МОТИВИ: Срещу подсъдимия К.П.К., роден на *** ***, са предявени обвинения за две на брой престъпления, инкриминирани по Глава II-ра, Раздел V-ти и Глава VIII-ма, Раздел III-ти от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на 18.09.2018 година, на улица „******” № 11 в гр. Габрово, се заканил с убийство на Т.А.И. от същото населено място, като крещял към нея с думите „ще те утрепя, ще те убия и ще те излежа” и това заканване възбудило основателен страх у И. за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с  ал.1 от НК.

 Подс. К. е предаден на съд и за това, че на 03.10.2018 г. и 04.10.2018 година, в град Габрово, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 4708/19.09.2018 г., издадена по Гр. дело № 1798/2018 г. на Районен съд Габрово, като приближил Т. А. И. *** на местоработата й, след като чрез посочената заповед му било забранено да я приближава на по-малко от 300 метра – престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Въз основа на изразеното от същата желание за това в рамките на разпоредителното заседание по делото, проведено на 17.07.2019 година по реда на Глава XIX от НПК, пострадалата от престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК Т. А. И. е била конституирана като частен обвинител в наказателния процес, съгласно указаното в разпоредбата на чл. 76 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри на НПК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. К.П.К. е потвърдил, че разбира и същността на обвиненията, които са предявени против него. Той не се признава за виновен по отношение на тези обвинения, макар и при съдебното следствие да дава обяснения по фактическата обстановка, свързана с извършването на инкриминираните чрез тях престъпления, за които е предаден на съд. В рамките на производството по делото интересите на същият са били отстоявани от служебен защитник, назначен от съда, който е осъществявал задължително процесуално представителство спрямо К. с оглед на предвидените в чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК условия за това.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. К.П.К., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез Определение № 465 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 1044/2017 г. на Районен съд Габрово, постановено на 09.08.2017 година и влязло в сила на същата дата, подс. К.К. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 3-то във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено през периода 20.01.2017 – 10.04.2017 година в град Габрово, за което му е наложено наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово.

Към инкриминирания период и този за развитието на съдебното производство по настоящото дело подс. К.К. е притежавал постоянен адрес ***.

Свидетелката Т.И. е бивша съпруга на подсъдимият, а разпитваната в това качество по досъдебното производство Д.П. е негова дъщеря. Двете живят в къща, която се намира на посочения по-горе адрес в гр. Габрово. Поради физическо и психическо насилие, което К. извършвал спрямо тях, през 2017 година те предявили искане за защита по реда на ЗЗДН пред Районен съд – Габрово. В рамките на образуваното въз основа на  него производство по Гр. дело № 21/2017 г. състав на този съд е издал Заповед № 69 от 16.02.2017 година (л. 43 от досъдебното производство), чрез която е отстранил подс. К. *** за срок от 18 месеца, и му е забранил да приближава на по-малко от 50 метра това жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на тези жени за същия по продължителност срок, съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

След като определения в заповедта срок изтекъл, през нощта на 17 срещу 18.09.2018 година подсъдимият влязъл в двора на къщата, находяща се на ул. „******” № 11 в град Габрово. Започнал да удря по входната врата, като крещял да го пуснат вътре. След като живущите не му отключили, той си тръгнал.

Около 04,00 часа сутринта на 18.09.2018 година св. Т.И. отишла на работа в централната сграда на „Български пощи”. Когато след 08,00 часа на същата дата си тръгнала, тя забелязала подс. К. да стои на близкия паркинг, откъдето я наблюдавал. Св. И. се качила в автобус, и след като слязла от него в близост до дома си видяла, че подсъдимият стои срещу нея. Когато преминала край него, той започнал да я обижда и да я псува. Тичешком И. се прибрала в дома си и заключила входната врата. Подс. К.К. я последвал и влязъл в двора на къщата, като продължил да отправя обидни думи и псувни към бившата си съпруга и нейната майка – свид. С.И.. След като свид. Т.И. сигнализирала за случващото се по ЕЕН 112, на мястото бил изпратен полицейски екип, в състава на който бил свид. С.С.. При пристигането си той и другите негови колеги от екипа заварили К. вън от имота, и след като му разпоредили, той си тръгнал. Около обяд на 18.09.2018 г. подс. К.К. се върнал отново. Влязъл в двора на къщата на ул. „******” № 11, където започнал да крещи и да отправя псувни и обиди към бившата си съпруга и нейната майка. Св. Т.И. отново подала сигнал в полицията, в резултат на който на мястото отново пристигнали полицаи, между които бил и св. С.С.. В присъствието на този свидетел и неговите колеги подс. К.К. продължил да отправя обидни думи към свид. Т.И. и я заплашил с убийство, като изкрещял, че ще я утрепе, ще я убие и ще я излежи. Св. Т.И. се намирала в къщата, когато чула тази закана и се изплашила, тъй като при предходни случаи вече била ставала жертва на физическо насилие над нея от страна на бившия си съпруг. Полицейските служители задържали подс. К. и го отвели в сградата на полицейското управление. На 18.09.2018 година И. подала молба за защита по реда на ЗЗДН пред Районен съд Габрово. По образуваното въз основа на нея Гр. дело № 1798/2018 г. е била издадена Заповед за незабавна защита № 4708/19.09.2018 г., с която на К. е било забранено (за срок до издаване на заповед за защита или отказ по реда на чл. 19 от ЗЗДН) да се приближава на по-малко от 300 метра от дома, местоработата и местата за социален отдих на свид. И.. Тази заповед (материали на л. 57-58 от ДП по делото) е била получена от К. на 21.09.2018 година.

На 25.09.2018 година св. Т.И. *** писмено заявление във връзка с описаните по-горе събития, случили се на 17.09.2018 г. и 18.09.2018 г. Въз основа на него е образувана преписка под № 1752 ЗМ-607/04.10.2018 г.

Независимо от обстоятелството, че е бил запознат с наложените чрез посочената по-горе заповед ограничения, около 05,00 часа на 03.10.2018 г. подс. К. отишъл до работата на св. Т.И. ***. Докато тя си вземала кафе пред входа на сградата, той мълчаливо застанал на няколко метра от нея. И. се притеснила и веднага влязла вътре, като заключила входната врата. К. започнал да удря по същата, като псувал и обиждал бившата си съпруга. Последната сигнализирала по телефон в полицията, но К. напуснал района до пристигането на полицейски екип. След като такъв пристигнал, И. показала на свид. И.Ф. издадената заповед за незабавна защита. Този свидетел и негови колеги извършили обход в района, но не успели да установят К. при него.

Малко след 05,00 часа на 04.10.2018 г. подс. К. отново отишъл до местоработата на св. И.. Когато слязла от автобуса и го видяла да стои на близкия паркинг, разположен през улицата срещу сградата на „Български пощи”, тя тичешком стигнала до нея и влязла вътре, след което заключила входната врата. Обадила се по телефона в полицията, но на мястото не бил изпратен полицейски екип, а И. била посъветвана да подаде жалба в полицейското управление.

На 10.10.2018 година свид. Т.И. *** писмено заявление във връзка с описаните по-горе събития, случили се на 03.10.2018 г. и 04.10.2018 г. Въз основа на него е образувана преписка под № 1752 ЗМ-630/15.10.2018 г.

В резултат на предприетите действия по двете преписки, както и на установените при тях данни за наличие на извършени престъпления от общ характер от бившия съпруг на свидетелката Т.И., с постановление от 16.11.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство. При воденото по същото разследване, след неколкократно удължаване на срока за него, К. е привлечен в качеството на обвиняем чрез предявени обвинения за престъпления с квалификация по  чл. 144, ал. 3 във вр. с  ал.1 и чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

След приключване на разследването, проведено по посоченото досъдебно производство, чрез обвинителен акт събраните при същото доказателствени материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството по настоящото НОХД № 618 по описа за 2019 година.

Изложената фактическа обстановка се приема за установена от анализа на обясненията, дадени от подс. К.К. в рамките на съдебното следствие; от тяхната съпоставка с показанията на свид. Т.И., С.И., П. П., С.С. и И.Ф., в т.ч. и на тези, дадени от страна на последните двама пред разследващия орган по досъдебното производство – четени при съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК, със съгласието на страните в процеса; от приложените по ДП писмени материали (постановление за образуване – л. 2; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 16.01.2019 г., 14.03.2019 г. и 16.04.2019 година на прокурор при РП Габрово във връзка с тях – л. 3-10; материали по преписка 1752 ЗМ-607/04.10.2018 г. на РУ Габрово, включващи: справка за извършена проверка по нея, докладна записка, заявление – л. 22-27, копие от разпореждане на полицейски орган, протокол за предупреждение и докладни записки на полицейски екип до Началник на РУ Габрово – л. 32-35; копие от Заповед № 69/16.02.2017 г. по Гр. дело № 21/2017 г. на ГРС – л. 43; материали по преписка 1752 ЗМ-630/15.10.2018 г. на РУ Габрово, включващи: справка за извършена проверка по нея, докладна записка, заявление – л. 51-53, копие от Заповед № 4708/19.09.2018 г. по Гр. дело № 1798/2018 г. на Районен съд Габрово и призовка – л. 57-58; постановление за привличане на обвиням и за взимане на мярка за неотклонение – л. 63; копия от: Решение № 265/18.08.2017 г. по Гр. дело № 707/2017 г. на ГРС, Решение № 328/15.10.2018 г. по Гр. дело № 1798/2018 г. на ГРС, Запоред № 329/15.10.2018 г. по Гр. дело № 1798/2018 г. на ГРС, информационна карта за дейността на наряд, доклад за проверени лица и превозни средства, докладни записки на полицейски екип от 18.09.2018 г. и 03.10.2018 г. до Началник на РУ Габрово – л. 75-94; писмо Вх. № 175200-3851/17.04.2019 г. на Община Габрово до ОД на МВР Габрово с копия от два броя АУАН по чл. 4 на Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово от 18.09. 2018 г., съставени против подс. К., и НП № 277/13.11.2018 г. и НП № 278/14.11.2018 г. – л. 97-101), както и от приложената на л. 36 от НОХД № 618/2019 г. справка за съдимост с данни за актуалното съдебно на това лице към датата за нейното издаване, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.

Макар и да не оспорва, че на 18.09.2018 г. подсъдимият е бил на ул. „******” № 11 в гр. Габрово и че е проявил вербална агресия по адрес на свид. Т. и С. И., защитата твърди, че събраните доказателства не са в състояние да установят наличието на извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК не само от обективна, но и от субективна страна. Последното е определено от защитника като недоказано, тъй като при съдебното следствие било категорично установено единствено съществуването на обидни думи, изрази и псувни, отправени от страна на К. към двете жени под влияние на лошите отношения между него и тях, но не и на заплахи с убийство с посоченото от прокурора съдържание по адрес на свид. Т.И.. Заедно с това липсвали и доказателства, които да водят до заключение, че К. е имал действително намерение и да осъществи на практика подобни закани спрямо бившата си съпруга. С оглед на изложеното се поддържа, че той следва да бъде оправдан по първото от предявените против него обвинения, още повече (тъй като е била в къщата, а не на двора) че св. Т.И. обективно не е могла да възприеме каквито и да било заплахи с убийство, за да изпита основателен страх от тяхното възможно осъществяване. Искане с подобна претенция се поддържа от защитника и по отношение на второто от предявените обвинения, във връзка с което се акцентира на обстоятелството, че то се основава само на показанията на Т.И., които не се подкрепят от останалите приложени по делото доказателства.

От дадените показания на свид. С.С. при съдебното следствие и тези пред органа на разследване по ДП, които са били приобщени към материалите по делото според предвидения за това процесуален ред, е видно, че към момента, в който подс. К. е отправил заплахите за убийство към бившата си съпруга с описаното от прокурора съдържание, свид. И. действително се е намирала в къщата на ул. „******” № 11. Въпреки този безспорен факт съдът намира, че изложените от защитника възражения не могат да бъдат споделени, тъй като при съдебното следствие не са установени данни за съществуването на такива обстоятелства (като голямо разстояние между мястото, на което К. се е намирал и къщата, или липсата на отворени врати или прозорци на тази жилищна сграда), които биха лишили пострадалата от обективната възможност да чуе и възприеме думите на бившия си съпруг. След като това е така, а съдържанието на самата заплаха е безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели, следва да се приеме, че свързаното с нея престъпление очевидно е било осъществено от обективна и субективна страна при изискващия се от закона пряк умисъл, още повече и при наличните по делото данни за оказваното от подсъдимия домашно насилие по адрес на свид. Т.И. до инкриминираната дата, предвид които се явява логично тя да е изпитала основателен страх от възможното осъществяване на тези заплахи. Извода за наличие на страх е основан и на допълнителни обстоятелства – като нетрезвото състояние на К. вследствие употребата на алкохол от него на 18.09.2018 г., за която се съдържат категорични данни не само в показанията на свид. С.С., но и в приложените на л. 98-101 от досъдебното производство писмени материали, които също определят вероятността за предприемане на действия във връзка с изпълнението на тази заплаха като напълно възможна от фактическа страна предвид и на нееднократните случаи на упоменатия вид насилие, извършвано от подсъдимия до този момент. Освен изложеното е необходимо да се има предвид, че като лице, което е живяло съвместно с последният през един продължителен период в едно домакинство, И. е имала ясна представа и увереност в способността на К. да предприеме действия за осъществяване на отправените заплахи. Поради това не би могло да се счита, че те са били изречени без същият да е имал намерение да предприеме действия във връзка с тяхната реализация, каквото твърдение е изразено от свид. С. по време на съдебното следствие.

Приложените по делото доказателства действително сочат, че членовете на полицейския екип, който е бил изпратен след подаденият от свид. Т.И. сигнал на 03.10.2018 година, не са могли да локализират К. в района на централната сграда на „Български пощи” АД на булевард „Априлов” № 52 в град Габрово. Въпреки това присъствието на подсъдимия както на тази дата, така и на следващия ден – 04.10.2018 година, в района на същата сграда, не следва да се подлага на съмнение, след като по делото не са установени данни, които да налагат основателно съмнение в истинността на заявеното от И. по повод на него. Лошите отношения между нея и бившия й съпруг са безспорен факт, но само въз основа на този факт не би могло да се счита за доказано, че тя е потвърдила неистина във връзка с пребиваването на К. до нейната месторабота на въпросните две дати, в т.ч. и като е подала сигнал с такива неверни твърдения към органите на полицията. Несъстоятелен е и съответния мотив, чрез който К. е обосновал „неистинността” на тези твърдения, тъй като свързаната с тях евентуална лъжа от бившата му съпруга по никакъв начин не би могла да го лиши от правото му на собственост върху имота на улица „******” № 11, за който се твърди, че е бил закупен и платен с негови средства по време на брака. Поради горното не е възможно да се счита, че показанията на свид. Т.И. следва да бъдат изключени от доказателствените материали заради тяхната недостоверност, още повече и при липсата на доказателства в подкрепа на изложените от К. твърдения, че на 03.10.2018 г. и 04.10.2018 година той не се е намирал в гр. Габрово, а на територията на друго населено място. Същите не намират опора в останалите събрани доказателства, а К. не е поискал да се събират други по отношение на тях въпреки предоставената му преди края на съдебното следствие възможност за това. С оглед на изложеното също следва да се приеме, че престъплението по второто от обвиненията е налице от обективна страна, тъй като по делото не е спорно, че присъствието на К. до местоработата на И. се явява на място, което е било на по-малко разстояние от онова, на което той е могъл да приближава до нея, без да наруши издадената Заповед за незабавна защита № 4708 от 19.09.2018 година. От приложените  в ДП писмени материали е видно, че той е бил запознат с установените ограничения чрез тази заповед, което сочи, че престъплението се явява осъществено и от субективна страна, при изискващата се от закона форма на вина пряк умисъл. Квалификацията на това престъпление като продължавано такова по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, също се основава на установените по делото факти, тъй като двата случая, в които К. не е спазил ограниченията на упоменатата заповед, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената от него умишлена форма на вина, при което второто с основание може да се счита за продължение на първото от тях.

I. При така изложената фактическа обстановка и въз основа на горните съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 18.09.2018 година, на улица „******” № 11 в град Габрово, се е заканил с убийство на Т.А.И. от същото населено място, като крещял към нея с думите „ще те утрепя, ще те убия и ще те излежа” и това заканване е възбудило основателен страх у И. за осъществяването му, подс. К.П.К. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3 във вр. с  ал.1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за това престъпление, в качеството на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха дадените обяснения от подсъдимия в рамките на съдебното следствие, чрез които, макар и да не се е признал за виновен, той е спомогнал за разкриване на обективната истина; съществуването на употребен алкохол преди отправянето на заплахите и присъствието на полицейски служители, пред които те са изречени; както и по-високата степен на обществена опасност на подс. К.К. като деец предвид постановените до момента осъждания за други извършени от същият престъпления от общ характер, видът на наложените за които наказания очевидно не е могъл да постигне необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект по отношение на него.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете техният конкретен характер и естество, наложи на подс. К. предвиденото в нормата на чл. 144, ал. 3 от НК наказание под средния размер на установеното за съответния вид, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, като прие, че по този начин, само с една така определена по отношение на нейната завишена продължителност санкция, ще бъдат създадени предпоставки за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Въз основа на формално установените предпоставки за това, чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

II. При така изложената фактическа обстановка и въз основа на горните съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 03.10.2018 година и 04.10.2018 година, в град Габрово, при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 4708 от 19.09.2018 г., издадена по Гр. дело № 1798/2018 г. на Районен съд Габрово, като е приближил Т. А. И. *** на местоработата й, след като чрез тази заповед му е било забранено да я приближава на по-малко от 300 метра, подс. К.П.К. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за второто от престъпленията, в качеството на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха дадените обяснения от подсъдимия в рамките на съдебното следствие, чрез които, макар и да не се е признал за виновен, той е спомогнал за разкриване на обективната истина; по-високата степен на обществена опасност на самото престъпление предвид основанията за неговата квалификация като продължавано такова; както и по-високата степен на обществена опасност на К. като деец предвид постановените до момента осъждания за други осъществени престъпления от общ характер с идентичен на настоящото вид, във връзка с каквото той е бил и освобождаван от наказателна отговорност, видът на наложените за които наказания не е могъл да постигне необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект по отношение на него.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете техният конкретен характер и естество, наложи на подс. К. предвиденото в нормата на чл. 296, ал. 1 от НК наказание под средния размер на установеното за съответния вид, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, като прие, че по този начин, с една така определена по отношение на нейната продължителност санкция, ще бъдат създадени предпоставки за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Въз основа на формално установените предпоставки за това, чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 23 ал.1 от НК съдът определи на подс. К.К. едно общо наказание за двете извършени от него престъпления в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на „Една година лишаване от свобода”. След като съпостави броя на отделните престъпления, обхванати с определената съвкупност от престъпления, тяхната обща степен на обществена опасност и тази, с която той се определя в качеството на деец заедно с размера на наложеното общо най-тежко наказание, съдът намери последното за годно да постигне заложените в чл. 36 от НК цели. С оглед на това прие, че не следва да го увеличава чрез приложението на чл. 24 от НК.

На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, по правилата за съвкупност от престъпления и присъди, и с оглед на обстоятелството, че инкриминираните от тях отделни деяния са осъществени от страна на подс. К. преди той да е имал влязла в сила осъдителна присъда за което и да е било от тях, съдът определи на последният едно общо наказание между определеното такова чрез настоящата присъда, и наложеното чрез Присъда № 92/14.02.2019 г. по НОХД № 1331/2018 г. на РС Габрово, влязла в сила на 02.03.2019 година (с която за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено през периода месец януари 2018 г. – месец септември 2018 година, е осъден на „Пробация”, включваща установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца”, с определена въз основа на чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за нейното изпълнение от „Два пъти седмично”, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Шест месеца”), в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това в размер на „Една година лишаване от свобода”. Тъй като наказанието от този вид се явява наложено само чрез една от двете присъди, включени в съвкупността от такива, съдът не обсъжда възможността за неговото увеличаване с приложението на чл. 24 от НК.

Съдът разпореди в случай, че подс. К. е изтърпял част от наказанието „Пробация”, наложено по НОХД № 1331/2018 г. на РС, изтърпяната от него част от същото наказание да се приспадне от срока на определеното общо наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, като два дни „Пробация” се зачитат за един ден лишаване от свобода, съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 3 от НК.

От данните, които се съдържат в приложената по делото справка за съдимост, е видно, че до момента подс. К. не е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода”. С оглед на изложеното, след като отчете размера на това, наложено чрез настоящата присъда и прие, че като такова от най-тежкия вид то се явява напълно годно да постигне заложените в чл. 36 от НК цели на личната и генерална превенция на наказателната реприсия без необходимостта от неговото ефективно изтърпяване, въз основа на предвиденото в нормата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на същото за минимално предвидения срок – в размер на „Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила.

По делото не са налице данни за разноски, направени в рамките на проведеното досъдебно и съдебно производство по него, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

 В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…