№ 16776
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110159483 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на
705,74 лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за стопански нужди, за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ *****, ведно със законна
лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 81,61 лв., за периода от
31.12.2019 г. до 23.05.2022 г., сумата от 19,75 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 31.10.2020 г.,
1
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г., до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3,73 лв., за периода
от 31.07.2019 г. до 23.05.2022 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 24.06.2022 г. издадена в производството по ч.гр.д. №
28723/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на пар. 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди, в изпълнение на
която разпоредба между страните е сключен договор при
общи условия за продажба на топлинна енергия на
31.07.2019 г. Твърди, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответникът
дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия в
срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от ищеца фактура,
съгласно чл. 40, ал. 1 ОУ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна
енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост
2
по местонахождение на имота. Съгласно приложимите
Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е
сума за доплащане, тя да се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. За дължимите
суми за неплатена стойност на доставената топлинна
енергия и лихва за забава в плащането й в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
която не е влязла в сила поради постъпило възражение от
длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. С молба от 26.01.2023
г., депозирана от ответника, той твърди, че на 12.01.2023 г.,
е сключено споразумение, по силата на което страните са
разсрочили плащането на процесните вземания.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
204291/18.07.2023г. посочва, че ответникът е заплатил
изцяло процесните суми, поради което моли съдът да
постанови решение съобразно извършеното плащане. Моли
за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производства.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, се
представлява от адвокат Л. Г., като се моли за отхвърляне
3
на исковете. Посочва се, че видно от споразумението
ответникът е заплатил сумите, включително и за разноски,
поради което моли съда да не присъжда такива с крайният
си акт по същество.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от лице в полза
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 28723/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответника.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
150 от ЗЕ, вр. чл. 79 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе на основание
чл. 154 от ГПК да докаже осъществяването на следните
релевантни за спора факти: наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, количеството на реално
4
доставената от ищеца топлинна енергия за процесния
период и размера на нейната цена, а по исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на главен дълг, изискуемост на вземането и
размера на лихвата за забава.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
от /ФИРМА/ на потребители за стопански нужди, действали
към процесния период, съответно това са ОУ, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-033/08.10.2007г./
Съдът намира, че релевантните за спора факти и
обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който исковете се оспорват, но
впоследствие с молба с вх. № 20851/26.01.2023г. е
представено споразумение, сключено с ищеца, с което
страните са постигнали съгласие за заплащане на цялата
процесна сума, включително за лихва и главница, за
лихвата, дължима от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на сумата, както и за сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса, дължима в заповедното и
исковото производства. Представени са доказателства за
плащане от които се установява, че процесните суми са
изцяло заплатени, което се потвърждава и от ищеца с
5
молба с вх. № 204291/18.07.2023г.
Отношенията между доставчика и потребителите на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ. В §1,
т.43 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител на топлинна
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопанки нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Новелата на чл. 149,
ал.1,т.3 от ЗЕ повелява че продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се осъществява на основание писмен
договор при общи условия. В тази връзка по делото е приет
Договор № 43560/***** от 31.07.2019г., със срок на действие
от 01.08.2019г. до 30.05.2022г., от който се установява
облигационната връзка между страните, поради което
възраженията на ответника в обратна насока са
неоснователни.
По делото ответника не оспорва, че в имота реално е
доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност.
По делото безспорно се установи, че ответникът в хода
на производството е сключил с ищеца споразумение, като
изцяло е изпълнил задълженията си по него, като е
заплатил процесните суми, включително и дължимата в
производството държавна такса и законна лихва, считано
6
от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно изплащане на
сумата, което обстоятелство следва да бъде взето в предвид
от съда при постановяване на крайния му акт по
съществото на спора, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени по
същество, поради постъпило плащане на процесните суми,
в хода на исковото производство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Това е така, защото ответника,
независимо, че е заплатил исковите суми, с което на
практика признава исковите претенции, е дал повод за
образуване, както на заповедното, така и на исковото
производство. Видно е че пълно плащане е извършено едва
в хода на исковото производство. Възраженията на
ответника, че при разсрочване на задълженията по
споразумението е заплатил и разноските в производствата
са неоснователни, доколкото при служебни изчисления
съдът установи, че са заплатени суми единствено за
държавна такса в исковото и заповедното производства.
Останалите възражения всъщност имат отношение към
същността на спора, включително и това за дължима сума
от ищеца в посочен размер от 307,58 лева, с която
евентуално следвало да се извърши прихващане и следваше
да се доказват в производството, като няма връзка с
обективния характер на отговорността за разноски,
7
Всичко това е в противовес с действията на ответника по
заплащане на процесните суми, с които на практика се
признават исковете. Ищецът претендира единствено
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
и заповедното производства. Така на ищеца следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 50,00 лева, а в
исковото производство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в минимален размер с оглед цената на
исковете и фактическата и правна сложност на делото от
100,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ***********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че /ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 705,74 лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за стопански нужди, за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ *****, ведно със законна
лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането,
8
мораторна лихва в размер на 81,61 лв., за периода от
31.12.2019 г. до 23.05.2022 г., сумата от 19,75 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 31.10.2020 г.,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г., до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3,73 лв., за периода
от 31.07.2019 г. до 23.05.2022 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 24.06.2022 г. издадена в производството по ч.гр.д. №
28723/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав, поради
постъпило плащане на процесните суми в хода на исковото
производство.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ***********, ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 50,00 лева
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ***********, ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 100,00 лева
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
9
конституирано като трето лице-помагач на страната на
ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10