№ 656
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110161263 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. К. Т., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземА.ята,
за които спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 7653/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2230,73лв.,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до изплащане на
вземането, 298,15лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до 28.01.2021г., 16,81лв., представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно
със законната лихва от 08.02.2021г. до изплащане на вземането, и 2,76лв., представляващи
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
28.01.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на претендираната стойност, която
не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземА.я.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Поддържа, че исковата молба е
нередовна, а исковете недопустими. Оспорва ответникът да е собственик или вещен
ползвател на имота и да е потребител на топлинна енергия. Оспорва ОУ да са публикувА..
Прави и възражение за погасяване на част от вземА.ята по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страна на ищеца – /фирма/ изразява становище за
1
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на стрА.те, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основА.е с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
огрА.ченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основА.е и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на
ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирА. одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. Тъй като в исковата молба ищецът твърди, че ответникът е
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като собственик или титуляр на
вещно право на ползване, без обаче да сочи конкретен придобивен способ, въз основа на
който е станал собственик /покупко-продажба, дарение, наследство и т. н./, за съда не
съществува процесуално задължение да му указва доказването на конкретен придобивен
способ, а единствено установяването на обстоятелството, че е собственик/вещен ползвател
или е налице нарочен договор за доставка, както е сторено с определението от 21.10.2022г. В
тази връзка, за съда не е налице и задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК, доколкото то
възниква когато страна въобще не сочи доказателства за подлежащите на доказване факти,
но не и когато сочените и представени не ги установяват.
В настоящия случай, към исковата молба ищецът е представил 2 бр. нотариални
актове за покупко-продажба на процесния недвижим имот. С първия акт от 19.08.1999г. /л.
23/ ответникът М. Т. и К. Т. са закупили процесния имот при равни права. Със следващия
акт от 30.09.1999г. /л. 25-26/ ответникът Т. се е разпоредила със своята ½ идеална част от
имота в полза на съсобственика си К. Т. чрез покупко-продажба. От това следва, че М. Т. е
отчуждила притежаваната от нея идеална част от имота още през 1999г.
По делото е представена искова молба от 2008г. /л. 27-28/, съгласно която А. М. К. И.
е предявила срещу М. Т. иск за делба на процесния имот. В исковата молба ищцата излага
твърдения, че с ответницата са законни наследници на К. Т., починал на 16.12.2003г., и с
оглед на това притежават по ½ ид. ч. от имота. По делото няма ангажирА. доказателства за
изхода по този иск. Следва да се има предвид, че исковата молба не е акт за собственост, а
представлява процесуално средство за защита на страна, която счита, че нейни права са
накърнени. В исковата молба ищецът излага твърдения относно релевантни обстоятелства,
които следва да бъдат доказА. в хода на процеса. С оглед на това, тази искова молба не е
2
годно средство за установяване на обстоятелствата, изложени в нея – за наличие на
съсобственост между стрА.те върху процесния имот, както и че същите са законни
наследници на К. Т., починал на сочената дата. Доказателства за тези факти в настоящото
производство не са ангажирА., а както се посочи по-горе, съдът не е имал задължение да
дава указА.я в тази насока, тъй като ищцовото дружество не е изложило подобни твърдения
в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело. Представеният
протокол от ОС на ЕС от 05.09.2022г., ведно с приложения списък на съсобствениците към
него, не носи подпис на ответника, за да има доказателствено значение по чл. 183 ГПК.
Обстоятелството на чие име се води партидата при ищеца и на чие име са издавА.
изравнителните сметки и фактурите не е в състояние да установи наличие на договорно
правоотношение между стрА.те, предвид изричното оспорване от ответника, тъй като
представляват едностранни действия, извършвА. от ищеца.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че по делото не е доказан първият
релевантен факт за пораждане на претендирА.те субективни права, а именно ответникът да е
собственик/вещен ползвател или с него да има сключен нарочен договор за доставка на
топлинна енергия за процесния имот и следователно да е потребител/клиент на топлинна
енергия и да се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Това
обуславя извод за неоснователност на предявените искове за главните вземА.я, а в резултат
от това на отхвърляне подлежат и тези за акцесорните вземА.я за лихви.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който обаче е
представляван от особен представител и не е доказал извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу М. К. Т., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, за установяване дължимостта на вземА.ята, за които спрямо
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 7653/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2230,73лв., представляващи цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********, ведно със законната лихва от
08.02.2021г. до изплащане на вземането, 298,15лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 28.01.2021г., 16,81лв.,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до изплащане на
вземането, и 2,76лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2018г. до 28.01.2021г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3