№ 260
гр. Дупница, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200598 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5310-000166 от 16.03.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което
на Л. А. М., с адрес: гр. Д., ул."О.П." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален
представител – адв. С. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и
прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2022 г., около 08:10 ч. на път ПП-1, Е-79 км. 321+750 м., с посока на
движение към гр. София, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел "Ф.Г." с
рег.№ ******, собственост на П.Й.. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите
Н. и Т., полицейски служители при ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА. След
извършена от тях справка с РСОД и ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена
регистрация, на 21.09.2022 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За така установеното
нарушение свидетелят Н. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и от свидетеля
Т., като актът бил подписан от жалбоподателят, на който бил връчен и препис срещу
подпис. Прокурор при Районна прокуратура - гр. Кюстендил е постановил постановление за
прекратяване на досъдебно производство вх. № 4029/2022 г., ДП 1578/2022 г. по описа на
РП-Кюстендил, ТО Дупница и ДП № 672/2022 г. по описа на РУ гр. Дупница за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Също така постановил препис от постановлението да
се изпрати на Сектор ,,ПП – КАТ“ към ОДМВР Кюстендил за налагане на административно
наказание на Л. А. М. по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. След връщане на
материалите при АНО, същият въз основа на постановлението на РП-Кюстендил за
1
прекратяване на досъдебното производство с дата 16.03.2023 г., е издал обжалваното НП №
23-5310-000166 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил,
група КПДГПА Кюстендил, с което на Л. А. М., с адрес: гр. Д., ул."О.П." № ***, с ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От постъпилото по делото писмо рег. №
348000-6602/21.06.2023 г. от Началника на РУ-Дупница се установява, че на 21.09.2022 г.
регистрацията на лек автомобил ,,Форд Галакси“ с рег. № СО 7564 ВТ е служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в срок от датата на
придобиването му. Собственик на процесния автомобил е Д.Г.В., с дата на придобиване на
същия – 20.07.2022 г., видно от приложената по делото справка за собственост на ППС.
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и
писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството е разпитано длъжностното лице при
АНО – Н. Т. - свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта на М., който
потвърждава в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта.
Същият заявява, че за всички автомобили, които са със служебно прекратена регистрация
контролните органи – актосъставителя и свидетеля по акта разбират след извършване на
проверка с техническо средство и справка с РСОД. Водачът не е знаел, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила, защото носел у себе си застраховка ,,Гражданска
отговорност“, документ за преминат технически преглед, както и талона на автомобила.
Съдът приема с доверие неговите показания, тъй като същите са достатъчно
последователни, еднопосочни, като ясно и логично описват относимите към предмета на
делото обстоятелства и предприетите служебни действия спрямо жалбоподателя при
извършената проверка. Казаното от свидетеля се подкрепя изцяло и от наличните писмени
доказателства, които съдът приема с доверие.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава
териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи - АУАН е бил съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл.
189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен съгласно
същата заповед. Обжалваното НП е издадено по реда на чл. 36, ал.2 то ЗАНН, въз основа
цитираното прокурорско постановление, като НП е съставено в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1
и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по връчването му, като в
същото се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН
реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация. Въпреки това е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани
по ясен и конкретен начин. При описанието на нарушението дадено в АУАН и
възпроизведено идентично в текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил
с поставени регистрационни табели е бил със служебно прекратена регистрация, на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на 21.09.2022 г., като според доказателствата това е
станало, защото автомобилът не е бил пререгистриран в срок след закупуването му от новия
собственик. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда
задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок. В същото
време според текста на чл. 143, ал.1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се регистрира на
името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и
превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили,
къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни
колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо
лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на
2
земеделските производители. Поради това в описанието на нарушението според АУАН и
НП липсва надлежно посочване, от кого /орган от системата на МВР или някакъв друг
държавен орган/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил,
които обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и
служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки.
Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е
собственик, а само водач на МПС, да оспори компетентността на този орган и въобще
обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила управляван от
него. Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно
незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение
на неприложима според съда материалноправна норма – чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна в
разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването му да
регистрира същото в службата за регистрация на пътни превозни средства по поС.ния адрес
или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в АУАН и
НП: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл.
18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Налице е
драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока
за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според описанието дадено в АУАН и
НП и едномесечен според цитираната относима и приложима специална законова норма –
чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят е
именно такова по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177,
ал. 6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП. Специалната норма на чл. 145, ал. 2 ЗДвП дерогира приложението на общата
такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С
оглед на това нарушението, както в случая е описано в НП, би било изцяло несъставомерно
от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че
жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация
на управлявания от него на посочената дата чужд лек автомобил. Няма данни например да е
било предварително иззето или изобщо да не му е било предадено от собственика
свидетелството за регистрация на автомобила. Няма доказателства или дори твърдения и да
са били снети предварително поради служебната дерегистрация регистрационните табели на
процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно
дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко до жалбоподателя като водач
на МПС. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха
информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно
регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателната
му отговорност от субективна страна водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС,
чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на
пътна полиция, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл. В случая за него обективно е
налице изначална липса на знание за относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи
на непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г.,
на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което разисква прекратяването на
регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, но незнанието на субекта и в
двата случая е абсолютно идентично и касае едно и също обективно фактическо
обстоятелство, а именно служебно прекратяване на регистрацията на управляваното МПС.
Няма как жалбоподателят да знае или сам да провери предварително, от коя точно дата
контролния орган сам служебно е отбелязал в своята автоматизирана информационна
3
система прекратяване на регистрацията на МПС, което е снабдено с всички документи и е с
поставени регистрационни табели. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е
формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при
форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, обуславя извод
за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят като водач несобственик е действал
в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги
изключва наличието на умисъл.
Всичко изложено по-горе обосновава отмяна на обжалваното НП изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5310-000166 от 16.03.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Л. А.
М., с адрес: гр. Д., ул."О.П." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4