РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пирдоп, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД- ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесети
август две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане
докладваното от съдията Паралеева АНД № 94 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Девон-Стил“ ООД, ЕИК:*********, със седалище в
гр.Златица срещу Наказателно постановление /НП/ № К-0043397/02.04.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална Дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията
за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл.210а във вр. чл.68в
във вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.68д,
ал.1, предл.1 във вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ – използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика.
В жалбата, подадена чрез управителя на „Девон-Стил“ ООД - Х.М., се сочи, че
обжалваното НП е незаконосъобразно – издадено е при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон и е
необосновано, поради което се иска от съда да го отмени изцяло, ведно със
законните последици. Жалбоподателят счита, че процедурата по връчване на
наказателното постановление е нередовна, тъй като не е връчено на представител
на търговското дружество срещу подпис, а е изпратено с писмо с обратна разписка
и управителката го е намерила на бара в обекта на дружеството – ресторант
„Антик“, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Оспорва се и изложената в НП фактическа
обстановка, като се твърди, че тя не отговаря на действителната, но тъй като
Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който разполагат,
е нечетлив и не може да се разбере съдържанието му, не може да бъде взето
адекватно становище във връзка с фактическата обстановка. Твърди се, че към
АУАН са прибавяни допълнителни страници, с нанесени корекции в номерацията, без
тези страници да са подписани от представител на дружеството. Твърди се, че
АУАН е порочен и не установява безспорно мястото и начина на извършване на
нарушението. Сочи се, че административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН и не е извършил проверка на АУАН за
неговата законосъобразност и поради това е издал НП, въз основа на
незаконосъобразен и вътрешно противоречив АУАН. Сочи се още, че в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН в процесното НП не е посочено описание на
нарушението, нито обстоятелствата, при които е извършено, както и не се сочат
доказателства, които го потвърждават. Не били посочени в пълен обем нарушените
законови норми. Посочена била бланкетна норма без да се конкретизира нарушената
правна разпоредба, а начинът на посочване на цифровата квалификация водел до
объркване и невъзможност да се разбере по недвусмислен начин
административнонаказателното обвинение, което пък от своя страна водело до
невъзможност наказаното лице да организира адекватно защитата си.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят „Девон-Стил“ ООД не изпраща представител и не
ангажира становище. Не изпраща представител и РП-Пирдоп.
Въззиваемата страна- Комисия за защита на потребителите,
се представлява от упълномощения юрк. А.Д., който оспорва жалбата. В хода по
същество на делото юрк. Д. моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Счита, че същото е издадено от
компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и моли в случай, че жалбата бъде намерена за
основателна, присъдените разноски на другата страна да са в минимален размер.
Съдът,
след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Атакуваното наказателно постановление
е издадено по повод извършена на 09.12.2019г. проверка от свидетелите Майа В.П. и Н.С.С.-Г., служители на КЗП, на място за
настаняване семеен хотел „Antique“, находящ се в гр. Златица, пл. „Македония“, стопанисван от „Девон Стил“ ООД. В хода на проверката е било установено, че на рецепцията е
поставено удостоверение за категоризация № 00044/08.01.2016г., с утвърдена категория „две звезди“, с вид и
наименование на обекта – семеен хотел „Antique“, издадено от кмета на община Златица, с валидност до
08.01.2021г. На фасадата на сградата обаче бил поставен светлинен рекламен
надпис “Hotel Antique”.
Резултатите от проверката са отразени
в съставения констативен протокол № К-2653991 от 09.12.2019 г., подписан от представляващия дружеството „Девон Стил“
ООД- Х.М..
Във връзка с установеното нарушение е издадена Заповед № 100/10.02.2020 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на Дружеството
при упражняване на дейността си да
използва нелоялна заблуждаваща търговска практика- да предоставя чрез рекламен светещ
надпис над обекта невярна информация относно вида на туристическия обект- семеен
хотел „Antique“, като посочва, че е хотел, а всъщност
съгласно удостоверението за категоризация е утвърдена категория за обекта
„семеен хотел“.
С писмо изх. № С-01-18/17.02.2020 г. Управителят на „Девон Стил“ ООД – Х.Н.М. е поканена да се яви в офиса на КЗП - гр. София за
съставяне на АУАН. Поканата е получена лично от управителя на 20.02.2020г.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение № К-0043397 от 28.02.2020 г. от свидетелката Майа П., в присъствието на свидетелите Н.С.-Г. и Диана Димова и в присъствие на представляващите дружеството Х.М. и Илия Медаров. Актосъставителят е посочила, че на 09.12.2019г. с
Констативен протокол №К-2653991 е
извършена проверка на място за настаняване- семеен хотел „Antique“, находящ се в гр.Златица, пл.
„Македония“, стопанисвано от „Девон Стил“ ООД, като в хода на проверката е
установено, че на видно за потребителя място в обекта- на рецепцията, е
поставено удостоверение № 00044 за
утвърдена категория „две звезди“, издадено на 08.01.2016г. за вида и
наименованието на обекта- семеен хотел „Antique“, издадено от кмета
на община Златица, с валидност до 08.01.2021г. Посочено е, че при проверката е
констатирано, че над обекта е поставен светлинен рекламен надпис за вид и
наименование на обекта – „HOTEL ANTIQUE“. Според посоченото
в акта, по този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно
вида на туристическия обект и това би могло да повлияе за решение, което
потребителят не би взел ако не е използвана тази търговска практика. Посочено
е, че самото обозначение за вида обект се определя на база на съответствието с
минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане, оборудване,
обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на
персонала при предлаганите туристически услуги. Съгласно Наредбата за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията, между тези видове туристически обекти – „хотел“
и „семеен хотел“ имало значителна разлика в минималните задължителни
изисквания, което води до заблуда на потребителите. Посочено е още, че с
поведението си търговецът въвежда в заблуждение потребителите и е възможно
потребителят да избере този туристически обект пред други аналогични обекти и
едва когато се настани в туристическия обект и е направил разходи за нощуване, да
разбере, че ще получи туристически услуги в „семеен хотел“, а не в „хотел“.
Посочено е в АУАН, че е нарушен чл. 68в във връзка с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите.
Актът за установяване на
административно нарушение е връчен на представителя на „Девон Стил“ ООД – Х.Н.М. на 28.02.2020г.
Управителят на „Девон Стил“ ООД е
депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН №К-0043397/28.02.2020г., в което е посочено, че не е налице нарушение на посочените
законови разпоредби, а освен това, дори да е налице нарушение, то същото е за
първи път и по отношение на него са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Поискано е с възражението административно-наказващият орган да не издава
наказателно постановление и да прекрати административната преписка.
Въпреки възражението, въз основа на съставения Акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното Наказателно
постановление № К-0043397/02.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към КЗП, в което административнонаказващият орган е
възприел изцяло констатациите на актосъставителя и на „Девон Стил“ ООД за извършено нарушение на чл. 68д, ал. 1 предл.1 във
връзка с чл. 68г, ал.4 във вр. чл.68в от Закона
за защита на потребителите е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите.
Към делото е приобщено Удостоверение №00044 за категория „две звезди“ за
семеен хотел „Antique“ със собственик
„Девон Стил“ ООД, издадено на 08.01.2016г. от кмета на община Златица и валидно
до 08.01.2021г. От община Златица също така е изискана определена информация, в
отговор на което съдът е уведомен от кмета на община Златица с писмо рег. №11-02-15/02.07.2020г., че
туристическият обект за настаняване „Antique“ е категоризиран
за първи път през 2007г. като семеен хотел три звезди, като с промяна на Закона
за туризма е открита нова процедура по категоризиране и със заповед на кмета на
община Златица №7/08.01.2016г.
обектът е категоризиран като семеен хотел „Antique“, категория „две звезди“ със срок на валидност на
издаденото удостоверение до 08.01.2021г. В писмото е посочено още, че към
момента на фасадата на сградата е поставена табела „HOTEL ANTIQUE“. Към писмото са приложени заявлението за категоризация и
заповедта на кмета от 08.01.2016г. за категоризация.
Направена е справка с електронната
рекламна страница на туристически обект за настаняване „Antique“, като на заглавната снимка на страницата се вижда фасадата
на сградата и светлинен рекламен надпис над обекта- „HOTEL ANTIQUE“.
Разпитани са като свидетели по делото
актосъставителката Майа В.П. и една от свидетелките по АУАН – Н.С.С.-Г..
Актосъставителката Майа П. – „главен
инспектор“ при КЗП, си спомня за процесния случай. Заявява, че в началото на
декември 2019г. извършили проверка в семеен хотел „Antique“, стопанисван от дружеството „Девон Стил“ ООД, находящ се в
гр.Златица, като при проверката се установило, че на фасадата на сградата има
поставен светлинен рекламен надпис „Hotel Antique“, на латиница. При представяне на
документите по време на проверката се установило, че обектът е категоризиран
като семеен хотел „Antique“. Във връзка с
предоставената заблуждаваща информация относно вида на обекта, през февруари
месец 2020г. в гр.София, в присъствието на управителя на дружеството, бил
съставен АУАН за нелоялна заблуждаваща търговска практика. Актосъставителката поддържа
констатациите, които е отразила в АУАН. Сочи, че вътре в търговския обект, на
рецепцията имало удостоверение за категоризация и нямало как отвън погледнато
да се установи дали обектът е хотел или семеен хотел. Сочи, че управителката на
дружеството присъствала и на проверката и на съставянето на АУАН. Бил и връчен
и екземпляр от АУАН.
Свидетелката Н.С.-Г.,
на длъжност „старши инспектор“ в КЗП, също си спомня за проверката в обект на
„Девон Стил“ ООД и впоследствие – за съставения АУАН срещу дружеството. Според
тази свидетелка проверката била извършена по повод програмата на Комисията за
защита на потребителите за съответния месец- декември 2019г. Установили, че на
фасадата на сградата има поставена табела с надпис „Hotel Antique“, на английски език, а при проверката
на документи в обекта им било предоставено удостоверение за категоризация на
обекта като семеен хотел две звезди. Това било счетено от проверяващите за
заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като имало разминавания и различия
в изискванията за „хотел“ и „семеен хотел“. И тази свидетелка поддържа
констатациите от АУАН, като заявява, че имало и доста други нарушения, но АУАН
е концентриран върху това нарушение. Свидетелката сочи, че би следвало, с оглед
на това, че КЗП е издала заповед за забрана за нелоялна търговска практика, да
бъде премахнат заблуждаващият рекламен надпис. Връчен бил на представител на
дружеството-нарушител екземпляр от АУАН, като впоследствие постъпили и
възражения.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По
допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление в законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 29.05.2020
г., а жалбата е подадена на 05.06.2020 г., видно от пощенското клеймо върху
плика).
По
компетентността:
Обжалваното
НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед чл.232, ал.2 от Закона за
туризма /ЗТ/ и Заповед № 673/21.08.2019г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, поради което издалото НП лице е
компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка с
чл.232, ал.1 ЗТ и Заповед № 321 ЛС/22.04.2015г. на Комисията за защита на
потребителите, съдът намира, че АУАН е съставен от
компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
По законосъобразността:
В контекста на правомощията си на съдебен контрол,
Районен съд - Пирдоп установи, че по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните
изисквания на ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е
описано, а фактите са подведени под
съответстващата им правна квалификация. Констатираното административно нарушение е
описано словесно точно и ясно, като е изложено нарушението.
В
АУАН и НП са описани
времето, мястото на нарушението и действието,
с което жалбоподателят е реализирал административното
нарушение. Нарушението е описано в АУАН по ясен и разбираем начин, а именно: че
търговецът предоставя на потребителите, чрез рекламен светещ надпис на обекта,
невярна информация относно вида на туристическия обект – семеен хотел „Antique“, като посочва, че
е хотел, а всъщност съгласно удостоверението за утвърдена категория е семеен
хотел. Наказателното постановление не съдържа
нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че при съставянето на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
От съвкупната преценка на съдържанието
на АУАН и на показанията на свидетелите Майа П. и Н.С.-Г.
- инспектори в Комисията за защита на потребителите, се установява, че
АУАН е съставен на 28.02.2020 г. в гр. София от свидетелката П. и в същия ден е предявен и връчен на законния представител на дружеството.
Основно възражение на жалбоподателя е, че връченият на
представителя на дружеството АУАН е бил нечетлив и това е нарушило правото им
на защита. В действителност е представено копие от АУАН, което е бледо, но все
пак се чете. Съдът намира, че следва във всеки конкретен случай да се извърши
преценка дали правото на защита на лицето е било нарушено, а не да се изхожда
от общи постановки за нарушено право на защита. Няма никакви доказателства, че
към датата на съставяне на акта, представителя на жалбоподателя по един или
друг начин е възразил, че връченият му препис е нечетлив. Дори да се приеме, че
на представителя на жалбоподателя е връчен нечетлив препис от АУАН, доказано е
още че АУАН му е бил предявен на място в качеството на нарушител, т.е.
управителката е била запозната с неговото съдържание. Няма данни тя
или друг представител на жалбоподателя да е подал възражение за това, че АУАН е нечетлив и да е
изискал от КЗП четлив екземпляр. Нещо повече – упражнено е правото на възражение на база сочения за
нечетлив АУАН. Ако представителят на жалбоподателя е считал, че връченото копие от акта е нечетливо, то за нея като представител на наказаното
лице не е съществувала никаква пречка да поиска от актосъставителя да се
запознае с по-четлив екземпляр или да поиска предоставяне на заверено копие от
оригиналния екземпляр от акта. Освен
това, съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението и
самоличността на нарушителя. В горния смисъл
е и трайната константна практика на касационните съдилища- вж. напр. Решение №25/30.01.2012 г. на АС- Хасково по
КАНД №520 по описа за 2011 г.; решение №1141/26.06.2015 г. на АС-Бургас по
КНАХД №859 по описа за 2015 г.; решение №372/13.07.2016 г. на АС-Пазарджик по
КАНД №426 по описа за 2016 г.
Жалбоподателят счита още, че в АУАН са добавяни
допълнителни страници и е поправена номерацията на страниците, което водело до
порочност на акта. В действителност е добавена стр.3 към АУАН. Видно е, че за
да се създаде стр. 3 е била преснимана още веднъж празната стр.2 и е добавена,
като е коригирана номерацията. Очевидно е, че това е направено, за да може
актосъставителят да събере пълния текст, който е искал да впише в АУАН, като
това съдът не намира за процедурно нарушение, водещо до незаконосъобразност на
АУАН.
Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила за свидетелите по
АУАН. В случая свидетелите са двама, като и двамата са свидетели-очевидци,
присъствали при установяване на нарушението.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове
по чл.34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно
производство е било допустимо. Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок
за произнасяне от страна на наказващия орган е инструктивен, като не
представлява процесуално нарушение произнасянето няколко дни след изтичане на
едномесечния срок.
Не представлява
основание за отмяна на процесното НП заявеното от жалбоподателя относно начина
на връчване на НП и факта, че същото е връчено с обратна разписка, а не от
административнонаказващия орган срещу подпис. Начинът на връчване има значение
единствено касателно започването или незапочването теченето на срока за
обжалване, като правно релевантен е фактът на достигане на НП до адресата.
Независимо дали НП е надлежно връчено или не, то е юридическото основание, с
което се ангажира отговорността на нарушителя и от момента на връчването му се
определя датата на влизането му в сила. В настоящия случай жалбоподателят не
отрича, че е получил обжалваното НП и същото е достигнало до неговото знание,
т.е. рефлектирало е в неговата правна сфера и именно в тази връзка той е
упражнил правото си на обжалване.
Настоящият
състав намира, че се установява по безспорен начин извършването на нарушението. Фактът на нарушението е установен
безспорно от събраните доказателства по делото.
При установеното от фактическа страна, съдът счита, че дружеството- жалбоподател е осъществило твърдяното
нарушение, след като на 09.12.2019 г. при проверка на място за настаняване семеен хотел „Antique“, находящ се в гр. Златица, пл. „Македония“, е било установено, че на фасадата на сградата е бил
поставен светлинен рекламен надпис „HOTEL ANTIQUE“, а за проверявания обект е издадено
удостоверение за утвърдена категория „семеен хотел“.
Установеният факт
се потвърждава и от извършената в хода на процеса проверка, при която кметът на
община Златица е заявил за съда, че към 02.07.2020г. все още на фасадата на
сградата е поставена табела „Hotel Antique“. Тази табела се вижда ясно и на снимката, рекламираща обекта на
страницата му в интернет.
Извежда се несъмнен извод, че към датата на проверката информацията,
посочена в рекламната обозначителна табела, поставена на фасадата на търговския обект, относно вида на стопанисваното от
жалбоподателя място за настаняване, е била невярна.
Поставянето на рекламен надпис,
заблуждаващ потребителя за вида на обекта, е пряко свързано с насърчаването и предоставянето на услуга
на потребителите, изразяваща се в настаняване в стопанисвания от жалбоподателя семеен хотел, поради което представлява
осъществявана от него „търговска практика“ по смисъла на § 13, т.23 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Обстоятелството, че рекламната табела, обозначаваща вида на стопанисваното от него място за настаняване като
хотел, е била поставена
на външната фасада на обекта, не може да обоснове извод или дори
предположение, че някое друго лице, различно от жалбоподателя, е осъществило
тази търговска практика чрез фактическото поставяне на рекламната табела.
Така осъществяваната от жалбоподателя
търговска практика съдържа обективно невярна информация, която подвежда всяко
преминаващо покрай семейния хотел лице,
което прочете рекламния надпис „Hotel Antique“, т.е. във всички случаи - средния потребител, относно вида на
стопанисваното от жалбоподателя място за настаняване. По естеството си тя може
да доведе до вземане на търговско решение от потребителя, което той не би взел
без използването й, тъй като минималните изисквания за категоризиране на място
за настаняване като „хотел“ или като „семеен хотел“ са съществено различни съгласно Наредбата за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г.).
Поради това тази търговска практика на
жалбоподателя е заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че правната квалификация на нарушението била неясна и неконкретизирана. Посочени са в привръзка чл.68д, ал.1,
предл.1, чл.68г, ал.4 и чл.68в ЗЗП. Чл.68д, ал.1 ЗЗП дефинира коя търговска
практика е заблуждаваща. Съгласно
чл.68г, ал.4 ЗЗП заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1
ЗЗП е нелоялна, а в чл. 68в ЗЗП е установена забрана на нелоялните търговски
практики, която забрана е
била нарушена в случая. Жалбоподателят
е нарушил забраната по чл. 68в ЗЗП,
осъществявайки с установените от доказателствата по делото и посочени по-горе
действия нелоялна търговска практика във вид на заблуждаваща такава, поради което деянието му е
съставомерно от обективна страна като административно нарушение.
Нарушението е извършено от юридическо
лице - търговско дружество при осъществяване на неговата дейност и
имуществената му отговорност за това нарушение е обективна, като въпросът
относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда
от съда.
За констатираното административно нарушение, съобразно чл. 210а ЗЗП административнонаказващият
орган /АНО/ законосъобразно е ангажирал
имуществената отговорност на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция. АНО правилно е
приложил санкционната норма на чл.210а ЗЗП, съгласно която за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т.
1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3-6 на виновните лица се налага глоба, а
на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от
1000 до 30 000 лв., но неправилно е определил размерът на наложената санкция, като не е съобразил чл.37 ЗАНН.
Доколкото по делото няма данни преди настоящето деяние дружеството да е било
наказвано с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по ЗЗП или ЗТ,
то настоящето деяние се явява първо, поради което съдът намира, че имуществена
санкция в минимален размер от 1000 лева би била справедлива и би имала
превъзпитаващо и възпиращо действие занапред спрямо дружеството. На дружеството
следва да се обърне внимание, че в случай, че продължи да използва заблуждаващия
рекламен надпис, поставен на фасадата на сградата, то ще продължи да
осъществява нелоялна търговска практика и може да бъде повторно санкционирано
със санкция в по-висок размер.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай“
по смисъла на чл.93, т.9 НК, вр. чл.11 ЗАНН. То е формално, т.е. за
съставомерността му не е необходимо да се установи настъпването на вредни
последици, поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Обществената
му опасност не е незначителна, тъй като то се изразява в обозначаване на място
за настаняване от клас „Б“ съгласно разпоредбата на чл. 3 от цитираната по-горе
наредба във вр. чл.123
от Закона за туризма като
такова от клас „А“ съгласно същите разпоредби. Наред с това нарушението е типично
за този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват
значими смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на
обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни
нарушения. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения, съдът намира,
че обжалваното НП е законосъобразно, но са налице
основания за неговото изменение в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция бъде намалена от 2000 лв. на 1000 лв., който размер на санкцията би
изпълнил целите на наказанието.
Що
се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита същото за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните
имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. На основание чл.63, ал.5 ЗАНН вр.
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва
да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта
на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да
бъдат възложени на дружеството-жалбоподател.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-0043397, издадено на 02.04.2020г. от Директора на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „ДЕВОН СТИЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Златица, ул.
„Богдан“ №14, за нарушение на чл.68д ал.1, предл.1 вр.чл.68г ал.4 вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.210а от Закона за защита на
потребителите, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 2000 /две
хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА „ДЕВОН СТИЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Златица, ул.
„Богдан“ №14 ДА ЗАПЛАТИ на
Комисия за защита на потребителите
направените в производството разноски за
юрисконсулт в
размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: