№ 348
гр. Габрово, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря К. Ат. Николова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210100305 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Е. П. Б., с
пълномощник адвокат К. А., против К. И. Б..
Ищецът твърди, че на 17.12.2019 г., на основание устно сключен договор, е
предоставил на ответницата сумата от 8 500 лева, срещу следващото се насрещно
задължение да я върне. Заетата сума е надлежно предадена чрез заверяването на
банковата сметка на ответницата в „ПроКредит Банк България" АД. Отново въз основа
на устно сключен договор, на 29.10.2020 г. ищецът предоставил в заем на ответницата
сумата в размер на 1000 лева, която е предадена чрез заверяване на банковата й сметка
в „Юробанк България" АД.
С покана, връчена надлежно на заемополучателя по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ
на 25.01.2024 година, ищецът приканил ответницата да изпълни задълженията си по
двете правоотношения, като в срок от 7 дни, считано от датата на получаване на
поканата, върне получените в заем две суми. Към датата на депозиране на исковата
молба ответницата не е изпълнила задълженията си по двата договора и не е върнала
получените в заем суми. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му върне/заплати сумата от 8 500 лева, представляваща
невърната в срок главница по договор за заем от 17.12.2019 г., както и сумата от 1 000
лева, представляваща невърната в срок главница по договор за заем от 29.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху претендираните две суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и разноските по
1
производството.
В случай, че съдът не намери основание за присъждане на горните суми на
посоченото правно основание и при условията на евентуалност, ищецът претендира
връщане на същите тези суми, позовавайки се на института на неоснователното
обогатяване. Евентуалният негативен за ищеца изход от делото по главните искове и
липсата на друго правно основание за плащането на сумите предполага, че
ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка, чрез получаването на
въпросните две суми, срещу реципрочното обедняване от негова страна, поради което
и с оглед разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, същата дължи връщане на полученото.
Задълженията на ответницата по чл. 59 от ЗЗД са падежирани, доколкото с
цитираната по-горе покана ответницата отново е приканена към изпълнение, но в
дадения с поканата срок за изпълнение не е погасила задълженията си. Затова, в
условията на евентуалност, ищецът моли съда, в случай, че не уважи главните искове
иск, да постанови решение, с което да осъди ответницата да му върне/заплати сумата
от 8 500 лева и сумата от 1000 лева, представляваща стойността на това, с което
ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, чрез заверяване на
банковата й сметка с горните суми, съответно на 17.12.2019 г. и на 29.10.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до
окончателното им изплащане, както и на правените в производството разноски.
В с.з. ищецът се явява лично и с адвокат А., който поддържа предявените искове
и излага подробни съображения за уважаването им.
В законоустановения срок ответницата е представила отговор на исковата молба,
чрез пълномощника си адвокат Б. Г.. Оспорва предявените искове като неоснователни.
Като невярно се оспорва твърдението, че на 17.12.2019 г. бил сключен договор за
заем. Посоченият от ищеца банков превод е факт, ответницата е получила сумата от
8500 лв., но никога не е поемала задължение да връща тези пари. Съвсем същото е
положението и с твърдяния в исковата молба превод от 1000 лв. На 29.10.2020 г.
парите са получени, но договор за заем не е сключван и задължение за връщане на
тази сума ответницата не е поемала. Освен голословно твърдение в исковата молба
относно наличието на договори за заем, ищецът не сочи никакви доказателства.
Относно двата факта на получаването от ответницата на сумите от 8500 лв. и
1000 лв., ответницата излага следното становище: Парите са получени, но
неоснователно обогатяване няма. Страните по делото Е. П. Б. и К. И. Б. са живяли на
съпружески начала още от лятото на 2016 г. до началото на 2023 г. През различни
периоди от време те са живяли в нейното жилище в Габрово или в неговото жилище в
Севлиево. Без значение на кое място, през целия този период К. И. Б. се е грижила за
общото им домакинство. През част от този дълъг период, тя се е грижила и за
дъщерята на Е. Б., а не само за него. Отношенията им през периода лятото на 2016 г.
2
до началото на 2023 г. са били като на семейство, с единствената разлика, че не са
подписали акт за сключване на граждански брак. Освен ежедневните покупки,
необходими за поддръжката на дома им, било то в Габрово или в Севлиево - за храна,
за плащане на битови сметки за вода и ел. енергия, за всичко необходимо за
поддръжката на едно домакинство, те двамата често са ходили и на почивки в страната
и в чужбина. Един пример е почивката на двамата в Германия ноември 2018 г.
Самолетните билети на стойност 942 лв. са били платени от К. Б., но тя не твърди, че
Е. Б. се е обогатил неоснователно със стойността на самолетния билет. Не го твърди,
защото не е вярно. Също така неверни са и твърденията на ищеца относно посочените
две суми - 8000 лв. и 1500 лв. Той просто е давал периодично различни суми на К. Б.
именно като член на неговото домакинство, на неговото семейство. Тези суми
впоследствие тя е изразходвала не само за себе си, а и за ищеца.
Фактическото съжителство поражда отношения, които макар да не са правно
регламентирани, наподобяват тези при граждански брак. По аналогия следва да
намерят приложение правилата на чл.14 и чл.17 от СК - за обща грижа за семейството,
за осигуряване чрез общи усилия и според възможностите, имуществото и доходите,
благополучие на семейната общност. Прекратяването на фактическото съжителство
има действие занапред. Както бившите съпрузи не си дължат връщане на онова, което
са получили един от друг в изпълнение на задълженията по чл.14 и чл.17 от СК, така и
бившите партньори по фактическо съжителство не си дължат връщане на онова, което
са получили един от друг по време на съжителството си за обезпечаване нуждите на
фактическото семейство. А доколкото има възможност за преодоляване на
неоснователно обогатяване след прекратяването на съжителството, то тя следва да се
прилага само според правната уредба и с оглед на липсата на имуществена общност.
Наличието между страните на отношения, характерни за обвързаните в граждански
брак, е основание единият да получи от другия суми за покриване на разходи на
фактическото семейство. С прекратяване на фактическото съжителство в полза на
ищеца не е възникнало насрещно вземане за средствата, които той сам, съзнателно и в
изпълнение на моралното си задължение по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е
предоставил за обезпечаване нуждите на фактическото семейство.
Във връзка с изложеното по-горе, ответницата твърди, че на първо място не е
налице никакъв договор за заем и съответно, ответницата няма качеството на
„заемател" и не дължи връщане на заем. На второ място, няма никакво неоснователно
обогатяване и по тази причина, не е необходимо получените от ответницата пари да се
връщат на ищеца. Основанието, на което са предоставени тези средства е не чл.59 ЗЗД,
а чл.55, ал.2 ЗЗД.
В съдебните прения адвокат Г. моли съда да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответницата сторените от нея разноски по делото. Представя писмена
3
защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на искането си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че ответницата е получила
описаните в исковата молба суми чрез банкови преводи: от 17.12.2019 г. - сумата от
8500 лв. и от 29.10.2020 г. –сумата от 1000 лв. Същите се доказват и от неоспорените
извлечения от сметката на ищеца за двете горепосочени дати.
Представена е покана от ищеца, връчена на 25.01.2024 г. на ответницата чрез
ЧСИ Зв. Василева, рег. №734 и район на действие ОС Габрово. С нея Е. Б. е приканил
К. Б. да му върне двете процесни суми в срок от 7 дни, считано от датата на
получаване на поканата, като дължими по устно сключени договори за заем от датите
на предоставяне на средствата.
Ответната страна е представила искова молба от Е. П. Б., чрез пълномощник
адвокат К. А. – подписал молбата, срещу К. И. Б., с която е предявен иск по чл. 59 от
ЗЗД и в която е посочено, че страните са живели на съпружески начала от началото на
2018 г., като връзката им била прекратена в края на зимата на 2023 г.
Представени са и неоспорени от ищеца информация за резервация на негово име
и на името на ответницата, както и извлечение от сметка на ответницата в „Юробанк
България“ АД, съдържаща данни за трансакции, осъществени с банкова карта. От тях
се установява, че на 19.09.2018 г. са извършени две плащания към авиокомпания
„Луфтханза“, всяко на стойност 471,24 лв.
По искане на ответницата ищецът даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. На
въпроса дали през периода от лятото на 2016 г. до началото на 2023 г. или през друг
период е живял на съпружески начала с ответницата, или изобщо не е имало такъв
период, ищецът отговори, че никога не е живял на съпружески начала с К. Б.. Не
отрича, че са имали интимна връзка, като тя идвала в дома му на гости и той също
ходил в нейния дом. Заяви, че двамата не са имали общо домакинство и общи сметки.
Разходите за домакинството не били разделяни, ставало въпрос за съвсем отделни
домакинства. Никоя от страните не променила адресната си регистрация. Заяви, че
двамата са ходили на почивка, но връзката им била само интимна, без съвместно
съжителство. Ответницата имала в негови дом тоалетни принадлежности, а той в
нейния дом – само четка за зъби. Тя винаги била с чанти, когато пристигала на гости.
Гостуването никога не било за седмици. Ищецът заяви, че винаги той плащал
покупките. Отговорът му се отнася както за целия, така и за част от периода.
На въпрос дали по гр.д. №1522/2023 г. по описа на РС – Габрово ищецът е
твърдял, че за дълъг период от време е живял с ответницата той заяви, че не знае какво
е точно определението за живеене на съпружески начала. Можело някъде в друго дело
4
да го има, но той не можел да го дефинира, като фактическото положение на тяхната
връзка било такова, каквото вече е обяснил, а именно – интимна връзка.
По искане на страните по делото бяха разпитани свидетели. Свидетелят М.А.
Сопотлиев, разпитан по искане на ищеца, обясни пред съда, че познава ищеца от много
години, тъй като живеят в един жилищен блок, на адрес гр. Севлиево, ул. "*********"
№ 8, в съседни апартаменти на един етаж. И двамата живеели там от деца. Свидетелят
обясни, че на този адрес освен ищеца е живяла и бившата му съпруга и децата му.
Ищецът се развел преди 2020 г. и понастоящем живеел в жилището със сина и дъщеря
си. Свидетелят заяви, че не познава ответницата лично, знае първото й име и е
възможно да са се поздравявали по стълбите. Била на около 50 години. Свидетелят
виждал ищецът и ответницата двамата да влизат заедно в апартамента. Като
неформален домоуправител той бил осведомен кои лица имат ключове за входа на
блока и ответницата нямала такива, като свидетелят не бил виждал тя да си отключва
сама. Когато идвала, винаги била придружавана от ищеца. Свидетелят нямал
наблюдения ответницата да е извършвала домакински работи в жилището. Такива
виждал да извършва дъщерята на ищеца.
Свидетелката З.И.К., разпитана по искане на ответницата, обясни, че познава
последната от 2011 г. От тогава излизали заедно на т.н. „женски вечери“. Познава и
ищеца като лекар, но лично се запознала през 2021 г. От ответницата знаела, че
страните имат отношения и от 2018 г. живеят заедно. Ответницата й споделила, че са
живели в гр. Габрово, а свидетелката има и приятелка, която живее до ответницата и
когато й ходила на гости, също виждала страните. Свидетелката мисли, че от 2019 г.
живеят в гр. Севлиево, защото ответницата разказвала как избират платове за рокли на
дъщерята на ищеца, как правят ремонт на жилището и пр. От ищеца също чула, че от
2021 г. живеят заедно в гр. Севлиево.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените първоначални главни искове за вземания, произтичащи от
неизпълнени задължения по договор за паричен заем от 17.12.2019 г. и по договор за
паричен заем от 29.10.2020 г., са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД. Предявените два обективно и субективно съединени евентуални осъдителни
искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По отношение на предявените първоначални искове съдът намира следното:
В тежест на ищеца по тези искове е да установи наличието на елементите от
фактическия състав на договора за заем, а именно: съгласие на страните за предаване
от ищеца - заемодател на парична сума в собственост на заемополучателя - ответник;
предаване на сумата от заемодателя на заемателя – кога е извършено, от кого и на кого
е предадена същата; поето от заемателя задължение да се върне заетата сума – срок
или покана до него да я върне, респ. изпадането на ответницата в забава за
5
изпълнението на това задължение.
Ответницата не оспорва, че е получила процесните суми чрез преводи по
банковата й сметка: 8500 лв. на 17.12.2019 г. и 1000 лв. на 29.10.2020 г. Ищецът обаче
не ангажира доказателства за твърденията си за постигнато съгласие между страните
за връщане на сумите, респ. условията и сроковете за това. Затова предявените
първоначални искове ще бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Поради отхвърлянето на предявените първоначални искове съдът дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове по чл. 55 ал. 1, пр. 1-
во от ЗЗД. По отношение на тях е валидно заключението за безспорно установено
получаване на процесните суми от ответницата. След като това е така, ответницата
следва да докаже възражението си по чл. 55 ал. 2 от ЗЗД, релевиращо като основание
за получаване на даденото съзнателно изпълнение на нравствен дълг от ищеца. Според
задължителното тълкуване, обективирано в Постановление № 1/28.05.1979 г. на
Пленума на ВСРБ, съзнателното изпълнение на нравствения дълг дава основание едно
лице да получи нещо от друго, т. е. нито даването, нито получаването са без
основание.
По-конкретно, ответната страна твърди, че ищецът й е предоставил средства,
които са били използвани за покриване на разходи във връзка със съвместното им
фактическо съжителство – за храна, заплащане на битови сметки, почивки и пр.
Според установената към момента безпротиворечива съдебна практика,
фактическото съжителство между мъж и жена по съдържание на отношенията не се
различава от брака, като се приема, че по естеството си отношенията между
фактическите съжители са като между съпрузи. Затова няма основание по естеството
си отношенията между фактическите съжители да се третират различно в сравнение с
отношенията между сключилите брак - и двете групи отношения изискват грижа и
подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата,
общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за
благополучието на общността, материална и морална подкрепа. Както всеки от
съпрузите, така и всеки от съжителите съобразно възможностите си, имуществото и
доходите си трябва да осигурява нормални условия за живот на общото домакинство,
като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства /в
т.см. определение № 60887/14.12.2021 г. по гр. д. № 2209/2021 г., III г. о., ВКС и
цитираните в него предходни актове на ВКС, имащи отношение към въпроса/.
По отношение на плащания, извършени от партньор във фактическо съжителство,
които той е извършвал при наличие на съзнание, че изпълнява свое нравствено
задължение – да поеме припадащата му се част от разходите за поддръжка на общото
домакинство, с което да допринесе за благополучието му, ВКС приема, че се касае за
изпълнение на нравствен дълг, което е основание за престиране, поради което
6
даденото в такова изпълнение не подлежи на връщане – в т.см. решение № 369 от
18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2023 г., IV г. о., Определение №1686/16.06.2023 г.
по к. гр. д. № 4357/2022 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. Приема се, че релевантните
обстоятелства следва да се преценяват във всеки отделен случай, като констатацията
за това дали съществува морално задължение или има друго основание за
изпълнението, е въпрос на конкретни факти и преценка от решаващия състав –
Определение № 1686 от 16.06.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4357/2022 г.
В тази връзка основните спорни въпроси между страните по делото, върху които
се съсредоточи и тяхното доказване, е дали същите са съжителствали на съпружески
начала в периода на получаване на сумите и дали тези суми са били предназначени и
използвани за плащане на разходи за поддържане на общото им домакинство, както
твърди ответницата.
Съдът намира, че ответната страна не доказа по несъмнен начин тези свои
твърдения. Те бяха отречени от ищеца, който потвърди единствено, че двамата са
имали интимна връзка, по време на която всеки от тях понякога е оставал да
пренощува в жилището на другия. Действително, в представената от ответницата
искова молба, подадена от името на ищеца, се твърди съжителство на съпружески
начала в периода 2018 г. – 2023 г. Но тази искова молба не изхожда от лично от ищеца,
а от негов пълномощник, поради което не може да се приеме за извънсъдебно
признание на неизгоден факт.
Потвърждение на твърденията за съвместно съжителство не се съдържат и в
представеното копие от резервация за еднократно съвместно самолетно пътуване на
страните, неотносима към процесния период, нито в показанията на разпитаната по
искане на ответната страна свидетелка. Последната няма непосредствени впечатления
относно съвместното съжителстване на страните, тъй като не съобщи някога да ги е
посещавала в жилището, където евентуално са пребивавали. За отношенията им е
получавала информация предимно от ответницата, а с ищеца се запознала едва през
2021 г., като заяви, че тогава той й споделил, че от тази година страните живеят заедно
в гр. Севлиево. Този момент обаче е след времето, в което ищецът е предоставил
процесните парични суми и ако се приеме за достоверно така направеното
потвърждение, следва да бъде съобразено, че то също не се отнася към процесния
период.
От друга страна, свидетелят Сопотлиев съобщи пред съда свои непосредствени
впечатления от ежедневния живот на ищеца, които е придобил вследствие на факта, че
живее в съседен на него апартамент. Свидетелят категорично отрича ответницата да е
живяла постоянно в жилището с ищеца и показанията му могат да се приемат до
известна степен за достоверни, тъй като не отрича посещенията на ответницата в
жилището на ищеца, а същевременно изнася конкретни факти относно лицата, които са
7
живели в апартамента и техните домакински ангажименти.
Съдът счита, че показанията и на двамата свидетели следва да се кредитират като
достоверни, но през призмата на съобщените техни приятелски отношения със
страните. Както беше посочено, св. Колева няма преки и непосредствени впечатления
от дома на едната или другата страна, а св. Сопотлиев няма такива от дома на
ответницата. Затова съдът намира, че показанията им не могат с категоричност да
потвърдят или отрекат твърденията на едната или другата страна.
Ответницата не доказа и твърденията, че получените процесни суми са
използвани от нея за покриване на разходи за поддръжка на общо домакинство на
страните - за храна, плащане на битови сметки за вода и ел. енергия и всичко
необходимо за поддръжката на едно домакинство, в т.ч. почивки в страната и в
чужбина, както се твърди в отговора на исковата молба. В тази връзка не беше
представено нито едно писмено доказателство, а в показанията на разпитаната по
искане на ответницата свидетелка също не се съдържат данни за предоставяни от
ищеца средства.
Не се доказа и твърдението в отговора за периодично предоставяне от страна на
ищеца на различни парични суми на ответницата, тъй като по делото са налични
доказателства само за процесните две плащания. От друга страна, самият размер на
предоставената на 17.12.2019 г. сума от 8500 лв. не кореспондира с твърдението, че
нейното предназначение е за заплащане на текущи битови разходи на домакинство. В
случай на възникване на нужда от еднократно заплащане на някакъв вид разходи в
подобен голям размер, то би следвало страната, която е извършила плащането да
разполага с един или повече разходооправдателни документи, каквито не са посочени
и представени.
Установяването на предназначението на дадените парични суми е необходимо и
задължително условие, за да бъде доказано, че предоставилото ги лице е сторило това
със съзнанието, че изпълнява свой нравствен дълг. Наличието на фактическото
съжителство на съпружески начала не означава само по себе си, че всичко дадено от
единия съжител на другия се предоставя с предназначение покриване на разходи и
това е извод, който се подкрепя от цитираната по-горе съдебна практика. В нея
изрично е посочено, че предназначението и начина на разходване на предоставените
суми следва да са безспорно установени. Нравственият дълг не се предполага само от
определена връзка, а следва от обективни нужди, които да са представлявали пречки
за нормалното съществуване на близък човек, като следва да са били разходени точно
за задоволяване на тези нужди – в т.см. напр. Решение № 181 от 1.02.2021 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 3327/2021 г.
По делото не са представени доказателства, че с предоставените суми са
извършени плащания, които могат да бъдат възприети като дадени в изпълнение на
8
нравствен дълг. Затова съдът намира, че предявените евентуални искове са
основателни и доказани, поради което ще ги уважи в размерите, в които са предявени.
При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни – ТР №
5/2017 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК. В случая поканата е получена от ответницата
на 25.01.2024 г., но с исковата молба се претендира законна лихва от по-късна дата –
тази на подаване на исковата молба – 22.02.2024 г., поради което и на осн чл. 86 от ЗЗД
съдът ще присъди заплащане на законните лихви върху процесните суми, считано от
датата на завеждане на исковете.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищеца за
заплащане на направените от него разноски по делото в общ размер от 1090,00 лева, от
които – 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение /ДПЗС и платежно нареждане на
л. 9 и л. 10 от делото/ и държавна такса в размер от 390 лв. /л. 4/. Направените от
ответницата разноски във връзка с производството остават за нейна сметка.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Севлиево, ул.
"*********" №8, ет. 2, ап. 3, иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на К. И. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 17, да
заплати на ищеца сумата от 8 500,00 лв. /осем хиляди и петстотин лева/, получена на
основание устен договор за заем от 17.12.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Севлиево, ул.
"*********" №8, ет. 2, ап. 3, иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на К. И. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 17, да
заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лв. /хиляда лева/, получена на основание устен
договор за заем от 29.10.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 17, да
заплати на Е. П. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Севлиево, ул. "*********" №8, ет. 2,
ап. 3, получената на 17.12.2019 г. без основание сума от 8 500,00 лв. /осем хиляди и
петстотин лева/, ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното й
изплащане, на осн. чл. 55, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 17, да
заплати на Е. П. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Севлиево, ул. "*********" №8, ет. 2,
ап. 3, получената на 29.10.2020 г. без основание сума от 1 000,00 лв. /хиляда лева/,
ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
9
55, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 17, да
заплати на Е. П. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Севлиево, ул. "*********" №8, ет. 2,
ап. 3, направените разноски по делото в размер на 1 090,00 лв. /хиляда и деветдесет
лева/, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10