№ 1048
гр. София, 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по жалба на З.
И. А. срещу Решение на СГС, ГО, 4 въззивен с-в по ч.гр.дело № 10306/2021г., с което е
оставена без уважение жалбата срещу две разпределения на суми от 02.07.2021г. по
изп.дело № 20198490400451 на ЧСИ А. П., с рег. № *** при КЧСИ.
Счита, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, изложени в
жалбата, поради което моли да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отмени
постановлението за разпределение на ЧСИ в обжалваната част като незаконосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по
същество тя е неоснователна.
Установява се от преписката по изп. дело № 20198490400451 на ЧСИ А. П., с рег. №
*** при КЧСИ, че изпълнителното производство е образувано по молба на първоначалния
взискател Ч. Д. Г. срещу длъжника З. И. А., въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2019г.
за заплащане на сумата от 100 000 лева- сума по разписка от 26.06.2013г., ведно със
законната лихва от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Не е спорно, а и се установява, че след проведена публична продан по изп. дело №
20198490400451 на ЧСИ А. П. на недвижими имоти – гараж № 1 и гараж №2, находящи се в
гр. София, ул.”***”№32, в периода от 28.05.2021г. до 28.06.2021г., извършена по реда на
чл.495 ГПК, са изготвени две разпределения от 02.07.2021г. на сумите, постъпили от
публичната продан.
Не е спорно, а и се установява, че по молба на З. И. А. с акт № 4, том 1 на
08.01.2020г. в Службата по вписвания, гр. София е вписана законна ипотека върху
1
описаните два недвижими имота- гараж № 1 и гараж №2, находящи се в гр. София,
ул.”***”№32, за обезпечаване на сумата от 45 000 лева, представляваща остатък от
продажната цена на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти по
нот.дело №1/07.01.2020г. на нотариус Л. Т., по силата на който купувачът И. Б. И. е
придобил от З. И. А. правото на собственост описаните по-горе два недвижими имота.
Не е спорно, а и се установява от представения по делото Договор за цесия с
нотариална заверка на подписите от 28.02.2020г., че З. И. А. е прехвърлила чрез покупко-
продажба на цесионера В. Г. Н. своето вземане за продажна цена, а именно 45 000 лева,
представляваща главница на задължение по договор за продажба, ведно с натрупаната до
момента на подписване на договора лихва в размер на 2,5 % на годишна база, до
окончателното изплащане на задължението, което е с падеж на 31.12.2021г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна :
Разпределението представлява акт на съдебния изпълнител, с който се определя
редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното
или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/. Съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително
удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред.
Правилни са основните решаващи изводи на съда, че при извършването на
разпределението съдебният изпълнител законосъобразно не е зачел правата като
ипотекарен кредитор на цесионера В. Н., който според жалбоподателката следвало да се
счита за присъединен по право взискател в настоящото принудително изпълнение. Макар
това лице като частен правоприемник на прехвърлителя З.А. да има качеството на
ипотекарен кредитор той не може да участва в разпределението на сумите, постъпили от
публичната продан на имущества на длъжника З.А., тъй като има вземане срещу друго лице,
което няма качеството на длъжник по настоящото изпълнително производство. Правата на
този ипотекарен кредитор следва да се релевират извън настоящото производство, тъй като
същият не би могъл да бъде конституиран като присъединен взискател нито по негова
молба, нито по право. Това е така, защото смисълът на присъединяването на взискател по
вече висящо изпълнително дело е участието в разпределението на постъпили суми, затова за
да е допустимо присъединяването на такъв взискател следва той да има вземане срещу
същия длъжник по вече образуваното изпълнително производство, каквото вземане
цесионерът В. Н. не притежава по отношение на цедента З.А., която едновременно с това е
и длъжник по принудителното изпълнение.
На следващо място, правилни са и изводите на СГС, че с оглед датата 07.01.2020г. на
която е вписана в имотния регистър в полза на прехвърлителката З.А. законната ипотека и
2
от която черпи правата си на ипотекарен кредитор частният правоприемник В. Н., това е
станало след като на 29.07.2019г. вече е била наложена възбраната върху същите недвижими
имоти по изпълнителното дело, поради което и предвид разпоредбите на чл. 451-чл.453 ГПК
всички извършени разпоредителни и обременителни действия с процесните гаражи са
относително недействителни и непротивопоставими по отношение на взискателя Г..
Съгласно приетото в т.4 на ТР № 4 на ОСГТК на ВКС от 11.03.2019г. начинът на релевиране
на тази относителна недействителност е чрез предприемане на съответните действия по
принудително изпълнение от съдебния изпълнител в изпълнителното производство, като
той е имал правото и задължението да счете за неизвършени разпоредителните и други
правни действия, извършени от длъжника, респ. неговите частни правоприемници, след
възбраната и да пристъпи към следващите се изпълнителни действия въпреки тях, както е
сторил и в случая съвсем законосъобразно съдебният изпълнител. Неоснователни са
оплакванията в жалбата, че възбраната е непротивопоставима на ипотекарния кредитор тъй
като няма спор като да е наложена на 29.07.2019г, преди длъжникът да придобие
собствеността на процесните два недвижими имота, което е станало на 20.12.2019г., поради
което и наложената обезпечителна мярка е противопоставима на длъжника и всички негови
правоприемници.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба
срещу обжалваното решение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение на СГС, ГО, 4 въззивен с-в по ч.гр.дело № 10306/2021г.,
с което е оставена без уважение жалбата срещу две разпределения на суми от 02.07.2021г.
по изп.дело № 20198490400451 на ЧСИ А. П., с рег. № *** при КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4