РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 27.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 120 по описа за 2021 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63
алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на О.Н.Н.,***, чрез пълномощник адв. И.К.-ЛАК, срещу решение № 58
от 28.06.2021 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 712 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд. С обжалваното решение втори състав е потвърдил Наказателно постановление № 20-1762-000058 от 01.07.2020 година на Началника на РУ Ловеч към ОД на МВР гр. Ловеч,
с което на Н., са
наложени на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП административни
наказания - глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като
законосъобразно.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон с искане да бъде отменено с
отмяна на издаденото наказателно постановление и присъждане на направените разноски.
Касационният жалбоподател твърди, че от събраните по първоинстанционното дело
гласни и писмени доказателства не се установява по безсъмнен начин вмененото
нарушение, поради което е недоказано. Твърди също, че районният съд неправилно е ценил
събраните гласни доказателства.
В
съдебно заседание касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът – РУ на МВР Ловеч – редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като
правилен.
Административен съд - Ловеч, в настоящият
касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и
съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210,
ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно
обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в
касационната жалба пороци, съдът определя като нарушение на закона и допуснато
нарушение на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 23.06.2020
г. около 20:15 часа при управлението на собствения лек автомобил „Мерцедес“ с
рег.№ ****** по ул.„Съйко Съев“ в гр.Ловеч, Н. не използва пътя съгласно
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използва, като рязко
повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела,
отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и обратно по надлъжната
му ос, за което на жалбоподателят е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № 827189 от 23.06.2020г.
Актосъставителят приел, че с горното деяние Н.
е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на жалбоподателят, който подписал акта, с възражение, че няма как да иска да
направи нещо, като вижда органите на
реда срещу него. На същата дата 23.06.2020г. Н. е получил екземпляр от акта и в
предвиденият от закона тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е подал писмено
възражение срещу акта. Въз основа на акта за нарушение било издадено процесното наказателно
постановление /НП/, видно от което Н. е санкциониран за това, че е извършил
действия с управлявания от него автомобил, които не са обичайни и нормални за
целите, за които е създадено превозното средство, в случая превоз на пътници.
При тази фактическа установеност, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел
също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на
жалбоподателят, касатор в настоящото производство, административно нарушение по
ЗДвП, авторството и вината, след като полицейските служители като очевидци на нарушението
са възприели Н. като водач на лекия автомобил, който управлявал МПС като не
използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, тъй
като рязко повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите
колела, отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и обратно по
надлъжната му ос.
Решаващият
състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателят, които приел за
неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително, че описанието
на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, са достатъчно
изчерпателни и конкретни, позволяващо индивидуализацията му като изпълнително
деяние и като административно нарушение. Изложил е и съображения, че
наказанието е наложено в предвидения в правната норма размер и по отношение на
описаното нарушение не може да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд е
потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателят за неоснователни, а
решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт.
С разпоредбата на чл.104б, т.2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е въведена забрана на водача на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
регламентирано, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца и глоба в размер на три хиляди лева водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая, от анализа на събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът на посочената в
АУАН дата е управлявал процесния лек автомобил и не е ползвал пътното платно по
предназначение, като е повишавал рязко оборотите на двигателя, превъртал е
задвижващите колела и е отклонявал вляво и в дясно автомобила по надлъжната ос
докато предприел маневра „обратен завой“, с цел да се престрои и продължи
движението си по платното по което се движели и полицейските служители, в
посока центъра на гр.Ловеч.
Касационният състав преценява като обоснован изводът
на решаващия съд, че извършеното от касатора административно нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП е безспорно доказано. Установените данни от страна на районния съд,
законосъобразно са го мотивирали да приеме, че касаторът е извършил вмененото
му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което
законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал
административнонаказателната му отговорност.
Обосновано
с доказателствата районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д.Д.Ц.,
В.Д.Г. и В.П.Р. - служители в РУ на МВР Ловеч, като обективни, тъй като са
последователни, взаимно свързани, логични и непротиворечиви, дадени са под
наказателна отговорност и без данни за заинтересованост от изхода на спора. От
същите се установява, че при патрулна дейност на територията на гр.Ловеч на
23.06.2020 г. около 20:15 часа се движели с управлявания от свидетеля Ц.
патрулен автомобил по ул.“Д-р Съйко Съев“, с посока центъра на града, като на
отсечката под МБАЛ „Д-р Параскев Стоянов“ забелязали лек автомобил марка
„Мерцедес“ да се движи в насрещното за тях пътно платно, който при
кръстовището, образувано от улиците „Д-р Съйко Съев“ и „Стефан Ватев“ предприел
маневра „обратен завой“, с цел да се престрои и продължи движението си по
платното по което се движели и полицейските служители, чули как лекият
автомобил „Мерцедес“ рязко форсирал мотора, чули също пищене на гуми и чрез
приплъзване на задните колела по пътната настилка бил осъществен обратния завой.
Според показанията им, извършвайки маневрата „Мерцедес“-а продължил да се движи
пред тях, като отново форсирал двигателя с последвали няколкократни
приплъзвания на ляво и дясно на задната част на автомобила до средата на отсечката
от ул.„Д-р Съйко Съев“, между кръстовищата, която тя образувала с улиците „Стефан
Ватев“ и „Стара планина“, като тези действия продължили няколко пъти по
протежение на улицата, в обратната вече посока, докато полицейските служители
подали светлинен и звуков сигнал и спрели лекия автомобил „Мерцедес“ за
проверка, която установила, че водач на автомобила бил касаторът и, че с него в
автомобила пътували още две лица - свидетелите М.М.И. и И.В.М., и двамата от
гр.Ловеч. При тези безспорни факти несъмнено се
установява, че на посочената дата, място и време касаторът управлява МПС по
обществен път, като го ползва не по неговото основно предназначение за превоз
на хора и товари и това в присъствието на още двама млади хора в автомобила,
чиито показания обосновано са кредитирани частично от решаващият съд за
достоверни. Анализа на доказателствата сочи, че автомобилът управляван от
касаторът не се е поднесъл случайно на кръстовището, а водача му умишлено го е
поднесъл подавайки повече газ с превъртане на задвижващите колела с получилото
се усукване около предницата, при задвижващите се задни колела на процесната марка
автомобили, определено с придобилият гражданственост термин „дрифт“. Ето защо изцяло
правилна е дадената квалификация на тези факти от страна на АНО, като нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране именно на основание
визираната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
При тази фактическа
установеност не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че става въпрос за
случайно деяние, поради мокра настилка и поради това, че водача не бил свикнал
с колата. От една страна по делото не са са ангажирани писмени доказателства за
твърдяната от касатора метеорологичната обстановка. От друга, гласните
доказателства установяват топло сухо време, освен че непознаването на конкретния
автомобил не предполага рязко завишаване на оборотите, форсиране на двигателя
на управляваното МПС с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол
над него, поради което е изключена възможността описаното в АУАН движение на
автомобила в посока наляво и надясно, с обратен завой да е по непредпазливост
или да се дължи на това, че водача не е свикнал с него. Но дори и да се приеме, че водачът
първоначално е загубил контрол върху управляваното от него МПС, това обяснение
е нелогично при описаното няколкократно повтарящо се завиване и за това правилен е изводът, че става
въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на
автомобила в различни посоки с превъртане на задните колела. Този начин на
управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно
поведение по оживени улици в населените места застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
В конкретния случай, правилно решаващият съд
е приел за установено административното нарушение въз основа на показанията на
разпитаните свидетели – служители на РУ Ловеч, очевидци, възприели
непосредствено цялото движение на автомобила. След като всички тези свидетели
категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от касатора
автомобил – с форсиране на двигателя, превъртане на задните задвижващи колела
на автомобила и поднасяне надясно и наляво по посока на движението му с
последвалата маневра обратен завой, създавайки опасност за останалите участници
в движението, няма основание настоящата инстанция да ревизира изводите на съда
както относно доказателствената стойност на тези показания, така и относно
същината на съдържанието им. Цитираните показания на свидетелите са
безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са
били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства, поради което
твърденията на касаторът в тази връзка се явяват неоснователни и недоказани. Необсъждането на подаденото от наказаното
лице възражение срещу АУАН не е съществено нарушение, доколкото това не се е
отразило върху възможността на лицето, чиято отговорност е ангажирана да
организира адекватно защитата си.
Законосъобразно решаващият състав е приел,
че извършеното от Н. деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. И това е така, тъй като с подобни действия се създава
висок риск от допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота
и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното
движение, а водачът на МПС при всички случай дължи съответната грижа по
отношение опазването живота и здравето на околните. Наложените административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер,
предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и са законосъобразно определени, съответно отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите в жалбата за несъставомерност на нарушението, авторството и
тези за допуснато съществено нарушение при преценка на свидетелските показания,
като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не променят
мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят
състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да ги препрати
към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на районният
съд за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в
тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
и тяхното повтаряне.
От касационната инстанция не бяха
констатирани нарушения на съдо-производствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание
чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от
28.06.2021 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 712 по описа за 2020 година на
Ловешкият районен съд.
Решението е окончателно.