РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Враца, 27 .11.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, V състав, в
публично заседание на 31.10.2017 г., през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от
съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 574 по описа
на АдмС – Враца за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е на основание постъпила искова молба от Б.Т.С. ***
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ към МИНИСТЕРСТВО
НА ПРАВОСЪДИЕТО, за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 10000,00 лева, причинени от ответника и изразяващи
се в нарушаване на защитените в чл. 3 от ЗИНЗС права. Твърди се, че в
Следствения арест в гр.Видин, където е бил задържан в периода 20.11.2012г. –
04.02.2013г., периода 12.05.2015г. – 31.07.2015г. и периода 28.03.2016г. –
13.07.2016г. не са осигурени изискуемите по закон битови условия за
пребиваващите в него, не е имало необходимата слънчева светлина, достъп до чист
и свеж въздух, до течаща вода, като е липсвал и санитарен възел. Изложени са
твърдения, че незаконосъобразните действия и бездействия, на които се основава
исковата претенция, на длъжностни лица от Следствения арест в гр.Видин, са
оказали силно негативно влияние върху психиката му, изразяващо се в унижение,
безсилие, гняв, безпокойство, уязвимост, безсъние, главоболие, безпомощност,
незащитеност, липса на желание за живот. Претендира се присъждане на законната
лихва върху претендираната сума от 10000,00 лева, считано от датата на
увреждането и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично
и със служебен защитник, който поддържа исковата претенция, смята същата за
доказана и основателна по отношение на размера и моли да бъде уважена.
Представя писмена защита, в която излага съображения в подкрепа на твърденията
си. Позовава се на решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по
дела срещу България, както и на съдебна практика на Върховен административен
съд и Върховен касационен съд. Претендира разноски по делото в указания
съобразно Наредбата за правна помощ размер.
Процесуалният представител на ответника юрисконсулт В.Т.
в писмен отговор по исковата молба оспорва исковата
претенция по основание и размер и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Счита, че искът е недопустим като насочен срещу ненадлежен
ответник, предвид факта, че макар ГДИН да има качеството на юридическо лице
няма финансовата самостоятелност на първостепенен разпоредител с бюджетни
средства, а разпореждането с тях става само, когато такива са одобрени от
Министерство на правосъдието, като първостепенен разпоредител с бюджетни
средства. В писмено становище излага доводи, че не са конкретизирани вредите,
които ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства настъпили
такива като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица при осъществяване на административната дейност.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата претенция, но
в различен от искания размер, предвид липсата на доказателства, които да
установяват особено тежки вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на
ГДИН.
По делото са представени и приети като
доказателства Справка с рег. № 1843/25.09.2017 г. по описа на РСИН Видин;
Докладна записка рег. № Д-858/21.09.2017 г.; Амбулаторен лист; Бланка за
консултация с лекар – специалист; Медицинско становище; Изследване-3 бр.;
Становище от РИОКОЗ – Видин; Заповед № Л-1167/06.10.2016 г. за вътрешния ред в
арестите на Главния директор на ГДИН; Заповед № ЧР-05-07/14.03.2017 г. на
Министъра на правосъдието; Справка рег. № 2046/25.10.2017 г. от Началника на
РСИН – Видин и 20 бр. копия от Протоколи за извършена дезинфекция, дезинсекция
и дератизация в ОС „Изпълнение на наказанията“ – Видин за периода от 29.06.2012
г. до 23.11.2016 г.
Административният съд, анализирайки събраните по
делото писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Справка с рег. №1843/25.09.2017г., изготвено
от мл. инсп. Г. Н. – надзирател I-ва
степен в ареста при РСИН Видин, ищецът е бил задържан на 20.11.2012г. с
постановление за задържане до 72 часа № 888/2012г. на РП – Белоградчик по ДП № 594/2012г.
на РУ МВР – Белоградчик. С Определение № 210/22.11.2012 г. по описа на РС –
Белоградчик спрямо ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С разпореждане № 888/2012г. от 28.01.2013г. на РП – Белоградчик, С. ***
на 04.02.2013г.
Ищецът е задържан отново на 12.05.2015г. с
Определение № 72/12.05.2015г. издадено по ЧНД № 89/2015 г. по описа на РС –
Белоградчик. Приведен е в Затвора гр. Враца на 31.07.2015г. с Разпореждане №
278/2015г. на РП – Белоградчик. С Постановление за задържане до 72 часа №
174/2016г. по описа на РП – Белоградчик по ДП № 94/2016 г. на РУ МВР гр.
Белоградчик, ищецът е задържан на 28.03.2016г. С Определение № 47/2016 г. по
описа на РС – Белоградчик му е наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 13.07.2016г. С. *** с
Разпореждане № 174/2016г. от 06.07.2016г. В Справката е изложено, че за периода
на задържането 20.11.2012г. – 04.02.2013г., ищецът е бил настанен в килия № 10
с площ 13 кв. м. Помещението е оборудвано с едно единично и две двойни легла,
които се ползват за настаняване на конвоирани по делегация лица с престой до 24
часа. В периода 12.05.2015г. – 08.06.2015г. е бил настанен в килия № 3 с още
едно лице, с площ на помещението - 8 кв. м. На 08.06.2015г. С. е пренастанен в
килия № 10, като до 17.06.2015г. в същото помещение са пребивавали още четири
лица, а от 17.06.2015 г. до 29.06.2015 г. в килията е имало още три лица.
Останал сам в същото помещение в периода 29.06.2015г. - 31.07.2015г. През
периода 28.03.2016г. – 06.04.2016г. ищецът е настанен в килия № 9 с още четири
лица при площ на помещението от 12 кв. м. На 06.04.2016г. е пренастанен в килия
№ 8, като до края на престоя си – 13.07.2016г. при него е било настанено още
едно лице при площ на помещението от 8 кв. м.
В същата справка са описани материално-битовите и
хигиенно-санитарните условия, в които Б.С. е бил настанен за посочените по-горе
периоди на престой с мярка за неотклонение „задържане под стража“. От изложеното
се установява, че килиите в ареста на гр. Видин са оборудвани с легла, масички,
столчета и постелъчен материал. Последният се сменя всяка седмица. Всички килии
са с прозорци с изглед към заден коридор, по цялата дължина на който са
разположени отваряеми прозорци. В коридора са монтирани 2 бр. стенни климатици.
Обособено е място за разходка – каре, което поради специфичните сградни условия
не може да бъде открито, но съгласно издадено удостоверение на РЗИ – Видин е в
състояние да отговори на изискванията за достъп на въздух и натоварване на опорно-двигателния
апарат. На етажа има общ санитарен възел в едно с баня, който се ползва от
задържаните лица при нужда. За постоянното осигуряване на топла вода са
монтирани 2 бр. бойлери с обем по 120 литра. За санитарно-хигиенните нужди на
задържаните лица са осигурени кофа, леген, метла, лопата, стирка, перилни и
почистващи препарати. Тази информация се припокрива с информацията, съдържаща
се в Справка № 2046/25.10.2017г., изготвена от Началник РСИН – Видин гл.
инспектор Н.Н. В последната е уточнено, че над вратите на всяка килия са
монтирани по две осветителни тела, а отоплението в килиите се осъществявало с
локално парно на ОД на МВР гр.Видин.
С тази справка са приложени 20 бр. протоколи за
извършена ДДД обработка в периода 29.06.2012г. – 23.11.2016г. От Докладна
записка № Д-858/21.09.2017г. от мл. експерт Е.М. – медицински фелдшер в РСИН
гр.Видин се установява, че за времето на престоя през 2012, 2015 и 2016г. с
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца са извършени
общо 54 прегледа в кабинет, 4 консултации със стоматолог, една консултация с
кардиолог и е направено едно медико-диагностично изследване на венозна кръв.
При задържането през 2015г. на С. е установена артериална хипертония с повишени
стойности на артериално налягане до 160/100. След извършено лабораторно
изследване на венозна кръв и консултация с кардиолог на ищеца е назначено
лечение с медикаменти, закупувани за сметка на РСИН – Видин.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата Ц.Н.Г. и Т.Л.И.. Свидетелят Г. дава
показания, че: познава ищеца от ареста в гр.Видин, с когото са били в една
килия за около два-три месеца; килията била мръсна, миришело лошо, в нея били
пет човека, а прозорецът бил малък и не се виждало нищо през него тъй като бил високо.
Нямало никакво осветление, а лампата била монтирана от външната страна на
килията. Къпели се само в събота, а когато трябвало да ходят до тоалетна служителите
ги обиждали и били принудени да облекчават физиологичните си нужди в шишета.
Извеждали ги за разходка само за половин час на ден. С. се оплаквал от
главоболие и търсил медицинска помощ, но докато били заедно в килията, такава
не му била оказвана.
Свидетелят И. дава показания, че с ищеца
са били заедно в една килия в продължение на два месеца. В килията имало пет
легла, но реално постоянно в нея били трима човека. Било мръсно и въздухът не достигал.
Прозореца бил малък, високо и не се отварял. Нямало осветителни тела в килията
и било постоянно тъмно. Санитарен възел в килията и постоянен достъп до течаща
вода също не е имало. За тоалетна също споделя, че ползвали шишета. Няколко
пъти ищецът искал да го заведат на лекар и чукал по вратата, но не бил извеждан
от килията.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е допустим, тъй
като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията
на Следствения арест в гр.Видин. Съдът намира, че ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо
лице, с териториални структури в т.ч. Областни служби „Изпълнение на
наказанията“ - чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, които обединяват, ръководят и контролират дейността на
пробационните служби и арестите -
чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС.
При това положение възраженията на ответника, че
искът е недопустим, като насочен срещу ненадлежен ответник се явяват
неоснователни. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от
администрацията на Ареста – Видин представлява административна дейност,
доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана
дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под
стража“ не се изразява само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с
изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването
на правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения съобразно
правното им положение и статут.
По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от същия закон. В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла първата алинея с посочване на конкретни
хипотези. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил,
че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая
е необходимо да се докаже само
осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до
уронване на човешкото достойнство. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като
незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от
страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение да е регламентирано в нормативен акт. В ЗИНЗС, част четвърта,
е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“, като съгласно чл. 240, ал. 1,
доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на
лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, релевираните
като основания за исковата претенция
незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Ареста - Видин
се изразяват в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, на медицинска помощ, на чист въздух и наличие на постоянна изкуствена
светлина. В периода, в който ищецът твърди, че е търпял вреди вследствие
на бездействие от страна на
администрацията на Ареста - Видин, не са били в сила нормативно уредени правила относно битовите условия, в които следва да се
изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, респ. мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка
от 4 кв. м., като в закона, съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, изрично е
посочено, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3, влиза в сила от 1
януари 2019г. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за
влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за
минимална жилищна площ, не са част от действащото законодателство, нито за
периода на исковата претенция, нито към настоящия момент. От тази гледна точка
формално не са налице нормативно регламентирани задължения за администрацията
на местата за лишаване от свобода и на арестите в посочения по-горе смисъл.
Това обаче не означава, че администрацията не е длъжна да осигури на лицата
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното
физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
В случая съдът приема за доказано в производството по
делото, че помещенията, в които е бил настанен ищецът, не е имало постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, не е имало пряк достъп до светлина и
не е имало подходящо проветряване, доколкото т.н. прозорчета на помещенията са
гледали към коридора, а не навън.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1
от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от
свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от
чл. 240 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица при изпълнение на
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. От отговора на исковата
молба, представените по делото Справка №1843/25.09.2017г., Справка №
2046/25.10.2017г., както и от събраните гласни доказателства, еднозначно и
безспорно се установява, че в Ареста – гр. Видин няма място или изградено
помещение за престой на открито и съответно, че задържаните лица са били лишени
от упражняване на правото им по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. За осигуряване на
двигателна активност и пряк достъп до свеж въздух задържаните лица са извеждани
на кратка разходка по коридора на ареста, от което очевидно не може да се счита
изпълнено изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не
по-малко от един час престой на открито. За „осигуряване на двигателна
активност” не може да се приеме и извеждането във връзка с провеждането на
процесуално-следствени действия, за тоалет и свиждания, както и излизанията от
ареста за медицински прегледи.
Въз основа на горното се установява, че
администрацията на Ареста гр.Видин не е осигурила предписаните от закона
условия, при които следва да пребивават лишените от свобода лица, включително и
ищецът. Конкретно хигиенните условия в ареста не са отговаряли на санитарните
изисквания за здравословен живот, поради използването на шишета за физиологични
нужди, краткия достъп до течаща вода, липсата на достъп до дневна светлина
и чист въздух, нередовното ползване на баня. Като е допуснала престой на
задържаните лица при тези условия, администрацията на Ареста е нарушила
разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, неосигуряването на престой на открито
е в противоречие с чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. България, никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 3 от Европейската
конвенцията за защита на правата на човека е прокламирано, че никой не може да
бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По
отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления,
както и по отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража”, по аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените, съотв. задържаните лица, не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На
това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при
изпълнение на наказанията, съотв. на мярката за неотклонение, да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане
на правата и достойнството им - чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в
конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно
право. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от Конвенцията,
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Б.С. е
изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периодите
на задържане в Ареста - гр.Видин, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. България и респ. от страна на администрацията на
Ареста е допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на
човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. По степен и интензитет създаденото на С. неудобство
е такова, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и
унижаващо достойнството”. Условията, при които е бил поставен, неминуемо водят
до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до необосновано
нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ
/право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. Дори
да се приеме, че твърдението на ищеца за не полагането на медицински грижи е
неоснователно, предвид представените по делото от ответника Докладна записка
рег. №Д-858/21.09.2017г., Амбулаторен лист, Бланка за консултация с лекар – специалист,
Медицинско становище и 3 бр. изследвания, това обстоятелство не заличава, нито
омаловажава цитираните по-горе нарушения.
Страданията
и трудностите, които е търпял ищецът в
посочения от него период, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията. С оглед на това съдът приема, че предявеният от Б.С. иск
срещу ГДИН е доказан по основание.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 10000,00 лева/, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.
52 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства и времето, през което са търпени негативните
последици – около осем месеца, както и че не е настъпило трайно увреждане на
физическото и психическото състояние на ищеца, при съобразяване на пилотното
Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Н. и други срещу България"
и при прилагането на чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС,
съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1600,00 лева.
В
останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 10000,00
лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателна е претенцията на ищеца
обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, но считано от друга
дата. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по
гр.д. № 3/2004г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и
съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е
моментът на преустановяването им. Следователно такава следва да бъде присъдена
от датата, на която незаконните действия и бездействия са били преустановени –
13.07.2016г. до датата на окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е
Решение № 458 от 16.01.2017г. на ВАС, Трето отделение по адм. дело №
1179/2016г. по описа на съда.
При
този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.
286, ал.3 от ЗИНЗС,
ищеца има право на разноски за заплатена държавна такса, дължима в размер на 10,00
лева.
На
ответника се дължат разноски в производството единствено при пълно отхвърляне
на иска или при оттегляне, съобразно разпоредбата на чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС.
Доколкото в конкретния случай липсват горепосочените предпоставки,
неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски.
Относно поисканото възнаграждение на назначения
особен представител, съдът счита, че не дължи произнасяне с настоящото решение.
Това е така, защото същият е назначен за особен представител по реда на ЗПП и
заплащането на дължимото му възнаграждение следва да се осъществи по реда на
чл. 37 и сл. от същия закон.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.С., с
ЕГН-********** - Затвора гр.Враца сумата от 1600,00 (хиляда и шестотин) лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Ареста при
Областна служба „Изпълнение на наказанията”-гр. Видин, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата част
до пълният му размер от 10000,00 (десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Т.С.,
с ЕГН-********** - Затвора гр.Враца съдебно-деловодни разноски в размер на 10, 00 (десет)
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: