РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120102696 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Р.К. К., ЕГН: **********,
чрез адв. Й.К., със съдебен адрес: гр. Б., *** срещу Я. Д. С., ЕГН: ********** и В. П.
С., ЕГН: ********** – двамата чрез адв. Б.Ч., със съдебен адрес: гр. Б., ***, с която се
претендира осъждането на ответниците да извършат ремонт на терасата си, с което ще
се предотвратят течовете в имота на ищеца, както и да му заплатят сумата 650 лева,
представляваща обезщетение за претъпените вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума.
Твърди се, че ищецът е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***, с адрес: гр. Б., ***, с предназначение: ЖИЛИЩЕ, апартамент,
находящ се в поземлен имот с идентификатор ***. Жилището е с площ от 94 кв.м. и
заема целия първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда.
Твърди се, че ответниците са собственици на жилище, заемащо целия втори етаж
на описаната сграда. Излага се, че кухнята, банята и тоалетната на имота, собственост
на ищеца се намират под терасата на ответниците. Вследствие обилните валежи през
месец януари 2021г. в кухнята на ищеца се появила вода, която намокрила тавана и
външната стена и за която се твърди, че дошла от терасата на ответниците. Това
състояние било установено с Констативен протокол, съставен от ЗАД „Алианц“. По –
късно и в банята на ищеца се появил теч, идващ от терасата на ответниците, който
намокрил тавана на банята и стената й. Претендира се присъждане на обезщетение за
1
претърпените вреди в размер на 650 лева, представляващи заплащане за труд,
материали и поставяне на скеле. В съдебно заседание претенцията за имуществени
вреди е намалена от 650 лв. на 186 лв.
В срок е постъпил отговор от ответниците, в който се излагат доводи за
неоснователност и недопустимост на исковете. Твърди се, че сградата е била
проектирана и изградена като вила за отдих, а не като жилищна сграда и е била
двуетажна. По-късно бил построен и третият етаж, който нямал бетонна подпокривна
плоча, а гредоред, върху който е изграден покривът. Излага се, че течовете в жилището
на ищеца не идвали от терасата на ответниците, а от лошото състояние на покрива на
сградата. Изтъкват като втора причина за течовете на ищеца това, че последният е
направил преустройство на апартамента си като е усвоил площи от открито стълбище и
по този начин е изградил нов покрив над усвоената площ извън застроената площ и
фасадните стени на сградата. Излагат се доводи за квалифициране на обилните валежи
през месец януари 2021г. като форсмажорно обстоятелство – непреодолима сила,
поради което не би следвало ответниците да носят отговорност за причинените на
ищеца вреди. Правят възражение за прихващане за сумата от 116.66 лева като дължими
от ищеца разноски за сградата – преместване на ВиК шахтата.
Правното основание на предявения иск е чл. 45 във вр. с чл. 51 от ЗЗД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 80, том II, рег. №
2721, дело № 233 от 2002 г. на нотариус М. И. ищецът Р. К. е купил от С. Р. недвижим
имот с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., ***, а именно
жилище, заемащо целия първи етаж от масивна триетажна сграда, с площ от 94 кв.м.,
състоящо се от две спални, трапезария, кухня, баня, WC, антре и коридор. Правото на
собственост на ищеца се потвърждава и от приложените по делото Решение №
1276/03.08.2011г. по гр. дело № 1646 по описа на Районен съд – Бургас за 2010г., както
и от Решение № 44/27.03.2015г., постановено по гр. дело № 6096/2014г. по описа на
ВКС.
Безспорно се установи, че ответниците са собственици на недвижим имот с
идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., ***, а именно жилище,
заемащо целия втори етаж от масивна триетажна сграда, състоящо се от две спални,
кухня, салон, клозет, тераса и балкон, съгласно представените по делото нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 55, том II, дело № 725/17.05.1961г.,
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 53, том III, дело №
699/14.06.1965г. и удостоверение за наследници с изх. № 94-01-19529/07.06.2021г. на
2
Община Бургас.
От констатацията на експертите съгласно представен констативен протокол,
издаден от ЗАД „Алианц“ се установява, че вследствие обилен проливен дъжд, от
терасата на ответниците е проникнала вода в апартамента на ищеца и е измокрила
стената и тавана в кухнята и банята, тъй като тези две помещения се намират под
терасата на ответниците. Във връзка с така изготвения протокол застрахователното
дружество е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 286 лева.
Тези обстоятелства се установяват от направеното в първо открито съдебно заседание
признание от процесуалния представител на ищеца, че на последния е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 185 лева, вследствие на което се прави и
изменение на претенцията за имуществени вреди от 650 лева на 186 лева.
Представена е и нотариална покана от Р.К. до ответниците, с която ищецът
уведомява последните, че са се появили течове в кухнята в апартамента му и им дава
срок до 31.03.2021г. да извършат ремонт на терасата си.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за прихващане се
представя предписание от ВиК – Бургас до всички съсобственици в сградата относно
привеждане на вътрешна водопроводна мрежа според изискванията на Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ. От него е видно, че водомерния възел на сградата не е
разположен съгласно изискванията на посочената наредба и е необходимо в 30-дневен
срок от получаване на предписанието, собствениците на самостоятелни обекти в
сградата да изградят водомерна шахта с размери, съответстващи на наредбата.
За установяване на релевантните факти във връзка с наведеното от ответниците
възражение за прихващане е разпитана свидетелката М. С. – съпруга на ответника
В.С.. От нейните показания се установява, че за изкопаването на водопроводна шахта и
за преместването на водомерния възел на сградата ответниците са заплатили 350 лева,
като ищецът и собствениците на апартамента, находящ се на третия етаж в сградата,
не са им възстановили извършените разходи. Свидетелката твърди още, че в имота на
ищеца е извършено преустройство през 2016-2017г., тъй като преди във вътрешния
двор е имало вход и стълбище, а сега е излята плоча и в избата има водосточни тръби,
което говори за промяна в разположението на банята и тоалетната. На основание чл.
172 от ГПК, съдът кредитира показанията на свидетелката С. в частта им, в която се
установява преместването на водопроводната шахта и заплащането за съответната
услуга, тъй като кореспондират с другите доказателства по делото (предписание от
ВиК – Бургас). Съдът не кредитира показанията на свидетелката в останалата им част,
поради възможната ѝ заинтересованост от изхода на делото.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза на вещо лице
К.М.. При извършения оглед в имота на ищеца се установява, че в кухнята и банята има
следи от влага, изразяващи се в оцветяване на латексовото покритие в ъгъла между
3
стената и тавана и в двете помещения. Според вещото лице петната се намират точно
под стоманобетоновия парапет на терасата на ответниците, по който част от
декоративните елементи са липсващи или компрометирани. Стойността на
необходимите СМР за отстраняването на нанесените щети вещото лице оценява на
470,94 лева. Като причина за течовете се посочва наличието на счупени декоративни
елементи по парапета на терасата на ответниците. Установява се, че няма видими
течове и следи от конденз, както и че улуците на сградата са силно деформирани, но
лошото им състояние няма връзка с щетите в имота на ищеца. Експертът констатира,
че терасата на ответниците има собствено отводняване, с водосточна тръба, която е
подменена и в изправно състояние. Състоянието на пода на терасата е добро и не е
предпоставка за течовете в апартамента на ищеца. Терасата на ответниците е тяхна
частна собственост и отговаря на определението за тераса по ЗУТ. След оглед на
апартамента на ответниците, вещото лице посочва, че в две от стаите на ответниците
има видими следи от течове и пукнатини по цялата дължина на тавана. Едната
причината е влагата, която преминава през фасадата, тъй като липсва фасадна мазилка
и се вижда тухлена зидария, а втората – състоянието на балкона на третия етаж от
къщата. На въпрос на ответниците дали е извършено преустройство в апартамента на
ищеца, дали то е законно и дали течовете могат да се дължат на неправилно
изпълнение на СМР на преустройството, вещото лице отговаря, че експертизата не
констатира наличие на преустройство и след извършена проверка в Община Бургас не
са открити документи за извършване на преустройство.
В съдебно заседание вещото лице отново посочва, че причината за течовете е в
компрометираните декоративни елементи на терасата на ответниците, които са около
80 %. Според експертът, старите елементи следва да се отстранят, да се излее бетонен
пояс и да се изградят нови елементи.
В хода на процеса ответниците извършиха ремонт на процесната тераса,
доказателство за което са приложени диск, снимки, както и фактура и протокол за
извършване на СМР, издадени от фирмата, извършила ремонта, от които се установява
какви точно СМР са извършени.
С цел изясняване на релевантните факти по делото, в съдебно заседание е
разпоредено личното изслушване на ответника С., от което се установява, че на
терасата е поставена мрежа и хидроизолация. Извършен е и повторен оглед на
процесния имот от вещото лице, от който се установява, че са извършени следните
СМР: възстановяване на декоративните елементи с фибран и измазване на същите с
лепило за термоизолация; полагане на стъклена мрежа по борда на терасата към
вътрешната част на терасата и към декоративните елементи; полагане на течна гума
върху мрежата. Констатацията на вещото лице е, че по пода на терасата на ответниците
не е поставена хидроизолация. Заключението на експерта е, че след извършените
4
строително – ремонтни дейности е значително намалена вероятността от образуване на
течове, но не се изключва таене и проникване на влага, поради неизмазването на борда
на терасата от външната му страна. Настоящият състав приема, че ответниците са
извършили ремонта в съответствие със строителните правила и заключението на
вещото лице по начин, който да предотврати бъдещо проникване на влага и
предизвикване на теч в имота на ищеца.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
За основателността на заявената исковата претенция за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, следва да са се
проявили в обективната действителност следните юридически факти: наличие на
противоправно поведение на ответниците – действие или бездействие, реално
претърпени вреди за ищеца, причинна връзка между поведението на ответниците и
причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и
размерът на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи, че в имота на ищеца е бил
налице теч в кухнята и банята, причина за който са компрометирани декоративни
елементи, разположени по парапета на терасата на ответниците. Така констатираното
фактическо положение обосновава първата предпоставка на иска – противоправно
поведение, което се изразява в бездействие – неремонтиране на повредените участъци
от елементите на терасата и незапълването на пукнатините в бордовете на терасата.
Бездействието би могло да се приеме като елемент от фактическия състав на деликта
тогава, когато субектът – делинквент, има задължение за активно поведение.
Собствениците на имота имат задължението да участват в ползите и тежестите за
имота – чл. 30, ал. 3 ЗС, като в случай на пасивност в поведението им, от която се
уврежда имущество на друг субект, носят отговорност за вреди съгласно общата норма
чл. 45 ЗЗД.
В случая, по делото не е спорно между страните, че ответниците са собственици
на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., ***, а
именно жилище, заемащо целия втори етаж от масивна триетажна сграда. Като такива,
те отговарят за вредите, които са причинили другимо вследствие на бездействието си.
Настъпилите вреди от течовете от имота на ответниците в имота на ищеца се
установяват по вид и количество от приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, която се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадена съгласно чл. 202 ГПК. Вследствие на течовете са увредени части от
помещенията баня и кухня на ищеца. Налице е изискуемата причинна връзка между
бездействието на ответниците и щетите, поради което искът е доказан по своето
5
основание.
Съдът не споделя доводите на ответната страна, че причината за теча в имота на
ищеца, вследствие на който са настъпили процесните вреди, е поради проливни и
продължителни дъждове през месец януари 2021г., които могат да се квалифицират
като форсмажорно обстоятелство. Действително, съгласно приложена по делото
справка от НИМХ – филиал В. безспорно се установи, че за периода от 01.01.2021г. –
21.01.2021г. са регистрирани 10 дни с валежи със сумарно количество 153 л/кв.м.,
което е около 380 % от месечната валежомерна норма на м. януари за гр. Б. Но не се
доказа по несъмнен начин, че течовете в имота на ищеца са причинени вследствие на
проливните дъждове. Дори напротив, вещото лице в съдебно заседание е посочило, че
количеството на валежите няма отношение, тъй като терасата на ответниците има
висок борд. Събирането на вода в терасата също не може да е причината за течовете,
тъй като терасата има подменена водосточна тръба, която е в изправно състояние.
Вещото лице обосновано изясни причината за теча в стаите на ищеца, а именно –
наличието на компрометирани декоративни елементи на терасата на ответниците.
Относно твърденията на ответната страна за незаконното приобщаване от страна
на ищеца на пространство, намиращо се под процесната тераса и превръщането му в
баня без надлежно разрешение за строеж, съдът намира следното:
По делото не се установи по категоричен начин, че ищецът е извършил
преустройство в апартамента си, още повече, че то е незаконно, т.е. без надлежно
разрешение за строеж, издадено от Община Б. Не се доказа, че Р.К. е включил в площта
на притежавания от него имот площта, намираща се под терасата на ответниците,
която е обща на всички съсобственици в сградата и е превърнал това пространство в
баня. По делото не се установи течовете в банята и кухнята на ищеца да са следствие от
именно това преустройство. Дори напротив. От приетата по делото съдебно –
техническа експертиза се установи по безспорен начин, че в регистрите на Община Б.
не са открити документи за извършване на преустройство. От констатациите на вещото
лице се установява, че няма наличие на преустройство, тъй като под сградата има
излята голяма бетонна плоча, която не е била открита площ. По изложените
съображения, съдът намира твърденията на ответниците за неоснователни.
По възражението на ответниците за прихващане, съдът намира за установено
следното: Безспорно се установи, че ответниците са извършили разноски за сградата, в
която са съсобственици заедно с ищеца и собствениците на имота, разположен на
третия етаж. Установено беше от показанията на свидетелката М. С., че са заплатили
350 лева за преместване на водомерна шахта и изкопни работи, съгласно предписаното
от ВиК – Бургас. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. А в ал.2 е регламентирано, че
частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Предвид
6
изложеното, съдът приема, че собствениците на всеки етаж от триетажната жилищна
сграда имат равни идеални части от общите части на същата. Следователно в еднаква
степен следва да бъде ангажирана и отговорността им за сторените от ответниците
разноски в размер на 350 лева, от които ищецът дължи 1/3 част, или 116,66 лева. Ето
защо, настоящият състав намира, че следва да се извърши съдебна компенсация между
двете насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях, които са: на
ищеца - сумата от 186 лв. и на ответниците сума в размер на 116,66 лева.
По отношение на размера на претенцията, съдът кредитира заключението на
вещото лице, съгласно което стойността на СМР, необходими за отстраняване на
нанесените щети от проникнали течове възлиза на сумата от 470,94 лв. с ДДС.
Вследствие направеното в съдебно заседание намаляване на претенцията ищецът
претендира сума в размер на 186 лева. С оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, искът следва да се уважи в пълния му размер, но предвид
съдебното прихващане в размер на 116,66 лева ответниците, като собственици на
имота, следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата в размер на 69,34 лева,
съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД. Като законна последица от уважаване на иска
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 19.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
Възражението на процесуалния представител на ответниците за прекомерност на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно.
Съдът счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
в размер на 900 лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото
и броя на проведените съдебни засадения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените по делото разноски, съответно на уважената част от иска или сумата от
447,35 лв.
На ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съответно на отхвърлената част от иска или сумата от
504,27 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., *** и В. П. С., ЕГН: **********, с
адрес“ гр. Б., ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 53 ЗЗД след извършеното
съдебно прихващане да заплатят солидарно на Р.К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Б.,
***, сумата от 69,34 лв. (шестдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки),
7
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие
на противоправното бездействие на ответниците, от което е настъпил теч в жилището
на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Я. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., *** и В. П. С., ЕГН:
**********, с адрес“ гр. Б., ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Р.К.
К., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., *** сумата от 447,34 лв. (четиристотин
четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) – съдебно - деловодни
разноски в производството.
ОСЪЖДА Р.К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на Я. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., *** и В. П. С., ЕГН:
**********, с адрес“ гр. Б., *** сумата от 504,27 лв. (петстотин и четири лева и
двадесет и седем стотинки) - съдебно - деловодни разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8