Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на девети юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9543 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.И.К. твърди, че е претърпял значителни по обем
неимуществени вреди, както и имуществени вреди, вследствие на телесните
увреждания, които той понесъл поради настъпилото пътно-транспортно произшествие
на 07.03.2018г. в гр. Бяла. В механизма на произшествието, ищецът участвал като
водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, а причинител на
вредите бил водача на товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег. № ********в композиция с полуремарке, който
предизвикал настъпването на произшествието като извършил маневра за обратен
завой, но не осигурил предимство за преминаване на лекия автомобил. В процеса на
лечение на травматичните увреждания, които са подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът бил принуден да направи необходими
разходи за лечение и медикаменти на обща стойност от 3732, 77 лева, които включват
(според последните уточнения на ищеца на 12.12.2019г.) сумата от 650 лева за
имплант, сумата от 320 лева за антибиотичен цимент, сумата от 2500 лева,
заплатена за имплант, сумата от 320 лева, заплатена отново за антибиотичен
цимент и сумата от 42, 77 лева, заплатена отново за имплант. Споменатите
финансови разходи, ищецът определя като понесени в следствие на пътния инцидент
имуществени вреди. Противоправният характер на поведението на водача на товарен
автомобил „Рено Магнум“ с рег. № ********бил установен в хода на образуваното
досъдебно производство. Тъй като твърди, че към датата на настъпване на ПТП
отговорността на причинителя на вредата- водача на товарен автомобил „Рено
Магнум“ била застрахована от ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ - ищецът потърсил изплащане на
застрахователно обезщетение от ответното дружество, предявявайки на
22.03.2018г. претенция по реда на чл. 380 от КЗ. С претенцията пред
застрахователя, били представени необходимите според ищеца доказателства,
подкрепящи нейната основателност, но в рамките на определения от закона
тримесечен краен срок за произнасяне – тази претенция останала неудовлетворена.
При така изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на
ответното дружество да му заплати следните суми: застрахователно обезщетение за
понесените неимуществени вреди в размер на сумата от 120 000 лв., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 07.03.2018г. до
окончателното изплащане, застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
произтичащи от разходи за лечение, в размер на сумата от 3 732, 77 лева (според
последно уточнение на ищеца и приетия в първото открито съдебно заседание окончателен
доклад по делото), заедно със законната лихва върху сумата от 2400 лева, представляваща
една част от имуществените вреди, считано от датата на предявяването на иска на
13.07.2018г. до деня на окончателното изплащане на тази сума и за сумата от 1332,
77 лева, представляваща останалата част от претендираните вреди, считано от
16.01.2019г. до деня на окончателното плащане. Предвид очаквания положителен
изход от спора, ищецът претендира за осъждане на ответника - да му плати и направените съдебни и деловодни разноски.
Ответното
дружество ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете и поддържа тезата за тяхната
неоснователност. Оспорва твърдението, че настъпването на пътния инцидент е
резултат от противоправно поведение на водача на товарния автомобил „Рено Магнум“, чиято гражданска отговорност не
отрича да е застраховал. Оспорва изложените от ищеца твърдения, свързани с
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, като поддържа
тезата, че инцидентът е предизвикан именно от незаконосъобразното поведение на
самия ищец, който управлявал автомобила си с превишена и несъобразена скорост,
а при това, в качеството на водач е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.
20 от ЗДвП, чл. 21 от ЗДвП, чл. 48 от ЗДвП и чл. 50 от ЗДвП, като е могъл да
забележи отдалече маневриращия товарен автомобил, а ако би контролирал
движението на собствения си автомобил, би могъл да избегне сблъсъка, като
намали скоростта или спре. При условията
на евентуалност, ако съдът приеме наличие на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна ищеца, поради нарушение на задължението по чл.
137 „а“от ЗДвП да управлява автомобила с
правилно поставен предпазен колан. Ответникът оспорва предявения иск и по
размер, като оспорва твърдението за настъпване на описаните в исковата молба
телесни увреждания, оспорва твърденията
за действителния обем на настъпилите вреди и за фактическия период на лечебно-
възстановителния процес. Оспорва предявените искове по размер, като поддържа
становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение и
неадекватност спрямо действителния обем на вредите и принципа на
справедливостта. Оспорва основателността на иска за присъждане на законна лихва
върху претендираното застрахователно обезщетение, като отрича да е изпадал в
забава, доколкото представените от самия ищец документи посочвали именно ищеца
като причинител на процесното ПТП, а документите, на които се основавали
претенциити за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди
били представени направо в съдебния процес, без да бъде спазена процедурата по
чл. 380 от КЗ.
Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на
ответника, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията
на страните, по реда на чл. 235 ГПК, взети
предвид съобразно събраните доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства заверени преписи от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 11/07.03.2018г., Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, скица и преписи от други книжа, след които запис
от тахографски лист и метеорологична справка, представляващи съдържанието на ДП
№ 557/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Бяла мотивира извода, че на 07.03.2018г.
е настъпилото пътно-транспортно произшествие в гр. Бяла. Механизмът на
произшествието бил реализиран, след настъпването на удар между предната част на
управлявания от ищеца лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, и задната
част на товарна композиция, включваща товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег.
№ ********и прикачено към него
полуремарке „Кроне“ с рег. № *******.
Заключението на приетата съдебна
авто- техническа експертиза, което е изготвено от вещо лице Х.И., изяснява
механизма на настъпване на процесното ПТП и с оглед на поставените задачи,
анализира данните за поведението на двамата водачи преди произшествието и мотивира следните изводи:
Ø Съдържащите се в преписката по ДП аналитични материали,
очертават следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: На 07.03.2018г,. около 07.52ч.,
по първокласен път 1-5, в землището на гр. Бяла, се движи състав от превозни
средства, състоящ се от товарен автомобил „Рено Магнум" с per. № ********и
прикачено за него полуремарке „Кроне" с per. №*******Композицията се
управлява от И.Ц.К.. Посоката му на движение е от гр. Бяла
към ж.п. гара Бяла - изхода на града, а от друга гледна
точка посоката е
от гр. Русе към гр. Велико Търново. В същото време, в същата посока, след
товарната композиция, се движи лек автомобил „Фолксваген Поло" с per. № ********,
управляван от К.И.К.. Водачите управляват в светлата част на денонощието, в
условия на силно намалена поради мъгла видимост – не по- голяма от 50 метра. В
участъка от пътя при км. 55+300, водачът на товарната композиция предприема
маневра „завой наляво", след като е потеглил от крайпътен паркинг, находящ
се вдясно на платното за движение в посока към гр. В. Търново. Маневрата „завой
наляво" е била предприета към платното за движение в посока към гр. Русе. При потеглянето си, композицията от товарен автомобил и ремарке достига скорост на движение от 18
км/ч. В тази
фактическа обстановка, траекториите на движение на товарната композиция и на
лекия автомобил се пресичат и така настъпва удар по
между им. Съприкосновението е настъпило между предната част на лекия автомобил
„Фолксваген Поло" и лявата гума на най-задния мост на полуремаркето
„Кроне“.
Ø В резултат на
ударните и инерционните сили - след удара, лекият
автомобил променя първоначалната си траектория на движение и получава множество
деформации. Пострадал е водача на лекия автомобил.
Деформациите по товарната композиция са в зоната на удара.
Ø Причина
за настъпване на ПТП е неосигуряването на предимство на движещия се по път 1-5
лек автомобил „Фолксваген Поло" от водача на товарната композиция И.К.който
е потеглил от находящия се вдясно от платното за движение в посока към В.
Търново паркинг, при наличието на знак Б2 от ЗДвП „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!".
Ø Друга
причина за настъпване на ПТП е несвоевременното възприемане на появилата се
опасност на платното за движение К.И.К.. Ударът е бил предотвратим за водача на
лекия автомобил /ищеца/, ако същият бе достатъчно бдителен и бе реагирал
своевременно на възникналата опасност. От извършените от вещото лице изчисления
може да бъде направен обоснован извод, че разстоянието, на което водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Поло" /ищеца/ е имал видимост в конкретната
пътна обстановка, е по-голямо в сравнение с опасната му зона на спиране в тази
ситуация.
Като доказателства по делото са представени и приети
медицински документи: епикризи и резултати от клинични изследвания, амбулаторни
листове и ЕР на ТЕЛК /стр. 8-16, стр.
39-41, стр.63-66, стр. 79-88 от
делото/които съдържат медицински данни за състоянието на ищеца след
настъпването на пътния инцидент. Тези документи не се обсъждат поробно в
мотивите на настоящото съдебно решение, тъй като са обект на анализ от
допуснатата специализирана комплексна съдебно- медицинска експертиза.
Приетото без оспорване заключение
на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия
и травматология/ обосновава следните правно значими фактически изводи:
Ø В
резултат на процесното ПТП, ищецът е получил фрактура на лявата бедрена кост в
горната част с последвало гнойно усложнение (остеомиелит) и забавена
консолидация на фрактурата. Получени са също фрактура на лявата ацетабуларна
(главулечна) ямка на таза и фрактури от 2-ро до 5-то ребра – двустранно, както
и порезни рани на дясната ръка. Прави впечатление, че травматичните увреждания
при ищеца са многобройни, тежки по вид и трудни за лечение, още повече че при
фрактури на големите тръбести кости често се получеват тежки усложнения, които
удължават оздравителния период на пострадалия.
Ø По своя
вид и тежест, уврежданията на ищеца имат следната медико- биологична
характеристика: Получената фрактура на лявата бедрена кост в горната част и
последвалото от нея гнойно усложнение и забавеното зарастване е причинила
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни (в случая около 2 години); Претърпяната фрактура на лявата ацетабуларна
(главулечна) ямка на таза е причинила трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая около 6 месеца); Получените
двустранни фрактури от 2-ро до 5-то ребра са причинили трайно затруднение на
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни (в случая около 2 месеца);
Ø Налице е
пряка причинно-следствена връзка между механизма
на процесното ПТП и получените от ищеца телесни увреждания.
Ø Пострадалият
е получил спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение в МБАЛ „К.“
гр. Русе. Независимо от проведеното комплексно болнично, оперативно и амбулаторно
лечение, при ищеца се е проявил гноен процес, който е продължавал да се
разпространява в оперираната кост, което е наложило пострадалия да бъде
неколкократно хоспитализиран и да претърпи няколко медицински интервенции. След
изписването с подобрение от болницата, са се проявили контрактури (трайно
обездвижване) на лявата тазобедрена и лявата коленна стави. Получените тежки
множествени увреждания и продължителното лечение са дали основание на ТЕЛК да
освидетелства К.И.К. и със свое Експертно решение № 0880/048 от 14.03.2019г.
- за претърпените травматични увреждания: „фрактура
на лявата бедрена кост,
състояние след извършена метална
остеоснитеза, състояние след реинтантация на металната
синтеза, инфекция и възпалителна реакция в зоната на фрактурата
и остеоснитезата, псевдоартроза и остеомиелит на лявата
бедрена кост, С ЕР на ТЕЛК е била определена - 50% трайна загуба
на работоспособност за срок от 1 година (до 01.03.2020г.)
Ø Лечебният
и възстановителен период на всички травматични увреждания при пострадалия К.К.
е продължил повече от 2 години. Към настоящият момент пострадалия е контактен и
адекватен. Супените ребра двустранно са зараснали окончателно. Дихателната
дейност при ищеца е в норма. Счупената ацетабуларна (главулечна ямка) на таза
също е зараснала, но с малка остатъчна деформация. Счупената лява бедрена кост
вече рентгенологично е зараснала. В канала и все още се намира поставеният
метален заключващ пирон. Ищецът се предвижва самостоятелно, без помощни
средства. Движенията на лявата тазобедрена става има ограничение на движението
абдукция с около 25 градуса, а лявата колянна става има трайно намаление на
флексията (свиването) - с 10 градуса. Тези ограничения затрудняват ищеца при
клякане и при изкачване на стълби. Гнойният процес е затихнал, но остеомиелитът
създава опасност от рецидив дори и след дълъг период от време. През посоченият
2 годишен период на лечение, ищцецът е търпял - болки и страдания, чиито най-
висок интензитет е бил през първите 30 дни непосредствено след злополуката,
както и около 2 седмици след всяка от извършените 22 операции. Извън посочените
периоди - болките на ищеца са се
проявявали само спорадично, след преумора и най вече при рязка
промяна на климата (студено и влажно време) за което ищецът постоянно е ползвал
седативни и обезболяващи лекарства.
Заключението на приетата
комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, което е изготвено
от вещи лица Х.И. и д-р Б.Б., изяснява механизма на настъпване на процесното
ПТП и мотивира следните изводи:
Ø Аналитичните изводи на екпертите установяват,
че за управлявания от ищеца К. лек автомобил - ударът е бил челен,
доказателства за което са установените тежки деформации в зоната на предната
част на корпуса.
Ø След
осъщественият удар между двете МПС, под развитието на мощните инерционни сили,
тялото на водача К.К. внезапно се е изместило напред, като е срещнало
намиращите се отпред волан и арматурното табло на автомобила. От удара на тялото във
воланния кръг, ищецът е получил двустранните фрактури на ребра.
В същото време лявото коляно е получило силен удар в арматурното табло, като
тази сила на удара се е разпространила по хода на бедрената кост. Този удар
стои в основата на получените фрактура на
лявата бедрена кост и фрактура на ацетабуларната ямка на таза. Нараняванията на
дясната ръка е получено от удар в някой от детайлите вътре в автомобилното
купе, а тази травма може да получи при всички условия
на пътуване. От тук следва, че към момента на злополуката, тялото на водача е
било свободно подвижно в купето на автомобила т.е. то е било
необезопасено с предпазен колан.
Ø При
правилно поставен обезопасителен колан, движението на тялото на ищеца в предна
посока би било силно ограничено – движение напред до около 6-7
см. тоест докато блокира механизмът на предпазния
колан. В процесният случай,
при поставен предпазен колан, гърдите на ищеца нямаше да достигнат до волана и
водачът нямаше да получи тежката гръдна травма. Фрактурата
на бедрената кост, както и ацетабуларната фрактура при малолитражен автомобил,
може да бъде получена поради малкото разстояние между арматурното табло и
предната част на коленните стави.
Представените като доказателства разходни документи – фискални
касови бонове и фактура /стр. 20-22, 37, 38, 320 от делото/установяват
заплащането на парични суми за медикаменти и неидентифицирани стоки
„лекарства“.
В дадените пред съда по делегация
показания, свидетелят Н. И. П.заявява, че бил в приятелски отношения с ищеца и
след като узнал за настъпилия инцидент – веднага го посетил в лечебното
заведение, където ищецът бил настанен. В последствие, свидетелят предприел
действия, насочени към активно подпомагане на лечебния и възстановителен период
на ищеца, като посещавал болницата и предлагал помощ и съдействие. Според
свидетеля, в продължение на около година и пет месеца, ищецът не бил в
състояние сам да обслужба битовите си потребности и се нуждаел от асистенция,
включително за хигиенни нужди. Престоят на ищеца в лечебни заведения бил
значителен. Получената травма била причината - ищецът да преустанови активна
трудова дейност, с която се занимавал.
Прието като доказателство по
делото писмо с вх. № 3895 от 22.03.2018г. на ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД /стр.18-19
от делото/ установява, че ищецът е отправил по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Самото съдържание на
претенцията мотивира категоричен извод, че чрез нея е било поискано само обезщетение за понесените неимуществени вреди. С претенцията е
представен единствено Констативен протокол за пострадали лица, пълномощно и
номер на банкова сметка, ***и, нито разходни документи за лечение. Възприемайки
съдържанието на този документ- застрахователят е отправил писмо с изх. №
880/30.03.2018г., адресирано до ищеца, чрез което е поискал на основание чл.
496, ал.2 от КЗ представяне на допълнителни документи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По претенцията за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди;
Предявения иск е процесуално допустим, предявен пред пред компетентен да разгледа спора
граждански съд съгласно изискванията на чл. 380, ал.1 от КЗ.
Претенцията на ищеца се
основава на задължението на застрахователя, да покрие неимуществените вреди,
които са били причинени от застрахования водач на МПС, като плати вместо делинквента обезщетение за вредите.
Фактът на настъпването
на процесното пътно- транспортното произшествие, при което е увредено здравето
на пострадалия ищец, на практика не е предмет на спора. Ответникът не отрича
настъпването на вредоносния разултат, не отрича застрахователното покритие на
отговорността на водача, който е посочен като причинител на вредите, нито отрича
факта, че преди да бъде предявена по исков ред, процесната претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение е била отправена към него
извънсъдебно, в рамките на процедурата по реда на чл. 380 от КЗ. Поради липсата
на правен спор, споменатите предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение няма да бъдат обсъждани подробно.
По спорните между страните предпоставки,
определящи материалната легитимация на ищеца да получи от ответника
застрахователно обезщетение, съдът намира следното:
Източникът на претърпените
от ищеца телесни увреждания, както и тяхното естество и обем, бяха установени по
достатъчно категоричен начин, посредством заключението на съдебно- медицинската
експертиза. Същата експертиза изясни продължителността
на лечебно- възстановителния период и последиците за здравето на ищеца. Съдът
кредитира изводите на експертното заключение, което бе прието без оспорване и
чиито изводи са компетентнии безпристрастни.
За да разреши основния спор между страните - относно механизма на настъпване на процесното
ПТП и правомерността на поведението на участвалите в него водачи, съдът
анализира прецизно всички събрани в хода на процеса доказателства и достигна до
следните правни изводи.
Събраните в хода на съдебното дирене
доказателства мотивират извод, че водача на товарен автомобил
„Рено Магнум“ с рег. № ********в
композиция с полуремарке, чиято отговорност е била застрахована от ответника, е
предизвикал настъпването на произшествието като предприел маневра без да е
осигурил предимство за преминаване на лекия автомобил. Противоправното
поведение на водача на товарната композиция се изразява в грубо нарушение на
императивни разпоредби, регулиращи правилата за движение по пътищата,
независимо от естеството на предприетата от него маневра. Това е така,
доколкото разпоредбите на на чл. 38, ал.
3 от ЗДвП, респ. на чл. 37, ал.2 и 3 от ЗДвП предвиждат във всяка от
възможните хипотези ( при завиването
в обратна посока, респ. при завиване наляво и при излизането
на път от крайпътна територия) водачът на завиващото пътно превозно средство да пропусне и попътно движещите се от
лявата му страна пътни превозни средства, каквото
в случая е бил лекия автомобил.
При това обаче, заключението на приетата без оспорване
съдебна авто- техническа експертиза мотивира категоричен извод, че в качеството
на водач на лекия автомобил, ищецът също е допуснал нарушение на разпоредбите
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като е управлявал лекия автомобил с несъобразена с
условията на намалена видимост и мокра пътна настилка собствена скорост. Ако бе
спазил задълженията си по чл. 20, ал.2 от ЗДвП - пострадалият би могъл да
забележи отдалече маневриращия товарен автомобил, а ако би контролирал и движението
на собствения си автомобил – пострадалият технически е могъл да избегне
сблъсъка между лекия и товарния автомобил, като намали скоростта или спре преди
конфликтната точка, която е била извън опасната му зона на спиране. Този извод е мотивиран от заключението на
вещото лице, според което, водачът на лекия автомобил е имал фактическа видимост
към готвещия се за извършване на маневра товарен автомобил в композиция с
полуремарке от достатъчно разстояние, за да прецени маневриращата товарна
композиция като потенциално препятствие, създаващо опасност, а при това е могъл
да намали скоростта и дори да спре. Уместно е в контекста на изследвания въпрос
за механизма на настъпването на инцидента, да се посочи, че съдът кредитира изводите
на автотехническата експертиза не само поради поради задълбочения професионален
анализно и на сравнително по- богатите допълнителни аналитични данни, каквито са
данните от тахографския запис на товарния автомобил и справката относно
конкретните метеорологични условия по времето и на мястото на настъпване на
пътния инцидент.
В заключение на изложените аргументи, съдът приема, че
двамата участници в пътния инцидент – както водача на лекиа автомобил, така и
водача на товарния автомобил, чиято отговорност е застраховал ответника – имат приблизително
еднакъв принос за реализиране на
механизма на настъпването на пътния инцидент, но с преобладаващ принос на
водача на товарната композиция. Отговорността на водача на товарната
композиция, която е била застрахована от ответника е в съотношение 70% към 30%
за пострадалия водач на лекия автомобил (ищеца).
От друга страна, обсъждайки другото релевирано от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния разултат и изводите на приетото
без оспорване заключение на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза съдът приема, че в качеството на водач на лекия автомобил ищецът е
допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Естеството на
понесените от него травми дават основание да се приеме недвусмислен извод, че
пострадалия понеже не е използвал предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван. Кредитирайки експертното заключение, което посочва точно кои вреди
биха могли да бъдат избегнати при изпълнение на това задължение и кои увреждания
биха настъпили независимо от допуснатото от пострадалия нарушение, съдът
възприема извода, че приносът на
пострадалия за настъпване на вредоносния разултат като естество и обема на
вредите (поради телесните травми, които е могло да бъдат избегнати) е в съотношение
около 20%.
В заключение, с оглед направените
по- горе аналитични изводи, по признаните за основателни възражения за
съпричиняване на вредоносния разултат, съдът намира, че причинно следствената връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на вредоносния резултат е в общо съотношение 50:50. В хипотезата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД - този извод на съда ще рефлектира върху крайния размер на
застрахователното обезщетение, което ищецът е легитимиран да получи.
За да се произнесе по отношение размера на платимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази, че обезщетението се определя по справедливост,
съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливият размер на обезщетението се определя с оглед възрастта и
социалната активност на пострадалия, към момента на настъпването на травмите, естеството
и характера на преживените от увреденото лице болки и страдания, изживяните негативни
емоции, продължителността на лечебния и възстановителен период и резултата от
неговия завършек.
Понесените от ищеца травми са със средна тежест и макар да не са били
животозастрашаващи, обективно са повлияли в значително висока степен върху
физическата активност и върху социалната ангажираност на увреденото лице. Лечебният и
възстановителен период е завършил в рамките на сравнително продължителен период
от време, поради настъпилити усложнения и е причинил значителни неудобства за
ищеца. В тази насока съдът кредитира
преимуществено изводите на съдебно- медицинската експертиза, която не бе
оспорена от страните и чиито изводи са дадени компетентно и безпристрастно.
С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете
изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия
в страната, определящи критерия за жизнен стандарт в периода от 2018г до 2020г.
в който са се проявили доказаните вреди с висок интензитет, съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички
установени негативни последици от настъпилите телесни повреди е справедливо
оценимо на сумата от 70 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост
има не само разгледаните по- горе субективни, но и обективни социално -
икономически измерения. За отправен критерии на последните, трябва да се
отчитат не единствено нивата на лимитите по застраховката (каквато е типичната
теза на пострадалите лица), но и размерите на минималната и на средната работна
заплата за страната, защото обезщетението е социален компенсаторен механизъм, а
не алтернативен механизъм за придобиване на доходи. В тази насока заслужава да
се отбележи, че понятието за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не се съизмерява
с формално пренасяне на сумите от максималното застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, защото справедливостта
изисква съобразяване и със социално- икономическите условия и жизнения стандарт
към момента, в който са се проявили вредоносните последици. Постоянната и задължителна практика на ВКС, която е обективирана например в Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. споделя становището, че при определяне размера на обезщетението за вреди
от непозволено увреждане, следва да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - така
определения конкретен размер на застрахователното обезщетение от 70 000
лева следва да бъде редуциран – с 50% (30%
+20% съобразно изложените мотиви) до краен размера на сумата от 35 000
лева, която ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца.
За горницата над присъдената сума от 35 000 лева и до пълния
претендиран размер на обезщетението от 120 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията с
правно основание чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД;
На основание чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ, ответникът – застраховател дължи
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението.
Задължението за заплащане на лихва се оспорва в конкретния случай от
ответника, доколкото последния поддържа, че не би могъл да изпадне в забава за
изплащането на застрахователното обезщетение, след като пред него изобщо не е
бил представен препис от допълнително изисканите документи.
Тази теза на ответника не би могла да бъде
споделена, като се има предвид разпоредбата на чл. 106, ал.5 от КЗ вр. с
чл. 108, ал.3 от КЗ и чл. 496, ал.3 от КЗ вр. с чл. 497 от КЗ. Няма как да бъде пренебрегнат факта, че с
претенцията си по чл. 380, ал.1 от КЗ - ищецът е представил пред ответника официален
удостоверителен документ, мотивиращ точно необходимия извод за неправомерното
поведение на ищеца, като причинител на пътния инцидент. Мотивиран от горния
извод, съдът приема, че ответника следва да бъде осъден, да заплати на ищеца
законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, считано
от уредения в чл. 496, ал.1 от КЗ срок, вместо от датата на настъпване на
процесното ПТП на 07.03.2018г., както се претендира. В конкретния случай,
срокът за произнасяне на застрахователя е започнал да тече на 22.03.2018г. и е
изтекъл на 22.06.2018г., поради което лихва за забава се дължи, считано от
23.06.2018г., до деня на окончателното плащане.
За периода, считяно от 07.03.2018г. до 23.06.2018г., претенцията за
присъждане на лихва върху сумата на застрахователното обезщетение, следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По предявения иск за присъждане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение);
Самото съдържание на приетото като доказателство писмо с вх. № 3895 от
22.03.2018г. на ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД /стр.18-19 от делото/ мотивира
категоричен извод, че пред привлечения като ответник застраховател - изобщо не
е била отправена претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди.
Претенцията е била отправена директно чрез исковата молба, а пред настоящия
състав на съда за пръв път са релевирани доводи за настъпили имуществени вреди,
произтичащи от направени разходи за лечение и също така - за пръв път са били
представени документи, които според ищеца обективират естеството и размера на
тези разходи.
Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ ясно посочва императивния характер на предписаното от закона задължение на
пострадалото лице - да потърси доброволен ред за уреждане на тази самостоятелна
претенция. Познаването на закона се предполага, особено в практическа хипотеза,
при която ищецът е изпозвал квалифицирана правна помощ на адвокат.
Игнорирането на разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ, само поради
съображения за удобство на пострадалото лице и директното „присъединяване“ на
непредявени пред застрахователя претенции, би способствало за явно домогване за
заобикаляне на закона.
Константната съдебна практика на съдилищата, в хипотезите при които съдебният иск е бил предявен пред съда - без
изобщо да е бил предявен първо пред застрахователя, съобразно изискванията
на чл. 380, ал.1 от КЗ - определя този иск като недопустим, доколкото е
предявен преждевременно. В тази част, претенцията на ищеца следва да бъде
оставена без разглеждане, а исковата молба, в която е обективирана – да бъде
върната – на основание чл. 130 от КЗ вр. с чл. 380, ал.1 от КЗ.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът, който претендира да му бъдат присъдени
направените разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е освободен от
задължението за предварително внасяне на такси и разноски.
Понесените от бюджета на съда разходи за събиране на
доказателства /съдебни разноски/ и държавна такса, съразмерно с уважената част
от иска, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК. Сумата възлиза общо на 1880 лева и включва 1400 лева за дължима
държавна такса и 480 лева за съдебни разноски, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на бюджета на Софийски градски съд.
Процесуалният представител на ищеца има право на
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съобразно с уважената част от иска и с оглед на
това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т.И.П. от САК сумата
от 1580 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска
и съдържанието на представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК - ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни
разноски, които възлизат 608 лева, включително съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на К.И.К. с ЕГН **********
и съдебен адресат - адв. Т.П.,***, офис №5, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД –
сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на товарен автомобил в композиция с полуремарке „Рено“,
модел „Магнум“ с рег.№ ********в композиция с полуремарке „Кроне“, за причинени неимуществени вреди, в резултат на
телесни увреждания, настъпили при ПТП на 07.03.2018г. и на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ - законната лихва
върху присъданата сума на застрахователното обезщетение, считано от 23.06.2018г.
до деня на окончателното плащане, като при
това отхвърля:
претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, в частта за
горницата, над присъдената сума от 35 000 лева и до пълния размер на
претендираното обезщетение за 120 000
лева,
както и претенцията заплащане на законна лихва върху сумата
на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от 07.03.2018г. до 22.06.2018г. включително.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, да заплати на адв. Т.И.П. от САК
със служебен адрес ***, офис №5, на
основание чл. 38 ЗА - сумата от 1580
лева (хиляда петстотин и осемдесет лева), представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на К.И.К. в производството пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА К.И.К. да заплати на
ЗК „Л.И.” АД, основание чл. 78, ал.3 и
ал.8 от ГПК - сумата от 608 лева
(шестстотин и осем лева), представляваща съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, със
седалище и адрес на управление *** Д, да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
сумата от 1880 лева (хиляда
осемстотин и осемдесет лева) за държавна такса и за разноски, от заплащането на
които ищецът е обил освободен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима на
основание чл. 380, ал.1 от КЗ вр. с чл. 130 от ГПК предявената от К.И.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. Т.П.,***, офис №5 срещу ЗК
„Л.И.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Д претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от
разходи за лечение, в размер на сумата от 3 732, 77 лева, заедно със законната
лихва върху сумата от 2400 лева, представляваща част от имуществените вреди,
считано от датата на предявяването на иска на 13.07.2018г. до деня на
окончателното изплащане на тази сума и за сумата от 1332, 77 лева,
представляваща останалата част от претендираните вреди, считано от 16.01.2019г.
до деня на окончателното плащане
и прекратява производството в
частта, по тази претенция.
Задължението на ЗК „Л.И.” АД може да бъде изпълнено чрез плащане -превод
по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***о на неговия процесуален представител - адв. Т.И.П..
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него. В частта, в която е оставена без
разглеждане претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди –
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен
съд София, в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: