№ 3779
гр. Варна, 05.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501757 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 41464/21.05.2024г., подадена от
М. Р. Д., ЕГН **********, срещу решение № 1438/25.04.2024г., постановено
по гр.д. № 12414/2023г. по описа на РС-Варна, 33 състав, в частта, с която е
изменен размера на определената месечна издръжка с влязло в законна сила
съдебно решение № 1533/12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1314 /2019 г. по
описа на ВРС, в размер на 200 лева, дължима от М. Р. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, **************, в полза на детето Д. М. Д., ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си В. Г. Д. ЕГН **********,
посредством увеличаване на същия за разликата над размера от 467 лева до
присъдения от съда размер от 600 лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 27.09.2023 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 150 от СК, както и в частта, с която е изменен размера на
определената месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение №
1533/12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1314 /2019 г. по описа на ВРС, в
размер на 200,00лв., дължима от М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
**************, в полза на детето Г. М. Д., ЕГН ********** действаща със
съгласието на майка си В. Г. Д. ЕГН **********, посредством увеличаване на
същия за разликата над размера от 400 лева до присъдения от съда размер от
500 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 27.09.2023 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 150 от СК
1
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за частична неправилност
на постановеното решение. Въззивникът счита, че признатият от него размер
от 467 лева за детето Д. и 400 лева за детето Г. е съобразен с обективни
критерии, като данните на НСИ, като от ищцата не са ангажирани
доказателства за обичайните разходи за децата. Излага, че измененият от съда
размер е приет при липса на ясни и последователни мотиви и погрешно
възприемане на твърденията и възраженията на ответника. Сочи, че детето Г.
учи в частно училище само по желание на неговата майка, макар и да няма
такава необходимост. Сочи още, че съдът не е взел предвид обстоятелството,
че бащата е предоставил имот, в който майката и децата да живеят, а
същевременно е отчел плащания от ищцата наем за апартамент. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се
постанови друго, с което размерът на месечната издръжка на децата да бъде
изменен до признатия от бащата такъв, а именно 467 лева за детето Д. и 400
лева за детето Г.. Прави доказателствено искане за допускане разпит при
условията на призоваване на В. Г. Д. като свидетел, както и на още един
свидетел при условията на водене, за доказване твърденията, че бащата е
осигурил жилище, в което децата да бъдат отглеждани от тяхната майка, както
и за поемане на разходите по отглеждане на децата в периода от 2019г. до
м.04.2021г., извършен основен ремонт на жилището, в което са отглеждани
след фактическата раздяла.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страна Д. М. Д., ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си В. Г. Д. ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител В. Г. Д. ЕГН **********, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Сочат, че данните на НСИ не са
обективен критерий, както и че всяко дете следва да запази стандарта си на
живот, който е имало преди раздялата на родителите. Излагат, че решението
за записване на детето Г. в частно училище е взето по взаимно съгласие на
родителите, а не еднолично от майката. По отношение на предоставеното от
бащата жилище подчертават, че същият живее в него, което съставлява пречка
майката и децата да го ползват и затова се налага да заплащат наем. Молят
жалбата да бъде оставен без уважение, както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 56319/19.07.2024г.,
подадена от Д. М. Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си
В. Г. Д. ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител В. Г. Д. ЕГН ********** срещу решение №
1438/25.04.2024г., постановено по гр.д. № 12414/2023г. по описа на РС-Варна,
33 състав, в частите му, с които са отхвърлени искът за изменение размера на
дължимата на детето Д. М. Д., ЕГН ********** издръжка за разликата над
присъдения размер от 600 лева до предявения такъв от 750 лева и искът за
изменение размера на дължимата на детето Г. М. Д., ЕГН **********
издръжка за разликата над присъдения размер от 500 лева до предявения
такъв от 600 лева
В жалбата са наведения оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила и поради необоснованост. Излагат се оплаквания за
2
неправилност на решението в обжалваните му части поради неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. Считат, че са били лишени от възможност да
докажат претенциите си в пълен размер поради допуснати от съда множество
процесуални нарушения. Сочат, че не са взети предвид специфичните нужди
на децата, свързани със зъбно-челюстна деформация при детето Д. и
необходимост от логопедични занимания за детето Г., които се заплащат от
майката. Излагат още, че съдът не е направил необходимата обективна
преценка за възможностите на бащата да заплаща издръжка. Молят
решението да се отмени в обжалваните му части, както и да им бъдат
присъдени направените в производството разноски. С оглед обстоятелството,
че първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията им за
събиране на доказателства, отправят такива, както следва: за допускане на
разпит при условията на водене на двама свидетели относно това дали са
отправяни предложения на майката да ползва имота заедно с децата, за
отношението и грижите на бащата към децата, както и за нарасналите им
нужди и възможности на бащата; за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабдят с друго такова от ТД на НАП-Варна, от което да
е видно подавал ли е М. Р. Д. годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
считано от 2019г. до настоящия момент и за снабдяване с копие от същите,
както и дали изброените в искането търговски дружества са подавали годишни
данъчни декларации и годишен отчет за дейността си от 2019г. до настоящия
момент и снабдяване с копие от същите; за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят с друго такова от сектор
„Пътна полиция“ гр. Варна, от което да е видно дали М. Р. Д. и изброените в
искането търговски дружества притежават МПС и какви.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на
насрещната въззивна жалба от страна на М. Р. Д., ЕГН **********, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Отново се сочи, че детето Д. учи в
държавно училище, а детето Г. в частно такова по желание на майката, като
твърдяното общо съгласие за това не е доказано по делото. Сочи, че
обстоятелството, че закупеният на децата му имот е със запазено право на
ползване за бащата, не може да се тълкува в смисъл, че той цели да ограничи
пребиваването им в него. Разходите са ортодонтско лечение счита за
инцидентни, а тези за логопедично лечение са относими към минал момент.
Моли да бъдат оставени без уважение доказателствените искания за издаване
на съдебни удостоверения, доколкото материалните възможности на бащата не
са спорни, а по отношение на дружествата, в които той е управител, но няма
участие, същите са неотносими към предмета на спора.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а
насрещната такава – в срока по чл.263, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 от ГПК.
По доказателствените искания на страните:
Искането на въззивника М. Р. Д. за допускане на разпит при условията
на призоваване на В. Г. Д. се явява недопустимо и следва да бъде оставено без
уважение. В. Г. Д. като майка и законен представител на децата Д. М. Д. и Г.
3
М. Д. /ищците по делото/ упражнява процесуалните права и задължения на
страна, поради което е налице несъвместимост с качеството на свидетел по
делото. В качеството на законен представител майката може да дава
обяснения по реда, предвиден за страните /чл.177, ал.2 от ГПК/.
Искания на страните за допускане на свидетели при условията на водене
са направени своевременно от тях още с исковата молба, съответно с отговора
на исковата молба, но не са били допуснати от първоинстанционния съд.
Поисканите гласни доказателствени средства за доказване на обстоятелствата
дали са отправяни предложения на майката да ползва закупено от бащата
жилище заедно с децата, за нарасналите нужди на децата и възможностите на
бащата, са необходими и относими към предмета на делото. Предвид
изложеното, въззивният състав намира, че е допуснато процесуално
нарушение, поради което и на основание чл. 266, ал.3 от ГПК искането следва
да бъде уважено, но само по отношение на един свидетел. Посочените от
въззивника М. Д. обстоятелства, свързани с за поемане на разходите по
отглеждане на децата в периода от 2019г. до м.04.2021г., извършен основен
ремонт на жилището, в което са отглеждани след фактическата раздяла, са
неотносими към предмета на делото, и за доказването им не следва да се
допускат гласни доказателства.
Исканията на въззивниците Д. Д. и Г. Д. за издаване на съдебни
удостоверения също са своевременно направени пред първоинстанционния
съд и са оставени без уважение. Данните относно подавани от бащата М. Д.
данъчни декларации и притежавани от него автомобили са относими към
възможностите на ответника да дава издръжка, доказването на които е в
тежест на ищците, предвид което искането следва да бъде уважено при
наличие на предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК. По отношение на
търговските дружества следва да се има предвид, че същите представляват
юридически лица, чието имущество е отделно от това на физическите такива,
независимо дали са съдружници в тях, поради което ирелевантно за предмета
на делото е обстоятелството дали същите притежават автомобили и искането
за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация от сектор
„Пътна полиция“-гр. Варна в тази част следва да бъде оставено без уважение.
Информацията за подадените данъчни декларации от изброените дружества е
относима към доходите на ответника, но само по отношение на дружествата, в
които той е съдружник/едноличен собственик на капитала. В този смисъл след
извършена служебна справка в Търговския регистър настоящият съдебен
състав намира, че искането за издаване на съдебно удостоверение относно
подадени годишни данъчни декларации от НАП е относимо за следните
търговски дружества: „СУТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********; „СТО ЕКСПОРТ“
ЕООД, ЕИК *********; „ПАЛАТИН ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********;
„ПАЛАТИН“ ЕООД, ЕИК *********; „ЕНИДОР“ ЕООД, ЕИК *********;
„ДОРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********; „ВИНИДОР“ ООД, ЕИК
*********; „ПАЛАТИН ИНВЕСТМЪНТ“, ЕИК *********.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 41464/21.05.2024г.,
подадена от М. Р. Д., ЕГН **********, и насрещна въззивна жалба вх.№
56319/19.07.2024г., подадена от Д. М. Д., ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си В. Г. Д. ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител В. Г. Д. ЕГН **********, срещу
решение № 1438/25.04.2024г., постановено по гр.д. № 12414/2023г. по описа
на РС-Варна, 33 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2024г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като им се връчат и преписи от
отговорите на въззивните жалби.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при условията на водене на
страната на жалбоподателя М. Р. Д. за доказване на обстоятелството дали са
отправяни предложения на майката да ползва закупено от бащата жилище
заедно с децата.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при условията на водене на
страната на жалбоподателите Д. М. Д. и Г. М. Д. за доказване на
обстоятелствата дали са отправяни предложения на майката да ползва
закупено от бащата жилище заедно с децата, за нарасналите нужди на децата и
за възможностите на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя М. Р. Д. за
допускане на разпит при условията на призоваване на В. Г. Д. като свидетел.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение в полза на жалбоподателите Д.
М. Д. и Г. М. Д., по силата на което да се снабдят с друго такова от ТД на НАП-
Варна, от което да е видно подавал ли е М. Р. Д., ЕГН ********** годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, считано от 2019г. до настоящия
момент и за снабдяване с копие от същите, както и дали „СУТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********; „СТО ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********; „ПАЛАТИН
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********; „ПАЛАТИН“ ЕООД, ЕИК *********;
„ЕНИДОР“ ЕООД, ЕИК *********; „ДОРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********; „ВИНИДОР“ ООД, ЕИК *********; „ПАЛАТИН
ИНВЕСТМЪНТ“, ЕИК ********* са подавали годишни данъчни декларации и
годишен отчет за дейността си от 2019г. до настоящия момент и снабдяване с
копие от същите, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частта за
останалите посочени във въззивната им жалба търговски дружества.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение в полза на жалбоподателите Д.
М. Д. и Г. М. Д., по силата на което да се снабдят с друго такова от сектор
„Пътна полиция“ гр. Варна, от което да е видно дали М. Р. Д., ЕГН **********
притежава МПС и какви, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частта
за посочените във въззивната им жалба търговски дружества.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
5
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6