Решение по дело №2858/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 246/7.2.2023г.

 

гр. Пловдив, 07.02.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2858 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „АКВА ДОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Независимост“ № 158, ап. 22, представлявано от управителя В.С.М., чрез пълномощник адв. С., против Решение № 1675/16.08.2022 г., постановено по АНД № 8340/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХIV н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 612963-F619617/23.11.2021 г., издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът по касационната жалба – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. А., оспорва същата, като подробни съображения са изложени в депозиран по делото отговор. Претендира юрисконсулстко възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производство пред ПРС е било НП № 612963-F619617/23.11.2021 г., издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за това, че при извършена оперативна проверка на 10.06.2021 г. в 10,50 часа на обект, представляващ вендинг-кафе машина, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № *, фабрика ***, стопанисван от „АКВА ДОМ“ ЕООД, е констатирано, че дружеството осъществява търговска дейност от датата на започване на дейността за обекта 02.06.2021 г., без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство. Извършена е контролна покупка на една чаша на стойност 0,10 лв. заплатени в брой от З.Д.Щ., чрез пускане на монета, при което на екрана не е визуализиран номер на ФБ, нито час или име на задълженото лице. Установено е по писмена декларация от В. М., че дейността се извършва без монтирано и въведено в експлоатация Фискално устройство от 02.06.2021 г. При проверка в ПП „ФУДВ“ е установено, че няма данни за регистрирано ФУ за обекта. Нарушението е открито и документирано с ПИП № 0003104/10.06.2021 г. и води до неотразяване на приходи. Съставен е АУАН сер. АN № F619617/13.07.2021 г., като е прието, че е нарушен чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че няма никакво значение дали вендинг машината е собственост или не на дружеството-жалбоподател, тъй като тук водещото е не на кого е собственост машината, а кой извършва продажбите. За последното няма никакви възражения. Несъмнено е установено в хода на административнонаказателното производство, че именно дружеството-жалбоподател е лицето по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и съответно е субект на установеното нарушение. Липсва спор и относно това, че се касае за търговски обект по смисъла на т. 41 от ДР на ЗДДС и автомат за самообслужване по смисъла на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за който безусловно се дължи използването на фискално устройство и то от датата на започване на дейността. Налице е, с оглед на така установеното, начало на дейността, което впрочем е декларирано от самия управител на дружеството, едно продължително противоправно състояние, както правилно е отчетено в обжалваното решение. Така, след като е установено, че към момента на проверката именно дружеството-жалбоподател е извършвало продажби чрез автомат на самообслужване или поне представляващият го е потвърдил пред контролните органи, без съмнение същото се явява и задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да регистрира и отчита всяка продажба. Всякакви последващи действия по прехвърляне на дейността или регистриране на фискални устройства от трети лица, са без значение за обстоятелствата към момента на проверката и за факта на извършване на нарушението. В този смисъл и като не е допуснал на жалбоподателя сочените доказателства, ПРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото въпросните доказателства са ирелевантни за разрешаването на поставения пред него правен спор. Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Между страните няма спор, че дружеството е стартирало дейността си по продажби от автомата на проверения адрес от дата 02.06.2021 г., като към датата на проверката – 10.06.2021 г., не е регистрирано фискално устройство за отчитане на приходите от продажбите. При това положение безспорно е реализиран съставът на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, даващ основание за налагане на санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Същата е определена от наказващия орган в минимален размер, без да се явява прекомерна за преследваната от закона цел, поради което не са налице основания за намаляването й.

Не са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и това подробно е обосновано от районния съд. Обстоятелството, че нарушението е първо, не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението е довело до неотразяване на приходи в бюджета и разкрива поведение от страна на нарушителя, явяващо се в разрез с установения ред на държавно управление, целящ защита на особено важни обществени интереси.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 80 лева, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1675 от 16.08.2022 г., постановено по АНД № 8340/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н. състав.

ОСЪЖДА „АКВА ДОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Независимост“ № 158, ап. 22, представлявано от управителя В.С.М., да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52 сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                  2.