Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 18 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Антоанета
Д., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 12270 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано, след като с Определение № 8989/06.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 13764/2014 г. на ВРС, са разделени за разглеждане в отделно производство
предявени от Т.Д.И. против М.А.Ф. насрещни обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД /уточнени съгласно молба вх. № 299568/06.10.2021
г. – том II, л. 703, препращаща изрично
към Определение № 5902/07.05.2019г./ за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи
вследствие на извършени от ответницата противоправни
действия, изразяващи се в осъществяване на незаконно строителство в собствения
на ищеца имот, находящ се в гр. ******, без негово съгласие, както следва:
- за сумата
от 18 308.75 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с
правото на собственост върху офис * със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж, в
размер на данъчната оценка на имота;
- за сумата
от 9 375.35 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с
правото на собственост върху гараж № * със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в
размер на данъчната оценка на имота;
- за сумата
от 16 307 лева - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване
от ползване на офис * със
застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж за извършване на търговска дейност
чрез фирма ЕТ „Т.****-Т.И.“, остойностено
като неполучен трудов доход и задължителни осигурителни вноски, в условията на
евентуалност – за сумата от 6 000 лева - обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в лишаване от ползване на офис * със застроена площ 23.80 кв.м на партерен етаж, в размер на
средния пазарен наем /200 лв. месечно/ за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018
г.;
- за сумата
от 9 000 лева - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване
от ползване на апартамент № * със застроена площ от 103.22 кв.м. на трети
жилищен етаж, в размер на средния пазарен наем /300 лв. месечно/ за периода
16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.;
- за сумата
от 3 000 лева - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване
от ползване на гараж № * със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в
размер на средния пазарен наем /100 лв. месечно/ за периода 16.03.2013 г. до
16.03.2018 г.;
ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковете - 16.03.2018 г. до
окончателно изплащане на главницата.
В исковата
молба се твърди, че ответницата е извършила противоправни
действия, от които за ищцата са последвали вреди, а именно:
На първо
място, ответницата, действаща еднолично, без представителна власт, избрала да
сключи договор за възлагане на строителството от 27.07.1999 г. не с
фирма-строител, а с физическото лице З.М.М., който
след това събрал бригада, с която да свърши възложената му работа.
Изпълнителят, избран еднолично от ответницата, допуснал изграждането на
незаконен строеж в отклонение на архитектурния проект.
Отделно от
това, по искане на Ф. към строителя била увеличена площта на неин обект на
четвъртия етаж, което довело до изграждане на сградата в отклонение от
архитектурния проект и съответно незаконност на строителството.
Това
незаконно строителство в отклонение от архитектурния проект било констатирано с
Констативен акт № 1**/04.11.2002 г. на Район „***“, в който като извършител на
незаконното строителство-нарушител била посочена М.Ф.. Конкретните отклонения в
архитектурния проект били описани в Акт № 1**/13.11.2002 г.
На следващо
място, ответницата, която била лично задължена по силата на административен
акт, не премахнала изграденото в повече от разрешеното и това довело до
незаконност на строежа и отказ от узаконяване.
Ищцата
поддържа, че невъзможността да бъде узаконен строежът се дължи на отказа на М.Ф.
да премахне незаконно построеното към нейните обекти и да подпише договор с
нотариална заверка на подписите по чл. 183 ЗУТ, който е задължително условие за
узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот.
Заявява, че
отказът за узаконяване е потвърден с Решение от 06.11.2014г. по адм. дело № 1406/2014 г. на Административен съд – Варна.
Излага, че
към настоящия момент в имота й е построен незаконен строеж като резултат от противоправните действия на ответницата, вследствие на
което не може да ползва собствените си обекти в сградата нито да се разпореди с
тях.
Поддържа че
е претърпяла вреди в горепосочените размери.
Претенциите
за присъждане на обезщетение, съизмеримо с данъчната оценка на офис * и гараж №
*, основава на твърдения, че е могла да се разпореди с полученото от
строителството, като получи заместваща обектите престация
в размер на данъчната им оценка.
Претенцията
за сумата от 16 307 лева основава на твърдения, че е възнамерявала да
развива дейност като счетоводител в офис *на партерния етаж на сградата, чрез
фирма ЕТ „Т.****-Т.И.“. Заявява, че така щяла да
получава доход съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО, както и
в размер на задължителните осигурителни вноски за Фонд „Държавно обществено
осигуряване“ съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 6, ал. 8 КСО, за Фонд „Допълнително
задължително пенсионно осигуряване“ по чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 1, т. 1,
б. „в“ от КСО и Фонд „Здравно осигуряване“ по чл. 33, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал.
1, т. 1 ЗЗО за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.
Претенциите
за присъждане на обезщетение, съизмеримо със средния пазарен наем на апартамент
№ *, офис * и гараж № * основава на твърдения, че е била лишена от ползване на
обектите, изградени в незаконната сграда, вкл. и чрез отдаването им под наем,
поради което е претърпяла вреди в размер на наемната им цена за процесния
период, определена на база статистически данни от НСИ.
В
проведеното на 21.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато
изменение на част от предявените искове чрез тяхното намаляване, както следва:
- на иска
за сумата от 18 308.75 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
лишаване от възможността за разпореждане с правото на собственост върху офис * –
на сума в размер на 15 147.50 лева;
- на иска
за сумата от 9375.35 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване
от възможността за разпореждане с правото на собственост върху гараж № * – на
сума в размер на 9150.50 лева;
- на иска
за сумата от 9000 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
лишаване от ползване на апартамент № * в размер на пазарния наем за периода
16.03.2013 г. до 16.03.2018 г. – на сума в размер на 3075.20 лева;
- на
предявения в условията на евентуалност иск за сумата от 6000 лева – обезщетение
за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис * в размер на
пазарния наем за периода от 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г. – на сума в размер
на 393.35 лева;
- на иска
за сумата от 3000 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
лишаване от ползване на гараж № * в размер на пазарния наем за периода
16.03.2013 г. до 16.03.2018 г. – на сума в размер на 899.65 лева.
За
разликата над намаления размер на исковете до първоначално предявения
производството е прекратено поради отказ, на основание чл. 233 ГПК.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.А.Ф., с който се оспорват
предявените искове.
Сочи се, че
с уточняваща молба от 02.12.2021 г. е извършено признание на факта, че заедно с
Н. Г.са били упълномощени по договора за групов строеж от 23.08.1999 г. да
сключат договор за строителство.
Ответницата
излага, че от мотивите на решението по адм. д. № 1406/2014
г. на Административен съд – Варна следва, че постановеният отказ за
узаконяване, потвърден от съда, е следствие от непривеждане на сградата в
съответствие в указания от главния архитект в 6-месечен срок и подадените
възражения в хода на строителството от част от собствениците, между които и
ищцата Т.И.. Поради изложеното счита, че сградата е останала незаконна поради
действията на Т.И.. Поддържа, че в резултат на собствените й действия сградата
е търпима и ищцата би могла да се разпорежда с имотите си след издаване на
удостоверение за търпимост.
Оспорва
изложените в исковата молба и уточняващите молби твърдения за извършени еднолично
от ответницата действия по незаконно строителство, както и за претърпени от
ищцата вреди под формата на пропуснати ползи. Твърди, че била избрана от
купувачите, подписали договора за групов строеж, да ги представлява при
извършване на строителните работи по сградата, като всички работи били извършвани
съвместно от всички тях, след изграждане на сградата в груб строеж – в
качеството им на етажни собственици. Твърди, че понастоящем сградата е
регистрирана в район „****“ като етажна собственост.
Позовава се
на представените от ищцата предварителен договор и Нотариален акт № */1995 г.,
съгласно които ЕТ „М. - М. Р.“ се е задължил да построи сградата в срок от една
година и два месеца, считано от 01.07.1995 г. и да предаде на продавачите
описаните в т. З на нотариалния акт обекти в завършен вид, посочен подробно в
сключения помежду им договор за групов строеж от 24.01.1995 г. Заявява, че задължението
за изграждане на сградата е на ЕТ „М.-**- М. Р.“,
поради което ако ищцата не е могла да ползва имотите, това се дължи на нереализираното
от едноличния търговец строителство на сградата, а не на извършени от
ответницата лични действия.
Заявява, че
с молба с вх.№ АГ-2-9400/П-1/06.01.2000 г. първоначалните собственици на
поземления имот – Т.Д.И., П. Т. М.и В. И. М.признават, че през м. февруари 1999
г., преди започване на строителни работи в имота, лицето И. С. Г.се свързал по
телефона и поискал да се подпише нов договор за групов строеж между всички
собственици на поземления имот във връзка със строителството на сградата.
В т. 7 от
жалба на Т.И., П. М.и В. М.с вх. № НС-31/17.02.2000г. на РДНСК Варна е посочено,
че съгласно чл. 9 от предварителния договор със строителя – ЕТ „М.-**“ промени
могат да се извършват само по взаимно съгласие в писмен вид, а в т. 9 същите
заявят несъгласие с извършваното от трети лица строителство.
В уведомително
писмо до кметство „****“ с вх. № АГ-2-9400/П-1/10.04.2000 г. Т.И., П. М.и В. М.заявяват,
че не са упълномощавали лицата, извършващи строителство в дворното място за
това.
Изрично в
жалба с вх. № ВН-678/11/13.12.2011 г. до ДНСК-София Т.И., П. М.и В. М.признават
липсата на каквито и да е договорни отношения между първоначалните собственици
на дворното място и купувачите на право на строеж и идеални части от земята.
В заявление
с вх. № АГ-2-9400-Т-50/15.0б.2009 г. и в заявление с вх. № АГ2-9400-Т-50/22.07.2009
г., и двете адресирани до главния архитект на район „***“, ищцата Т.Д.И.
изрично е заявила, че не е съгласна незаконно извършения от съсобствениците й
строеж, находящ се на ул. „***** да бъде узаконяван и желае да се задейства
процедурата по премахването на сградата, в която се намират процесиите обекти.
Това искане е заявено отново и в жалба с вх. № ВН-678/11/13.12.2011 г. до
ДНСК-София.
Поради
изложеното поддържа, че ищцата Т.Д.И. не само не желаела да бъде узаконена
сградата, а бездействала, като отказала да подпише инвестиционните проекти,
представени пред компетентните органи на район „****“ в процедурата по
изследване възможността за узаконяване на сградата. И. препятствала останалите
етажни собственици да довършат започнатата процедура по узаконяване на
сградата, станала незаконна след отмяна на разрешението за строеж, както и да
изпълнят предписанието на главния архитект на район „****“ да премахнат незаконно
изградените части и да приведат сградата в съответствие с одобрените
инвестиционни проекти. Наред с това същата подавала сигнали до РДНСК.
В тази връзка сочи, че в искане с вх. № АГУП13002271ОД/
18.0б.2013 г. ищцата заявила нежеланието си да бъдат издавани документи за
търпимост на сградата преди получаване на нейното изрично съгласие. Въпреки
наличието на предпоставките за търпимост на сградата, констатирани от
общинската администрация, включително постановения от кмета на район „****“
отказ за събарянето й поради нейната търпимост, такова изрично съгласие от
ищцата не е дадено.
Ответницата
твърди, че Т.И., П. М.и В. М.не са искали сградата да бъде довършена, като
цитира изявлението на първите двама в искане с рег. № РД17003216ВН/16.02.2017 г.
до Община Варна, че винаги в периода 1999 г. до 2017 г. са желали сградата да
бъде съборена.
Поради
горните съображения ответницата счита, че ищцата не е искала или очаквала да
започне ползването на определените в т.3 на Нотариален акт № */1995 г. обекти
от бъдещата сграда, поради което не е претърпяла твърдените вреди.
В случай че
съдът приеме за основателни претенциите на ищцата, прави възражение за
прихващане на претендираните от нея суми с насрещно вземане в размер на 19 038.77
лева /съобразно уточнението, извършено в о.с.з. на 30.06.2023 г./,
представляващо стойността на вложените от ответницата М.Ф. средства за
извършване на СМР по изграждане на апартамент № * със застроена площ 103.22 кв.
м. на трети етаж, офис * със застроена площ с площ 23.30 кв. м. на приземен
етаж, гараж № * със застроена площ от 21.32 кв. м. на приземен етаж на сградата
в гр. ******, съвместно с останалите етажни собственици /купувачи на право на
строеж на самостоятелни обекти/ Н. Г., П. Г., В. Д.и Г. П.. Твърди, че по
споразумение с останалите купувачи на право на строеж върху самостоятелни
обекти в сградата е участвала и е заплатила 30 % от всички средства за
построяването й. Това съотношение е запазено при събиране на средства във
връзка с провеждане на процедурата по узаконяване на сградата. Излага, че
ищцата признава, че помежду им няма договорни отношения по повод извършването
на СМР, както и че купувачите на правото на строеж върху самостоятелни обекти
са извършили строителството на сградата, като цитира жалба с вх. №
ВН-678/11/13.12.2011 г. до ДНСК-София. Поддържа, че с построяване на обектите в
груб строеж Т.И. е станала собственик на незавършени обекти в сградата,
призната за търпима с Удостоверение № 3*/04.07.2014 г., която след решение за
отказ № */18.08.2015 г. на кмета на район „****“ не подлежи на събаряне.
Твърди, че с признаване търпимостта на сградата самостоятелните обекти на
ищцата могат да бъдат предмет на разпоредителни действия, а след извършване на
довършителни СМР ще могат да се ползват. Поради изложеното счита, че ищцата
неоснователно се е обогатила за нейна сметка и дължи сумата от 19 038.77
лева, представляваща вложените от М.Ф. средства за изграждане на апартамент № *,
офис * и гараж № * сградата в гр. ******.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, следва да се установи,
че ищецът е претърпял вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с виновно
извършено от ответника противоправно деяние.
В случая ищецът основава
всички свои претенции на твърдения за претърпени вреди под формата на пропуснати
ползи. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 3 от
13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК причинените
от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи,
причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите на цитирания
тълкувателен акт ВКС дава разяснения относно характера и вида на имуществените
вреди, които могат да настъпят вследствие на непозволено увреждане, както следва:
„Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. Това
деление е предвидено изрично в чл. 82 ЗЗД при договорната отговорност. По
отношение на деликтната отговорност, то се извежда от
разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната полза
от загуба на работоспособност, и на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която предвижда
обезщетяване на „всички вреди“, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В
теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено
от деликта… Понятието пропусната полза е с едно и
също съдържание както при договорната, така и при деликтната
отговорност. При всяка от тях пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Както при
договорната, така и при деликтната отговорност в закона
няма презумпция, по силата на която пропуснатата полза да се предполага за
настъпила.“ Приема се, че „на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е.
правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на
неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на
увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла
да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни
факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича
тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да
възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната
полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото
на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за
закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с Тълкувателно решение
№ 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.“
В случая между страните по
делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищцата е притежавала част от поземления имот, находящ се в гр. ******.
По силата на Нотариален акт № *,
том ***,
дело № ****/**** г. на нотариус при ВРС /том *, л. 182-184/ П. Т. М., Т.Д.И.
и В. И. М.са прехвърлили на ЕТ „М.**- М. Р.“ 80/305
идеални части от съсобственото си дворно място,
находящо се на горепосочения адрес и са учредили на едноличния търговец право
на строеж на жилищна сграда в имота. Приобретателят,
от друга страна, се е задължил да изгради със собствени средства описани в
нотариалния акт обекти, които да бъдат придобити от тримата собственици на
поземления имот. Съгласно т. 3 от нотариалния акт Т.И. следвало да получи
апартамент, гараж и офис в бъдещата сграда.
С два нотариални акта от
22.01.1996 г. /том *, л. 185 и 187/ ЕТ „М.**- М.
Р.“ е прехвърлило на М.А.Ф. правото на строеж на апартамент № ** и апартамент №
** в посочената жилищна сграда. По силата на договори за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № **, том **, дело №
***/**** г. на нотариус при ВРС и Нотариален акт № **, том **, дело № ***/****
г. на нотариус при ВРС, ЕТ „М.**- М. Р.“ е
прехвърлило на М.А.Ф. 20.5/305 идеални части от поземления имот, в който
следвало да бъде построена сградата.
Между страните е безспорно и
от събраните писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З. М. и
В. А.става ясно, че ЕТ „М.**- М. Р.“ преустановил
работата си на обекта в начален етап, поради което и лицата, придобили правото
на строеж за обекти в бъдещата сграда, предприели действия за довършване на
строителството, като част от тях /в т.ч. ответникът М.Ф./ се свързали с друг
строител и му възложили тази дейност.
Към писмените доказателства по
делото е приложен договор за групов строеж от 23.08.1999 г. /том I, л. 20-23/, в
който като страни са посочени десет лица, сред които ищецът Т.Д.И. и ответникът
М.А.Ф.. Съгласно същия страните се споразумяват да бъде извършено строителство
на сграда в парцел, находящ се в гр. ****** и разпределят конкретните обекти,
които всяко от тях ще получи след построяването на процесната жилищна сграда.
Посоченият договор не е подписан от ищцата. Към същия е сключено допълнително
споразумение, съгласно което лицата, подписали договора за групов строеж /в т.
ч. М.Ф./ се задължават да изградят и финансират със собствени средства цялата
жилищна сграда, в т. ч. обектите на ищцата, до степен на завършеност „груб
строеж“, като участват в разходите съобразно идеалното число от общите части на
сградата на своите обекти, увеличено с коефициента на подобектите на лицата,
отказали да подпишат договора за групов строеж, към общите 100 % на сградата.
Видно от съдържанието на
приложения на л. 25-28 от том I от делото договор от 2*.07.1999
г., М.Ф. и Н. Г.са възложили на З. М.М. да изгради процесната жилищна сграда до степен на завършеност „груб
строеж“, както и да изгради ел. и ВиК инсталация.
Със Заповед № 272/09.03.2001
г. на Началника на ДНСК /том I, л. 37/ е отменено Разрешение
за строеж № 21*/22.07.1999 г., издадено от Главния архитект на Район „****“,
Община Варна за строеж „Жилищна сграда на ул. „*****“. Заповедта е влязла в
сила след като с Решение № 10287/23.10.2006 г. по адм. дело № 4621/2006 г. на ВАС е отменено решението на
Окръжен съд – Варна по адм. дело № 776/2005 г., с
което заповедта е отменена /том I, л. 38-41/.
Впоследствие за процесната
сграда е издадено удостоверение за търпимост № **/04.07.2014 г. /том *, л. 93/.
Същото е било предмет на съдебен контрол по адм. дело
№ 560/2020 г. на Административен съд – Варна, като е оставено в сила /том **, л. 854-856/.
Представени са множество
заявления, жалби и пр., подадени от Т.И. до различни общински и държавни
институции, както и писмени изявления до ответницата, с които ищцата се е
противопоставила на извършваното в имота строителство, както и на узаконяването
на строежа.
Следователно
от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в
поземления имот, находящ се в гр. ****** е построена сграда без разрешение за
строеж.
В
случая претенциите на ищцата се основават на твърдения, че вследствие на
извършването на незаконен строеж е претърпяла вреди под формата на пропуснати
ползи. Същевременно, независимо от разпределената й доказателствена тежест,
същата не е ангажирала каквито и да било доказателства за действителното
настъпване на тези вреди.
Както
по-горе бе изложено, основание за ангажиране деликтната
отговорност на ответника не биха могли да бъдат хипотетични вреди. Ищцата
обвързва първите две от претенциите си с данъчната оценка, респ. пазарната
стойност на офис * и гараж № *, но не
представя доказателства, установяващи реалната възможност имуществото й да се
увеличи чрез извършването на разпоредителна сделка с тях /напр. предварителен
договор за покупко-продажба/. Поради изложеното следва да се приеме, че не е
налице един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и така
предявените искове са неоснователни.
Що се отнася до претенцията за сумата от 16 307 лева – неполучен
трудов доход и задължителни осигурителни вноски, настоящият съдебен състав
приема следното:
Възникналите в хода на строителството проблеми сами по себе
си не са били пречка ищцата да реализира доходи от труд през процесния период.
В този смисъл не е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконността
на строежа и това, че ищцата в посочения период не е упражнявала професията си.
Отделно от това, така претендираните вреди също са предполагаеми и по делото
липсват доказателства реално да са настъпили. Следователно и така предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед извода за неоснователност на иска за сумата от
16 307 лева следва да бъде разгледана евентуалната претенция за присъждане
на сумата от 393.35 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
лишаване от ползване на офис * в размер на средния пазарен наем за периода
16.03.2013 г. до 16.03.2018 г. По отношение на тази претенция, както и по
отношение на претенциите за присъждане на обезщетение в размер на средния
пазарен наем за апартамент № * и гараж № *, важат изложените по-горе
съображения досежно исковете за обезщетение в размер
на данъчната оценка, респ. пазарната цена на обектите. Касае се за хипотетични,
а не реално настъпили вреди. Липсват доказателства ищцата да е възнамерявала да
отдава под наем обектите, както и за това да е съществувала реална възможност
да реализира подобни доходи. Ето защо и тези искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Съдът не следва да се произнася по предявеното от
ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане поради
несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за
разглежданото му.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Същите включват депозит за СТЕ в размер на 600 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 3392 лева, за действителното заплащане на
което са представени писмени доказателства. Предвид правната и фактическа
сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност
на същото. Същевременно, следва да бъде отчетен фактът, че производството е
частично прекратено с протоколно определение от 21.03.2025 г. Доколкото в срока
по чл. 248 ГПК не е подадена молба за допълването му в частта за разноските,
разноски съразмерно на прекратената част от претенциите не следва да бъдат
присъждани с решението. Следователно в случая ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата част от сторените от последната разноски съразмерно на
частта от претенциите, за които производството по делото е разгледано по
същество. Същите възлизат на сума в общ размер от 2896.11 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.А.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, СО
„******, осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
за обезщетяване на вреди под формата на
пропуснати ползи вследствие на извършени от ответницата противоправни
действия, изразяващи се в осъществяване на незаконно строителство в собствения
на ищеца имот, находящ се в гр. ******, без негово съгласие, както следва:
- за сумата
от 15 147.50 лева /петнадесет хиляди сто
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ – обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в лишаването от
възможността да се разпорежда с правото на собственост върху офис * със
застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж;
- за сумата
от 9150.50 лева /девет хиляди сто и
петдесет лева и петдесет стотинки/ – обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в лишаването от
възможността да се разпорежда с правото на собственост върху гараж № * със
застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в размер на данъчната оценка на
имота;
- за сумата
от 16 307 лева /шестнадесет хиляди
триста и седем лева/ – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
лишаване от ползване на офис * със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж
за извършване на търговска дейност чрез фирма ЕТ „Т.****-Т.И.“,
остойностено като неполучен трудов доход и задължителни
осигурителни вноски;
- за сумата
от 393.35 лева /триста деветдесет и три
лева и тридесет и пет стотинки/ – обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в лишаване от ползване на офис * със застроена площ 23.80 кв.м на партерен етаж, в размер на
средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.;
- за сумата
от 3075.20 лева /три хиляди седемдесет и
пет лева и двадесет стотинки/ – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи
се в лишаване от ползване на апартамент № * със застроена площ от 103.22 кв.м.
на трети жилищен етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г.
до 16.03.2018 г.;
- за сумата
от 899.65 лева /осемстотин деветдесет и
девет лева и шестдесет и пет стотинки/ – обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в лишаване от ползване на гараж № * със застроена площ 21.32кв.м.
на партерния етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до
16.03.2018 г.
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковете -
16.03.2018 г. до окончателно изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, СО „******, СУМАТА ОТ 2896.11 лева /две хиляди осемстотин деветдесет
и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща извършени
по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: