Определение по дело №340/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 236
Дата: 9 август 2021 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Дело: 20212200500340
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
гр. Сливен , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500340 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника СТ. К. П. срещу Разпореждане №48057 от
30.03.2021г. по изп. дело №20219150400844 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, рег.
№915, район на действие СлОС, с което е отказано връщане на постъпилата по
делото сума в размер на 3225,86лв.
В жалбата си жалбоподателят посочва, че отказа е частично незаконосъобразен.
Посочва, че превеждането на сумата по сметката на ЧСИ от обслужващата го банка е
извършено в срока за доброволно изпълнение. На следващо място посочва, че
разпореждането е незаконосъобразно в частта, касаеща задълженията му по АУЗ
№АУ000851/16.06.2016г. на Община Сливен, тъй като акта не е влязъл в сила и същите
са погасени по давност. Посочва, че давността не е прекъсната с издаването на АУЗ от
16.06.2016г., тъй като акта не му бил връчван – подписът върху обратната разписка за
връчването му, не бил негов. Следователно нямало влязло в сила изпълнително
основание, годно да послужи за образуване на изпълнително производство. Моли съда
да назначи съдебно-графологична експертиза на подписа на получателя. Моли съда да
отмени обжалваното разпореждане в частта му, касаеща неговите задължения към
Община Сливен по АУЗ №АУ000851/16.06.2016г., тъй като акта не му бил връчен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
По делото е постъпило становище от другата страна по изпълнителното
производство – взискателя Община Сливен чрез ст. експерт с юридическо образование
А.О., която намира жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна. Посочва, че
1
жалбата е насочена срещу действия, които не попадат в изрично посочените в чл.435,
ал.2 от ГПК действия, подлежащи на обжалване от страна на длъжника. Посочва, че
АУЗ е изпълнително основание, независимо от това дали е обжалвано. Съдебният
изпълнител не е компетентен да се произнесе по въпроса за акта и погасителната
давност, като може да прекрати производството само при наличие на влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК. Моли съда да остави жалбата
без разглеждане, евентуално да я отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Намира доказателственото искане за недопустимо.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е изложил подробни
писмени мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е недопустима в частта й
относно възраженията за давност и за неистински документ /обратна разписка/, а
неоснователна в частта относно отказа да върне постъпилата по делото сума, в случай,
че длъжникът счита същата за несеквестируема. Посочва обаче, че длъжникът не сочи
доказателства за несеквестируемост на събраната сума, а само възразява за събирането
й в срока за доброволно изпълнение. Посочва, че тъй като към датата на постъпване на
сумата този срок не бил изтекъл, то ЧСИ не е пристъпила към разпределение на
сумата.
След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпратеното от
съдебния изпълнител изпълнително дело №844/2021 на ЧСИ Гергана Грозева с район
на действие СлОС, съдът констатира следното:
Производството по изпълнително дело №20219150400844 по описа на ЧСИ
Гергана Грозева с район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя
Община Сливен от 02.06.2021г. против длъжника СТ. К. П. въз основа на акт за
установяване на задължения №РА001064/18.06.2012г. и АУЗ №АУ000851/16.06.2016г.
за главница общо от 1039,71лв. за неплатен данък върху превозните средства, данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и лихва в общ размер на 835,55лв.,
изтекла до 01.06.2021г.
По искане на взискателя, съдебния изпълнител е извършил проучване на
имущественото състояние на длъжника, в т.ч. справка в регистър БНБ за бавкови
сметки.
Въз основа на справка от БНБ за налична банкова сметка, с разпореждане от
04.06.2021г. ЧСИ Грозева е разпоредила налагане запор на банковите сметки на
длъжника в „Тексим Банк“ АД. На 09.06.2021г. е изпратено запорното съобщение до
„Тексим Банк“ АД.
2
С разпореждане от 08.06.2021г. ЧСИ Грозева е присъединила Държавата като
взискател на основание чл.458 от ГПК за сумата 761,37лв.
На 14.06.2021г. в кантората на ЧСИ Грозева се явил лично длъжника СТ. К. П.,
бил запознат с ПДИ, двата АУЗ, но при опит да му се връчат същите отказал да ги
получи. С разпореждане от 14.06.2021г. ЧСИ Грозева приела редовно връчване на ПДИ
при отказ.
С разпореждане от 16.06.2021г. ЧСИ Грозева е наложила запор върху МПС,
собственост на длъжника, посочени в справка от КАТ – Сливен.
На 18.06.2021г. по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на
3225,86лв.
На 25.06.2021г. по изп. дело постъпил отговор на запорното съобщение от
„Тексим Банк“ АД, в който е посочено, че СТ. К. П. има открита банкова сметка, по
която е наложен запора и наличността е достатъчна за изпълнение на запора в пълния
му размер, като сумата е преведена.
На 28.06.2021г. длъжникът С.П. подал до ЧСИ Грозева молба, с която прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на по-голямата част от
вземанията, както и за тези за лихви; възражение, че АУЗ №АУ000851/16.06.2016г. не
му бил връчван и че незаконосъобразно е задължила „Тексим Банк“ АД да преведе
суми в срока за доброволно изпълнение. С молбата е поискано от съдебния изпълнител
да прекрати производството по отношение на всички вземания на взискателя Община
Сливен; да вдигне наложения запор върху банковата му сметка и да върне парите в
неговата банкова сметка.
С Разпореждане №48057 от 30.03.2021г. по изп. дело №20219150400844 ЧСИ
Грозева е отказала да върне постъпилата сума от 3225,86лв., тъй като нямало
основания за това и е уведомила длъжника, че няма компетентност да се произнася по
въпроси относно материалноправен спор – погасяване по давност на задължението. С
разпореждането са вдигнати запорите по делото, в т.ч. и запора на сметката на
длъжника в „Тексим Банк“ АД, тъй като постъпилата сума покривала изцяло
задължението по делото.
Разпореждането е съобщено на длъжника П. на 01.07.2021г.
Жалбата против същото е подадена на 14.07.2021г.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
3
Подадената от длъжника СТ. К. П. жалба против Разпореждане, с което е
постановен отказ за връщане на принудително събрана сума по изпълнителното дело
чрез запор на сметка в банка е недопустима, тъй като обжалваният акт на съдебния
изпълнител е извън изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК актове, респ.
действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по
изпълнителното производство.
В случая длъжникът обжалва отказ на съдебния изпълнител, който не подлежи
на съдебен контрол. Действията по налагане на запор върху вземания, в случая върху
банковите сметки на длъжника, са изпълнителни действия, които не подлежат на
обжалване. Единственото изключение е позоваването от страна на длъжника на
несеквестируемост на запорираното вземане /чл.435, ал.2, т.2 от ГПК/, каквото в случая
обаче не е налице. Тъй като отделното обжалване на тези действия е недопустимо, то
недопустимо е и обжалване на отказа да се върне постъпила от налагането му парична
сума. В случая обаче такива твърдения в жалбата няма изложени. Няма такива
твърдения и пред ЧСИ. Освен това, самата Банка има задължение да не изпълнява
запора до определен размер, ако от основанието на постъпленията по сметката е видно,
че те са възнаграждения за работа /чл.446а, ал.3 от ГПК/, т.е. частично
несеквестируеми, както и ако постъпват суми от пенсия. В случая, банката не е
уведомила ЧСИ Грозева за наличие на такъв вид суми, а е приела и изпълнила запора.
С молбата си от 28.06.2021г. длъжникът не е навел възражения за
несеквестируем доход по запорираната сметка.
Съображенията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания отказ
за връщане на сумата по наложения запор на банковата му сметка са свързани с
възражението за погасяване по давност на по-голямата част от вземанията на
взискателя; невръчване на втория АУЗ от 16.06.2016г. и превеждане на сумата в срока
за доброволно изпълнение. Възражение за несеквестируемост няма направено /ЧСИ
изрично е наложил запор само върху секвестируемата част на средствата, постъпващи
по банковата сметка на длъжника, видно от запорното съобщение/.
Във връзка с първите две възражения /погасителна давност и невръчване на
АУЗ/ следва само да се посочи, че съдебният изпълнител не е компетентен да ги
разгледа и да се произнесе. Поради това той правилно е насочил длъжника към
решаване на спорните въпроси по съдебен ред. Следва да се отбележи, че този ред не е
по чл.435 и сл. от ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, който
жалбоподателят се опитва да използва, а пътя на общия исков процес.
По отношение на налагане на запора в срока за доброволно изпълнение, следва
само да се посочи, че е спазен реда на чл.507, ал.1 от ГПК, като длъжникът е уведомен
4
за запора с ПДИ, съгл. чл. 428, ал.2 от ГПК, а постъпилата от запора сума не е
разпределена до изтичане на срока за доброволно изпълнение, респ. до произнасянето
на съда по настоящата жалба.
С оглед изложеното, жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да
се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се възложи
върху жалбоподателя, който понесе своите разноски, така, както ги е направил и
заплати на ответната по жалбата страна – взискателя Община Сливен разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено по реда на ЗПП, вр. с
чл.78, ал.8 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника СТ. К. П. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, ******* чрез пълномощника адв. Н.П. срещу
Разпореждане №48057 от 30.03.2021г. по изп. дело №20219150400844 действията на
ЧСИ Гергана Грозева, рег.№915, с район на действие СлОС, с което е отказано
връщане на постъпилата по делото, в резултат на наложен запор върху банкова
сметка на длъжника, сума в размер на 3225,86лв., като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№340/2021г. по описа на Сливенски
окръжен съд, като недопустимо.
ОСЪЖДА СТ. К. П. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ******* да заплати на
Община Сливен, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.Сливен, ******* сумата от
50лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Бургаски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5