Днес 23.02.2015 година, в закрито заседание, СГС, т.о.,VІ- 13- ти състав с председател съдия ПЕТЪР ПЕТРОВ, по дело по несъстоятелност т.д.№ 6930 по описа на съда за 2012 год.,  за да се произнесе, намери  следното:

1.     Постъпила е молба от „Е.Г.И.Б.” ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение, постановено по реда на чл. 638, ал.3 от ТЗ.

По искането  и служебно, съдът намира:

2.     С решение № 1098/14.07.2014 г. по делото, съдът по несъстоятелността е обявил неплатежоспособността на „Е.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.К.- управител; определил е начална дата на  неплатежоспособността- 12.04.2012 год.; открил е производство по несъстоятелност на „Е.” ЕООД; допуснал е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „Е.” ЕООД; назначил е за временен синдик на „Е.” ЕООД Р.К.П.; свикал е първо събрание на кредиторите на „Е.” ЕООД.

3.     Подадени са жалби против това решение от различни лица, останали недоволни от това решение в частта за определена дата за неплатежоспособност.

4.     Първо събрание на кредиторите не е редовно проведено на 13.08.2014 год. от 11.00 часа в сградата на съдебната палата, бул. ***, в съдебната зала за провеждане на заседания на VІ- 13 състав на ТО, по виждане на кредиторите жалбите са пречка за неговото провеждане.

5.     Депозирана е молба от „Е.Г.И.Б.” ЕООД , в която моли от съда да разреши на основание чл. 638, ал.3 от ТЗ продължаване на изпълнителните действия по и.д.№ 2012**0400131 по описа на ЧСИ №**

6.     С решение №1710/05.11.2014 г. по делото, съдът по несъстоятелността е приел, че тъй като е обявил  неплатежоспособност на „Е.” ЕООД, открил е производство по несъстоятелност и е  обявил е дружеството в несъстоятелност, с оглед на горното, за кредитора  е отпаднала правната възможност за продължаване на производството по процесното изпълнително дело по реда на  чл. 638, ал. 3 от ТЗ. Така на база тези мотиви е отхвърлил молбата.

7.     Очевидно е налице разминаване в мотивите на съда с действителното правно състояние. В обсъжданото решение №1710/05.11.2014 г., съдът е цитирал решение № 1098/14.07.2014 г., постановено в същия състав. Този акт на съда не е решение по смисъла на чл.710 от ТЗ(решение за обявяване на несъстоятелност), а решение по реда на чл. 630, ал.1 от ТЗ(решение за откриване на производство по несъстоятелност). Така, приемайки първото, съдът по несъстоятелността без да обсъжда доводите на молителя е постановил отхвърлителния си акт.

8.     Следва да се обърне внимание на друго релевантно обстоятелство- налице ли е очевидна фактическа грешка, която е равна на изявено несъответствие между мотиви на съда и формираната от него воля(чл. 247 от ГПК) или е налице не произнасяне напълно по искането на молителя по смисъла на чл. 250 от ГПК, което има отношение реално към искането по същество.

9.     В случая несъмнено съдът при произнасяне на решение №1710/05.11.2014 г. е ползвал  служебно изведени от него основания, без да вземе предвид наведените такива от страната, като последните изобщо не ги е обсъдил. По този начин се е произнесъл по искането в диспозитив, но не го е обсъдил така, както е предявено.

10.  Всяко искане до съда съдържа в себе си минималния стандарт- искане като петитум и обстоятелствата, които обосновават това искане(аргумент от чл. 127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК). Съдът е длъжен да обсъди наведените основания, да  разгледа тяхната относимост, основателност и доказаност и едва тогава и на база на този анализ, да отговори на петитума на искането. Когато няма никакво обсъждане на основанията, но е налице „отговор” на самото искане в диспозитив, според настоящия състав на СГС може да се приеме, че е налице непълнота на произнасяне, по смисъла на чл. 250 от ГПК.

11.  По- нататък, производството по основното искане е направено с основание чл. 638, ал.3 от ТЗ. В хипотезите на нормата не е предвидено изрично, чия е активната легитимация за произнасяне- на кредитор, синдик или длъжник, а се използва израза „съдът може”. Имайки предвид функцията на съдът, с оглед основното предназначение на производството- да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника, като се вземат  предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници(чл. 607 от ТЗ), няма пречка съдът служебно да се произнесе по важен въпрос, какъвто е разрешаване действия по изпълнително производство.

12.  Така в случая за съдът съществува възможността служебно да вземе решение по чл. 638, ал.3 от ТЗ, от друга страна и в общ план, липсва произнасяне по наведените от страна на молителя основания. Крайният извод е, че с настоящото решение съдът има право, а и задължение не само да се произнесе по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, но и служебно да допълни своето решение, отговаряйки на наведените в молба вх.№ 92422/ 28.07.2014 г. основания.

13. В тази молба е посочено, че по и.д.№ 2012**0400131 по описа на ЧСИ №**, молителят тук е обезпечен кредитор с първа по ред ипотека върху недвижим имот, собствен на длъжника, а вземанията му подлежат на предпочтително удовлетворяване както по реда на частното,  така и по реда на универсалното изпълнение.  По изпълнителното(частно) дело били проведени действия в полза на молителя, а в периода 09.12.2013- 09.01.2014 г. била проведена публична продан и  предстоящо възлагане на имота на купувач. По този начин пред ЧСИ се удовлетворявали вземанията на молителя  и частично на друг кредитор(присъединен и в настоящото производство). Спирането на изпълнителното производство би увредило значително интересите на обезпечения кредитор, той и молител тук. Изпълнението било в напреднала фаза, а реално спирането би заличило предприетите действия по реализация на обезпечението и ще препятства плащане на постигната до момента пазарна цена. Продължаващото повече от 2 години изпълнително производство, поради липса на реални предложения за покупка на имота и следващо ангажиране на обезпечения кредитор вече с ново производство, имащо пряко отношение към този имот- това по несъстоятелността, би увредило кредитора(молител тук). Неизбежно същото би довело до забавяне във времето, респективно- обезценка на имота. От друга страна интересите на необезпечените кредитори на длъжника нямало да бъдат увредени при продажба на имота в рамките на изпълнителното производство. При реализация на обезпечението интересите им били запазени, защото ако се получила сума над размера на обезпечението, тя ще бъде внесена в масата на несъстоятелността. Ако такава сума липсвала , то молителя щял да бъде удовлетворен с привилегия и в рамките  на производство по несъстоятелност съгласно чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.

14.  Наведените от страна на молителя основания не сочат в своята съвкупност към наличност на условията на чл. 638, ал.3 от ТЗ. Несъстоятелността като универсално средство за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник има за цел по възможност всеки от засегнатите страни да бъде удовлетворен. Това удовлетворяване може да бъде извършено като се осребри имуществото, представляващо „маса на несъстоятелността” по чл. 614 от ТЗ, но може да се извърши и чрез оздравяване на предприятието(гл.44 от ТЗ). Когато бъде преодолявана общата забрана по чл. 638, ал.1 от ТЗ от значение е не само конкретното състояние на един от кредиторите, но и ситуацията за всички кредитори.

15. Придобиване на имота по реда на частното изпълнение ще доведе до резултат, който е неприемлив за производството по несъстоятелност. Имота няма да остане в масата по несъстоятелност, така разпределение на сумите, получени при неговата продажба като остатъци и пр. няма да се възможно да се разпределят априори по правилата на чл. 722 от ТЗ между всички кредитори, а привилегировано и без съвместна оценка на изискванията за такова разпределение ще бъде облагодетелстван само кредитора – молител тук.

16. По делото са събрани достатъчно данни, че дейността на длъжника е свързана с използване на недвижимия имот, който е обект на публичната продан(видно от съобщение от ЧСИ №*** от 30.09.2014 г. и от становище на временния синдик). Към момента е налице действащ договор за наем на имот, по силата на който месечно се плаща сума от 2.000,00 евро без ДДС. Тя влиза в масата на несъстоятелността. Разрешаването на действия по принудително изпълнение лишава масата на несъстоятелност от тези пари, което рефлектира негативно на размера `и, така видимо ще бъдат ощетени всички кредитори. Следва да се отбележи, че не е необходимо априори да се счита,  че бъдещото удовлетворяване на кредиторите ще бъде по реда на осребряване на имуществото. Напротив , по делото са налице обилни данни, че дружеството осъществява търговска дейност, свързана не само с наем на имота, но и чрез Л.оване на МПС, продължава да получава доходи. Оздравяване на предприятието не е имагинерно или хипотетично, напротив, вероятността да се постигнат целите на несъстоятелността по този ред е възможна. Несъмнено ако длъжникът бъде лишен от свой ДМА, то възможността за оздравяване ще бъде значително намалена. Крайният извод е, че всички кредитори, дори и настоящия молител биха били ощетени, ако имота се  продаде извън производството по несъстоятелност.

17.  Не е състоятелен довода на молителя за бъдеща обезценка на недвижимия имот, ако не се продаде в момента. На първо място имота не се амортизира с времето, а пазарната му цена варира по правилата на свободната търговия. В частност не може да се прогнозира с точност , каква ще бъде неговата пазарна стойност след време. След това трябва да се посочи, че самият молител твърди, че имота е възложен на четвърта по ред публична продан. Имайки правилата на частното изпълнение, очевидно цената на имота не е пазарната, а е определяна под нея и то в значително по- ниско от първоначално дадена пазарна оценка и така е по закон(чл.485, вр. чл. 468 и сл. от ГПК). По този начин продаването от ЧСИ на имота не означава, че ще се получи най- високата възможна цена за него. Това несъмнено влияе върху състоянието на всички кредитори.

18.  Продължаване действията по изпълнителни дела е изключение от правилото. Принципа е установен в чл. 438, ал.1 от ТЗ. След като продължаването на изпълнителните действия ще ограничи правата на всички кредитори в несъстоятелността, то няма как съдът да разреши такова действие.

19. От горните мотиви следва, че искането на молителя за продължаване на изпълнителни действия е неоснователно и следва да се отхвърли като такова, което следва да се осъществи по процесуалния ред на чл. 250 от ГПК- чрез допълване на решението. Молбата за поправка на фактическа грешка е неоснователна също, а и тя се явява вече без значение. Неоснователността на тази молба следва от факта, че макар и да не се е произнесъл по всички наведени основания, наведени към искането, съдът е изразил волята си в нарочен диспозитив, с който искането се отхвърля.

20. Няма произнасяне два пъти по едно и също искане, тъй като тук съдът разглежда наведени от молителя възражения , по които не е взел становище. Допълнително и от съществено значение е служебната възможност на съда по несъстоятелността да ревизира или да промени виждането си в контекста на чл. 638, ал.3 от ТЗ, при промяна на обстоятелствата.

21. В първото решение №1710/05.11.2014 г. съдът е посочил, че то не подлежи на обжалване. Въпросът с обжалваемостта му е конфликтен, спорен е в съдебната практика. В този смисъл, съдът счита, че следва да се даде възможност на недоволните от настоящото решение да атакуват същото пред САС, всичко това с цел да не се ограничават неоправдано правата на страните в процеса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ без уважение молбата на „Е.Г.И.Б.” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес *** ***** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1710/05.11.2014 г. по т.д.№ 6930/ 12 г., СГС, т.о., VІ- 13 състав като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ДОПЪЛВА  решение №1710/05.11.2014 г. по т.д.№ 6930/ 12 г., СГС, т.о., VІ- 13 състав, като ОТКАЗВА да разреши продължаване на изпълнението на основание чл. 638, ал.3 от ТЗ по и.д.№ 2012**0400131 по описа на ЧСИ №** с длъжник „Е.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.К., на основание обстоятелствата, изложени в молба вх.№ 92422/ 28.07.2014 г. на Е.Г.И.Б.” ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и длъжника пред САС.

 

 

Съдия по несъстоятелност: