№ 1395
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100901524 по описа за 2023 година
СГС е сезиран с молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с която е направено искане по
чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.**“ ЕООД
поради изпадане на ответника в „неплатежоспособност“. Твърди се от молителя, че има
срещу ответника вземания по търговска сделка, които произтичат от договор за банков
кредит от 30.06.2022 г., по който е предоставен кредит 2 040 000 лв. с краен срок 26.06.2028
г. Сочи се, че от 25.10.2022 г. не са плащани дължимите по договора погасителни вноски,
поради което с покана, връчена на ответника на 30.06.2023 г., задълженията по договора са
обявени за предсрочно изискуеми. Тъй като е налице спиране на плащанията, следва да се
предположи на основание чл.608 ал.1 ТЗ, че ответникът е в състояние на
неплатожеспособност. Иска се от молителя да се отрие по отношение на ответника
производство по несъстоятелност.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал отговор и не взема становище
по искането с правно основание чл.625 ТЗ.
Представен е договор за банков кредит от 30.06.2022 г., от който се установява, че между
страните е възникнало търговско правоотношение, по което молителят „Първа
инвестиционна банка“ АД е предоставил на ответника „И.**“ ЕООД кредит в размер на
2 040 000 лв., който следва да се погаси до 26.06.2028 г.
Представено е писмено предизвестие от 05.05.2023 г., с което банката е поканила
ответника да плати непогасените вноски в размер на 57 029,89 лв. и го е предупредила, че
при неизпълнение задълженията по договора за кредит се обявяват за предсрочно
1
изискуеми.
Представен е констативен протокол от 30.06.2023 г. на ЧСИ С.Я., в който се сочи, че не е
извършено лично връчване, защото на вписания в ТР адрес на управление в гр.София,
ул.“**** не е намерен офис, представител или служител на ответника, поради което на
15.06.2023 г. е било залепено уведомление.
Представени са годишните данъчни декларации на ответника за 2018 г., 2019 г., 2020 г.,
2021 г. и за 2022 г.
Представен е ревизионен акт от 08.09.2022 г., с който са установени публичните
задължения на ответника за периода 19.01.2016 г. – 31.12.2018 г. – 24090,12 лв. – главница и
11422,01 лв. – лихва.
Представен е ревизионен доклад от 17.08.2022 г., с който е установено, че към
публичните задължения на ответника за периода 19.01.2016 г. – 31.12.2018 г. следва да се
прибави сумата от 661,15 лв. – главница и 302,13 лв. – лихва.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност е с
показатели – 1,3816 за 2018 г., 1,4941 за 2019 г., 1,5652 за 2020 г., 1,4675 за 2021 г. и 0,000 за
2022 г.; коефицентът за бърза ликвидност е с показатели – 0,0921 за 2018 г., 0,1882 за 2019 г.,
0,0652 за 2020 г., 0,1486 за 2021 г. и 0,000 за 2022 г.; коефицентът за незабавна ликвидност е
с показатели – 0,0658 за 2018 г., 0,1353 за 2019 г., 0,0391 за 2020 г., 0,0960 за 2021 г. и 0,000
за 2022 г.; коефицентът за абсолютна ликвидност е с показатели – 0,0658 за 2018 г., 0,1353 за
2019 г., 0,0391 за 2020 г., 0,0960 за 2021 г. и 0,000 за 2022 г. Коефицентът за финансова
автономност е с показатели през годините – 0,0909; 0,4444; 0,6087; 0,5201 и 0,0810.
Коефицентът за задлъжнялост е с показатели през годините 11,000; 2,2500; 1,6429; 1,9226 и
12,3393.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.
От представените по делото доказателства се установява, че молителят има качеството
на кредитор на ответника по вземания, които произтичат от договор за банков кредит от
30.06.2022 г. Договорът за банков кредит по чл.430 ТЗ има качеството на абсолютна
търговска сделка, поради което следва да се приеме, че възникналите от него вземания в
полза на молителя произтичат от търговска сделка.
По делото няма данни да са погасени вземанията на молителя по договора за банков
кредит, които са с падеж след 25.10.2022 г., поради което в полза на молителя е възникнало
потестативното право да внесе промяна в срока на договора и да превърне срочните
задължения в безсрочни. Това потестативно право е упражнено от банката кредитор с
2
предизвестие от 05.05.2023 г.
По делото е представен констативен протокол от 30.06.2023 г. на ЧСИ С.Я., в който се
сочи, че не е извършено лично връчване на писменото предизвестие на банката от
05.05.2023 г., защото на вписания в ТР адрес на управление в гр.София, ул.“**** не е
намерен офис, представител или служител на ответника, поради което на 15.06.2023 г. е
било залепено уведомление до ответника. На основание чл.50 ал.4 ГПК съдът приема, че до
ответника е достигнало писменото предизвестие на банката от 05.05.2023 г., с което в
качеството на кредитор е поканила ответника да плати непогасените вноски в размер на
57 029,89 лв. и го е предупредила, че при неизпълнение задълженията по договора за кредит
се обявяват за предсрочно изискуеми. Това означава, че след изтичане на посочения в
предизвестието 7-дневен срок, т.е от 08.07.2023 г. задълженията по договора, които не са
били с настъпил падеж, са станали предсрочно изискуеми.
При тези факти съдът приема, че молителят е активно легитимиран да подаде молба с
правно основание чл.625 ТЗ, защото в негова полза съществуват произтичащи от търговска
сделка непогасени вземания, които възлизат на 2 121 503,70 лв. – съобразно представеното
към молбата извлечението от счетоводните книги на банката.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти,
които сочат, че молителят е в продължително обективно и трайно състояние на
неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От
неоспореното заключение на ССЕ се установява, че към 31.12.2022 г. краткосрочните
задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи.
Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица към 31.12.2022 г., а коефицентът
за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ е основание за
фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да
покрива краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението
на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите
краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивото на този коефицент /под единица/ към
31.12.2022 г. показва по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно
състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно
имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за установено, че длъжникът се намира в трайно състояние
на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите
налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и
продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, а този
недостиг е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод са показателите на коефицентите за бърза, незабавна и абсолютна
3
ликвидност, които също са под референтните стойности към 31.12.2022 г., но са под
референтните стойности и за всяка една година от изследвания от в.лице период.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните
стойности към 31.12.2022 г. потвърждават извода за лошото финансово състояние на
търговското предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова
автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза
ликвидност подкрепят правния извод за изпадане на длъжника в състояние на
неплатежеспособност. По отношение на нивата на коефицента за задлъжнялост и на
коефицента на финансова автономност е направена от в.лице констатация, че ответникът е
напълно зависим от кредиторите си и собственият му капитал е „декапитализиран“, както и
че задълженията на ответника не са обезпечени с достатъчно имущество.
От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че към
настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние.
Напротив – за 2022 г. показателите на всички коефиценти за ликвидност са с нулеви
стойности. Тази фактическа констатация сочи по несъмнен и категоричен начин, че
предприятието на длъжника необратимо е изпаднало в състояние на неплатежоспособност –
то е „нежизнеспособно“ от икономическа гледна точка. Нулевите стойности на всички
коефиценти за ликвидност към 31.12.2022 г. сочат на неблагоприятна прогноза за
финансовото състояние на търговското предприятие на длъжника.
Релевантен за определяне началната дата на неплатежеспособност е моментът на
обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и
ликвидни вземания, а не спирането на плащанията към молителя, поради което на
съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията на погасителните вноски
по процесния договор за банков кредит, но и на причините за това. За определянето на
началната дата на неплатежоспособността следва да се прецени от кога е налице обективно
обусловена невъзможност за изпълнение, а не спиране на плащането към молителя като
резултат на субективната преценка или фактическо бездействие на длъжника.
В съдебната практика се приема, че при изследване на обективното икономическо
състояние на едно дружество и преценката на платежоспособността му следва да се преценя
критично отразената в ГФО счетоводна информация, като при определяне на
коефициентите на ликвидност се вземат предвид всички релевантни към ликвидността на
активите факти и обстоятелства. Това е така, защото ликвидността е свойството на активите
да бъдат продадени относително лесно срещу пари или срещу други активи, а безспорно
най-ликвидният актив са парите.
В случая коефициентът за обща ликвидност за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и за 2021 г. е
съответен на базовия за отрасъла и с добри стойности – над 1-ца, но стойностите на всички
останали коефициенти - бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, са под референтните
им стойности. Видно е от таблицата към заключението на ССЕ, че основният актив по
балансите представляват материалните запаси - стоки, поради което следва да се прецени
доколко те могат да бъдат реализирани в парични средства. При обективно установимо от
4
доказателствата наличие на материални запаси, които не могат бързо и лесно да се
превърнат в пари, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно
начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи
комплексна преценка на този компонент от актива и корекционно преизчисление на
коефициентите за ликвидност.
Според съда по отношение на „материалните запаси“ - стоки, които за всички години са
основният компонент в актива на ответника, липсва качеството на ликвидност. Това е така,
защото видно от таблицата на стр.3-та от заключението на ССЕ, че стойността на
материалните запаси /стоки/ се покачва през всяка една година от периода – 98 хил.лв, 222
хил.лв., 345 хил.лв. и 426 хил.лв., но при липса на значителен приток на други активи. Тази
фактическа констатация по несъмнен и категоричен начин сочи, че за придобитите от
ответника материални запаси /стоки/, ако въобще реално такива са налице, няма търсене на
пазара и те не са се превръщали в пари. Това означава, че тези материални запаси /стоки/ не
са реално ликвидни, доколкото през годините притокът на пари и на вземания е
изключително нисък.
В подкрепа на извода, че включените в актива материални запаси /стоки/ не са ликвидни,
е обстоятелството, че за всички години от изследвания от в.лице период останалите
компоненти от актива са с изключително ниски стойности – паричните средства са средно
15 пъти по-малко от цялата стойност на актива, а вземанията са над 20 пъти по-ниски по
стойност от стойността на целия актив; липсват каквито и да е било инвестиции. Съвкупната
преценка на компонентите от актива налага извода, че включените в него материални запаси
/стоки/ са непродаваеми, защото през годините се увеличава тяхната стойност, но е
изключително нисък притокът на парични средства, които би следвало да влизат в
предприятието при продажбата на стоки, както е нисък и размерът на вземанията, които би
следвало да възникват при реализиране на стоки на пазара.
При липса на данни, че ответникът извършва производство, неясна е причината за
обстоятелството, че стойността на материалните запаси /стоки/ се увеличава за всяка една
година при данни за изключителни ниски парични постъпления и вземания. При тези факти
съдът намира, че стоките са „залежали“ и неоправдано са записвани с висока стойност в
актива по балансите.
След като се прие, че включените в актива материални запаси /стоки/ не са ликвидни
поради липса на търсене /трудно продаваеми, респ.непредоваеми/, съдът намира, че следва
да се даде превес на другите показатели за ликвидност - бърза, незабавна и абсолютна,
защото те изключват материалните запаси от актива и така се разкрива доколкото реално
ликвидните активи са в състояние да бъдат трансформирани в парични средства. Въз основа
на показателите на останалите коефиценти за ликвидност, които за целия период са под
референтните стойности, съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност е било
налице към 31.12.2018 г. Това е така, защо още към тази дата реално ликвидните активи в
предприятието на търговеца не са били достатъчни за посрещане на краткосрочните,
съответно текущите негови задължения. Следва да се спомене, че за следващите години
5
показателите на коефицентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са изключително
ниски – близо до нулева стойност.
Коефициентът за задлъжнялост е помощен, а лошите му стойности при наличие на лоши
показатели на коефицентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност подкрепя извода за
изпадане на търговеца в състояние на неплатежоспособност още към 31.12.2018 г. Вещото
лице е констатирало, че през целия период показателите на този коефицент са извън рамките
на препоръчителните граници и е налице зависимост от кредиторите. Към 31.12.2018 г.
показателят на коефицента за финансова автономност е също незадоволителен – 0,0909 при
норматив 0,33. Обстоятелството, че за 2019 г., 2020 г. и за 2021 г. показателите на
коефицента за финансова автономност са добри, не променя извода за лошото финансово
състояние на предприятието на ответника, защото и през тези години стойността на реално
ликвидните активи, с изключване на стоките, е в пъти по-ниска от стойността на
краткосрочните задължения.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се обяви неплатежоспособността на
длъжника и да се открие производство по несъстоятелност. За временен синдик следва да се
назначи Е. Т. при текущо възнаграждение от 800 лв. на месец.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „И.**“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София,
ж.к. ****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „И.**“
ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ж.к. ****.
Назначава Е. Г. Т. за временен синдик на длъжника „И.**“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София,
ж.к. ****, при текущо възнаграждение от 800 лв. на месец. Определя срок за встъпване – 3
дни от уведомяването.
Указва на кредиторите на длъжника „И.**“ ЕООД, ЕИК ****, че на основание чл.685
ал.1 ТЗ имат право да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в
срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „И.**“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ж.к. ****, да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, гр.София, бул.“****, съдебни разноски от 1540 лв.
Да се изпрати препис от решението до АВ за вписване; да се впише в книгата по чл.634в
ТЗ и да се уведоми временният синдик.
6
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7