Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260992 19.07.2021г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII
граждански състав
На първи юли през две хиляди двадесет и първа
година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Мария Милева
като разгледа докладваното от съдия
Иванова гражданско дело № 8463 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата
молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” с адрес на управление Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к.
Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл. 14 против С.С.Х., ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че между страните по делото е бил сключен
Договор за потребителски кредит № ***/05.07.2019
год. за срок от 12 месеца. Дружеството е
изпълнило задължението си по договора като е превело сумата по договора
директно на тръговец, като от този момент за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на
85.97лв. Съгласно договорът вземането става предсрочно изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски- в случая
от 05.01.2020г.- падежът на втората неплатена вноска. За реализиране на своето
вземане ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по която
е образувано ч.г.д. №5958/2020г. по описа на БРС, в рамките на което е издадена заповед за
изпълнение, но тя е връчена по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.
Предвид изложеното е направено искане да се
приеме за установено спрямо ответника, че
дължи сумите в размер на 557,59 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № ***/05.07.2019 год., 52,11 лева – договорна
лихва за периода 05.12.2019-05.07.2020 год., и 32,19 лева – мораторна лихва за
периода 05.01.-16.09.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от
557,59 лева, начиная от 29.09.2020 год. до изплащане на вземането. При
условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за същите суми. Представя
доказателства.
В с.з. ищецът не изпраща
представител.
В
законния едномесечен срок ответникът, чрез назначения по реда на чл.
47, ал.5 ГПК особен представител, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска. Направено е възражение за наличие на
нищожни клаузи в договора.
В с.з. отговорът се поддържа.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2019г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ кредит, издаване и полване на кредитна карта ***, по силата на който
ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 799лв. за срок от 12 месеца. Дружеството е изпълнило
задължението си по договора като е превело сумата по договора директно на
тръговец, като от този момент за ответника е възникнало задължението да погаси
заема на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на 85.97лв.
Според
Договора годишният процент на разходите е 44.76%, а
лихвеният процент – 37.56%. Размерът на кредита
е
849.11 лева, а общата
стойност на плащанията по Договора е в размер на
1051.64лв. Финансираните стоки и услуги са климатик Haier и сигурност на плащанията в размер
на 70.11лв.
Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита в срок до 05.07.20г.
на 12 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 85.97 лева, при първа погасителна вноска 05.08.2019
г., съгласно погасителен план, посочен в Договора, в който е отразен падежът на
всяка отделна погасителна вноска.
Според
чл.3 от Условия по Договора при забава на
една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, т.е. върху главницата и върху възнаградителната
лихва. Според същата разпоредбата, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Страните постигат съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при
която застрахователната премия ще бъде платена директно на застрахователя.
Застрахователната премия е в размер на 9% от финансираната сума, дължима
еднокранто.
По делото е представен Стандартен европесйки формуляр за предосатвяне на
информация за потребителскиет кредити, видно от който общия размер на кредита е
849.11лв., общатата дължима сума, която ответникът следва да заплати е
1051.64лв. Във формуляра е посочено още, че освен сумата от 779лв. за
стойността на закупеняи климатик се включва и „сигурност на плащанията“ в
размер на 5.84лв. месечно за 12бр. месеци. Не са представени доказателства, че
ответникът е запознат със сътавения Стандартен европесйки формуляр за
предосатвяне на информация за потребителскиет кредити.
От назначената и изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установявам
че размерът на кредита е 1031.64лв., от
коити 849.11лв.-главница и 182,53лв. възнаградителна лихва. Ответникът е заплатил
сумата от 421.94лв. По този начин към датата на заявлението по чл. 410 ГПК-29.09.2020г. неизплатени остават
следните суми:
557,59 лева – главница, 52,11 лева – договорна лихва за периода
05.12.2019-05.07.2020 год.
Мораторната лихва, изчислена с помощта на он-лайн калкулатор за
периода 05.01.-16.09.2020 год. възлиза на сумата 32,48
лева.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
размерът на използвания шрифт в Договора е 11,5 пункта.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Настоящият състав
следва да извърши преценка за действителността на договора за кредит, с оглед
изискванията на ЗПК относно изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11, касаещи ГПР
и условията за издължаване на кредита. В тази връзка съдът намира, че при
изготвянето на договора не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са
спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното
изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието "общ разход по
кредита" е дадено в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК , а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 44.76 %, но от съдържанието на договора не може да
се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Още повече, че в конкретния случай, безспорно се установява, че
към договора за кредит е сключена застраховка "сигурност на
плащанията", дължимата застрахователна премия по която възлиза на
сума в размер на 70.11 лева и същата неминуемо представлява разход, който е
следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. От съдържанието на
договора обаче не може да се направи категоричен извод, че тези разходи са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. При това положение
не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния
договор за кредит, както и се създава основателно съмнение относно посочване в
договора за кредит на ГПР, по-нисък от действителния такъв. Това се установява
и от представения по делото Стандартен европейски формуляр, в който от една
страна е посочено, че общият размер на кредита е 849.11 лева, в която сума е
включена и застрахователната премия от 70.11 лева, т. е. предпоставя се извод,
че и въпросната премия, доколкото представлява част от формираната главница се
олихвява с възнаградителната лихва от 37.56 %.
Видно от
Стандартния европейски формуляр, част III, т. 3, в която е необходимо да бъдат
посочени разходите от такова естество /застраховки или за други допълнителни
услуги/, е посочено, че такива разходи не са предвидени, което на свой ред
обоснова извод за съществуваща неяснота в клаузите касаещи формирането на
приложимия ГПР. Този извод се подкрепя допълнително и съдържащата се в т. 2 на
част III от СЕФ информация, според която "ГПР се изчислява за всеки
конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на
кредита, гратисен период и матуритет". Всъщност подобни параметри като
гратисен период и матуритет дори не фигурират сред изрично изброените в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, в което се съдържа правната регламентация на
формулата за изчисляване на ГПР и отделните параметри, заложени в същата.
Ето защо, съдът
намира, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,
но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Като това задължително
съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК
следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на
кредитополучателя, тъй като именно към този момент същия следва да изрази
своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.
С оглед приетите
по-горе постановки, то следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит
№ ***/05.07.2019 год. е недействителен само на посоченото основание - чл. 22 ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Като в този случай потребителят дължи на основание чл. 23 ЗПК
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита- в този смисъл и Решение № 260029 от 15.01.2021 г. на
ОС - Бургас по в. гр. д. № 2669/2020г.
От материалите по
делото се установява, че чистата стойност на усвоения от длъжника финансов
ресурс възлиза на 779 лв. В случая няма спор, че заплатената от ответнника сума
е в общ размер на 421.94 лева. Следователно ответникът дължи единствено сумата
от 357.06лв.-остатъчна главница.
При този изход от спора ищецът има право на разноски в заповедното
прозиводство съобразно уважената част в
еразмер на 41.72лв., както и на разноски в исковото производство в размер
на 375,48 лв.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Х. с ЕГН **********
***, че съществува вземане в позла на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД
със седалище Франция, рег. № *********, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл.
14 в размер 357.06лева – главница по
Договор за потребителски кредит № ***/05.07.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 557,59 лева, начиная от 29.09.2020 год. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния заявен размер от 557.59лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”,
бл. 14 иск против С.С.Х., ЕГН ********** *** да се приеме за
сутановено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата
от 52,11 лева – договорна лихва за
периода 05.12.2019-05.07.2020 год., както и за сумата от 32,19 лева – мораторна лихва за периода 05.01.-16.09.2020 год.
ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.” АД-Франция, рег. № *********, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк „София”, бл. 14 сумата от
41.72лв., разноски в заповедното
производство, както и 375,48 лв.,
разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД