РЕШЕНИЕ
№ 260043
/28.09.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №548 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
С
Решение №12/17.01.2020г., постановено по гр.д.№477/2020г. по описа на РС- В. е
признато за установено по предявените от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“К.“, №1, против В.В. К., ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че В.В. К., ЕГН **********, дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 621,77лв., представляваща неизплатени мобилни услуги и
лизингови вноски по Договор №М5511556 от 15.01.2017г., Договор
№М5388991/02.11.2016 и Договор за продажба на изплащане от 19.12.2016г., ведно
със законна лихва за периода от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение- 21.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 84,85лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
05.03.2017г. до 17.12.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
21.12.2018г., по гр.д. №1584, по описа ВРС за 2018г, като е отхвърлен иска, с
правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от
327,29лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване, от която сумата
от 24,75 лв. по Договор № М5511556 от 15.01.2017г., а сумата от 302,4лв. по
Договор №М5388991/02.11.2016,, за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 21.12.2018г., по гр.д. №1584, по описа ВРС за 2018г.
Осъден е В.В. К., ЕГН **********,***, заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“К.“, №1, сумата от 277,61лв., представляваща разноски в
исковото и заповедното производство.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от „А1 Б.“ ЕАД, чрез адв.Д.Ц., преупъломощена от Адвокатско
дружество „П., А. и партньори“, в частта с която иска искът н а“А1 Б.“ ЕАД е
отхвърлен в частта за претендираната неустойка в общ размер на 327,29лв.
Твърди се, че с обжалваното
решение, съдът неправилно е приел, че искът за неустойка следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Сочи се, че според решаващия
състав, липсва надлежно прекратяване на договорите, което да обуславя вземането
за неустойка.
В този смисъл се счита, че
атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Искането е за отмяна на
постановеното от РС- В. решение, в частта за неустойката в общ размер на
327,29лв., с произтичащите от това законови последици и вместо него се постанови
друго решение, с което да се признае за
установено дължимостта на неустойката.
Претендират се направените
разноски пред настоящата инстанция.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- В.В.К., чрез особения му
представител адв.К. ***.
В същият се твърди, че
подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но по съществото си е
неоснователна.
Счита се, че не са налице
изброените в жалбата пороци на решението, и че решаващият съд е постановил
законосъобразен и мотивиран акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят
„А1 Б.“, редовно призован, законен представител не се явява. Докладвано е от
съда становище, от адв.Ц., легитимираща се като процесуален представител на първия,
но е констатирано, че към датата на съдебното заседание- 16.09.2020г. същата
няма представителна власт да представлява жалбоподателя.
Ответникът В.В.К., не се явява.
Не се явява и назначения му от първоинстанционният съд адв.К..
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Производството пред РС- В. е
образувано по повод на подадена искова молба, депозирана от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. К., №1, против В.В. К., с ЕГН **********,***, с която са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 949,06лв., от
които сумата от 621,77лв., представляваща неизплатени мобилни услуги и
лизингови вноски по Договор №М5511556 от 15.01.2017г., Договор №
М5388991/02.11.2016г. и Договор за продажба на изплащане от 19.12.2016г., а
сумата от 327,29лв., представляваща неустойка, от която сумата от 24,75лв. по Договор
№ М5511556 от 15.01.2017г., а сумата от 302,4 лв. по Договор №
М5388991/02.11.2016г., ведно със законна лихва от дата на подаване на Заявление
за издаване на заповед за изпълнение- 21.12.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 84,85лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 05.03.2017г. до 17.12.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 21.12.2018г., по гр.д.№1584, по описа РС- В. за 2018г.
Твърди се от страна на ищцовото
дружество „А1 Б.“ ЕАД, че е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от
21.12.2018 г., по гр.д.№1584/2018г., по описа РС- В., като на основание чл.415,
във вр. чл.47, ал.5 от ГПК са му били дадени указания за предявяване на
настоящия установителен иск, поради което е налице правен интерес.
Твърди, че между „Мобилтел“ ЕАД
с настоящо наименование „А1 Б.“ ЕАД и ответника били сключени рамкови Договор №М5511556
от 15.01.2017г., и Договор №М5388991/02.11.2016г., като в системата фигурират с
индивидуален абонатен номер (ID) *********.
Сочи се, че към Договор
№М5388991/02.11.2016г. бил сключен
Договор за продажба на изплащане от 19.12.2016г., съгласно който на ответника е
предоставен апарат „Huawei P9 lite“, като последния е следвало да го изплати на
23 равни месечни вноски с размер на 12,98лв. При неплащане в срок на най- малко
на 2 последователни лизингови вноски договорът се прекратявал.
Твърди се, че поради
неизпълнение по договорите на ответника са начислени 59,97лв.- неустойка
по Договор № М5388991/02.11.2016, както
и сумата от 59,97лв., а по Договор № М5511556 от 15.01.2017 г., сумата от 24,75лв.
Визира се, че поради
предсрочното прекратяване на Договор за продажба на изплащане от 19.12.2016г.
на ответника е начислена неустойка в размер на 182,60лв., в размер на отстъпката
от цената на закупеното крайно устройство.
Сочи се, че по Договор №М5511556/15.01.2019г.,
за периода от 14.01.2017г.- 13.07.2017г., ответникът дължи сумата от 109,37лв.,
а по Договор №5388991 от 02.11.2016г., за периода от 16.04.2017г.- 15.11.2017г.
сумата от 512,40лв., но същите не са заплатени. Поради забава в изплащане на
процесните задължения върху главницата от 621,77лв. на ответника е начислена и
лихва за забава в размер на 84,85лв., за периода от 05.03.2017г. до 17.12.2018г.
Искането е да бъдат уважени предявените
искове. Претендират се разноски.
Ответникът В.В.К., в срокът по
чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен представител- адв.К. депозира писмен отговор
на подадената искова молба. В същият е оспорен иска по размер.
Сочи, че при неплащане на
абонаментната такса повече от два месеца, като правило операторът прекратява
предоставянето на услугата, поради което няма основание за начислявани на други
суми след тази дата.
Искането е предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно от материалите по
ч.гр.д.№1584/2018г. по описа на РС- В., по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника В.В.К., за сумата
от 949,06лв.- главница по Договор №М5511556 от 15.01.2017г. за електронни
съобщителни услуги и закупени продукти,ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението- 21.12.2018г., както и 26лв. разноски, от които 25лв.- държавна
такса и 1лв.- банкова комисионна.
С Разпореждане
№914/16.05.2019г., постановено по ч.гр.д.№1584/2018г. по описа на РС- В., в
производство по чл.247, ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №922 о
27.12.2018г. издадена по ч.гр.д.№1584/2018г. по описа на съда, като размерът на
претендираната от заявителя законна лихва за забава, начислена върху сумата от
621,77лв. за периода от 05.03.2017г. до 17.12.2018г. следва да се чете:
„84,85лв.“, вместо погрешно изписаното „84,84лв.“.
Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като са дадени указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземанията си по заповедта.
Няма спор по делото, че „А1 Б.“
ЕАД е по същество дружеството „Мобилтел“ ЕАД, с променено наименование,
публично известно от вписвания в Търговския регистър.
Видно от Договор за
далекосъобщителни услуги №М5511556 от 15.01.2017г., Договор за
далекосъобщителни услуги №М5388991/02.11.2016г. и Договор за продажба на
изплащане от 19.12.2016г. се установява, че по силата на същите от страна на
ищецът са предоставени на ответника мобилни услуги за периода от 14.01.2017г.-
13.07.2017г., респ. за периода от 16.04.2017г.- 15.11.2017г. на стойност в
претендираните размери.
От приетите и неоспорени
писмени доказателства (договори за далекосъобщителни услуги и Приложения към
тях), се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение, по силата на което ищцовото дружество се е задължило да предоставя
на ответника мобилни услуги, за периода от 09.01.2017г. до 16.01.2019г., респ.
от 31.10.2016 г. до 31.10.2018г. Не се спори, че ищцовото е изпълнило
задължението по тях, във връзка с което са издадени процесните фактури, от
които се установява, че на ответника, за периода от 14.01.2017г.- 13.07.2017г.,
респ. за периода от 16.04.2017г.- 15.11.2017г. е начислена сумата от 621,77лв.,
представляваща такса, за мобилни услуги. Не се твърди, нито доказва
задължението да е погасено.
Видно от представените
договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилен
апарат, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че решение в обжалваната
му отхвърлителна частта, касаеща претендираната неустойка е правилно и
законосъобразно. В останалата уважителна част, решението не е обжалвано от
страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна сила.
В настоящият казус, районният
съд за да отхвърли предявения иск, с правно основание чл.422, от ГПК, във
връзка с чл.92 от ЗЗД е приел, че от неоспорените договори за далекосъобщителни
услуги, договор за продажба на изплащане и Приложения към тях, се установява,
че между страните е налице съглашение, по силата на което в случай, че
ответникът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към
него, ОУ, или ако по негова вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество
има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки), дължими до дата на изтичане на определения срок за
ползване, като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка, както и в този случай абонатът дължи
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства, (закупени или предоставени на лизинг/
на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Следователно безспорно се установява, че основанията за прекратяване
на процесните договорите са регламентирани в Приложенията към тях и Общите
условия на ищцовото дружество, където е предвидена възможност за едностранно
прекратяване на облигационната връзка от страна на мобилния оператор при
виновно неизпълнение на задълженията на абоната, в който случай последният
дължи неустойка.
Приел е, че в конкретиката на
казуса, за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва
да са налице кумулативно следните предпоставки- договорно неизпълнение от
страна на абоната на задължението му да заплаща стойността на ползваните услуги
и прекратяване на договора за мобилни услуги.
Прекратяването на действието на
договора с едностранно волеизявление от изправната страна- доставчик на мобилни
услуги преди изтичане на срока му представлява по същество разваляне на
договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно
неизпълнение на задължение от страна на абоната. С оглед характера на
насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има
действие занапред. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок, е основание за развалянето му, според нормата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма
и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.
Посочил е, че по делото не се
твърди, както и не са представени доказателства договорът между страните да е
прекратен по предвидения в закона ред- едностранно, с писмено предизвестие от
мобилния оператор, отправено до абоната- ответник, поради виновно негово
неизпълнение. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца за вреди от прекратяване
на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, доколкото
фактическия състав за възникване това право не е завършен.
Предвид на това е приел, че предявеният
иск за установяване на дължимост на сумата от 327,29лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване, от която сумата от 24,75лв. по Договор
№М5511556 от 15.01.2017г., а сумата от 302,4лв. по Договор №
М5388991/02.11.2016г., се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да се отхвърли изцяло.
В конкретният казус, настоящата
инстанция споделя изцяло крайния правен
извод да се отхвърли претенцията за неустойка, но по други изложени по- долу
съображения.
В случая, претендираната
неустойка в размер от 327,29лв. за
предсрочно прекратяване се приема от настоящата инстанция, че тя е нищожна
поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите,
които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е
равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този
начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че
след прекратяването той не предоставя услугата.
Съдът счита, че клаузата в
подписаните от страните два договора, уреждаща задължение за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на
срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и
в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент- т. 3 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва
да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и
вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по- горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016г. по дело
№1226/2015г. на ВКС, ТК, Iт.о., Решение №193/09.05.2016г. по т.д. №2659/2014г.
на ВКС, Iт.о. и Решение №219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение №178 от 26.02.2015г. по т. д. №
2945/2013г., ВКС, II т.о. и Решение №229 от 21.01.2013г. по т. д. № 1050/2011г.,
ІІт.о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по тълк.д. №1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС.
Предвид така изложеното предявеният иск за установяване на дължимост
на сумата от 327,29 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на два договора
за услуги се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид на гореизложеното, настоящия
въззивен състав приема, че решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно
следва да бъде изцяло потвърдено, а подадената въззивна жалба се остави без
уважение, като неоснователна.
В останалата уважителна част,
въззивното решение, като необжалвано от страните по делото е влязло в законна
сила.
Поради изложеното и на
основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№12/17.01.2020г,. постановено по гр.д.№477/2019г. по описа на РС- В. в обжалваната му отхвърлителна част.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.