Определение по дело №400/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 957
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530100400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….     25.02.2020г.           Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  25 февруари                        2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр.дело № 400, по описа за 2019 година.

 

                 Постъпила е молба вх. № 34559/02.12.2019г. от ищеца по делото, с която моли да се измени постановеното съдебно решение в частта за присъдени разноски по настоящото дело. Счита, че при изчисляването на разноските съдът е следвало да вземе в предвид внесената държавна такса от 125 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.  

         Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, е съобщил на другата страна за направеното искане. Ответникът по делото не е депозирал писмено становище.

    Съдът, след като се запозна с постъпилата молба по чл. 248 от ГПК, намира за установено следното:         

   Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, като по делото е представен от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е частично основателно.

       С Решение № 1313/14.10.2019г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил частично предявения иск. С решението си съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, като видно от мотивите е посочено, че при изчисляването на разноските съдът е определил юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., а относно дължимата държавна такса по делото е посочено, че същата е в размер на 25 лв. Остатъкът от внесената от ищеца държавна такса в исковото производство се явява недължимо платена.

       Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като възнаграждението по дела с материален интерес за една инстанция следва да е в границите от 100 до 300 лева.  В случая, присъденото възнаграждение за юрисконсулт е в нормативно установените граници по чл. 25, ал. 1 от НЗПП, като при изчисляването му съдът е взел предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените съдебни заседания и др. Вследствие на това, съдът приема, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по делото е проведено едно съдебно заседание, а материалният интерес е сравнително нисък. Ето защо, съдът счита, че определеното юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. съответства на посочените критерии и не следва да се изменява.

      Според ищеца, съдът неправилно е изчислил разноските и в частта относно държавната такса – ищецът е внесъл държавна такса в размер на 125 лв.  В мотивите на решението си, съдът посочва, че дължимата държавна такса по делото е в размер на 25 лв./с оглед предявявяне на установителен иск по чл. 422 от ГПК/.  Това е така, тъй като съгл. разп. на чл. 72, ал.2 от ГПК, за предявените с една искова молба искове в защита на различни интереси, се събира минималната такса от всички интереси. Съгл. ал.1 от същата разпоредба, за предявените с една искова молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес. Остатъкът от внесената от ищеца държавна такса до размера на 125 лв. се явява недължимо платена, поради което не подлежи на включване към изчисленията.  

      С оглед на изложеното по- горе, съдът приема, че направените по делото разноски от ищеца са в общ размер на 385 лв. – 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 25 лв. – дължима държавна такса, 260 лв. за възнаграждение за вещо лице. Дължимите на ищеца разноски, платими от ответника по делото, съразмерно с уважената част от иска се равняват на 330.38 лв. Тъй като съдът е присъдил по- малък размер на разноски, то постановеното съдебно решение следва да бъде изменено в посочения смисъл.

 

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК, съдът

         

             О П Р Е Д Е Л И:

 

        ИЗМЕНЯ  Решение № 1313 от 14.10.2019г., постановено по гр.д.№ 400/2019г., по описа на СтРС, в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, платими от ответника в следния смисъл:

 

ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15 ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес, направените по настоящо дело разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 330.38 лв.

 

        Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му до страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

                    

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: