Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 23 ноември 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 10 ноември 2020 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №383…… по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 112, ал.1, т.4 от ЗЗ (Закон за здравето), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
повод постъпило, първоначално пред АС-София град оспорване от И.П.И. *** против
Експертно решение №1415 от 086/19.05.2020г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на
ТЕЛК №0268/22.01.2020г., първи състав при УМБАЛ Русе.
По правилата на местната
подсъдност делото е изпратено на Административен съд Русе.
След преценка,
че жалбоподателката се нуждае от правна помощ, тъй като видно от жалбата и допълнението
към нея тя сама не би се справила в съдебното производство и предвид интересите
на правосъдието, съдът й назначи служебен адвокат. Последният изправи нередовностите
в жалбата и посочи, че оспореното ЕР на НЕЛК е в нарушение на чл.146, т.4 и т.5
от АПК. В молба-допълнение разви съображения за незаконосъобразност на експертното
решение на НЕЛК, като постановено в противоречие с материално-правни разпоредби
и с целта на закона. Тези доводи се поддържат в съдебно заседание и в
допълнителна писмена защита.
Иска се от административния
съд да отмени оспореното решение. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – НЕЛК София, в писмено становище счита жалбата за
неоснователна.
ТЕЛК при МБАЛ Русе, общи болести, първи състав в писмени бележки счита, че %
трудова неработоспособност на И. е правилно определен на 40 още в тяхното
решение, затова приемат за правилно и потвърдителното ЕР на НЕЛК.
РУСО Русе считат жалбата за неоснователна и недоказана.
Заинтересованите страни - Агенция за хора с увреждания и РД „Социално подпомагане“ не изпращат
представител и не ангажират становище.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и назначената и приета
съдебно-медицинска експертиза намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
И.П.И. е лице с вроден сърдечен порок, описан в медицинските
документи като тип АСД 2 и през 2000 година е помолила да се яви на ТЕЛК за
освидетелстване (л.3 от МЕД на И.). След съставен протокол №235 от 23.02.2000г.
на медицинската комисия, И. И. е изпратена на ТЕЛК. При извършения преглед, на
22.03.2000г. е издадено ЕР №1030 от заседание 039 на ТЕЛК общи заболявания гр.
Русе, според което тя към него момент е била трудоспособна. Описано е, че има вродени
аномалии на сърцето ВКК-АСД 2.
През 2002г. с ЕР
№2723/29.09.2002г. (л.18 от МЕД на И.) на ТЕЛК общи заболявания гр. Русе, са
й поставени 50% при оценка на работоспособността. Аналогично е положението и
през 2004г., видно от ЕР №1550/05.04.2004г. (л.24 от МЕД на И.). През 2006г.
също няма промяна в % тр.н.раб.-отново 50. Идентични са нещата и през 2008г.,
видно от решение № 1067/01.04.2008г. (л.38 от МЕД на И.). През 2010г., отново е
поставен % тр.н.раб.-50, с ЕР №0777/09.03.2010г. на ТЕЛК общи заболявания I състав при МБАЛ Русе (л.46 от МЕД на И.). През 2012г, е издадено ЕР №0803/20.03.2012г.,
където съставът на ТЕЛК общи заболявания I състав при МБАЛ Русе преценява, че %
тр.н.раб. на И. е 30. Това решение тя е обжалвала пред състав на НЕЛК гр. София,
които първоначално е променил %тр.н.раб. на 31, но последствие е оттеглил
своето решение и с ЕР №0636/12.10.2012г. е определил % тр.н.раб. на 51 (л.65 от
МЕД на И.). През 2014г., с ЕР №0865/06.03.2014г., ТЕЛК общи заболявания I състав при МБАЛ Русе е определил %тр.н.раб.-54 (л.75 от МЕД на И.). През
2016г., %тр.н.раб. е отново 54, видно от ЕР №0774/25.02.2016. на ТЕЛК общи
заболявания I
състав при МБАЛ Русе. Същият %тр.н.раб.-54 е даден на И. И.
с ЕР №0696/20.02.2018г.
С ЕР на ТЕЛК №0268/22.01.2020г., първи състав при УМБАЛ
Русе е определил %тр.н.раб. - 40. След обжалване, състав на НЕЛК
издава Експертно решение №1415 от 086/19.05.2020г., с което потвърждава ЕР на
ТЕЛК №0268/22.01.2020г. Решението на НЕЛК е постановено само на основание
прегледани документи на освидетелстваната, базирано на разпоредбата на чл.50,
ал.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
В него се казва, че НЕЛК „потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи. Определя краен
процент трайно намалена работоспособност 40% по Наредба за медицинската
експертиза. Потвърждава по срок на инвалидността, дата на инвалидизиране,
причинна връзка и противопоказани условия на труд.“
Срещу това
решение, в законоустановения срок е депозирана пред АС София-град жалба от И.П.И..
С определение от 01.07.2020г., съдът е прекратил производството и изпрати по
правилата на местната подсъдност делото на АС Русе.
За изясняване на
повдигнатия спор, съдът назначи съдебно-медицинска експертиза, със задача към
вещото лице да даде заключение по няколко въпроса : 1. При постановяване на
оспореното ЕР №1415 от 086/19.05.2020г., НЕЛК София съобразили ли са всички
относими към определяне на състоянието на лицето И.П.И. документи? 2. Било ли е
необходимо да се извърши на лицето подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания
за определяне на точния процент ТНР? 3. Съобразени ли са процентите ТНР по
отделните части в решението на НЕЛК/ТЕЛК съобразно реалното състояние на И.П.И.?
В заключението си и в съдебна зала вещото лице, д-р К. - специалист-кардиолог е
категорична, че става дума за една оценка, в която е посочена само диагнозата –
вродена сърдечна малформация. Според д-р К., в ЕР не е оценена тежестта на
заболяването чрез анамнеза, чрез обективни изследвания. Тя казва още, че
„Тъй като критерия който се спазва 54 % това е критерий за заболяване на лява
камера на сърцето, в случая вродения порок касае само дясна камера, там няма
критерии, така че човек може да боледува от дясна си камера и да е с много малък
физически капацитет“. Вещото лице счита още, че „Не са взети под внимание
всички критерии за този вроден порок. Било е необходимо да се извърши подробна
анамнеза“.
Експертизата бе
приета като неоспорена от страните.
В хода на
съдебното производство към делото е приобщено медицинското експертно досие на
И. И., въз основа и от което съдът черпи данни за състоянието на лицето в предходните
години.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 2 от
Закона за здравето орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, при
спазване на административнопроизводствените правила.
Относно
съответствието с приложимите в случая материално-правни норми, съдът съобрази
следното:
Налице са две
експерти решения-на ТЕЛК и НЕЛК, като предмет на оспорване е това на НЕЛК,
което както видяхме потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи.
Съдебният състав
на Административен съд Русе няма специални знания и без участието на вещото
лице, извършило съдебно-медицинската експертиза, не би могъл да анализира двете
решения, и конкретно оспореното такова на НЕЛК, издадено от специализиран състав
по Психични, вътрешни и ССЗ.
Внимателният
прочит на ЕР на ТЕЛК Русе от 2020г. сочи, че водещата диагноза на И. И. е междупредсърдечен
септален дефект. В графа общо заболяване е записана същата диагноза междупредсърдечен
септален дефект и Хипертонична болест II умерена степен. В мотивите за
определяне на % тр.н.раб., съставът на ТЕЛК е записал, че се касае за Междупредсърден
септален дефект, дефект с пулмонална показатели за помпена функция на сърцето
ФИ 54 %, у лице с / 11.9/ Хипертонична умерена степен. Тези заболявания
обуславят ТНР, съгласно: част 4 р. 1 т. 2.1 - 40 %, част 4 р. б т. 1-10%; краен
процент ТНР: 40 % по НМЕ на M3/2019 г.
Идентично мислят
експертите в НЕЛК. Те приемат, че от приложената медицинска
документация в МЕД са налице данни за установен в миналото ВСП- висок междупредсърден
дефект - тип секундум-неопериран. Персистират оплаквания от лесна умора,
сърцебиене, главоболие световъртеж, периодична болка в гърдите. ЕХОК Г -
ФИ-54%, парадоксално септално движение при дилатирани десни кухини. Абнормна релаксация
на ЛК. ЕКГ- синусов ритъм. Заключение- ВСП- м/у предсърден дефект-неопериран -
с перикардна реакция и клинична изява на ДН при наличие на АХ определя 40 % по
ч.4, р. 1, т.2.1.
Съпоставяйки
тези данни от решенията на ТЕЛК Русе и НЕЛК гр. София, с едно от предходните
решения, нпр на ТЕЛК Русе - от 2018г., виждаме, че в него съставът е приел, че
се касае за клинични и ехокардиографски критерии за хемодинамично значим
ляво-десен шънт на предсърдно ниво, с ехокардиографски критерии за деснокамерно
обременяване и трикуспидална регург. II степен,
дилатирана пулмонална артерия с пулмонална регург. I степен, митрална регург I степен и перикардна
реакция и т.н. Тук ТНР е определена според част 4, р.1 т.2-50% и част 4, р.6,
т.2-20%.
Идентично е записаното
и в ЕР на ТЕЛК от 2016г.
Вярно е, че
освен болестното състояние на И., което с годините не се подобрява, през
2018г., с Д.в. бр.64 е променен чл.63, ал.1 от НМЕ и ако дотогава по част 4,
р.1, т.2 е било възможно да се определя %ТНР от 30-50%, то след промяната, по
същата тази част 4, р.1, т.2.1 максималния %ТНР е 40. Такъв е даден и от ТЕЛК
Русе, потвърден с оспореното решение на НЕЛК гр. София.
Независимо от
това, съдът счита, че при постановяването си, и ТЕЛК Русе и НЕЛК гр. София са
нарушили закона.
ТЕЛК Русе, чието
решение не е предмет на настоящия спор, а в последствие при оспорването и НЕЛК София в процесното ЕР е следвало да
преценят по-точно състоянието на освидетелстваното лице и да преценят дали не е
следвало да се приложи и някоя от следващите точни в част 4, р.1 от Приложение
№1 към чл.63, ал.1 от НМЕ-нпр т.2.2 или т.3. В такава насока е и заключението
на вещото лице, което казва, че „Не са взети под внимание всички критерии за този
вроден порок. Било е необходимо да се извърши подробна анамнеза“. И на следващо
място, според д-р К. „…пациента има умерено намален физически капацитет и тя не
може да изпълнява всякакъв вид труд, защото има ограничения във физическия
капацитет в умерена степен. Освен това към заболяването на десните кухини се е
прибавила и хипертония т.е. има и хипертрофия на лява камера. Въпрос на допълнително изследване, за да
се докажат органни увреждания при нея … дотук смятам, че има основание нейната работоспособност
да е намалена поне с 50%. Следвало е НЕЛК да извършат по подробна анамнеза“.
Според съда, при
издаването на Експертно решение №1415 от 086/19.05.2020г. на НЕЛК е налице нарушение
на НМЕ, тъй като дори и НЕЛК да работят, спазвайки принципа на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ-за произнасяне на база представената им медицинска документация, те не са съобразили,
потвърждавайки решението на ТЕЛК Русе, че е трябвало да се направят допълнителни
изследвания на освидетелстваното лице, за да е напълно справедливо тяхното
решение.
Нарушен е чл.62
от НМЕ, според който „Видът и степента на увреждането/степента на трайно
намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на
заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна
клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни
и функционални изследвания.“ Именно такава необходимост е била налице по
отношение състоянието на И., както сочи и вещото лице по неоспорената в
настоящото производство съдебно-медицинска експертиза. Необходимостта от
допълнителни изследвания и анамнеза е била продиктувана според съда и от факта,
че в МЕД на И. И., в последните 18 години, %ТНР е бил винаги 50 и над 50%. Пропускът
обаче за задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални
изследвания е довел до неправилно определяне на състоянието на
освидетелстваното лице, а оттам, до неправилно определен %ТНР.
Вземайки предвид
кредитираното и неоспорено заключение по съдебно-медицинската експертиза и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата
нормативна уредба, съдът приема, че жалбата е основателна и доказана. Експертното
решение на НЕЛК от 19.05.2020г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
а преписката върната на ответника за
ново произнасяне по жалбата на И. И. срещу ЕР на ТЕЛК №0268/22.01.2020г., първи
състав при УМБАЛ Русе. При новото произнасяне административният орган следва да
съобрази мотивите и изложените съображения в настоящото решение, свързани с
правилното освидетелстване на И., при спазване разпоредбата на чл.62 от Наредба
за медицинската експертиза.
С оглед изхода
на спора, и като съобрази разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, настоящият състав намира искането за разноски,
направено от И.П.И. за основателно. Такива следва да се присъдят в размер на 160
лева, включващи в себе си държавна такса за завеждане на делото в размер на 10
лева и депозит за вещо лице-150 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Експертно решение №1415, от заседание 086 от 19.05.2020г. на НЕЛК, специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК №0268/22.01.2020г., първи състав при УМБАЛ
Русе.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Осъжда Национална експертна лекарска комисия гр. София да заплати на И.П.И. *** направените по делото разноски в
общ размер на 160 (Сто и шестдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: