. между ищцата и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта номер PLUS-12060069, като сумата отпусната
на ищцата е в размер на 3 700 лв.Договорения срок за погасяване на кредита е 48 месеца. При
отпускането на кредита, е сключена и застраховка „сигурност на
плащанията", със застрахователна премия в размер на 994.56 лв., платима
месечно с месечната погасителна вноска по кредита, тоест месечната
застрахователна премия е в размер на 994.56 лв./48 броя вноски равни на 20.72
лева на месец.
От приложения по делото договор се установява, че е договорен лихвен процент
от 35.99%, фиксиран за срока на договора, а годишният процент на разходите е в
размер на 45.71%.
Общата стойност на плащанията за периода е 8 184.00 лв. /48 броя вноски по
170.50 лв./, а месечната погасителна вноска е в размер на 170.50 лв., включваща
20.72 лв. застрахователна премия и 149.78 лв. за погасяване на лихва и главница
по кредита.
Няма спор между страните и относно обстоятелството, че ищцата е заплатила
сумата от 655.61 лв., представляващо друго нейно задължение, което е посочено в
т.2, изречение второ от сключения договор.Установява се на следващо място, че
ищцата е заплатила и такса ангажимент в размер на 129.50 лв., в съответствие и
по реда на т.2 изречение последно от договора, която се събира еднократно и не
е свързана с усвояването и управлението на кредита /чл.10 а, ал.2 ЗПК/.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред Районният съд е назначена и
изслушана съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на назначеното вещо
лице се установява, че по силата на сключения между страните договор за
потребителски кредит, договорената лихва върху главницата е в размер на 35.99%,
като същата не е променяна и е твърда. Вещото лице сочи, че съгласно ЗПК
лихвата не може да надвишава 50%, т.е. лихвата по кредита не е по-голяма от
50%. При калкулиране на месечната вноска по кредита, която дължи ищцата, няма
включени такси, включително и такса ангажимент. Единствено е калкулирана лихва,
главница и застрахователна премия, върху която не се начислява лихва. Вещото
лице сочи, че лихвата върху сумата от 3 700 лв. за 48 месеца възлиза на 3 327.93
лв. Ищцата е платила 25 вноски на обща стойност 3 851.90 лв.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до въпроса, свързан с равнопрваността и
действителността на клаузите от сключения между страните договор, свързани с
Лихвен процент, Годишен процент на разходите, Такса ангажимент и чл.2 изр.4 и 5
от договора.
За да отхвърли предявените искове,районният съд е
направил извод за липсата на предпоставките
за тяхното уважаване.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от
районния съд мотиви за отхвърляне на предявените искове, поради което препраща и към тях на основание чл.272
от ГПК. Съображенията за това са следните:
Въззивният съдебен състав намира, че предявените от
ищцата искове са неоснователни и недоказани.
Преди да изложи съображения за правилност на
изводите на Районния съд от правна страна, настоящият съдебен състав намира, че
следва да вземе отношение по действителността на договора.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикалане
изискванията на този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка съдът констатира,
че така сключения договор е действителен. Договорът за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г./.В нормата на чл. 22 ЗПК е
регламентирано,че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.Процесният договор е сключен в
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно и недвусмислено
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, като всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по малък от 12, посочени са
също така общият размер на плащанията /включително с посочен размер на
първоначална вноска/, лихвения процент по кредита и годишният процент на
разходите, погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността, както и датите на плащане на погасителните вноски, както и
компонентите от които се формира размера на месечната вноска.Изискването на т.
9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК в случая не намира приложение, тъй като с договора не е
уговорен референтен лихвен процент, приложим за договори с променлива лихва,
какъвто не е настоящия случай.
На първо място следва да се посочи, че в нормата на
чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/ е посочено, че Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В ал.4 на чл. 19 от ЗПК е регламентирано,
че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на процесния договор
основният лихвен процент е бил 0,01 %. С Постановление № 100 от 29.05.2012 на
МС, за задължения в левове - основният лихвен процент на Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процента (в сила от 01.07.2012г.) , следователно размерът на законната лихва е
бил 10,01 %, а петкратния й размер възлиза на 50,05 %.
По изложените съображения,неоснователно е
възражението във въззивната жалба, че уговореният размер на възнаградителната лихва
от 35,99% и годишен размер на разходите в размер на 45,71% са нищожни, поради противоречие с добрите
нрави.Същите не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, включително и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Правилен е извода на Районният съд, че заплатената такса
ангажимент в размер на 129.50 лв., в съответствие и по реда на т.2 изречение
последно от договора, която се събира еднократно не е свързана с усвояването и управлението на
кредита /чл.10 а, ал.2 ЗПК/.Таксата ангажимент е посочена ясно в част II, т. 4
от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация, подписан от
ищеца. На следващо място следва да се посочи, че размерът и целта на таксата
ангажимент на основание чл. 10а ал.4 ЗПК са ясно посочени в Договора за
потребителски кредит PLUS-12060069,чл.2 -„Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща
от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата
посочена в поле „ Такса ангажимент “ от общия размер на кредита.“ В §1, т. 5 от
ЗПК е уредено, че страните могат да договорят постоянен лихвен процент“.Следователно,
не може да бъде възприета тезата на защитата, че въпросната такса е свързана с
усвояване на кредита, макар да е уговорено, че същата се дължи от кредитополучателя при усвояване
на кредита.
На последно място следва да се посочи, че е
неоснователно и твърдението във въззивната жалба, че ищцата не е разбрала
икономическите последици от сключения договор.На същата е представена цялата
информация, свързана с размера на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите.Освен това в предоставения погасителен план
е посочена информация за размера, броя, периодичността, както и датите на
плащане на погасителните вноски, както и компонентите от които се формира
размера на месечната вноска.
Предвид гореизложеното,
настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първостепенният съд следва
да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските: Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Т.С.С., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на БНП
"ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон България, ЕИК ********* направените в настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение.Съдебният състав намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, справедливото възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ е в размер на
150.00 лв. / сто и петдесет лева/.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128 от 30.11.2018г., постановено по гр.д. № 214/18г.
по описа на РС - гр. Оряхово, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Т.С.С., с ЕГН
**********,*** искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.19 от ЗПК и
чл.143, т. 9 от ЗЗП, за приемане за установено, че клаузите в Договор за
потребителски кредит PLUS-12060069 от 12.12.2015г., сключен между страните, в
част Лихвен процент, Годишен процент на разходите, Такса ангажимент и чл.2
изр.4 и 5 са неравноправни и недействителни, като неоснователни и недоказани.
Исковете ДА СЕ СЧИТАТ ОТХВЪРЛЕНИ не СПРЯМО „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, с ЕИК *********, а срещу конституираното в хода на
въззивното производство дружество - БНП
"ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон България, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП "ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" С.А, клон България, ЕИК ********* сторените разноски за
настоящата инстанция в размер на 150.00 лв./ сто и петдесет лева/-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........