Р
Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 30.03.2021
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гражданско дело №5971 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от В.М.А., ЕГН-**********,***, чрез пълномощник - адв. Л.Н.
- ПлАК, с адрес за връчване на съдебни книжа *** против Прокуратурата на Република България с
адрес ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в която се твърди следното : ищецът е привлечен в качеството на обвиняем
по чл. 209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, с Постановление за
привличане на обвиняем от 06.01.2012 год. по Досъдебно производство №3-1072011
год. по описа на Софийска районна прокуратура за това, че от 09.11.2010 год. в ***,
пред клон на „***, в съучастие като извършител с неустановено по делото
лице-извършител, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у *** чрез телефонен разговор, че в следствие на пътно -
транспортно произшествие нейният син е причинил смърт на лице от женски пол и
следва да му бъде предадена определена парично сума за да не бъде осъден синът
и на лишаване от свобода, която парична сума в размер на 2 000 лева ***
изтеглила от личните си спестявания и предала на обвиняемия А. и с това и
причинил имотна вреда в размер на 2 000 лева. Със същото Постановление За
привличане на обвиняем му е взета мярка за неотклонение „подписка. С Протокол
за предявяване на разследване от 16.02.2012 год. по Досъдебно производство
№3-1072011год. по описа на Софийска районна прокуратура, материалите по
разследването са му били предявени и делото е било изпратено на наблюдаващия
прокурор за последващи процесуално- следствени действия. По повод на
образуваното наказателно производство, Софийска районна прокуратура е изготвила
обвинителен акт и е внесла материалите по досъдебното производство в Софийски
районен съд за разглеждане на делото в неговата съдебна фаза, като по описа на
Софийски районен съд е било образувано НОХД№П-75702012 год. по описа на СРС-НО,
102-ри състав.С Присъда от 23.10.2014 год. по НОХД№П-75702012 год. по описа на
СРС-НО, 102 -ри състав, ищецът е бил признат на невиновен, поради което и на
основание чл. 304 от НПК същия е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Срещу постановената от
първоинстанционния съд оправдателна присъда, прокурор при Софийска районна
прокуратура е изготвил протест и на 28.10.2014
год. същият е внесен чрез Софиски районен съд до Софийски гра***и съд -
Наказателна колегия. По повод на постъпилия в съда протест е образувано
ВНОХД№3779 по описа за 2019 год. на Софийски гра***и съд - Наказателна колегия.
С Решение №906 от 06.11.2019 год. по ВНОХД№3779 2019 год. състав на Софийски
гра***и съд - Наказателна колегия е потвърдил присъда от 23.10.2014 год. по НОХД№П-75702012 год. на Софийски
районен съд, НО, 102 ри състав, като решението е окончателно и на същата дата
оправдателната присъда е влязла в сила.
Ищецът твърди, че през периода от
привличането му в качеството на обвиняем за извършено по смисъла на закона
тежко умишлено престъпление, до окончателно приключване на наказателното
производство срещу него, с влязла в сила оправдателна присъда близо 7 години и
10 месеца, е претърпял неимуществени вреди, свързани с негативни психични
изживявания, като потиснатост, безсъние, чувство на несигурност и злепоставяне
сред близки и в обществото, душевни мъки, страдания и претиснения, че е обвинен
несправедливо в престъпление, което не е извършил. Ищецът твърди, че тези
негативни психични изживявания, както и многобройните явявания в качеството му
на подсъдим при разглеждане на делото в съдебна фаза пред първоинстанционния
съд, са повлияли отрицателно и по отношения на брачната му връзка. Същият се
чувствал изнервен и притеснен, като се налагало често да се оправдава пред
съпругата и семейството си, че не е извършил престъплението за което му е
повдигнато обвинение. В следствие на тези негативни изживявания, в хода на
воденото и неприключило срещу него наказателно производство, с влязло в сина на
11.10.2013 год. Решение №1607 на Районен съд - Плевен, по гр.дело №46592013
год., се стигнало до прекратяване на брака му със съпругата.
От изложеното по-горе ищецът счита, че
ответната страна, с незаконните си действия по повдигането на обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление, по което същия е оправдан с влязъл в
сила съдебен акт, му е причинила вреди от категорията на неимуществените,
изразяващи се в негативни психични изживявания, като потиснатост, притеснения,
безсъние, несигурност и злепоставяне в обществото, душевни мъки и страдания,
които са се отразили отрицателно на цялостното му семейно, психично и
здравословно състояние и за които вреди ответната страна следва да носи
отговорност за обезвреда, по реда и условията на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди ЗОДОВ, като се отчете и продължителният период от
време на наказателното преследване.
Гореизложеното мотивира правния
интерес на ищеца, да бъде призован с ответната страна на съд и след, като
докаже основателността на исковата си претенция, същия моли, да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде осъдена Прокуратурата на Република България с
адрес в ***, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, да заплати на *** А., ЕГН **********,***
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на Република
България по повдигане на незаконно обвинение по чл.209, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК, което наказателно производство е продължило
продължителен период от време и същото е приключило с влязла в законна сила на
06.11.2019 год. оправдателна Присъда по НОХД№П-75702012 год. по описа на
Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от влизане в сила на Присъдата - 06.11.2019 год. до
окончателно изплащане на сумата.
Претендират се разноски по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от ***
-прокурор при Районна прокуратура – Плевен, Представител н.П.н.Р.Б. ***, с
който искът се оспорва по основание и
размер.
Твърди с, че приложената присъда
доказва само първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В
тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените неимуществени вреди,
непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както
и техния размер. Твърденията за търпени вреди , вкл. за връзката между
повдигнатото обвинение и прекратената брачна връзка на ищеца, не са подкрепени
с доказателства. Оспорва предявената искова претенция и по размер.Като
акцесорно задължение оспорва и претенцията за законна лихва върху
претендиралата сума от 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди.
Претендиралата сума от 10 000 лева е завишена и несъобразена с чл.52 от ЗЗД.
Изискуемата по смисъла на чл.52 от ЗЗД справедливост е критерий за определяне
размера на неимуществените вреди, който обаче не следва да се прилага
абстрактно, а само въз основа на конкретни обстоятелства, свързани с
претендиралото за претърпяно увреждане. При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът съобразява негативните последици върху личността и
психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателна репресия, отражението,
което същата е дала върху семейния и приятелския кръг, колеги и общество, като
се вземе предвид продължителността на воденото производство, постановените
ограничения в хода на същото, взетата мярка за неотклонение . В този смисъл
наказателното производство е с продължителност от 7 години, което не е извън
разумния срок, още повече, че досъдебното производство е приключило в кратък срок
и е била взета най - леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не е довела
до ограничаване на правата на ищеца .На следващо място ищецът е бил оправдан
още на първа съдебна инстанция, а прокуратурата не е поддържала протеста. Наред
с това ищецът е бил осъждан многократно, като е имало налично висящо
производство, образувано от Софийска Районна прокуратура по чл.324 ал.1 от НК.
Независимо от това в тежест на ищеца е да докаже размера на търпените вреди и
връзката им с повдигнатото обвинение. Същият твърди, че е претърпял вреди от
категорията на неимуществените като потиснатост, безсъние, душевни мъки и
страдания, за което не е представил доказателства, както и не е представил
такива относно твърдяното злепоставяне в обществото.
В о.с.з. ищецът не се явява лично, представлява се от адв.Л.Н., който
поддържа иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.
Ответната страна, редовно призована, изразява становище чрез
представляващия по делото прокурор от РП-Плевен ***, която оспорва иска.
Подробни доводи са навадени в представена писмена защита по делото.
Контролиращата
страна Районна прокуратура Плевен чрез представляващия я прокурор изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира иска за процесуално допустими. По основание искът е доказан, но се явява частично
основателен във вр. с размера на претендираното обезщетение.
Съгласно
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от същия закон държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Твърденията на ищеца относно
времетраенето /от 06.01.2012год. до 06.11.2019год./ на наказателното
производство срещу него - привличане като обвиняем в рамките на досъдебното
производство и продължителността на същото пред всички инстанции, не се
оспорват. Безспорно по делото е, че с Решение от 06.11.2019год., постановено по
ВНОХД № 3779/2019год. по описа на СГС, влязло в сила на същата дата, е потвърдена
оправдателната присъда спрямо
ищеца, постановена по НОХД П-7570/2012год. по описа на РС-София, по
обвинение в извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно : от 09.11.2010 год. в ***, пред клон на ***, в
съучастие като извършител с неустановено по делото лице-извършител, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у *** чрез
телефонен разговор, че в следствие на пътно - транспортно произшествие нейният
син е причинил смърт на лице от женски пол и следва да му бъде предадена
определена парично сума за да не бъде осъден синът и на лишаване от свобода,
която парична сума в размер на 2 000лв. *** изтеглила от личните си
спестявания и предала на обвиняемия А. и с това й причинил имотна вреда в
размер на 2 000лв. Не се спори, че по време на наказателното преследване
ищецът е бил с взета мярка за неотклонение – подписка. Не се спори, а това се
установява и от приложеното по делото свидетелство за съдимост на ищеца /л.24 и
сл. от делото/, че същият е многократно осъждан. Не се спори, че ищецът е
изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода като осъден за същото престъпление като процесното,
предмет на разглеждане по НОХД №П-7570/2012год. по описа на СРС, завършило с
оправдателна присъда спрямо него. Установява се, че ищецът е сключил граждански
брак с *** на 03.09.2005год., който брак е прекратен на основание чл.50 от СК
на 11.10.2013год. Установява се, че през време на висящия наказателен процес
ищецът е работил като таксиметров шофьор в гр.София, а от 6 години живее и работи
в ***, където е сформирал съжителство на семейни начала с чешка гражданка. Установява
с, че в процесиня период спрямо ищеца са водени и други наказателни производства,
а именно : срещу него е било образувано НАХД №17124/2010год., приключило с
влязло в сила решение на 16.07.2012год.; образувано е било НОХД № 115/2012год.
по описа на РС - Тополовград, приключило с влязла в сила присъда на
30.08.2012год., по която ищецът е осъден
на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, при първоначален строг
режим. В този период е било образувано и НОХД №11603/2012год. по описа на СРС,
приключило с влязла в сила присъда на 17.06.2013год., по което ищецът е бил
осъден ефективно на наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим
в затвор или в затворническо общежитие
от закрит тип.
Оспорва
се в резултат на продължилото срещу ищеца наказателно производство същият да е
претърпял неимуществени вреди, респ. според наведените доводи в писмената
защита на ответната страна – същите да са извън обичайните и презюмирани
негативни преживявания при предявено
обвинение за извършено престъпление от общ характер/притеснение и
безпокойство/. Ответната страна посочва, че през времетраенето на наказателното
производство ищецът е имал работа, като се посочва също така, че няма
доказателства да се е развел със съпругата си именно и само в във вр. с обвинението срещу него, по което впоследствие е бил оправдан.
По
отношение претенцията на ищеца за неимуществени вреди: същите ищецът оценява на сумата от 10 000лв. Твърди,
че воденото наказателно преследване
срещу него, продължило в рамките на 7 години и 10месеца, се отразило негативно
на неговия живот и здраве, а именно : редица негативни психически изживявания
от негова страна, като – потиснатост, безсъние, чувство на несигурност и злепоставяне пред близки и
обществото, душевни мъки и страдания, притеснения, че е обвинен несправедливо.
Като причина за развода си също посочва повдигнатото му обвинение и
продължилото с години наказателно производство срещу него.
В
подкрепа на твърденията си за изживени болки и страдания, свързани пряко с
душевното му състояние през времетраенето на наказателното производство, както
и с претърпените болки и страдания затова, че се развел със съпругата си и не
могъл да се реализира в определена трудова сфера, ищецът е посочил като
свидетели Ю.С. - майка и П.А. - брат.
Преди да обсъди показанията на свидетелите, съдът намира за необходимо да
отбележи, че нито в исковата молба ищецът е заявил, нито в хода на делото са събрани доказателства за това – какъв човек
е бил ищецът – като личност, като характер, като стил на поведение; какъв е бил
по професия; какво образование има; какви интереси е имал; каква е била
приятелската му среда и т.н. При разпита свидетелката Ю.С. твърди, че не знае
какъв е бил и какъв е приятелският кръг на ищеца; че не знае да е има
противообществени прояви и проблеми с органите на реда. На въпрос на прокурор ***
дали свидетелката си спомня за какво точно е бил обвинен по делото, касаещо
настоящия исков процес, отговорът на свидетелката е :„За някаква възрастна жена, че
измама някаква.Не ми е споделял за други деяния да е извършвал.“ : На
въпроси дали ищецът е криминално
проявен, свидетелката заявява :„Не
знам дали е осъждан.“ От показанията
й се установява, че ищецът е работил като таксиметров шофьор, а впоследствие, преди
6 години заминал да работи в ***, където пребивава и понастоящем и където
съжителства с чехкиня. От показанията й се установява, че ищецът не споделял
твърде много с нея и самата тя заявява следното на въпрос на съда : „Той ме
държеше настрани.“ Свидетелката заявява, че ищецът се притеснявал във вр. с
обвинението, развел се заради това, бил отслабнал много, но същевременно заявява,
че здравословни проблеми не е имал. От показанията на П.А. /брат на ищеца/ се
установява, че във вр. с процесното обвинение ищецът бил видимо много
притеснен. Установява се, че през времетраенето на наказателното преследване
ищецът е бил в затвор, където вече е изтърпявал ефективно наложено му наказание
лишаване от свобода за извършено друго престпъление. В тази връзка свидетелят А.
твърди, че когато го посещавали в затвора ищецът казвал, че е притеснен и не
може да спи. От показанията му се установява, че ищецът е изтърпял присъда за
същото престъпление като обвинението по процесното. От показанията му се установява,
че майка им /св. Ю.С./ знае, че ищецът е осъждан и го е посещавала в затвора.
От показанията на този свидетел се установява също така, че след излизането на
ищеца от затвора му било трудно да си намери работа - заради осъжданията до онзи момент и заради това, че
имало срещу него неприключило наказателно производство. От показанията на
свидетеля се установява, че и той, като майката, не познава приятелския кръг на
брат си. Твърди, че ищецът и съпругата му не се разбирали и били добре до
момента в който „не се случиха всички тези неща,
които влезе в затвора и тогава бракът им приключи, заради тези неща.“
На конкретен въпрос, свързан с развода на ищеца, свидетелят дава отговор,
че съпругата не приела добре факта, че
ищецът е обвинен за втори път за едно и също нещо - т.нар. телефонна измама, и
повече не могла да търпи.
Съдът
приема, че не следва да кредитира с доверие част от показанията на свидетелката
Ю.С.. Заинтересоваността на същата явно проличава при съпоставка на дадените от
нея отговори на въпроси, свързани пряко с предмета на делото и тези, дадени от
сина й П.А.. Свидетелката твърде пестеливо излага твърдения по част от
въпросите, които й се зададоха в хода на делото, а на определени въпроси не
дава правдиви отговори и/или премълчава истината. Като пример за това следва да
се посочи, че същата заявява, че не знае дали ищецът преди е имал проблеми с органите на реда,
противообществени прояви и т.н.; че я държал настрана един вид от проблемите си,
но същевременно се установява, че свидетелката знае много добре, че синът и е
осъждан многократно, както и че е изтърпял ефективно наложено му наказание лишаване
от свобода в затвор, където лично го е
посещавала - факт, който същата определено премълчава пред съда. Що се отнася
до показанията на свидетеля П.А., съдът отчита също заинтересоваността му от
изхода на делото с оглед близкото му родство с ищеца, но кредитира изцяло
същите, т.к. са последователни, непротиворечиви и не се опровергават от други,
събрани в хода на делото доказателства. Съдът приема, че действително в хода на
продължилото 7г.10м. наказателно производство срещу ищеца /общо досъдебна и
съдебна фаза/, същият е имал лични притеснения и безпокойства, свързани с това
какъв би бил изходът на това дело и твърдението му, че е невинен. Съдът приема,
че в рамките на тези години същият е имал притеснения, но не са налице
доказателства за това тези притеснения да са били прекалено големи, надхвърлящи
рамките на обичайните в такива ситуации притеснения; да е преживял голям стрес
и т.н. Няма доказателства за това ищецът да е бил потиснат в каквато и да било степен
- особено в рамки, извън обичайните за ситуацията, в която се е намирал. Няма
доказателства за това именно процесното обвинение да е било причина същият да
страда от безсъние и да е претърпял някакви сериозни страдания, които да са
дали отпечатък върху неговото здраве /психично и физическо/ - както към
определен момент от миналото, така и понастоящем. Видно от личните данни за
ищеца, съдържащи се в присъдата е, че същият има висше образование. По делото
обаче не се посочва от страна на ищеца какво точно образование има. Не се
конкретизира и не се доказва по какъв начин процесното обвинение му е попречило
да си намери работа. Не конкретизира и не доказва каква точно работа е искал да започне, къде и защо да започва
друга работа и т.н. Видно от свидетелството му за съдимост е, че е осъждан за
престъпление по чл.324 ал.1 от НК - който упражнява професия или занаят, без да
има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година
или с глоба от сто до триста лева. Видно също така от бюлетина е, че ищецът има
многократни осъждания за различни престъпления. Ищецът заявява, че претендира обезщетение
и за причинени му вреди в резултат на това, че процесното обвинение срещу него,
приключило с оправдателна присъда, го е злепоставило пред негови близки и пред
обществеността. Както беше посочено по-горе, по делото няма данни каква личност
е бил ищецът, а приетият като доказателство бюлетин за съдимост, обективиращ
многобройните му осъждзания, по-скоро обосновава извод, че същият едва ли се е
ползвал с голямо уважение в обществото и се е ползвал с добро име …Към момента
на повдигане на обвинението срещу него, ищецът е работил като таксиметров
шофьор. Всяка една професия тежи на мястото си и е сама по себе си важна за
нуждите на обществото. Доказателствата по делото обаче са такива, че същият е
продължил да работи въпреки повдигнато му обвинение - до момента, в който е
следвало да бъде приведен в затвор за изтърпяване на ефективно наложено му
наказание лишаване от свобода. Конкретният вид професия, който е упражнявал
ищецът е в сферата на услугите, същият не е бил популярна личност, нито е
упражнявал професия с важно обществено-политическо значение, за да се отрази
образуваното спрямо него наказателно производство негативно върху
професионалния му облик и труд. Няма доказателства за това в резултат на
процесното наказателно производство ищецът да не е могъл да си намери друга
работа, нито има доказателства да е искал да сменя тази си професия. Да,
действително св.П.А. твърди, че след
излизане от затвора за ищеца било трудово да си намери работа, но – поради
предишните му осъждания и висящия наказателен процес. Следва да се отбележи, че
докато данни за предишните осъждания на ищеца несъмнено е имало и всеки
работодател е могъл да провери това чрез изискване на свидетелство за съдимост,
то данни за висящ процес невинаги се изискват и невинаги стават достояние на
трети лица ,вкл. и по повод
кандидатстване за работа. Дори и да се приеме, че наличието на висящо наказателно
производство би било в известен смисъл спънка за ищеца да си намери работа,
много по-голяма такава е било неговото съдебно минало, за което свидетелстват
многобройните му осъждания за престъпления от общ характер, отразени в
свидетелството му за съдимост. Няма конкретни доказателства /налице са само
общи твърдения/ за това, че наказателното преследване спрямо ищеца се е
отразило негативно на неговите приятелски отношения, социални контакти,
отношения с близки, роднини и други членове на обществото. Най-близките му–майка
и брат, заявяват пред съда, че нямат представа какъв е бил неговият приятелски
кръг и не дават показания, от които
съдът да може да съпостави контактите на
ищеца и отношенията му с други
хора преди и след повдигане на процесното обвинение. Следователно няма
доказателства за това по какъв начин
процесното наказателно производство се е отразило на взаимоотношенията
на ищеца с негови близки, приятел, роднини т.н. и конкретно няма доказателства
това да е влошило тези отношения, в сравнение с преди. Няма конкретни
доказателства за това процесното наказателно преследване да е оказало негативно
влияние на здравето на ищеца. Дори напротив, свидетелката Ю.С. заявява, че
синът й бил притеснен и много отслабнал, но здравословни проблеми нямал.
Каквито и притеснения да е имал ищецът във вр. с процесното наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, несъмнено е, че през една част
от времетраенето му спрямо него са били висящи и други наказателни производство,
което съдът е отразил по-горе в мотивите си. Свидетелят П.А. твърди, че когато
ходили при ищеца на свиждане докато бил в затвора /изтърпявайки наказание
лишаване от свобода по осъждане за друго престъпление/, той се оплаквал, че е
притеснен и не може да спи. Свидетелят обаче не заявява от какво точно са били
притесненията на ищеца и от какво точно не е можел да спи - дали заради
конкретното процесно обвинение или заради това, че е в затвора, вече осъден за
друго престъпление; хипотетично би могъл да бъде притеснен заради отношенията
му с други затворници, от други проблеми в това място за лишаване от свобода; Не
може да се обоснове категоричен извод да е страдал от безсъние само заради
процесното обвинение или това се е дължало и на наличните към онзи момент други,
неприкючили наказателни производства срещу него. Няма доказателства и за това
бракът на ищеца да е прекратен именно и само поради повдигнатото му процесно
обвинение, по което впоследствие е оправдан. В тази връзка св.Ю.С. твърди
следното „със съпругата си нямаха
проблеми, много добре бяха.“ В тази връзка свидетелят П.А. твърди следното
: „Със съпругата си се разбираха. Живееха
заедно, бяха си добре, докато не се
случиха всички тези неща, които влезе в затвора и тогава бракът им приключи,
заради тези неща.“ От показанията на свидетеля се установява, че
съпругата на ищеца не приела добре предишните му осъждания и при обвинението в
повторно извършено престъпление - процесното, повече не могла да търпи. Ищецът
е сключил брак през 2005год, а се е развел през 2013год. Повдигнато му
обвинение е на 06.01.2012год. Т.е. молбата за развод е подадена на
03.09.2013год. - установено служебно след справка в деловодната програма на
съда, или точно 8 години след сключването на брака и 1 г. и 8м. след повдигане
на поредното обвинение срещу ищеца. Съдът приема, че може основателно да
се обоснове извод, че едва ли само
процесното обвинение е причина за дълбокото и непоправимо разстройства на брака
на ищеца и неговата съпруга. Следователно, обосновава се извод, че бракът на ищеца
е бил разклатен преди още да му бъде повдигнато процесното обвинение, т.к.
същият вече е имал образувани /още преди сключването на брака/ наказателни производства
и други, образувани и преключили през време на брака. Наред с това, следва да
се отбележи, че разводът на ищеца е
разгледан в рамките не на исково производство, в което да се изследва
евентуално въпросът за брачната вина и което производство предполага едно
принципно несъгласие на единия съпруг да се развежда. Разводът се е осъществил в рамките на охранително производство,
в което страните са представили писмено споразумение относно прекратяването на
брака по реда на чл.50 от СК. В това производство не са изследвани причините за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройства на брака – от една страна,
а от друга - то е резултат на едно
предварително обмислено и постигнато взаимно съгласие на съпрузите да прекратят
брачната си връзка като изчерпана от съдържание, представяйки на съда споразумение,
с което уреждат всички основни брачни въпроси. На следващо място, установява се,
че през времетраенето на наказателното производство ищецът е имал мярка за
неотклонение „подписка“. Установява се, че наказателното преследване срещу него е приключило с влязла в сила присъда
на 06.11.2019год., а отпреди 6 години /т.е. още през 2015год. - показания на
св.Ю.С./ ищецът е заминал и се е установил оттогава досега в ***, където работи
и има сформирано съпружеско съжителство. Т.е., установява се, че въпреки
висящия наказателен процес ищецът е могъл и е пътувал, имал е възможност да
промени мястото и вида на работата, чрез която да се издържа.
С оглед
изложеното, съдът приема, че на ищеца се полага обезщетение, но не и в размера,
в който се претендира. Като се отчете факта, че през част от процесния период,
за който се претендира същото, е изтърпявал наказание лишаване от свобода и спрямо него е
имало и други неприключили наказателни производства, разгледано във вр.
с оскъдността на доказателствата за претърпените от него болки и страдания, пряко
свързани с процесното наказателно производство срещу него, както и разгледани
във вр. с времетраенето на наказателното
поризводство, съдът приема, че размерът на обезщетение, което следва да му
присъди е 3000лв., ведно със законната лихва. За разликата до претендираните
10000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът
няма искане за присъждане на разноски.
Воден от горното съдът,
Р е ш и :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ П.н.Р.Б. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.А., ЕГН **********,***, с пълномощник - адв. Л.Н. - ПлАК, с
адрес за връчване на съдебни книжа ***, сумата 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдан изцяло по НОХД №П-7570/2012год. по описа на РС-София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2019г., до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираните 10 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН съдия: