Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 8813 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 119934 от 13.06.2020 г. по гр.д. № 19128/2019 г. Софийски
районен съд, 27 състав признал за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Р.Г.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от
930.72 лв. - цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2013 г. до
30.04.2015 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******,
аб. № 133780, ведно със законната лихва от 23.03.2016 г. до изплащане на
вземането, както и лихва за забава в размер на 145.82 лв. за периода от
30.09.2013 г. до 11.03.2016 г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.04.2018 г. по ч.гр.д. №
16082/2016 г. по описа на СРС, 27 състав, като отхвърлил иск за доставена от
ищеца топлинна енергия през периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2015 г. за
разликата над уважен размер от 1 077.59 лв. до предявен размер от 1 135.37 лв.,
както и отхвърлил иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 930.72 лв. до пълния претендиран размер от 1 441.55 лв.,
както и иска за лихва за забава - за разликата над уважения размер от 145.82 лв.
до пълния претендиран размер от 226.58 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 632 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата 54 лв. – разноски по ч.гр.д. № 16082/2016 г. по описа на
СРС, 27 състав. Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД, като трето
лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р.Г.Д., чрез
назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. И.Р. от САК,
срещу решението в частите, с които исковете за главница и лихви са уважени, с
оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон. Исковете
били неоснователни, тъй като вземанията били погасени по давност. Районният съд
неправилно приел, че с подаване на заявлението по ч.гр.д. № 16082/2016 г. по
описа на СРС, 27 състав давността е била прекъсната. Според особения
представител съдът следвало да се произнесе „само по дело № 19128/2019 г.“, по
което давността била изтекла. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 09.06.2021 г. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивницата
адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „НЕЛБО“ АД, ЕИК *******, не е
депозирало отговор на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 441.55
лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 133780, за периода м.
08.2013 г. – м. 04.2015 г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 226.58 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2013 г. - 11.03.2016 г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.2016 г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 16082/2016 г.
на СРС, 27 състав.
С отговора на исковата молба,
депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата чрез назначения й по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител е оспорила предявените искове по основание и
размер, като е релевирала и евентуално възражение за погасяване по давност на
вземанията. Искала е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. С оглед
довода в жалбата, решението ще следва да бъде потвърдено в атакуваните части по следните съображения:
Съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорен
пред настоящата инстанция е само въпросът погасени ли са по давност вземанията
за главница и лихви, респ. от кой момент давността е прекъсната – от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 23.03.2016 г. или от подаване на исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК на 02.04.2019 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, давност не тече докато трае съдебният процес
относно вземането.
Според ясната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
В случая едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е спазен, поради което
исковете се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 23.03.2016 г. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността е прекъсната на
23.03.2016 г. и от този момент е спряла да тече – чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Поради
това погасени по давност биха били вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 23.03.2013 г.
В случая вземания, станали изискуеми преди посочената дата, не се
претендират от ищеца - най-старото задължение е за м. 08.2013 г., което
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към този момент Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 14.02.2008 г., е станало изискуемо на
30.09.2013 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
23.03.2016 г. тригодишният давностен срок не е бил изтекъл, поради което
правилно районният съд е приел, че възражението за погасяване по давност на
вземанията е неоснователно.
Предвид дейността на въззивния съд в условията на ограничен въззив и
неоснователността на наведения с въззивната жалба довод, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемата страна. Доказано направените такива са в размер на 150
лв. – заплатено възнаграждение за особения представител. По реда на чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и предвид извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата
инстанция, въззивният съд определя възнаграждение в размер на 50 лв. Съобразно
разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 50.00 лв.
Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение в частта му, която не е
предмет на въззивна проверка, е допусната очевидна фактическа грешка – наличен
е отхвърлителен диспозитив за суми и период, каквито не са претендирани. След
връщане на делото СРС, 27 състав следва да извърши преценка налице ли са предпоставките
за служебното й поправяне по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119934 от 13.06.2020 г., постановено по гр.д. № 19128/2019 г. на
Софийски районен съд, 27 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Г.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
сумата 930.72 лв. - цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2013
г. до 30.04.2015 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „*******, аб. № 133780, ведно със законната лихва от 23.03.2016 г. до
изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 145.82 лв. за
периода от 30.09.2013 г. до 11.03.2016 г.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 200.00 лв. (двеста лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 50.00 лв. (петдесет лева),
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 19128/2019 г. на
Софийски районен съд, 27 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „НЕЛБО“ АД, ЕИК *******,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.