Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 101

гр. Русе 28.2. 2012 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 8.2. през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                            Председател:   ИСКРА БЛЪСКОВА

                                            

при секретаря Г.И. в присъствието на

прокурора, като разгледа докладваното от председателя г.д. № 90 по описа за 2011 год. за  да се произнесе, съобрази:

 

                    Искът е за сумата 200 000 лв. с правно основание чл.49 ЗЗД.

                    Ищецът твърди, че на 4.3.2006 г. е бил приет по спешност в ответната болница /МБАЛ-Русе/ и му била направена операция от апандисит. На деветия ден му била извършена нова операция на цекума. В издадената му епикриза било отразено налично заболяване - Болест на Крон, като не било ясно дали болестта е била налична още при постъпването му или е констатирана при повторната операция, защото ако е била налична, лекарите е следвало да обърнат внимание и дори да не оперират. След двете операции в Русе здравословното му състояние било непрекъснато влошено и на няколко пъти, и в различни болници в страната, претърпял медицински интервенции за отстраняване на образувани фистули. През есента на 2010 г. замивал за Франция, където работел б... му и там, поради рязко влошаване на състоянието му, бил приет по спешност за операция в специализирана френска клиника. При направената операция било констатирано, че в корема му има забравено чуждо тяло - марля, срастнала се с долната част на пикочния мехур. Следствие стреса от научаване на това обстоятелство, получил диабет, който допълнително влошил здравословното му състояние. Счита, че марлята е забравена при оперативните действия на лекарите в болницата-ответник, тъй като при всичките останали интервенции в различните болници, коремът му не бил отварян. Не успял да завърши образованието си. Инвалидизиран бил с 87 % инвалидност с чужда помощ. Семейството му разпродало имуществото си, за да набави нужните средства за лечението му във Франция. Семейната им фирма прекратила дейността си, а тя осигурявала средства за препитание на цялото семейство. Претърпял и продължавал да търпи огромни болки и страдания, и иска от съда да осъди МБАЛ - Русе да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.

                    Ответната болница не признава иска. Твърди, че ищецът имал високи нива на кръвна захар още през 2006 г. и е бил лекуван като диабетик по време на болничния му престой. Не било възможно марлята да бъде забравена от хирурзите в МБАЛ-Русе, защото непосредствено преди изписването му е направен контролен скенер на корема, в който не са описани каквито и да е паталогични промени. Твърди още, че при направената повторна операция на 13.3.2006 г., е установена тежка форма на Болест на Крон, която е причина за последвалото влошаване здравословното състояние на ищеца. При операцията в болницата в гр. Тутракан през 2007 г., се нарушавала целостта на коремната стена и са използвани марлени дренове. Освен това били извършени още множество оперативни намеси в различни болници в страната, при които е можело да бъде забравена марля, като категоричното твърдение на ответника е, че това не е станало при извършените от него операции.

                    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                    На 4.3.2006 г. ищецът постъпва по спешност в ответната болница с болки в илеоцекалната област и е опериран от апандисит. На седмия следоперативен ден при сваляне на конците е установен възпалителен процес, който е довел до ревизия на раната - сваляне на конците и почистване на повърхностно ниво, кожа и подкожие /св. Б./. На 12.3. при извършване на преглед е констатирана динамика на влошаване на коремния статус с картината на остър хирургически корем - спонтанна болка в целия корем, споделена от пациента и констатирана от лекаря. Това състояние било индикация за реоперация, каквато е извършена от екип с ръководител - свидетелят Д-р Б.. При отварянето на корема били установени възпалителни промени в края на тънкото черво, с малки перфорации, от които изтича тънкочревен секрет, водещ до възпаление на околните тъкани и периториалната обвивка. Поради дългогодишния практически опит на ръководителя на екипа и след консултация с останалите му членове, екипът е заключил, че се касае за наличие на Болест на Крон в по-тежка форма, като е взета проба за хистологично изследване. Диагнозата се потвърдила след седмица, за което пациентът бил уведомен. При реоперацията се наложило изрязването на променената част от тънкото черво и част от дебелото черво - дясната половина. По време на лечението и престоя на ищеца в болницата в реанимация от ежедневните изследвания са констатирани високи нива на кръвна захар, които са били коригирани с инсулин. Изписан е на 28.3.2006 г. в добро общо състояние, видно от представената епикриза /л.6/.

                    На 4.5.2007 г. до 17.5 същата година ищецът постъпва на лечение в МБАЛ „Царица Йоана”- София, Клиника по гастроентерология. Диагнозата „Болест на Крон” е потвърдена - проведено е лечение и е препоръчано такова.

                    На 5.7.2007 г. до 9.7 с.г. постъпва на лечение в МБАЛ „Света Марина” - Варна с диагноза „Фистула перианалис” /епикриза на л. 12/. Според показанията на Д-р Б. и устното заключение на тройната съдебно-медицинска експертиза от гр. Велико Търново, депозирано в с.з. от 26.10.2011 г. „фистулата” е възпалително изменение на пространството около ануса и правото черво, отвор, който не трябва да съществува на мястото, където тя се образува. Отстраняването й се извършва с оперативна интервенция, чрез изрязване на фистулния вход, след което се зашива. Цялата операция се извършва с употреба на марлени тампони.

                    На 12.11.2007 г. до 15.11. с.г. ищецът постъпва на лечение в МБАЛ - гр. Тутракан с Диагноза „Абсцесус перианалис” /епикриза на л. 14/. Не е съобщил за придружаващи заболявания. Извършена е операция - инцизио и дренаж. Под специална анестезия е ревизирано перианалното пространство и е забелязана кухина с диаметър 4-5 см, отворена и към ректума с гъста гной. Поставен е марлен дрен.

                    Разпитаният по делото като свидетел Н. А., б.......,  установява с показанията си, че били уведомени от Русенската болница за Болестта на Крон у с....... Независимо от това и от потвърдената диагноза в болницата „Царица Йоана” - София, те се съмнявали в диагнозата и обиколили и други специалисти, чиито становища били противоречиви. За това заминали за Франция през 2007 г., където работел ...... и се консултирали с френски лекар за ефикасността на препоръчано им лекарство за тази болест. Лекарят ги уверил, че с.... им не страда от Болест на Крон, за това няма нужда от лекарството. Данните по делото /хистологичното изследване на болницата в Русе и пълните изследвания в болницата „Царица Йоана” - София/ сочат на категорично обратен извод. Той се потвърждава и от заключението на тройната медицинска експертиза от Велико Търново.

                    На 4.8.2008 г. до 6.8. с.г. ищецът постъпва на лечение в ББАЛ - гр. Плевен /епикриза на л.15/ с Диагноза „Фистула екстрасфинктерис”. Отново не са отразени придружаващи заболявания, които очевидно не са съобщени от пациента и не са подкрепени от медицинска документация. Фистулата е била 2-3 см и е извършен кюретаж и пластика на вътрешния отвор.

                    През септември 2010 г. ищецът е гостувал на б... си във Франция и при получаване на криза, по спешност е постъпил в болница „Жан Вердие” /л. 62 оперативен протокол/. Отново е бил опериран, поради наличие на възпаление и фистула. Тъй като възпалителният процес не отзвучал, следоперативният период продължил и на 6.9. и на 13.9. направеният скенер на вътрешни органи показал наличие на чуждо тяло в дъгласовото пространство, което се оказало хирургичен комплекс - марля, покрит с втвърдена маса, плътно свързана с долната част на пикочния мехур. При извършена пълна ексцизия се отворила рана от около 2 мм на задната част на мехура, която била зашита. Пациентът е престоял в клиниката до 28.9.2010 г.

                    Според твърденията на ищеца огромните болки и страдания, които е претърпял и чието обезщетяване претендира с предявената искова претенция, се дължат на забравената марля в корема му, която според него е предизвиквала непрекъснатите възпалителни процеси в организма му, довели до множеството оперативни интервенции в различни медицински заведения. Счита, че това е забравянето на хирургичния комплекс, станало при операцията на 12.3.2006 г. от лекарския екип на Русенската болница, поради което претендира обезщетението за вредите си от нея.

 

                    Предявеният иск е изцяло основателен, но като недоказан следва да се отхвърли по следните съображения:

                    По делото са изслушани две тройни съдебно-медицински експертизи - от МБАЛ - гр. Велико Търново и от УМБАЛСМ „Пирогов” - гр. София. Съдът не кредитира заключението на тройната експертиза от „Пирогов”, тъй като то не отговаря на Наредба № 23/1994 г. /отм. с ДВ бр.91/2011 г./. То не съдържа обстойни и научно-обосновани изводи със съответната мотивировка и не дава отговор на поставените пред експертизата въпроси. Заключението на вещите лица от „Пирогов” представлява въпроси и отговори, като отговорите се отличават с изключителна оскъдност. То страда от непълнота, необоснованост и липса на каквато и да било аргументация. Затова на основание чл.292 ГПК не го възприема -то не е пълно, не е ясно, не отговаря на необходимия минимум и най-вече - не е аргументирано. В по-нататъшното си изложение съдът ще изгради съдебния си акт на всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни и на заключението на съдебно-медицинската експертиза от гр. Велико Търново /писмено и устно/. Последното се отличава с изключителна изчерпателност по всички въпроси, поставени от съда и страните, както и с всестранна и пълна аргументираност.

                    Предвид всички събрани по делото доказателства и най-вече от оперативната интервенция, извършена на ищеца във френската клиника през 2010 г., съдът приема, че той е понесъл огромни болки и страдания. Безспорно забравеният в него марлен комплекс е предизвиквал в годините непрекъснати възпаления, които са отстранявани с болезнени манипулации в различни медицински заведения. Действително животът на ищеца, който е съвсем млад човек, е бил превърнат в същински ад. Тук обаче следва да се добави автоимунното му заболяване - Болест на Крон, което е било налично още през 2006 г. и което според медицинските експерти безспорно е усложнявало и без това тежкото му здравословно състояние. Същественият за правния спор въпрос е: Кой следва да обезщети претърпените от него неимуществени вреди?

                    Отговорността по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа. В контекста на разпоредбата гаранционно обезпечителната отговорност на здравно заведение може да се ангажира само при допуснати нарушения на правилата за лечение от медицинския персонал /в този смисъл Решение № 983/1986 г.IV г.о./. Такива нарушения не са допуснати от опериращия лекарски екип в гр. Русе през 2006 г., видно от писменото и устно заключение на тройната съдебномедицинска експертиза от гр. Велико Търново.

                    След отстраняването на апандисита на ищеца на 4.3.2006 г., поради нагнояване на оперативната рана, след оперативния период на 11 и 12 март се налага рутинна ревизия с превръзка. Гнойното възпаление е резултат на намерения при операцията остър възпалителен процес на апендикса и на крайната част на тънкото черво и началото на дебелото черво. Реоперацията на 13.3.2006 г. е за отстраняване на възпалената част на тънкото и дебелото черво и според лекарите-експерти е правилна и радикална и е единствената възможност за спасяването на пациента. Лекарска грешка при нея не е допусната. Болестта на Крон е констатирана микроскопски още при първата интервенция. При извършената радикална интервенция на 13.3.2006 г. е взета тъканна проба от тънкото черво и при направеното хистологично изследване, болестта е потвърдена. Болестта на Крон е хронично рецидивиращо заболяване, генетично определено, отключващо се при някои фактори /д-р Н.,устно заключение в с.з.от 26.10.2011 г./ Това е болест на храносмилателния тракт - от хранопровода до правото черво, но най-често се проявява в крайната част на тънкото черво и в началото на дебелото черво. В този случай при поява на болестта, боледува и апендиксът. При ищеца е констатирано наличие на остра форма на болестта и ако тя е била лекувана адекватно, може би е нямало да се получат следващите образувания на фистули и нужда от оперативни намеси в годините в различни болници. Диагнозата е потвърдена и са установени стадиите на заболяването в клиниката по гастроентерология в Болница „Царица Йоана”- София.

                    Според експертите в Русенската болница е правен скенер на ищеца при изписването му, което е видно както от епикризата, така и от снимковия материал, който те са видели в болницата, приложен към „История на заболяването” и в който марлен комплекс не се забелязва. Нещо повече, те потвърждават, че скенер е правен и в Болница „Царица Йоана” в София, при който марля също би се видяла, но не е забелязана.

                    В болницата в гр.Тутракан е констатиран абсцес, отворен спонтанно в правото черво, който е бил много сериозен, тъй като е пробил правото черво. Поставен е марлен дренаж точно там, на мястото на абсцеса и тази марля се е сменяла ежедневно. Според експертите епикризата от тази болница страда от непълнота. Отразено е, че няма съпътстващи заболявания, което според д-р М. означава,че не са съобщени от пациента. Лекарят изразява обаче учудване, че опериращият колега там не е забелязал наличието на предходната операция, при което е била изрязана част от дебелото черво. Абсцесът, лекуван в болницата в гр. Тутракан е бил разположен в тазовото дъно. Не е отразено при изписването да е правен скенер на пациента и според него това означава, че не е правен. Експертите не могат да кажат дали новата фистула, лекувана в болницата в гр. Плевен е била на същото място, както тази лекувана в болницата в Тутракан, но категорично заявяват, че това възпаление също е било много сериозно. След като на пациента е извършено „ексцизио” /изрязване/, значи при оперативната интервенция е използвана марля.

                    Тримата експерти са единодушни, извън данните от направения скенер на пациента в гр. Русе при изписването му, че при оперативната интервенция в Русенската болница марлен комплекс не може да бъде забравен. Този извод правят от данните в оперативния протокол на френската клиника относно мястото, където марлята е била открита - това е ретроперитонеалното пространство /извън обвивката на коремните органи/, между правото черво и задната част на пикочния мехур. Пикочният мехур не се намира изцяло в коремницата, а и извън нея. Според д-р С. русенските хирурзи са работили нагоре, под черния дроб и в дясно от него и категорично не са достигали до малкия таз, където френските лекари са открили марлята. Още по-конкретен е д-р М. - в коремната кухина има орган, който се нарича оментум или голямо було. Това е мастно-рехава тъкан, обвита с коремница, която се движи и ако има наличие на чуждо тяло, тя се залепя за него и не му дава възможност за движение, да излезе навън или да отиде някъде другаде - т.е. ако имаше забравена марля от русенските хирурзи на мястото, там където те са оперирали, чуждото тяло /марлята/ щеше да бъде обхванато от това було и нямаше да бъде намерено там, където е открито във френската клиника.

                   

                    На основание гореизложеното, съдът заключава, че увреждането на ищеца не е в резултат на работата на лекарски екип от МБАЛ-Русе, поради което тя не носи отговорност към него на основание чл.49 ЗЗД. Искът като недоказан следва да се отхвърли, поради което съдът

                                                                                                  Р  Е  Ш  И:

 

                    ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.А. *** против МБАЛ-Русе за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева.

                    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.

 

 

                                                                                                                                          Окръжен съдия: