№ 194
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800501079 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 178 от 17.09.2024 г., постановено по гр. д. № 369/2023 г.
по описа на РС – Самоков, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да
заплати на П. П. А., ЕГН ********** сума в размер на 700,00 лева,
претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат
на ПТП - попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно
за движение на 06.02.2022 г., при управление на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530d“ с рег. № .............. по тертокласен път III-882, част от
републиканската пътна мрежа на България, в участъка по посока от гр.
Ихтиман към гр. Самоков, в района на км. 7+400 метра, община Самоков,
преди с. Шипочан, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението. Агенция „Пътна инфраструктура“
е осъдена да заплати на П. П. А. сумите от 400,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, 380,00 лева за вещо лице и 51,50 лева държавна такса.
Срещу решението в уважената част е депозирана въззивна жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Излага, че представеният протокол за
ПТП бил в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 183 ГПК. В него
липсвало пълно и ясно описание на механизма на реализираното
1
произшествие, на цялата пътна обстановка и конкретното място. Излага, че
произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта,
който и няма вменена удостоверителна функция по ЗМВР, досежно
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Служители на КАТ
не били очевидци на произшествието, а и не е представен снимков материал.
Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните
последици. Водачът на ППС се е движил със скорост, която не му е позволила
да възприеме евентуалното препятствие и евентуално да спре. По изложените
съображения моли да бъде отменено решението на РССамоков в обжалваната
част и да бъде отхвърлен предявения иск, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. П. А., с който
жалбата се оспорва. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от
ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд -
Самоков решение, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на
жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Настоящият състав счита, че формираната от Районния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и
кореспондираща с доказателствения материал.
От протокол за ПТП № .............. от .............. г. се установява, че на
06.02.2023 г. е възникнало ПТП, при което на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530d“ с рег. № .............., собственост на ищеца П. П. А. са причинени
щети – два броя гуми с джансти. Като причина за възникналото ПТП е
посочена необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Участъкът от пътя не се спори, че е стопанисван от АПИ.
Установеното от протокола за ПТП кореспондира и със свидетелските
показания дадени от свид. Б. К. /мл. автоконтрольор в РУ-Самоков, съставил
протокола за ПТП/ и свид. Г. Д. / очевидец, пътувал в процесния автомобил/.
От показанията на св. Д. се установяват както място и механизмът на
ПТП така и уврежданията, настъпили по автомобила. Свидетелят пътувал с
ищеца в автомобила от гр. Ихтиман към гр. Самоков, като на края на моста
при с. Шипочане имало непочистен сняг. Автомобилът попаднал в
необозначена дупка и след като слезли от него свидетелят и ищецът
установили, че по двете гуми от дясната страна на автомобила (предна и
задна) има балони, както и че джантите на автомобила са изкривени.
Свидетелят посочва, че ищецът веднага позвънил на 112 и изчакали
2
пристигането на КАТ. Свидетелят посочва още, че по целия път имало дълбоко
изрязан асфалт с остри ръбове, но липсвала каквато и да е сигнализация, а и
имало около 10 см сняг. Поради това, водачът не е могъл да избегне дупката.
От неоспореното, компетентно и безпристрастно изготвено заключение
на автотехническата експертиза, изцяло кореспондиращо с показанията на
свидетелите и другите доказателства по делото, се установява както
механизмът на ПТП, така и настъпилите в резултат имуществени вреди. При
изготвяне на заключението си вещото лице е направило оглед на пътния
участък, като посочва, че са налични, последователни, опасни,
несигнализирани и необезопасени дупки, които заемат повече от 70 % от
пътното платно. Според експерта вследствие попадане в несигнализирано и
необезопасено препятствие, намиращо се на пътното платно, двете гуми (
предна дясна и задна дясна) са увредени до степен „негодни за употреба“, а
четирите джанти подлежат на ремонтиране (топло изправяне). Вещото лице
категорично посочва, че е налице причинно-следствена връзка между
реализираното ПТП и настъпилите имуществени вреди, като пазарната
стойността на щетата (подмяна на 2 броя гуми и ремонт на 4 броя джанти) е
оценил на 700,08 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав
прави следните правни изводи:
В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна
Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата,
да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да
осигурятусловия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В пар. 1,
т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и
поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или
подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене
на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и
отстраняване на повреди по него.
Правната квалификация на предявения иск е възприетата от
първоинсатнционния съд, а именн по чл. 49 ЗЗД.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за неимуществени вреди, трябва в обективната действителност
3
да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди; 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди, които следва да са закономерни, естествени и присъща
последица; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Възражението за съпричиняване, както и степента следва да се докажат пълно
и главно от делинквента.
Както вече се посочи, според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки субект,
стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с необходимата
маркировка за бързо и сигурно придвижване. Именно в бездействието на
служителите на АПИ да поддържат пътя изправен се състои тяхното
противоправно поведение довело до настъпването на вредоносния резултат.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от пътен
полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал.
1 ГПК, поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява
официален удостоверителен документ относно обстоятелствата, които
длъжностното лице – съставител - е отразило в него въз основа на
непосредствените се наблюдения. Видно от текста на самия протокол,
длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място. Следователно
наличието на дупка на пътното платно е отразено въз основа на негови
непосредствени наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
съставлява доказателство за извършените от съставителя действия.
Длъжностното лице е посетило мястото на ПТП, като видно от схемата,
нарисувана върху самия протокол, на описаното място е налице описаната в
исковата молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства. От протокола за ПТП, показанията на разпитаните пред
районния съд свидетели и заключението на съдебно-автотехническата
експертизи се установява механизмът на произшествието, както и
причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху
автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този
факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на
въззивника за неоснователно.
По делото не се ангажират доказателства при условията на пълно
доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че водачът на
увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на
задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Съгласно
4
последната цитирана норма водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На
първо място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по
цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на
движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за
несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя, съответно
със съществуващите на пътя дупки. Не се доказва и с оглед пътните условия
водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи
или да премине над нея.
Уврежданията по автомобила са настъпили в резултат от настъпилото
ПТП с посочения във фактическата част механизъм, а единствена причина за
настъпването им е била неравността на пътя. Стойността на поправката на
посочените в експертизата увреждания на автомобила, представляват
имуществената вреда претърпяна от ищеца, в размер на 700,00 лв.
Поради гореизложеното съдът намира, че са доказани всички елементи
на деликтната отговорност на Агенция Пътна инфраструктура по чл. 49 ЗЗД.
Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези в
първоинстанционното решение, същото като правилно, следва да се
потвърди.
Съобразно горния резултат на П. П. А. следва да се присъдят разноски за
въззивното производство, в размер на 450,00 лева.
Така мотивира, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178 от 17.09.2024 г., постановено по гр. д.
№ 369/2023 г. по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфрасртуктура“, ЕИК .............. да заплати
на П. П. А., ЕГН ********** сумата от 450,00 лева, представляваща
сторените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6