Присъда по дело №1405/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 64 |
| Дата: | 13 юни 2022 г. |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201405 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 21 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от Г. К. Г., ЕГН ********** от с. Драгор,
обл. Пазарджик, която е повдигнала обвинение против подсъдимата П. ИВ.
ИВ., ЕГН ********** от гр. Пазарджик за престъпление по чл.130 ал.1 от
НК, а именно затова, че на 13.11.2019 година, в гр.Пазарджик й е причинила
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител Г. се явява лично и с повереник,
чрез който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Повереникът
пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимата.
Не претендира присъждане на направени по делото разноски.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Дава
обяснения, с които не се признава за виновна по така повдигнатото й с
частната тъжба обвинение. Иска да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна
присъда поради недоказаност на обвинението.
С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявеният от тъжителя Г.Г. против подсъдимата П.И.
граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.11.2019г., до
окончателното й изплащане. В хода на съдебните прения повереникът на
частния тъжител и гр. ищец поддържа гражданския иск до размер от 5000
лева и иска присъждането именно на тази сума като обезщетение за
неимуществените вреди. Защитникът на подсъдимата оспорва иска и пледира
за отхвърлянето му като неоснователен.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Между семействата на тъжителката Г. и подс. И. били установени добри
приятелски взаимоотношения от дълги години. Те обаче се влошили през
2019г., защото съпругът на подсъдимата – св. И.И., бил нает от този на
тъжителката – св. М. Г., да изгради система за парно отопление в дома им.
Поради некачествено изпълнение на ремонтните дейности, забава във
времето и непредставяне на документи за получени парични суми, св. Г. се
скарал със св.И. и го изгонил от дома им, като така прекратил всякакви
взаимоотношения с него. Това се отразило и на взаимоотношенията между
тъжителката и подсъдимата, които също охладнели една спрямо друга.
1
Към момента, когато се случило всичко това, тъжителката стопанисвала
под наем търговски обект - магазинче, находящо се в гр.Пазарджик на бул.
„Ал.Стамболийски“ № 78, в което продавала основно закуски, захарни
изделия и напитки.
Подс. И. пък работела като търговски представител и дистрибутор на
търговската марка „Д.“. По повод на това тя била доставила за ползване в
магазинчето на тъжителката хладилни витрини /малка и голяма/ и я
снабдявала с минерална вода, с търговска цел.
Заради настъпилия разрив в отношенията между двете семейства по
посочената по-горе причина, тъжителката Г. решила да преустанови и
служебните отношения, които имала с подс. И.. Ето защо в началото на м.
ноември 2019 г. й се обадила по телефона с предложение да преустановят
търговските им отношения, от което подсъдимата не останала особено
доволна.
Няколко дни преди инкриминираната дата, подс. И. отишла в
търговския обект на тъжителката, откъдето взела само голямата хладилна
витрина, а малката останала.
На 13.11.2019г., след 07:30 часа, тъжителката отишла на работа в обекта
си. Минути след това на място пристигнала и подсъдимата, като била видимо
ядосана. Нарекла тъжителката неблагодарница и започнала да бута по земята
стелажи, с наредените върху тях стоки. След това минала зад барплота,
където била тъжителката. Хванала я с две ръце за шията и започнала да я
души. Г. опитвала да се освободи от захвата на подсъдимата, при което била
одрана с нокти в областта на шията. Успоредно с душенето подс. И. дърпала
към себе си тъжителката, след което я блъскала назад към стената и ръба на
мивката. Това продължило минута-две, след което тъжителката Г. успяла да
се освободи от ръцете на подсъдимата. Побегнала извън магазина си и отишла
в намиращото с наблизо кафене, стопанисвано от св.Г.Ц.. Била изключително
уплашена и разстроена. Споделила й, че е била нападната, душена и удряна
от подсъдимата, както и че същата разхвърляла магазина й. Веднага след това
тъжителката позвънила на тел.112, като започнала да води разговор с
оператор на телефона за спешни повиквания, обяснявайки какво се било
случило и искайки изпращането на полицейски екип. В този момент св.Ц.
погледнала навън и видяла, че подс.И. е на улицата, като качвала в служебния
си автомобил малката хладилна витрина. Тогава Ц. заключила входната врата
на своя обект от вътрешната страна и двете с тъжителката останали в него.
След като тъжителката приключила разговора с оператора на тел.112, тя
показала на св.Ц. нараняването, което била получила в областта на шията. В
този момент от врата й паднало златно синджирче, което носела, като станало
ясно, че същото е скъсано, но до този момент се било задържало на дрехите
на Г.. След като натоварила хладилната витрина, подс.И. дошла до обекта на
Ц., но разбрала, че врата му е заключена. Та повикала тъжителката, но същата
отказала да излезе навън при нея, след което И. си тръгнала. Веднага след
2
това тъжителката се обадила на своя съпруг – св.М. Г., като му разказала
какво се случило. Той пък позвънил на съпруга на подсъдимата – св.И.И. и го
попитал какво била направила жена му, споделяйки, че имало конфликт
между двете им съпруги и че била повикана полиция. На свой ред св.И. се
обадил на подсъдимата и я попитал какво се е случило, а тя отвърнала, че не
се било случило нищо, но казала, че ще се върне в обекта на тъжителката, за
да види какво става. Междувременно там вече били пристигнали полицейски
служители – свидетелите Д.К. и Д. Й., които започнали да снемат обяснения
от Г.. Такива били снети и от И., след нейното пристигане на място. Спрямо
тъжителката и подсъдимата били съставени протоколи за предупреждение по
ЗМВР, с които им било разпоредено писмено за в бъдеще да решават всички
спорни въпроси според действащото законодателство. Междувременно на
място били пристигнали и съпрузите на тъжителката и подсъдимата.
На следващия ден – 14.11.2019г., в 08:30 часа, тъжителката Г.,
придружавана от своя съпруг, посетила кабинета по Съдебна медицина в
„МБАЛ – Пазарджик“ АД, където била освидетелствана от съдебен медик,
който издал медицинско удостоверение.
По-късно през деня, около 12:30 часа, тъжителката посетила
психиатричен кабинет, където била прегледана от доктор-психиатър.
От приетото по делото като писмено доказателство СМУ №
341/14.11.2019г. /л.12-13 от материалите, съдържащи се в кориците на НЧХД
№ 2340/19г. на ПзРС/ се установява, че при извършения преглед на
тъжителката били констатирани следните телесни увреждания:
По лявата странична повърхност на шията имало мораво кръвонасядане
с размери 3 х 1 см. По цялата дясна странична част на шията имало мораво
кръвонасядане с размери 3 х 2 см, а сред него имало разкъсно-котузна рана , с
размери 0,5 х 0,8 см, без коричка. По лявата горна средна гръбна част имало
синкаво-червеникаво кръвонасядане с размери 16 х 5 см. По предната
повърхност на лявата мишница било установено мораво-синкаво
кръвонасядане с размери 5 х 2 см. Била установена болезненост по лицето,
главата и крайниците.
Така констатираните телесни увреждания според съдебния медик
съставлявали лека телесна повреда, а в частност описаната по-горе разксъсно-
контузна рана причинила на пострадалата разстройство на здравето извън
случаите не чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са
причинили болка и страдание.
От приетия по делото като писмено доказателство Амбулаторен лист №
1438/14.11.2019г., издаден от психиатъра д-р К. Т. /л.14 от материалите,
съдържащи се в кориците на НЧХД № 2340/19г. на ПзРС/ се установява, че в
момента на прегледа е била напрегната, тревожна, плачела, имала тремор на
тялото, като споделила, че не може да спи и да се храни, т.к. преживявала
отново случилото се предишния ден, за което също споделила на психиатъра
и той го вписал в графата „анамнеза“. Психиатърът констатирал, че била
3
психомоторно видимо напрегната, емоционално лабилна, а мисленето й било
ангажирано със свръх преработка на психотравмените събития. Като
обективно състояние констатирал още инсомния, анорексия, астено-
вегетативен синдром. Предписано било медикаментозно лечение с ксанакс и
диазепам, а при нужда релаксофитол.
По повод на описаното до тук тъжителят Г.Г. сезирала с тъжба РС-
Пазарджик, в резултат на което било отпочнато настоящото наказателно
производство. Преди образуване на настоящото производство, тъжителката Г.
подала тъжба в РС-Пазарджик за същия инцидент, в която обаче твърдяла, че
подсъдимата била извършила деянието в качеството й на длъжностно лице и
спрямо нея също в качеството й на длъжностно лице, при и по повод
изпълнение на служебните им задължения, както и по хулигански подбуди.
По тази тъжба било образувано наказателно производство по НЧХД №
2340/2019г. на ПзРС, но с разпореждане на съда от 11.12.2019г. същото било
прекратено на основание чл.247а ал.3 от НПК и материалите били изпратени
по компетентност на РП-Пазарджик, с оглед изнесени данни за извършено
престъпление от ОХ – по чл.131 ал.1, т.1, т.2 и т.12 от НК. С постановление на
прокуратурата от 09.08.2021г., образуваното ДП било частично прекратено,
досежно извършено престъпление по чл.131 от НК и спряно, досежно
установеното от прокурора извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
като на пострадалата било изпратено съобщение за това. В срока по чл.81
ал.3, предл.2 от НПК, тъжителката Г. подала настоящата тъжба.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите М. Г., Г.Ц. и Б.П., частично от тези на свидетелите Д. Й., Д.К.,
Д.Ч., Г.Т. и И.И., също от приетите по делото писмени доказателства и
вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ аудиозапис на
подаден на тел.112 сигнал за инцидента. Този компактдиск има статут на
веществено доказателство по смисъла на чл.109, предл. последно от НПК, тъй
като същият съдържа аудиозаписи на входящи и изходящи телефонни
повиквания, като с тях би могло да се допринесе за изясняване на релевантни
за делото факти. Самите аудиозаписи, като входящи и изходящи повиквания
по смисъла на чл.15 от ЗНССПЕЕН112 съставляват данни, записани
автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Тези данни пък
имат статут на веществено доказателствено средство /ВДС/ по смисъла на
чл.17 от горецитирания закон. Съдът не намери за необходимо да подлага
вещественото доказателство и съдържащите се в него ВДС на експертен
анализ, посредством назначаването на аудио-техническа експертиза, т. к.
автентичността им не бе оспорена от страните по делото.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта им, в която
отрича да е нанасяла умишлено побой над пострадалата по описания по-горе
начини. Според заявеното от подсъдимата, на инкриминираната дата
сутринта, преди 08:00 часа, тя отишла в обекта на тъжителката и я заварила
там още докато отключвала входната врата. Двете се поздравили за добро
утро, след което влезли вътре. Подсъдимата казала на тъжителката да
4
отмести два стола, които пречели, след което да й помогне да изтеглят
витрината. Тя обаче не й съдействала, а излязла навън и отишла в съседния
обект на св.Ц.. След това подсъдимата натоварила сама хладилната витрина в
служебния си автомобил и отишла пред обекта на св.Ц., където се намирала
тъжителката, с намерение да оформят приемо-предавателен протокол за
взетата витрина. Установила обаче, че обекта е заключен отвътре и
тъжителката не искала да излезе, затова постояла още няколко минути и си
тръгнала. Насочила се към търговски обекти, които следвало да обслужи,
находящи се на ЖП гарата в града, когато получила обаждане от съпруга й.
Той й казала, че св.М. Г. му се обадил, заявявайки, че тя била посягала на
тъжителката и потрошила магазина й, заради което била повикана полиция.
Тя казала на съпруга си, че това не е вярно и че ще се върне при обекта на
тъжителката, за да разбере какво става.
За съда не остана никакво съмнение, че тези обяснения на подсъдимата
са израз на защитна позиция, а не източник на доказателства за фактите от
обективната действителност и с тях се цели избягване на наказателната
отговорност, посредством прокарване на внушението, че едва ли не
тъжителката сама е разхвърляла стелажи със стоки в магазина си и след това
по някакъв начин се е самонаранила, за да съди и осъди впоследствие И..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в горния смисъл на
първо място, защото ги намери за вътрешно противоречиви и житейски
нелогични. Първото, което следва да се каже е това, че е абсурдно да се
повярва на подсъдимата, че нещата в обекта на тъжителката са се развили по
описания от И. начин, т.е. съвсем безпроблемно. Ако това наистина беше
така, то няма никаква логична и обективна причина, докато все още И. е била
в обекта на Г. и е изнасяла витрината, последната да отиде в съседния обект
на св.Ц. и двете да се заключат там. Каква друга би била причината за
заключването, ако Ц. не е възприела треперещата и разтревожена
тъжителката в резултата на нанесения й преди това побой? Отговорът е
резонен – никаква! Няма причина и веднага след това Г. да започне да подава
сигнал на тел.112 с твърденията, че е нападната и бита от подсъдимата, както
и че същата троши магазина й, ако това реално не се е било случило.
Несериозно би било да се възприеме и внушението, което се опита да прокара
подсъдимата, че тя не е разхвърляла стелажи със стоки в магазина на
тъжителката, а едва ли не тя самата е направила това с цел да инсценира
нападение над себе си. Самата подсъдима посочи, че когато е започнала да
изнася витрината от магазина, тъжителката е излязла и отишла в съседния
обект на Ц., където двете се заключили. Стана ясно от показанията на св.Ц.,
че малко преди Г. да отиде в нейния обект и разтреперана да сподели, че е
била нападната от И., първата чула някакъв шум от съседния обект. Ц. е
категорична, че когато И. си тръгнала, Г. отишла в обекта си, а малко след
това и тя ходила там, като видяла разхвърляните стелажи по земята. Фактът,
че стелажите със стоки са били разхвърляни в обекта на тъжителката се
установява не само от показанията на свидетелите М. Г. и Ц., но и от
5
свидетели, разпитани по инициатива на защитата – св.Ч. и св.И.И., както и от
полицейския служител – св.Д. Й.. С оглед на всичко това за съда не остана
съмнение, че именно подс.И. е разхвърляла стелажите със стоки в обекта на
тъжителката преди да пристъпи към хващането за гушата, опита за душене и
блъскането на тялото й към стената и ръба на мивката, по подробно описания
по-горе начин.
Другата причина съда да не повярва на защитната версия на
подсъдимата е тази, че тя бе опровергана от достатъчно по обем гласни,
писмени и едно веществено доказателства, каквото е компактдискът,
съдържащ аудиозапис на подаден на тел.112 сигнал за инцидента. Тук веднага
следва да се каже, че в настоящия казус липсва пряко гласно доказателство,
установяващо нанесения побой от страна на подсъдимата над тъжителката,
т.к. когато това се е случило, в обекта на последната са били само те двете.
Налице са обаче косвени гласни доказателства за нанесения побой и това са
показанията на св.М. Г. и тези на св.Г.Ц., които съдът кредитира изцяло,
доколкото ги прецени като обективни и достоверни. Вярно е, че св.Г. е съпруг
на тъжителката и в този смисъл би могъл да бъде заинтересован от изхода на
делото по посока на доказване на обвинителната теза. Съдът обаче прецени,
че той разказа добросъвестно само това, което обективно е видял и възприел,
а неговите показания напълно кореспондират на тези на св. Ц.. Последната
пък по никакъв начин не е заинтересована от изхода на делото, т.к. стана ясно,
че няма никакви по-специални отношения с тъжителката, а се познавала с нея
от около година преди инцидента по повод осъществяваната търговска
дейност в съседство.
Св.Г. бе категоричен, че след инцидента съпругата му се обадила и
плачейки споделила, че подсъдимата влязла в магазина й, нарекла я
неблагодарница, бутала рафтове със стоки, като я душила и блъскала.
Категоричен беше и за това, че когато отишъл на място той видял
разхвърляните рафтове в магазина, както и че съпругата му била одрана
отдясно на врата, а златното синджирче, което носела било скъсано.
Категоричен бе, че най-видимите увреждания по врата на тъжителката ги
видял още при пристигането на мястото на инцидента, както и че съпругата
му показала тези видими увреждания пред намиращите са там полицаи.
Вярно е, че тези показания на св.Г. не се подкрепиха от показанията на
двамата полицейски служители – свидетелите Й. и К., но не защото те ги
отрекоха, а защото заявиха, че не си спомнят никакви конкретни подробности
по случая, включително дали някой е твърдял или показвал, че има телесни
увреждания. Полицейските служители обясниха липсата на конкретни
спомени с това, че от момента на инцидента е изминал дълъг период от
време, както и че те почти ежедневно работят по аналогични случаи, което
обяснение има своя резон. Ето защо показанията на двамата полицейски
служители не заслужават по-задълбочено обсъждане.
Такова обсъждане обаче заслужават показанията на св.Ц., които
напълно подкрепят тези на св.Г. и кореспондират на вещественото
6
доказателство. Св.Ц. бе абсолютно категорична, че когато влязла в магазина й
тъжителката била изплашена, разтревожена и трепереща, като споделила, че
подсъдимата е разхвърляла магазина й, след което я хванала за врата,
натискала и удряла, веднага след което позвънила на тел.112. Пак св.Ц. заяви,
че след като чула всичко това и видяла подс.И. да товари витрината в
автомобила, тя решила инстинктивно да заключи своя обект отвътре и двете с
Г. да останат в него. Все така категорично св.Ц. посочи, че след като
тъжителката приключила разговора с оператора на тел.112, тя й показала
нараняването, което била получила в областта на шията. В този момент от
врата й паднало златно синджирче, което носела, като станало ясно, че
същото е скъсано, но до този момент се било задържало на дрехите на Г.. С
оглед на всичко това за съда не остана съмнение, че скъсването на въпросното
синджирче се е получило именно в резултат на душенето и драскането на
тъжителката от страна на подсъдимата, както и опитите на нападната да се
отскубне от ръцете на нападащата.
Показанията на свидетелите Г. и Ц. напълно кореспондират и на
информацията, съдържаща се във вещественото доказателства – 1 бр.
компактдиск, съдържащ подадения от тъжителката на тел.112 сигнал за
инцидента. Не може да не направи впечатление, че в началото на разговора
тъжителката заявява, че една жена, имайки предвид подсъдимата, й разбива в
момента магазина, но веднага след това казва „души ме, в момента съм
отвънка и колежките ме пазят“. В един момент, докато е на линия с оператора
на тел.112, тъжителката се обръща към св.Ц. с думите: „Оли, ужас, аз цялата
треперя, Г.!“. В този момент Ц. нещо й казва, но не се разбира, а тъжителката
й отвръща: „Нека де … нека да троши, да дойдат да видят“, очевидно имайки
предвид действията на И.. След това операторът осъществява връзка между
тъжителката и дежурния в полицията в Пазарджик, на който тъжителката
също обяснява за нападението над нея, споделя, че подсъдимата искала да я
души, а накрая завършва с думите „бута вътре, бие, ужас Ви казвам“.
Разговорът приключва с това, че операторът я информира, че на място ще
бъде изпратен полицейски екип, след което я пита дали има нужда от
медицинска помощ, а тъжителката отговаря отрицателно. Тук трябва да се
отовори скоба, за да се подчертае, че това, че тъжителката е заявила, че няма
нужда от медицинска помощ не означава, че не е получила посочените по-
горе наранявания по описания начин, а че тези наранявания не са тежки и
очевидно не са от такова, че да налагат спешна медицинска интервенция.
Накрая, но не по значение, показанията на свидетелите Г. и Ц., се
подкрепят категорично от приетото като писмено доказателство СМУ и
показанията на св.Б.П., който е прегледал пострадалата в деня след инцидента
и издал въпросното медицинско удостоверение. Видно от отразеното в
процесното СМУ, в него са описани констатираните към момента на
прегледа, подробно посочени и по-горе, наранявания по шията, по тялото - в
областта на средната гръбна част и по предната повърхност на лявата
мишница. Така описаните наранявания напълно кореспондират със заявените
7
в тъжбата факти, относно механизма на получаването им – хващане на
тъжителката от страна на подсъдимата за гушата, с последвало душене,
драскне с нокти, блъскане на тялото към стената и раба на мивката, поради
което съдът намери тези факти за несъмнено доказани.
Не може да бъде възприето възражението на защитата, че СМУ, което е
било издадено на тъжителката е дискредитирано като писмено доказателство,
поради което механизма на получаването на описаните в него телесни
увреждания, още повече авторството на престъпното посегателство в лицето
на подс.И., са абсолютно недоказани. За да направи това възражение
защитата се позова на показания на св.М. Г., който посочи, че той отишъл със
съпругата си на същия ден след инцидента, за да бъде освидетелствана, а в
кабинета по „Съдебна медицина“, тя била приета и прегледана от лекар жена.
На тази база защитата изразява съмнение за достоверността на отразеното в
СМУ, което е издадено от съдебен лекар от мъжки пол – разпитания като
свидетел по делото д-р Б.П., а и поради това, че е ноторно, че в „МБАЛ
Пазарджик“ АД, в отделението по съдебна медицина няма съдебен лекар от
женски пол. Да действително св.М. Георгшиев даде показания в горния
смисъл, а след като въпросното СМУ му бе предявено същият заяви, че е
допуснал непреднамерена грешка, като действително прегледът в
отделението по „Съдебна медицина“ е бил в деня след инцидента.
Действително според св.Г., съпругата му е била приета в кабинета от пълна
жена, която той възприел като лекар и която му казала да изчака пред
кабинета, докато траел прегледа, който продължил 15-20 минути. Факт е
обаче, че св.Г. не можа да каже дали вътре в кабинета е имало съдебен лекар
мъж, както и дали съпругата му е била прегледана и освидетелствана именно
от такъв, защото посочи, че не е влизал в самия кабинет. Също така каза, че
след прегледа не е обсъждал със съпругата си дали в кабинета е била
преглеждана от друго медицинско лице, различно от жената, която я е
приела.
В същото време като свидетел по делото бе разпитан, авторът на
въпросното СМУ - съдебният медик д-р Б.П., който бе абсолютно
категоричен, че именно той е издал медицинското удостоверение. Заяви и
това, че в отделението по „Съдебна медицина“ работи пълна жена, която е
старши технически сътрудник и която по принцип приема всеки от
пациентите, желаещи да се снабдят със съответно СМУ, като ги отсява, т.е.
прави преценка дали наистина има данни за наранявания по тях, т.к. имало и
недобросъвестни, т.е. които искали медицинско, но без реално да са наранени.
Все така категорично св.П. посочи, че си спомня по физиономия
тъжителката, както и че лично я е прегледал преди да издаде СМУ, а преди
това бил повикан от технически сътрудник в кабинета, където бил извършен
прегледът. Казаното от св.П. не се опровергава от никое друго гласно или
писмено доказателство, още повече, че се събраха такива, че в деня на
издаването на СМУ, д-р П. е бил на работното си място, т.е. не е отсъствал от
работа по някакви причини.
8
Казаното от св.П. не се опровергава и от казаното от св.Г., т.к. стана
ясно, че той не е разбрал дали в кабинета съпругата му не е преглеждана от
съдебен лекар от мъжки пол. Това, че св.Г. не сподели, че докато е чакал
пред кабинета съпругата си не е видял в него да влиза лекар мъж /д-р Б.П./
може да се обясни елементарно с няколко неща. Първо – възможно е този
факт да не е направил впечатление на св.Г., за да го запомни и съобщи. Второ
– възможно е св. Г. да не е възприел д-р П. именно като съдебен лекар, а като
обикновено медицинско лице, облечено в болнични дрехи, което влиза в
кабинета. Трето - възможно е св.Г. да не е стоял плътно пред кабинета, където
е била съпругата му, доколкото тя е стояла вътре 15-20 минути, през което
време той може да се е разхождал по коридора на отделението и въобще да
не е възприел влизането на лекаря д-р П..
В крайна сметка св.Г. заяви, че в след прегледа в „Съдебна медицина“
той е ходил със съпругата си на преглед при психиатър, което се установява
категорично от гореописания амбулаторен лист, издаден на същата дата от
психиатъра д-р К. Т.. Това писмено доказателство също сочи недвусмислено,
че тъжителката е била увредена именно от подсъдимата, като горната е
споделила това и с психиатъра, а той го е вписал в графата „анамнеза“.
Така или иначе нищо не обори показанията на св.П., че той е издал
СМУ на тъжителката, след като лично я е прегледал, а от това следва, че
процесното СМУ има своята доказателствена тежест в настоящия процес.
Показанията на св.И.И. и св.Д.Ч., съответно съпруг и колежка на
подсъдимата, не допринасят много за установяване на фактите, включени в
предмета на доказване, поради което не заслужават обстойно обсъждане. Те
двамата не са очевидци на събитията, развили са между подсъдимата и
тъжителката в обекта на последната, а разказват, че когато пристигнали на
място, пред всеки от тях И. заявила, че не е била тъжителката. Сочат също, че
тогава не са видели видими наранявания по тъжителката. Това, че пред тях И.
е отрекла да е нанасяла побой над тъжителката е съвсем разбираемо, с оглед
изградената още тогава от нея защитна теза, а именно да отрича и да твърди,
че Г. си измисля факта на побоя, макар да няма никаква причина да прави
това, а и самата И. не успя да даде смислено обяснение пред съда защо според
нея тъжителката я уличава необосновано. Това, че горните двама сочат, че
тогава не са видели никакви наранявания по Г. не значи автоматично, че
такива не е имало. Установи се, че те двамата нито са се приближавали, нито
са говорели тогава с тъжителката, така както това се е случило със
свидетелите Г. и Ц., при което е напълно възможно те да не са видели най-
видимото й нараняване отдясно на врата.
Не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на св.Г.Т., т.к.
също не допринасят много за установяване на фактите, включени в предмета
на доказване. Той е бил пряк ръководител на подсъдимата и споделя, че след
като се разбрало за инцидента пред него подс.И. е отрекла да е извършила
това, в което я обвинявала тъжителката. Това отричане обаче е напълно
9
разбираемо, т.к. ако бе признала факта на нападението, то това автоматично
ще означава най-малкото И. да бъде уволнена от дружеството, притежаващо
марката „Д.“ заради уронване на търговския му престиж. Св. Т. разказва за
случай около 5-6 дни след инцидента, когато той, негов пряк ръководител и
друг служител на длъжност „мениджър дистрибутори“, посетили обекта на
тъжителката, за да разговарят с нея във връзка с инцидента. Сочи, че тогава тя
продължавала да твърди, че е била бита от подс.И., а прекият му ръководител
казал, че се извинява от името на фирмата ако това наистина се е случило,
след което я уверил, че те ще проверят ситуацията, като проведат вътрешно
разследване. Сочи, че след това и неговият пряк ръководител разговарял с И.,
а тя продължавала да отрича истинността на обвиненията на Г.. Накрая било
прието, че от гледна точка на фирмата И. не била направила нищо, т.к.
срещата между двете в обекта на тъжителката е бил преди началото на
работното й време като дистибутор на марката „Д.“. По тази причина подс.И.
продължила да работи във фирмата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подс. П.И. е осъществила престъпния състав
на чл.130 ал.1 от НК, като на 13.11.2019 година, в гр.Пазарджик, на *** е
причинила на Г. К. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, подробно описана по-горе
и по посочения начин.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Подсъдимата е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от нея. При реализирането на своята
проява е съзнавала, че участва в изпълнението на престъплението и е искала
да настъпят общественоопасните последици – телесното увреждане на
тъжителката.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Подсъдимата е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото към инкриминираната дата не е осъждана, а по местоживеене е
позитивно охарактеризирана /виж справка за съдимост и характеристична
справка на л.39-40 от материалите в ДП № 132/20г/.
Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на
обществена опасност, предвид начина на извършване – демонстративно и с
чувство за безнаказаност.
10
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
подсъдимата, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, което е една рефлексия от очевидната
неспособност на горната за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни по
местоживеене.
Отегчаващи обстоятелства – фактът, че освен съставомерната лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, на пострадалата са били причинени и
още множество леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, но
заради принципа на поглъщането деецът не може да бъде наказан отделно за
тях.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се
предвижда като наказание - лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимата е пълнолетна, не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са съставомерни
причинени имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице
условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване
на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание - глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че на подс.
П.И., след като бе освободена от наказателна отговорност, следва да бъде
наложено административно наказание - глоба в размер, ориентиран към
минималния такъв, предвиден в закона, а именно от 1500 лева, която следва
да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт, п осметка на ПзРС.
При определяне размера на глобата, съдът съобрази освен наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение
и имотно състояние на подсъдимата.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания,
създадения здравен и душевен дискомфорт у пострадалата, протеклия
оздравителен период и накърненият й авторитет в обществото и семейството
с факта на нанесения побой, съдът намери за частично основателен
предявеният от тъжителя против подсъдимата граждански иск по чл.45 от
ЗЗД.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта, съдът
осъди подс. П.И. да заплати на гражданския ищец сума в размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.11.2019 г. до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания в
исковата молба размер от 10 000 лева, макар и поддържан в съдебно
11
заседание до размер от пет хиляди лева, гражданският иск бе отхвърлен като
неоснователен.
Съдът постанови вещественото доказателство – 2 бр. компактдискове,
съдържащи аудиозапис от тел.112 /единият от които повреден/, след влизане
в сила на присъдата да останат по делото и да се унищожат заедно с него при
настъпване на законовите срокове за това.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. П.И. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пазарджик 4 % ДТ
върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лв.. В полза на
частния тъжител и гр. ищец съдебно-деловодни разноски не бяха присъдени,
т.к. не бе направено съответно искане за това.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12