Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е №3030/8.6.2016г.Г.
гр. ЯМБОЛ., 08.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ...................... гражданска колегия в закрито съдебно заседание на
.......08.06.2016 г........година в състав:
Председател:Г.Георгиев
при секретаря ......................................
…………….........................................и в присъствието на
прокурора......................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ……………… ...гр.дело N
1218….. по описа
за 2016..год.
и за да се произнесе взе предвид следното................................................................
На осн.чл.312 от ГПК , Я Р С
Р А
З П О
Р Е Д И:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 28.06.2016г.
от 14.00 ч.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Д.И.И. ***,в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Габриел
Пламенов А.,чрез пълномощник адв.Сотирова
от ЯАК с която желае на осн.чл.150 от СК да бъде
изменен размера на определената със съдебна спогодба по гр.дело № 1006/2008
год. по описа на ЯРС,с която ответникът е осъден да заплаща за малолетното дете
Габриел , като същата бъде увеличена от 50 лв. месечно на 200 лв. месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.05.2016 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи
издръжката обстоятелства.Иска се и присъждане направените по делото разноски.В
исковата си молба ищцата твърди,че с ответника са живели на съпружески начала
няколко години,като през периода са се родили децата им Габриел Пламенов А.,род. на *** год. и Ивайло Пламенов
Апосотолов,род. на *** год.Твърди се,че с посочената
по горе спогодба по гр.дело № 1006/2008 год.,по време на продължителна раздяла
с ответника и преди да им се роди второто им дете Ивайло,последния се задължил
да й заплаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете
Габриел месечна издръжка в размер на 50 лв. През месец февруари 2016 год.
двамата окончателно са се разделили. Също така ищцата твърди,че от определянето
на материалното участие на ответника в издръжката на детето Габриел е изминал
период повече от седем години. Детето Габриел е пораснало,като респективно са
нараснали и неговите нужди.Същото е ученик във втори клас с изискване на
посрещане на всички нужди по задължителното му обучение. Необходими били
средства за закупуване на дрехи,обувки,способия,както
и за ежедневни разходи. Ищцата твърди,че в момента е безработна,като е
регистрирана в Дирекция бюро по труда-Ямбол ,като активно търсеща работа.Към
момента на подаване на ИМ не реализира никакви доходи,като е изключително
затруднена в осигуряване на елементарни нужди на детето. Ива задължение и към
второто им дете което също е родено от съвместното им съжителство.Твърди,че
ответника е с отлични материални възможности,работи във фирма за международен
транспорт,не е задължен към трети лица и би могъл да участва в издръжката на
детето Габриел с повече средства. Така определената издръжка се явявала
несъответстваща както на нуждите на малолетното дете,така и на материалните
възможности на ответника,като това не би представлявало затруднение да участва
в издръжката на детето им с повече средства.На основание чл.150 от СК се иска
от съда да постанови решение,с което да измени определената по гр.дело №
1006/2008 год. месечна издръжка в полза на детето Габриел Пламенов
А.,като същата бъде завишена от 50 лв. на 200 лв.месечно,в едно със законната
лихва,считано от деня на предявяване на иска,както и да им бъдат присъдени
направените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор вх. № 8323/07.06.2016 г., с който не
оспорва иска по основание, но оспорва същия по размер,като го счита за частично
основателен. Ответникът заявява,че наистина са настъпили промяна в
обстоятелствата при които е определена първоначалната издръжка,като е изминал
близо пет годишен период,в които са нараснали нуждите на детето. По отношение
на размера на претендираната издръжка,счита,че същата
следва да бъде съобразена с минималния размер на издръжка,определен в
чл.142,ал.2 от СК,а именно 105.00 лв.Заявявя,че към
настоящия момент нуждите на детето се посрещат и с негово участие,като освен
сумата от 50 лв.,обезпечава нуждите му и по друг начин. Ответника твърди,че
въпреки постановената спогодба за издръжка на детето с ищцата са продължили да
живеят в едно домакинство до месец февруари 2016 год.,когато е настъпила
фактическа раздяла.Финансовата обезпеченост на семейството е била гарантирана
единствено от него.Вярно било твърдението на ищцата,че е изключително
затруднена в осигуряване на елементарните нужди на детето,с оглед на това,че
през месец март 2016 год. е заминал за чужбина и е преустановил поддържането на
разходите за дома.Продължил е да заплаща издръжка на детето,като представя
доказателства.Намира,че претенцията за издръжка в размер на 200 лв. е
завишена.Размерът в парично изражение месечна издръжка,необходима за
ежедневните разходи за храна,облекло и училищни нужди,необходими за детето Габриел
с оглед неговата възраст 8 години,не би следвало да бъде по-голям от 200 лв.
,но ищцата също трябвала да участва в издръжката на детето като негов родител.
С оглед на това,че той реализирал доходи,а ищцата към момента е
безработна,счита,че по-голямата сума от тази издръжка от общата необходима
месечна издръжка следва да се поеме от него,а ищцата да осигури останалата част
от средствата за издръжка. Ответника твърди,че сумата от 120 лв. с която иска
да участва в издръжката на детето е съобразена с нуждите на детето,с
възможностите на родителя и с разпоредбата на чл.142 от СК. Детето нямало спицифични нужди,различни от нуждите на деца в неговата
възраст,за които да са му необходими повече средства.Същото не боледувало
повече от нормалното,няма разходи по извънкласни форми на обучение и
спорт.Претенцията не следвало да се уважи изцяло,поради факта,че не била
доказана до пълния й размер,с оглед на
това,че не са налице нужди на детето над обикновените такива за учащо момче на
8 год.Отделно от това счита,че не е длъжен и е недопустимо единствено той като
работещ родител да осигурява средства за издръжка на детето си,при положение,че
майката на детето също е здрава и трудоспособна и може да реализира доходи и
труд. Също така имал задължение за издръжка и към второто си дете Ивайло,за
което ищцата също е депозирала иск с правно основание чл.150 от СК,предмет на
гр.дело № 1221/2016 год. по описа на ЯРС,което към момента на отговора е
висящо,по което също ще бъде определена издръжка не по-малка от 105
лв.Ответника заявява,че участва в издръжката и в живота на двете си деца
редовно,освен с парични средства и чрез закупуване на вещи,необходими за
тяхното ежедневие и задоволява и други техни потребности като почивки,дрехи и
др.Също така изплащал и банков кредит.Работил като шофьор на тежкотоварен
автомобил на превози в Европа и реализира трудово възнаграждение над средното
за страната,но това обстоятелство не следвало да е единственото определящо
размера на издръжката на детето.Същият получавал възнаграждение което не е
регулярно,а при реализиран курс. С оглед на това моли съдът предявения иск с
правно основание чл.150 от СК да бъде уважен в размер на 120 лв.,като до
размера от 200 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск с правно осн. чл.150 СК.
Съдът указва, че в тежест на
ищцата е да установи твърдените от нея
обстоятелства, посочени в И.М. на които основава иска си, нуждата от получаване
на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да
дава исканата издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при
които е била определена предходната издръжка – нараснали нужди на детето от
издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на
ответника.
Съдът указва,че в тежест на
ответника е да установи твърдените от него обстоятелства,посочени в отговора на
исковата молба,че няма възможност да плаща по-висок размер от 120 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА НА ИЩЦАТА:
ДОПУСКА и ПРИЕМА: зав. копия на протокол от 10.09.2008 год. по
гр.дело № 1006/2008 год. по описа на ЯРС, удостоверение за раждане на Габриел Пламенов А. , издадено въз основа на акт за раждане №
2470/05.11.2007 г. на Община Сливен,зав.копие на удостоверение за раждане на
Ивайло Пламенов А.,издадено въз основа на акт за
раждане № 2952 от 21.12.2013 год. на община Сливен,служебна бележка от
Агенцията по заетост,служебна бележка № 416 от 20.04.2016 год. издадена от
НУ“Проф.Петър Нойков“,че детето Габриел Пламенов Апосотолов редовно
посещава учебни занятия,декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
Да се приложи гр.дело гр.д.№ 1006/2008 г., по описа на ЯРС.
Да се укаже на Дирекция
„СП“-Ямбол,че до датата на съдебното заседание следва да изготвят и представят
социален доклад.
Да се изиска от управляващият и
представляващ фирма „Транспорттест Гарсе“ ЕООД гр.Елхово,ул.“Калоян“ № 11,ет.1 или
гр.Елхово,ул.“Ал.Стамболийски“ № 92,вх.А,ет.4,ап.12,че до 24.06.2016 год.следва
да представи служебна бележка за
последните 6 месеца какви доходи във връзка с работата му е получавал ответника
П.Г.А.,ЕГН ********** .
Да се изиска справка от ТД на НАП
за наличето на уведомления за регистрираните трудови
договори и получаваното от ответника актуално брутно трудово възнаграждение,
както и за декларираните други негови доходи, извън трудовите.
Допуска събирането на гласни
доказателства,разпит на свидетел Мария И.И. ***, при режим на довеждане от ищцовата страна.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА НА ОТВЕТНИКА:
ДОПУСКА и ПРИЕМА: заверени копия
на договор за кредит за текущо потребление,вноска бележка .
На
основание чл.312,ал.2 от ГПК на страните да се връчи препис от разпореждането,а
на ищеца –и от писмения отговор и доказателствата към него.
Указва на страните, че в
1-седмичен срок могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото.
Предупреждава страните за последиците по
чл.313 от ГПК, а именно: когато в предоставеният им едноседмичен срок от
връчване на настоящото разпореждане не изпълнят указанията на съда, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Указва на страните, че спора може да се реши чрез съдебна
спогодба по чл.234 от ГПК, чрез медиация
или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора, като при
посочените способи ще заплатят ДТ в половин размер.
Да се уведомят страните за разпореждането на съда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: