Решение по дело №623/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 ал.1, във връзка с чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Т. К. В. с адрес – [населено място], [улица], чрез адвокат Д. С. от АК - Бургас, против заповед № РД-01-188/06.03.2024 година на кмета на Община Царево (лист 3 - 6). В хода на процеса първоначалният жалбоподател е починал, поради което като жалбоподатели са били конституирани неговите наследници - П. К. Г. – В., К. Т. В. и С. Т. В..

С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне строеж, установен като „незаконен“, представляващ „Пристройка – баня със санитарен възел към втори жилищен етаж на масивна жилищна сграда с [идентификатор], намираща се в имот с [идентификатор] по КК на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица]“ (лист 13 – 14).

В жалбата се излагат аргументи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Поддържа се, че при съставянето на констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, е участвал некомпетентен орган – главния архитект на общината, а вторият съставител (специалист по контрол върху строителството) е недостатъчен, за да се удостоверят надлежно вписаните факти.

Твърди се, че, съгласно удостоверение от 1997 година, вторият жилищен етаж, собственост на жалбоподателя, включва санитарен възел и именно в рамките на този обем е извършен ремонт на жилището, а „банята със санитарен възел“ е изградена преди 1987 година и представлява „търпим строеж“. Сочи се, че фактическата обстановка, описана от ответника, относно извършването на „пристройка“ е невярна, защото обектът, чието премахване е разпоредено, е част от вътрешния обем на жилището на жалбоподателя, а това обстоятелство – само по себе си – е основание за отмяна на заповедта, съгласно цитирана съдебна практика на Върховен административен съд. Изтъква се, че премахването на банята със санитарен възел е разпоредено в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и в несъответствие с целта на закона, защото така жилището ще стане неизползваемо по предназначението си.

Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът представя административната преписка. Депозира становище, с което оспорва жалбата. Излага писмени съображения за законосъобразност на административния акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

След като обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка въз основа на релевантните доказателства.

Поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място] с административен адрес - [населено място], [улица], е съсобствен между жалбоподателя В. и М. К. Д.. В имота е изградена двуетажна жилищна сграда, чиито първи (партерен) етаж е собственост на М. Д., а вторият (надпартерен) етаж е собственост на Т. В..

Между двамата съсобственици съществува продължителен конфликт, датиращ от поне 2018 година, относно незаконно строителство и използването на незаконни обекти в поземления имот. За това обстоятелство В. и Д. многократно са уведомявали общинската администрация с искания за извършване на проверки, в това число и относно изпълнението на влезли в сила административни актове за забрана на достъпа и ползването на части от сградата (лист 11, 12, 49 – 52, 60 – 61, 41 - 42 и 59).

На 24.07.2023 година М. Д., чрез пълномощник, подал заявление до кмета на общината (с копие за РДНСК - Бургас), в което отново описал хронологията на извършването на незаконни строежи в имота от съсобственика си и нееднаквото отношение на администрацията към сигналите, които подава – в сравнение със сигналите, подавани от Т. В., описан от Д. като „общински служител“. В заявлението си Д. посочил, че в периода 2013 – 2017 година В. е съборил изцяло стария санитарен възел с площ от 4,7 м на втория (надпартерния) етаж на сградата, разположен между къщата и покрива на външната лятна (съсобствена) кухня, че е излял бетонови колони и железобетонна плоча върху тавана на лятната кухня и е построил „две нови санитарни помещения – тоалетни с бани“ с площ надвишаваща съществуващата, което се явява „нов обем“. Посочил, че В. е премахнал носеща стена и е преместил врата, че върху външната стълбищна площадка на втория етаж (обща част) е изградил антре от бетон, дървени елементи и керемиди, че е премахнал вътрешна стена и врата, ограничавайки по този начин достъпа на Д. до подпокривното пространство, което също е обща част. Със сигнала си Д. заявил, че е налице незаконно увеличение на застроената площ на втория етаж, без издадено разрешение за строеж и без необходимото изрично съгласие от негова страна, като отново поискал извършването на проверка (лист 49 - 52).

На 15.08.2023 година М. Д. изпратил сигнал до ДНСК – София, като използвал електронна форма, достъпна от страницата на дирекцията. В сигнала си той изразил неудовлетворение от бездействието на общинската администрация по неговите заявления за извършено незаконно строителство (лист 40).

На 22.08.2023 година главният директор на ДНСК изпратил на О. Ц. копие от сигнала на Д. и указал на общинската администрация, че следва да бъде извършена проверка по изнесените твърдения. Копие от сигнала било изпратено и на РДНСК – Бургас за самостоятелна проверка (лист 40).

На 30.08.2023 година началникът на РДНСК – Бургас, заедно със служител на РДНСК – Бургас, главния архитект на общината и служител от общинската администрация, извършил проверка в поземления имот собственост на Д. и Т. В.. При проверката присъствал и Т. В.. В хода на проверката било установено, че на партерния етаж на сградата е изградена „пристройка – санитарно помещение“, без разрешение за строеж, а на втория етаж от сградата – „пристройка – баня със санитарен възел“ и „пристройка – входно антре“, отново без разрешение за строеж. Незаконните строежи били описани с размерите и местоположението си спрямо географските посоки на света, като били изготвени и снимки. Фактите, установени в хода на проверката били отразени в подробен констативен протокол от същата дата, подписан от началника на РДНСК – Бургас и присъствалия служител на РДНСК – Бургас (лист 36 - 38).

На 30.08.2023 година М. Д. подал нова жалба в ДНСК – София за незаконното строителство в съсобствения му имот, а на 07.09.2023 година главният директор на ДНСК я препратил на кмета на общината и на началника на РДНСК – Бургас с указание за извършване на действия по сигнала (лист 39).

На 11.09.2023 година началникът на РДНСК – Бургас изготвил писмо – отговор до ДНСК – София с копия до Т. В. и до кмета на община Царево. В писмото той посочил, че проверка е била извършена, че са установени незаконни обекти – изпълнени без строителни книжа и без съгласието на съсобствениците, и че с оглед правомощията на общинската администрация, съгласно дадената категоризация на строежите, кметът на общината следва да предприеме „законови действия за разрешаване на случая“ (лист 32 - 33).

На 19.09.2023 година кметът на общината изпратил писмо до Т. В. (с копия до М. Д., РДНСК – Бургас и ДНСК), в което посочил, че, предвид констатациите в протокола от 30.08.2023 година на РДНСК – Бургас и указанията, дадени с него, в О. Ц. е образувано административно производство по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи - „Пристройка – баня със санитарен възел“ (процесния строеж) и „Пристройка – входно антре“, построени на втори жилищен етаж на сградата с [идентификатор] по КК на [населено място] с административен адрес - [населено място], [улица]. В писмото си кметът указал на В., че в седемдневен срок от получаването му може да представи „документи, имащи отношение към образуваното производство“. Т. В. получил писмото на 25.09.2023 година по пощата – с известие за доставяне (лист 30 и 29 горе).

На 05.01.2024 година, в хода на образуваното производство по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, работна група от служители на О. Ц. в състав – главния архитект на общината и главен специалист „Контрол по строителството“ извършили проверка на строежа „Пристройка – баня със санитарен възел“ на втори жилищен етаж на сградата с [идентификатор] и административен адрес - [населено място], [улица]. При проверката било установено, че към западната фасада на втори жилищен етаж на сградата е изградена пристройка – баня със санитарен възел с приблизителни размери 3,00/3,00 метра с приблизителна площ от 9,00 м, с едноскатен дървен покрив, функционално свързана с втори жилищен етаж. Проверяващите констатирали, че пристройката е изградена от Т. В. без съгласието на собственика на първи жилищен етаж, без необходимите строителни книжа. За установените факти бил съставен констативен акт № 2/05.01.2024 година и изготвена окомерна скица на незаконния строеж. Строежът бил квалифициран като строеж от пета категория, на основание чл. 137 ал.1 т. 5 от ЗУТ. В констативния акт проверяващите се позовали изрично и на констатациите от съставения констативен протокол от 30.08.2023 година от РДНСК – Бургас (лист 21 - 22).

На 16.01.2024 година констативният акт бил получен от жалбоподателя, чрез упълномощен адвокат, представляващ го и в настоящото производство (лист 20 и 19).

На 24.01.2024 година Т. В., чрез процесуалния си представител, оспорил констатациите в акта. Той поискал да му бъде предоставен протокола от 30.08.2023 година, за да се запознае със съдържанието му (лист 17).

На 30.01.2024 година главният архитект на общината изпратила на процесуалния представител на Т. В. екземпляр от констативния протокол от 30.08.2024 година на РДНСК, вече част от образуваната административна преписка. Констативният протокол бил получен по пощата на 01.02.2024 година (лист 16 и 15).

На 06.03.2024 година кметът на общината издал заповедта, оспорена в настоящото производство. В нея той възпроизвел част от съдържанието на протокола от 30.08.2023 година на РДНСК и съдържанието на констативния акт на служителите на общината, направил извод за незаконосъобразност на строежа поради липса на издадено разрешение за строеж и разпоредил премахването му в конкретен срок. Заповедта е била връчена на Т. В. на 11.03.2024 година, по пощата, чрез упълномощения процесуален представител - адвокат (лист 13 – 14, 10 и 9).

В съдебното производство от жалбоподателя е представено заверено копие от удостоверение 1169/01.09.1997 година, издадено от кмета на община Царево и от началника на отдел „ТСУ“ в общинската администрация. Според това удостоверение, застроената площ на втори жилищен етаж от сградата към 1997 година е 65,90 м и този етаж се състои от „кухня, две стаи, салон и санитарен възел“ (лист 8).

Като доказателство за компетентността на главния архитект на общината - единия от съставителите на констативен акт № 2/05.01.2024 година – от ответника е представено копие от длъжностната характеристика на главния архитект. Според т. 3 от тази характеристика, главният архитект „ръководи, координира и контролира дейностите по устройствено планиране, проектирането и строителството на съответната територия…“, а според т. 5.1 главният архитект на общината ръководи, координира и контролира дейностите по устройствено планиране, проектирането и строителството на Община Царево (лист 84 - 86).

По делото са допуснати и приети две основни съдебно – технически експертизи и една допълнителна (лист 118 – 123, 126 – 131 и 166 - 171).

По първата експертиза вещото лице и установило, че процесният имот изцяло съответства на описания в констативния акт, че за него не е издавано разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация. След като е съпоставила съдържанието на действалите през годините ПУП за имота с местоположението на обекта, чието премахване е разпоредено, експертът е констатирала, че по недействащия план от 1960 година на мястото на процесния обект е съществувала двуетажна стопанска постройка, а според действащия застроителен план от 1986 година на същото място е било предвидено ново застрояване.

По втората експертиза е било установено, че вторият етаж (където е процесния санитарен възел) на сградата с [идентификатор] е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект на собственост с [идентификатор], а санитарният възел попада в очертанията на този обект. В допълнение на заключението по първата експертиза, това вещо лице е посочило, че по действащия план за поземления имот на мястото на банята е показана постройка със сигнатура като проход или навес, като, едновременно с това, е уточнило, че на кадастралните планове сградите се нанасят на ниво „терен“, а еркерните разширения не се показват. Според вещото лице, в кадастралната карта – в нанесения самостоятелен обект на собственост (втори етаж) е била включена банята със санитарен възел.

С допълнителната експертиза вещото лице е установило, че при изграждането на санитарния възел не са били внасяни конструктивни промени в етажа и неговото разпределение, описало е от какви помещения се състои жилището, изчислила е неговата обща площ (67,66 м), включената в общата площ на жилището площ на тоалетната, банята и предверието им (8 м), и ги е съпоставила със записаната площ на жилището по кадастрална карта (65,90 м) като е уточнила, че към площта на жилището е следвало да бъде добавена и площта на външното стълбище (защото обслужва само втория етаж на сградата), но това не е било сторено. Експертът е изследвала устройствените показатели на поземления имот, в който е изградена сградата и процесната тоалетна, и е установила, че те са – максимална плътност 60 %, височина до 10 метра и Кинт до 1,2. Съпоставила е площта на имота с размерите на цялата сграда и е установила, че застроената площ е 79 м (плътност 38 %), РЗП е 146,1 м и Кинт е 0,71, т.е. параметрите на застрояването са по–ниски от максимално предвидените за имота според действащия ПУП.

По делото е разпитан и свидетел – Г. А. А., роднина на жалбоподателя В.. А. заявява, че процесният санитарен възел е съществувал и през 1986 година му е бил извършен основен ремонт, без да се променя местоположението му. Описва текущи ремонти и обновяване на обекта (смяна на тоалетна чиния, смяна на дограма), които е наблюдавал през годините, когато е посещавал жилището (лист 156 стр. 2 – 157).

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на обекти, за които се твърди, че са изградени без необходимото разрешение. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

По основателността

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

В настоящия случай оспорената заповед е издадена от кмета, който е оправомощен да премахва строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Процесният санитарен възел представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а от характеристиките му може да бъде направен извод, че той се явява строеж от пета категория.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

В образуваното административно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта.

Според процесуалния представител на жалбоподателите, съставянето на констативен акт за установеното незаконно строителство от главен специалист „контрол по строителството“ и главния архитект на О. Ц. представлява съществено процесуално нарушение в административното производство, тъй като нормата на нормата на чл. 223 ал. 2 от ЗУТ сочи конкретно лицата, можещи да съставят такива актове, а главният архитект не е сред тях. Съдът не споделя тази теза. Действително, главният архитект на общината не е посочен изрично от нормата на чл. 223 ал. 2 от ЗУТ като орган, компетентен да установява незаконно строителство, но в случая другият съставител на констативния акт е именно такъв служител от общинската администрация, а от представената от ответника длъжностна характеристика на главния архитект се установява, че една от целите на длъжността му е именно „…контрол на …строителството на съответната територия…“. В този смисъл, съставителите на констативния акт са разполагали с необходимата компетентност да установяват незаконното извършване на строеж (лист 84 – 90).

Оспорената заповед и констативният акт, послужил за издаването , са с ясен предмет. В акта и в заповедта строежът е описан с постранствените си параметри и с точното си местоположение. Описанието в мотивната част на заповедта съответства напълно на установеното при изготвените експертизи.

По материалната законосъобразност на заповедта

Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. Според нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.

За процесния санитарен възел не е било издавано разрешение за строеж, но от доказателствата, събрани делото (свидетелските показания и удостоверението от 1997 година) и неоспорени от страните, съдът прави извод, че такова разрешение не е било необходимо.

От показанията на разпитания свидетел се констатира, че в обема на втория етаж от съществуващата сграда с [идентификатор], изначално, е съществувал санитарен възел като през 1986 година му е бил направен основен ремонт, а впоследствие – допълнителни ремонти и подобрения през годините. Свидетелят е роднина на един от жалбоподателите, но показанията му са конкретни, пълни и логически последователни, включително и относно начина, по който е запомнил кога е бил извършен основен ремонт на санитарния възел (в годината, в която е била съборена собствената му къща), поради което съдът ги кредитира като достоверни. На поставен контролен въпрос от съда свидетелят ясно разграничава санитарния възел, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, от външната тоалетна, която е съществувала на терен в дворното място (според удостоверението от 1997 година). От доказателствата по делото не се установява процесният санитарен възел да е изграден допълнително, независимо от жилището на втория етаж от сградата. В този смисъл, твърдението на ответника, че за него е било нужно (а не е било издадено) изрично разрешение за строеж не съответства на фактите по спора.

Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева – за разглеждане на спора по същество (от първоначалния жалбоподател), за заплащане на депозит от 400 лева за вещо лице и за заплатени1250 лева адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1660 (хиляда шестстотин и шестдесет) лева. Разноските следва да бъдат заплатени от О. Ц., юридическото лице в чиято структура се намира органът – ответник.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ заповед № РД-01-188/06.03.2024 година на кмета на Община Царево.

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на П. К. Г. – В. с [ЕГН], на К. Т. В. с [ЕГН] и на С. Т. В. с [ЕГН], солидарно, сумата от 1660 (хиляда шестстотин и шестдесет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.