Решение по дело №3588/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 212
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Костадинова
Дело: 20203100503588
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Варна , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20203100503588 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба вх. № 279 663 /06.11.2020г., подадена
от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187, представлявано от
П.Н.К. – управител, срещу решение № 260 846 / 23.10.2020г., постановено по
гр.д. № 17 312 / 2019г. на ВРС, 11 с-в , с което е отхвърлен предявеният от
„КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, срещу К. Д. Т. ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22 – партер, осъдителен иск с
правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1376,98 лв., представляваща неотчетена от ответника
сума, получена от последния в качеството му на пълномощник на ищеца, по
сключен договор за прехвърляне на вземането от 23.10.2014г. между цедента
„КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, като неоснователен.
Жалбоподателят е осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски.
1
В жалбата се излага, че решението е неправилно. Твърди се, че е
неправилен изводът на ВРС, че след като процесната сума не се намирала в
държане на ответника, то той нямало какво да предаде на доверителя. Парите
били родово определена вещ, а родът не погивал. Задължението за предаване
на парична сума било налице и когато длъжникът нямал средства за тяхното
изплащане. Оспорва възражението на ответника, че липсвала хипотезата на
чл. 40 ЗЗД по отношение на представеното с ОИМ тристранно споразумение,
тъй като положението на ищеца не било променено. Сочи, че подписвайки
предходни договори за цесия, ищецът вече бил произвел данъчен ефект, който
се декларирал и заплащал в полза на държавния бюджет. В процесния случай,
с оглед данъчната отчетност по придобитото вземане, не можело и да се
приеме, че правното и икономическо положение на ищеца не било променено
от сключеното тристранно споразумение. Следвало да се има предвид, че
цената по процесния договор за цесия била преуредена още на същия ден с
мотива, че ищецът бил изпаднал в неплатежоспособност. Подобна уговорка
била във вътрешно противоречие с останалия текст от договора. Видно от
същия, към датата на тристранното споразумение, ищецът вече бил
разполагал със сума по заплатената от „Интейк" ЕООД цесионна цена. Ето
защо, уговорката ищецът да бъде лишен от реална парична сума срещу
пасивна новация в същия размер, по никакъв начин не била в интерес на
ищеца, още по-малко би могла да осуети евентуалната му
неплатежоспособност (ако такова твърдение изобщо можело да се счита
доказано от ответника). Подобна уговорка безспорно увреждала
упълномощителя под формата на пропуснати ползи. Моли се обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло. В открито съдебно заседание,
въззивникът не се представлява, депозирал е молба, с която поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение, като
бъде уважена исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия К. Д. Т.. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е
правилно, законосъобразно и мотивирано. Правилно било отхвърлено
възражението на ищеца за недействителност на процесното споразумение
поради договаряне във вреда на представлявания -всъщност не бил налице
2
нито един елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. Неправилно било
наведеното възражение във въззивната жалба, че било
безспорно между страните, че сумата от 1376,98 лева е получена от Красимир
Тодоров в качеството му на пълномощник на „КНМ Груп" ЕООД по
процесния
договор за цесия - напротив изрично в договора за цесия било обективирано,
че цената на цесията била получена от цедента „КНМ Груп" ЕООД.
Категорично не се доказало ответникът да е получил лично паричната сума,
предмет на настоящия иск. Твърди, че Красимир Тодоров бил отчел
процесната сума по аргумент на Тристранното споразумение. Сочи, че
съгласно Тристранното споразумение цената на цесията не била променена, а
бил променен единствено начина на плащане, защото „Интейк" ЕООД така
или иначе заплащал точно 1376,98 лева. Възразява, че исковата молба е
нередовна - с неясно основание на вземането на ищеца поради липса на
индивидуализация на договора за поръчка, като същият останал недоказан
вкл. като форма, клаузи, задължения, срокове и т.н. Възразява, че
представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства -
протокол от проведено открито съдебно заседание по гр.д. № 12008/2019г. на
ВРС, 9с. и Решение по в.т.д. № 1020/2019г. на ВОС, ТО били недопустими и
не следвалo да бъдат обсъждани по същество. Твърди, че разпитаният
свидетел Геновева Кънева е бившата съпруга на адв. Ивелин Ганчев, с оглед,
на което показанията й следвало да се изследват с особена критичност,
поради влошените им отношения след развода. Моли се по тези съображения
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито съдебно заседание,
въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски в
размер на адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Търново, срещу бл.817, срещу К. Д. Т., ЕГН:
3
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22 – партер,
осъдителен иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1376,98 лв., представляваща
неотчетена от ответника сума, получена от последния в качеството му на
пълномощник на ищеца, по сключен договор за прехвърляне на вземането от
23.10.2014г. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.08.2014г., след
сключен договор за цесия между цедента „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК:
*********, чрез управителя П.Н.К. и цесионера Петър Георгиев Генов, ЕГН:
**********, с адрес: гр.Добрич, ж.к.,.Строител", бл.67, вх.Б, ап.11,
дружеството е придобило вземане, в размер на 1476,98лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за
периода от 18.03.2011г. до 13.09.2011 г., за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което е издадена фактура №
**********/19.09.2011г., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Впоследствие „КНМ Груп" ЕООД с последващ договор от 23.10.2014г.,
действащо чрез пълномощник, в лицето на адв.К. Д. Т. е прехвърлило
посоченото по-горе вземане на дружество ,,Интейк" ЕООД, с ЕИК: *********
- за цена от 1376,98лв. Излага се, че съгласно т.3 от сключеният договор на
23.10.2014г., продажната цена по вземането, в размер на 1376,98лв. е
заплатена изцяло и в брой от цесионера ,,Интейк" ЕООД на пълномощника на
„КНМ Груп" ЕООД адв. Красимир Тодоров -ВАК, като е отбелязано също, че
същият служи и за разписка за извършено плащане. През 2016г., на основание
така сключения договор, „Интейк" ЕООД се е легитимирало като носител на
това вземане и е предявило осъдителен иск срещу ,,Енерго-Про Продажби"
АД, за заплащане на сумата от 1476,98лв., за което е било образувано гр.д. №
8134/2016г. на ВРС. Твърди се, че към настоящият момент обаче, въпреки, че
са изминали почти пет години от сключения на 23.10.2014г. договор,
пълномощника на ,,КНМ Груп" ЕООД не е предал в касата на дружеството
получената от него сума, в размер на 1376,98лв., представляваща продажната
цена по сключената сделка. В уточнителна молба сочи, че ответникът е бил
упълномощен по силата на договор за поръчка от управителя на ищеца и е
притежавал представителна власт да сключи от името и за сметка на ищеца
процесния договор за цесия, като е бил длъжен незабавно да отчете,
4
получените в брой парични средства. По изложените съображения моли
предявения иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. В проведеното открито съдебно заседние,
ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба, моли за
осъждане на ответника, присъждане на разноски и доразвива доводите си в
писмена защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. Д. Т., депозира отговор, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е получил
процесната сума от „Интейк“ ЕООД, като твърди, че в договора е било
отбелязано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника му. Твърди
още, че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014 г., е върнал
обратно на „Интейк“ ЕООД сумата, като видно от неговите клаузи е налице
преуреждане на отношенията, възникнали по силата на сключения договор за
цесия от същата дата. Твърди, че е разполагал с представителна власт и да
изменя договора за цесия. Сочи, че след като е върнал получената по силата
на сключения договор за цесия сума, то няма какво да бъде отчетено на
ищеца. Излага още, че липсват наведени твърдения кога е сключен договорът
за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане на сумата, както и се
оспорва съществуването на твърдяния договор за поръчка между страните.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне предявената искова претенция,
както и за присъждане на сторените разноски.
С молба становище от 14.05.2020г. – във връзка с отговора на исковата
молба, ищецът прави възражение за нищожност на представеното с отговора
тристранно споразумение от 23.10.2014 г., поради заобикаляне на закона,
както и възражение за недействителност на същото споразумение на
основание чл. 40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания.
Навеждат се следните твърдения: дружество „Интейк“ ЕООД е учредено по
идея на ответника – Красимир Тодоров; дружество „Интейк“ ЕООД е
контролиращо непряко и се намира под контрола на адв. К. Д. Т. от датата на
учредяването си; дружество „Интейк“ ЕООД е учредено с цел да консолидира
присъединени на „КНМ Груп“ ЕООД суми по водени от последното съдебни
производства срещу „Енерго Про Продажби“ АД – процес, който е бил
контролиран от ответника адв. Красимир Тодоров; Към настоящия момент
собственик и управител на „Интейк“ ЕООД е роднина по пряка линия от
5
първа степен на ответника. В открито съдебно заседание, ответникът, чрез
своя процесуален представител, оспорва исковете, поддържа подадения
отговор, моли за отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на
разноски, като доразвива доводите си в писмена защита.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно
действителността на сключеното тристранно споразумение и тълкуването на
волята на страните.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
С пълномощно от дата 04.07.2014г. "КНМ ГРУП" ЕООД е
упълномощило Красимир Тодоров да представлява упълномощителя като
завежда и води дела, да получава пари или други ценности, да го
представлява пред търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про Продажби“
АД, да се разпорежда с всички вземания на "КНМ ГРУП" ЕООД, при условия,
каквито пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и
фактически действия на управление и разпореждане с всички вземания на
упълномощителя "КНМ ГРУП" ЕООД, да получава плащания, да получава
всякакви суми по свободно избрана банкова сметка, да договаря сам със себе
си както и с други лица, които адвокатът също представлява, при каквито
условия прецени, без ограничение в срока.
6
С договор за прехвърляне на вземане от 14.08.2014 г., Петър Георгиев
Генов, ЕГН: **********, с адрес: гр.Добрич, ж.к. „Строител“, бл.67, вх.Б,
ап.11, чрез пълномощника адв.К. Д. Т., в качеството му на цедент, прехвърля
на „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането му в размер на
сумата от 1476,98 лева към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу
цена от 1376,98 лева. В т.3 от договора е уговорено, че цената следва да бъде
заплатена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца,
считано от подписване на договора.
С договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „КНМ Груп“
ЕООД, действащ чрез пълномощника адв. К. Д. Т., в качеството му на цедент,
прехвърля на „Интейк“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземане в размер
на 1476,98 лева към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу цена от
1376,98 лева. В т.3 от договора изрично е уговорено, че цедентът прехвърля
на цесионера вземането срещу сумата от 1376,98 лева, която е изцяло платена
в брой от цесионера на цедента, за което при подписване на договора същия
служи за разписка за извършеното плащане.
По силата на тристранно споразумение от 23.10.2014г. , сключено
между Петър Георгиев Генов, „КНМ Груп“ ЕООД и Интейк“ ЕООД, страните
са уговорили, че цената по договора за цесия от 14.08.2014 г. в размер на
1376,98 лева, към момента на сключване на споразумението – 23.10.2014г. не
е заплатена, при което и доколкото „КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да
заплати цената по договора, то приема третата страна „Интейк“ ЕООД да го
замени по договора като длъжник по задължението и да заплати на кредитора
– първата страна сумата на падежа на задължението – 14.02.2015г. В замяна
"КНМ ГРУП" ЕООД се задължава да прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД
вземането, получено по договора за цесия с физическото лице бевъзмездно. В
споразумението е уговорено още, че „Интейк“ ЕООД ще финансира воденото
съдебно дело за своя сметка, ще назначи юрисконсултите на "КНМ ГРУП"
ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно
възнаграждение. Изрично е посочено, че адвокат К. Д. Т. в качеството му на
пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД връща (предава) на „Интейк“ ЕООД
сумата от 1376,98 лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло в
брой от адвокат К. Д. Т. на „Интейк“ ЕООД при подписване на
7
споразумението, което служи за разписка.
Установява се от приобщеното гр.д.№ 8134/2016г. на ВРС, че новият
цесионер “Интейк“ ЕООД е предявил процесното вземане пред съд, като се е
легитимирал за кредитор с договора за цесия от 23.10.2014г. С определение
от 17.02.2017г. производството по гр.д.№ 8134/2016г. на ВРС е прекратено и е
постановено да се преведе на ищеца „Интейк“ ЕООД, внесена по сметка на
ВРС от първоначалния ответник „Енерго Про Продажби“ АД сумата от
1517,68 лв.
Пред първоинстанционния съд са представени преписи от нотариално
заверени покани и уведомления, изходящи от ищцовото дружество, по силата
на които ответникът и “Интейк“ ЕООД, са били поканени да върнат всички
договори за прехвърляне на вземания сключени на 23.10.2014 г. и подписани
от ответника като пълномощник на ищеца, съответно за извършване на
плащане по тях. Представени са и протоколи от съдебни заседания.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
допуснатия на ищцовата страна свидетел Геновева Красимирова Кънева.
Св.Кънева излага, че е работила в адвокатската кантора на адвокат К. Д. Т. за
периода от 2014г. до майчинството й. Свидетелката излага, че докато е
работила в кантората, на същата й е било известно, че управител на „Интейк“
ЕООД е жена на име Теодора, а следващият управител е била Дияна
Аджилова. Свидетелката твърди, че Теодора е била сестра на много добър
приятел на ответника, както и че ответникът е бил кръстник на сватбата на
Дияна Аджилова. Свидетелката излага, че ответникът й е възложил изготвяне
на уведомления за прехвърляне на стотици вземания от „КНМ Груп“ ЕООД
към „Интейк“ ЕООД. Твърди, че при съставяне на тези уведомления
управителят на „КНМ Груп“ - Петър Колев не е присъствал и не е бил наясно
за съставянето на тези уведомления.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Претенцията на ищеца намира правното си основание в нормата на
чл.284, ал.2 от ЗЗД. Съобразно чл. 284 ал.2 от ЗЗД, довереникът е длъжен да
даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в
8
изпълнение на поръчката. В този смисъл и предявеният иск е за изпълнение
на договорното задължение на ответника – довереник по договор за поръчка,
да даде отчет по отношение на доверителя – “КНМ Груп“ ЕООД. В
доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи сключения договор
за поръчка и изпълнение по нея, с което за довереника е възникнало
задължението за отчет, както и възраженията си за недействителност по
отношение на представеното от ответника тристранно споразумение. От своя
страна, ответникът следва да установи, че е дал на доверителя си сметка и му
е предал всичко, което е получил, съответно всички свои правопогасяващи
възражение, касаещи преуреждане на взаимоотношенията на страните по
тристранното споразумение.
Въз основа на представените доказателства, настоящият състав
достигна до извода, че между страните е налице валидно сключен договор за
поръчка. Неговите основни елементи са обективирани в представеното
пълномощно от 04.07.2014 г., с което на довереника – адв. К. Д. Т. са
предоставени правомощия да извършва подробно описаните в него правни
действия от името и за сметка на доверителя „КНМ Груп“ ЕООД. Именно от
съдържанието на въпросното пълномощно се установява наличието на
мандатно правоотношение между страните в производството. При така
установеното правоотношение, и съобразно разпоредбата на чл. 292 ал.1 от
ЗЗД, правата и задълженията по всички сделки с трети лица, възникват
направо за доверителя, а довереникът дължи отчет и да предаде на
доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В контекста
на конкретните твърдения на страните и след като на 23.10.2014 г. „КНМ
Груп“ ЕООД, действащо чрез довереника си адв. К. Д. Т., е прехвърлило на
„Интейк“ ЕООД, придобитото от Петър Генов вземане в размер на 1476,98
лв. и след като Тодоров е получил в същото качество и цената по цесията, то
е възникнало и задължението му за отчет на полученото.
Следва да се съобрази подписаното тристранно споразумение от същата
дата: 23.10.2014г., с което се преуреждат отношенията на страните по
договорите за цесия от 14.08.2014г. и от 23.10.2014г. Установява се, след
като изрично е посочено, че адв. К. Д. Т., в качеството му на пълномощник на
„КНМ Груп“ ЕООД, т.е. довереникът, връща (предава) на „Интейк“ ЕООД,
сумата от 1376,98 лв., т.е. получената по-рано цена за прехвърляне на
9
вземането. В споразумението страните се съгласяват, че сумата е платена
изцяло в брой от адв. К. Д. Т. на „Интейк“ ЕООД при подписване на
споразумението, което служи за разписка. В този смисъл и адв. Красимир
Тодоров, доколкото като довереник не е получил нищо в изпълнение на
поръчката, то няма какво да бъде предадено на доверителя като отчет по
поръчката, респективно липсва основание за претенцията на ищеца –
доверител.
Възраженията относно недействителност на споразумението поради
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и договор във вреда на
представлявания, не се споделят от въззивния състав, тъй като фактите не
могат да се подведат под която и да е от хипотезите на твърдяна
недействителност. Развитите аргументи в подкрепа на становището за
нищожност по чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД, основани на твърдения за
преследване от адв. Тодоров чрез дружеството „КНМ Груп“ ЕООД и
„Интейк“ ЕООД на цели, несъвместими с данъчните закони не се доказват, а в
обратна хипотеза, отговорността следва да се реализира по различен ред.
Явна нееквивалентност на престациите и оттам накърняване на добрите
нрави, също, не се установява. Срещу задължението да прехвърли
безвъзмездно придобитото вземане в полза на “Интейк“ ЕООД, доверителят
"КНМ Груп" ЕООД е освободен от вече породеното задължение да плаща
цена по договора за цесия, сключен с Петър Генов и да води и финансира
съдебен процес за установяване и събиране на прехвърленото вземане.Тези
две задължения като паричен еквивалент са изцяло съразмерими. От
свидетелските показания също не се установяват твърденията на въззивника
за недействителност на тристранното споразумение.
Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на предявения иск.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
сторените пред настоящата инстанция разноски в размер за адвокатското
възнаграждение, за което е представено доказателство, че е заплатено, а
10
именно сумата от 330 лв. Направеното възражение за прекомерност от страна
на въззивника е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е съобразено с минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 846 / 23.10.2020г., постановено по
гр.д. № 17 312 / 2019г. на Районен съд - Варна, 11 състав.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187,
представлявано от П.Н.К. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22 – партер, сумата от
330 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11