Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 06.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр. дело №8322/2017год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от
Кодекса за застраховането/отм/.
Ищцата Ж.П.Г. излага в исковата
молба, че на 28.11.2015г., пострадала като пътник в лек автомобил при ПТП,
настъпило около 01,30часа в гр. Варна,
кв."Владиславово" на ул."Янко Мустаков", при коетоМ.А.П.,
като водач на лек автомобил "Волво 850" с рег.№ *******изгубил
контрол над управлението на автомобила, след което напуснал платното за
движение, преминал върху левия банкет, където пропаднал в дере. В резултат от
ПТП ищцата претърпяла множество увреждания, описани подробно в исковата молба. Твърди,
че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил, който го управлявал под влиянието на алкохол в кръвта от 1,66% и
превишена скорост от 103 км.ч., поради което изгубил контрол над автомобила и
допуснал превозното средство да напусне пътното платно. След катастрофата
ищцата е закарана в болница "Св.Анна-Варна", където са й направени
изследвания, претърпяла животоспасяваща операция и е поставена диагноза
травматичен шок, политравма на главата, гръден кош, таз, крайници. След пет
дни стабилизация и наблюдение на
състоянието й е приета в друго отделение на болницата по ортопедия и
травматология, където под обща анестезия е извършено наместване на фрактура на
раменна кост с вътрешна фиксация със
заключващ хумерален пирон. Направена е имобилизация
на рамото за 30 дни и е изписана с диагноза счупване на тялото на раменната
кост, закрито, ляво.
След изписване от болницата прекарала 185 дни в дома при постелен режим,
напълно обездвижена, търпейки силни болки от тежките травми. Близките й
помагали и за най-елементарни хигиенни и
физиологични дейности. Била на постоянна медикаментозна терапия, редовно
посещавала специалистите, които следели състоянието й и провеждала физиотерапия. Поради фрактурите в лицевата
част на черепа , както и избиване и счупване на зъби, бил установен много лош
зъбен статус, асиметрия на челюстта, потъване на левите зъби, спрямо десните,
нарушена дъвкателна функция и силно влошена естетика, което наложило провеждане
на скъпоструващо ортодонтско лечение за период от 30-36месеца. Получила видимо
нарушена геометрия на лицето и челюстта поради счупванията на лицевия череп,
както и изкривяване на носната преграда.
В резултат от ПТП била възпрепятствана да води нормален живот, пропуснала цял
семестър за обучение в ИУ-Варна и две изпитни сесии. Работела като фризьор
преди инцидента, за да плаща обучението си, но повече от половин година била в
болничен след това. И към датата на
исковата молба не е способна да върши работата си в пълен обем, тъй като при
продължително натоварване и изправено състояние изпитва болки в таза и лявата
ръка. Инцидента се отразил и на психиката й.
Към датата на ПТП имало сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил "Волво 850" с рег.№ *******По
отношение на М.П. е образувано
наказателно производство, завършило със споразумение, с което му е наложено
наказания лишаване от свобода. Ищцата предявила претенция за плащане на
обезщетение от застрахователя, но до датата на исковата молба такова не е
платено.
Направила разходи за лечение на уврежданията от ПТП в общ размер от размер на 17 922, 59лева.
Предвид изложеното са предявени обективно кумулативно съединени искове за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 98 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
ПТП и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 922,59лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане.
Ответникът "Б.И." АД в
писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва
наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" относно
л.а. "Волво 850" с рег.№ *******Излага доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от поведението на ищцата, която се е качила през нощта в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол с концентрация от 1,66промила и е пътувала без обезопасителен
колан, с какъвто автомобилът разполагал. Възразява за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и за недоказана причинно-следствена връзка
между ПТП и претендираните имуществени вреди, както и поради това, че част от
разходите не са направени.
Третото лице помагача на страната на ответника М.А.П. не изразява становище
по исковете.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно наличието на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" относно л.а. "Волво
850" с рег.№******между собственика му и ответното дружество.
Установява се, че
по НОХД №16528/2016г. е одобрено споразумение, с което М.А.П. се е признал за виновен в това, че на 28.11.2015г.
в гр. Варна, при управление на лек автомобил "Волво 850" с рег.№ ******,
нарушил правилата за движение по
пътищата, като управлявал МПС под въздействието на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества, не изпълнил задължението си за непрекъснат контрол
на МПС по чл. 20, ал.1 , управлявал автомобила с превишена скорост, като при
разрешена скорост от 50км.час, се движел със скорост от 103км.ч., като по непредпазливост причинил шест телесни повреди на Ж.П.Г.,
описани в присъдата.
За
установяване на неимуществените вреди е приета комплекса съдебно медицинска
експертиза и са събрани гласни доказателства. Приета е основна комплекса съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от три вещи лица с
различни медицински специалности, по която са дадени следните отговори на
поставените въпроси:
- В резултат
от ПТП при ищцата настъпили следните травматични увреждания: политравма,
травматичен шок, контузия на главата, на гърдите и белите дробове, фрактури на
5-то и 11-то ребро, вкл. в лява гръдна половина, хемоторакс и пневмоторакс вляво, диафизарна фрактура на
лява раменна кост, фрактури на дясна хълбочна кост и сакралната кост на таза
без разместване на фрагментите, множество охлузвания на лицето и шията. Определен
е медико-биологичния характер на всяко едно от посочените увреждания.
-През
целия период на лечение и възстановяване са проведени общо 14 контролни
прегледа и е ползва болничен отпуск за 7
месеца. Общият оздравителен период е от 7 месеца, през които ищцата търпяла
болки и страдания, които са били най-интензивни през първите два месеца от злополуката и 2-3 месеца по време на
проведената рехабилитация. Извън посочените периоди ищцата е търпяла периодично
явяващи се болки, свързани с обща преумора и особено при продължителен прав стоеж
на тялото, както и при настъпване промяна на времето, при студено и влажно
време е принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите два
месеца е била принудена да провежда лечение при постелен режим, което е
налагало да ползва чужда помощ при ежедневни дейности. През същия период е
имала затруднения в храненето и говоренето.
-Травматичните
увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
-Според
вещото лице гръден хирург периодът на възстановяване при счупване на 5-то
и 11-то ребро е около два месеца и към
момента на прегледа липсват остатъчни последици.
-Според вещото
лице ортопед-травматолог оздравителният период на телесните увреждания в
областта на таза е продължил около 7 месеца, от костната операция са
останали трайни по вид кожни белези с
размери 2-3см. Движенията на лявата раменна и лакътна стави са в пълен обем и
сила, поставеният пирон не е изваден от зарасналата кост, което следва да
бъде осъществено оперативно и ще доведе до допълнителни болки за срок от
30 дни и нужда от кратък курс рехабилитация. Счупените кости на тазовия пръстен
са били неразместени и са зараснали в обичайния срок, а движенията на долните
крайници са в пълен обем и сила. От претърпените охлузвания не са останали трайни белези и последствия.
-Според
вещото лице лицево-челюстен хирург от травмите, в областта на лицето,
единствено е установена лисата на втори горен зъб, частичното счупване на
коронките на първи горен десен и първи и втори горни леви зъби не е
документирано рентгенологично, не е посочено по какъв начин са възстановени
коронките. Фрактурата на лява орбита и предна стена на ляв максиларен синус не
са описани никъде в медицинската документация, поради което вещото лице не ги
приема за действителни. Представени са
фактури за ортодонтски услуги, но вещото лице приема, че ортодонтските аномалии
са вродени и не са получени при настъпилото ПТП. Счита, че разходите за
ортодонтско лечение не са направени в причинно-следствена връзка с ПТП.
Според него единствените увреждания в областта на лицето
са избиване на горен втори десен зъб и
частично счупване на коронките на първи
горен десен и първи и втори горни леви зъби, което може да причини затруднен
говор, хранене и естетичен дефект за период от 6 месеца, през което време може
да бъде възстановен липсващия горен втори десен зъб с имплант или мостова
конструкция, а счупените коронки с фотополимерни пломби. Фрактурата на лявата орбита и предна стена на
левия максиларен синус не са описани никъде в медицинската документация и
вещото лице не ги приема за действителни.
-Направено
е заключение , че повечето разходи, за които са представени документи,
са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Вещите лица приемат, че разходите
за ортодонтско лечение на зъбния ред, в размер около 5000лева, са свързани с
вродена деформация на зъбния ред и нямат връзка с лицево-челюстната травма от
ПТП.
-Според
вещите лица, като се имат предвид механизма на ПТП, местоположението на тялото
на ищцата и получените травми, пострадалата е пътувала без обезопасителен
колан.
В
открито съдебно заседание вещото лице лицево-челюстен хирург на въпроси на
страните уточнява, че е направил заключението си след преглед на ищцата и е
запознат с диск от 16.11.2018г. По фотокопието на диска вещото лице уточнява,
че на него се вижда, че е счупен долния ръб на орбита с предната стена на
максиларния синус. Носът не е счупен, но има изкривяване на носната преграда, което е придобито в
детска възраст. През 2017г. на ищцата й е правена операция на носа, за което
заплаща 2000лева, но това не е във връзка с ПТП, тъй като операцията е
направена, за да се оправи вроденото изкривяване. Според него, рентгенологът е
написал, че има изкривяване на носната преграда, което се придобива в детска
възраст и няма причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Счита, че фрактурата
на синуса няма връзка с ПТП. Тя не може да причини счупване на максиларната
кост с изкривяване и изместване на зъбите в ляво и дясно, което е само счупване
на предна стена на максиларния синус.Според вещото лице от снимката, извадена
от представения диск, направена от 28.11.2015г., при приемане на пострадалата в
Спешно отделение, е видно, че ищцата има
дълбока захапка и изкривяване на зъбите, още при самото приемане, няма фрактура
на горната челюст. Има фрактура на предна стена на максиларния синус, който не
оказва влияние на изместването на зъбите. Ортодонтската аномалия е вродена и не
е в причинно-следствена връзка с ПТП. При извършения от вещото лице преглед е
направена снимка на 02.11.2018г., от която се вижда, че има само един имплант,
има поставени брекети и никъде по първи
и втори ляв и десен не се виждат фрактури на коронките. На втори десен зъб има поставен имплант. При прегледа се вижда, че ищцата няма пломби
на тези зъби, които са здрави. Ако са
били счупени и възстановени с пломби, това ще се види на снимката.
Приета е
повторна СМЕ, в частта относно заключението на вещото лице лицево-челюстен
хирург, изготвена от две вещи лица -лицево-челюстен хирург и специалист образна
диагностика, които отговарят на същите въпроси, като определят медикобиологични
характер на травмите в лицево челюстната
област. Приемат, че в причинно-следствена връзка с ПТП са експулсиран зъб 12,
фрактура на стена на максиларен синус, фрактура на авеоларен гребен с включени
в него 11,21,22,23,24,25 , хематом на челото , множество охлузвания.
На въпроса дали са относими направените разходи за
лечение на претендираните травми, вещите лица отговарят, че има множество документи
по делото и цените на медицинските услуги не са еднакви и няма ценообразуваща
формула. Специалистите сами определят цената на предлаганите услуги и
пациентите сами избират кое лечебно заведение да посетят.Според вещите
лица ищцата е пътувала без обезопасителен
колан, според данните по делото, което е предпоставка за свободно удряне в
различни части на купето и е трудно да се определи вида и обема на травмите,
ако е била с поставен колан.
Свидетелката Г., сестра на ищцата, знае че от катастрофата Ж. получила множество
травми-имала нараняване на лицето, мозъка, счупена лява орбита, счупена носна
преграда, избит зъб, счупени ребра, счупена ръка и таз. Била в реанимация около
две седмици, после я преместили за операция на ръката и я преместили в друго
отделение. Била в болница около 2
месеца. До сега са й направени около 7 операции, но й предстоят още. След
изписването от болницата се прибрала вкъщи и майка им взела болничен, за да й
помага, тъй като не можела да се обслужва сама около 3 месеца и била
обездвижена. Когато започнала да става, в дома им идвал рехабилитатор. Изпивала
силни болки след злополуката, взимала обезболяващи лекарства и пак изпитвала
ужасни болки. Най-трудно било, когато й спрели вливанията на обезболяващи, за
да може да се справя сам организма, тогава страдала много от болките. Тя е
студентка и била освободена от обучение за една година. Сега е напълно
възстановена, но има значение на какви обувки ходи, тъй като й се натоварва
таза и не може да стои дълго време изправена.
Към момента лицето й е напълно възстановено, но й предстоят още операции
на устата. Направена й е операция на носа, но се вижда, че има разлика,
обезобразена е и не изглежда като преди катастрофата. Психически е съсипана, все още не може а
преживее злополуката и при всяко качване в колата изпада в нервна криза. Не желае да шофира и отказва да се качи в
кола. Получила срив на имунната система, което довело до гинекологични
проблеми, който извод прави, тъй като е наясно с поставените диагнози от
лекарите, които казали това.
За
установяване на имуществените вреди е приета съдебно-счетоводна експертиза, въз
основа на събраните писмени доказателства, по която е направено заключение, че
направените разходи за периода 02.12.2015г. до 01.06.2017г. са в размер на 13 132,43лева.
В открито съдебно заседание вещото лице отговаря, че при изготвяне на
заключението не е взело предвид фактурите, представени от ищцата в първото
открито съдебно заседание на стойност
4870,00лева, след включване на които общият размер на разходите, за които се
претендира обезщетение е от 18 002,43лева.
Във
връзка с възражението за съпричиняване са събрани гласни доказателства чрез
разпитР.М., който е пътувал в автомобила при настъпване на ПТП. Свидетелства,
че в същия ден били на рожден ден на М., пили алкохол. Ищцата и други гости
били на рождения ден, на вилата на М.. Ж. поискала М. да я закара с колата до
тях, тъй като живее близо до вилата. М. се съгласил и тръгнали. Свидетелят се
качил по собствено желание в колата, както и Ж., която видяла че М. е употребил
алкохол. Въпреки това тя поискала да я закара до дома й. Свидетелят пътувал отпред, а Ж. на задната
седалка, зад него. Тримата били без поставени обезопасителни колани.
Приета е
съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено заключение, че л.а.
"Волво 850" с рег.№ ******, произведен през 1996г.
е оборудван с предпазни колани на всички седалки, като на задната седалка има
три, а на предната два триточкови колана, които имат функция да фиксират тялото
на водача и пътниците към облегалката и седалката и да ограничат движението
напред при рязко спиране и да предотвратят контакт с детайли от вътрешността на
купето на автомобила. Автомобилът е снабден и с предпазни еарбеци на волана и
на арматурното табло пред мястото на пасажера. Направено е заключение относно
механизма на ПТП, като е прието, че същото е настъпило в тъмната част на
денонощието, при проливен дъжд. В автомобила са се возели трима, като ищцата е
седяла на задната седалка. Преди ПТП водачът е предприел маневра
изпреварване на движещ се пред него
автомобил, но поради несъобразяване скоростта на движение и лошите атмосферни
условия, загубил контрол над автомобила, отклонил се наляво, ударил бордюра,
след което преминал през банкета и пропаднал в дерето. Движението на автомобила
и преобръщането му наляво кореспондира с
травмите , получени от пострадалата в лицевата част на тялото.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Не е спорно между страните, че
ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на на л.а. "Волво 850" с рег.№ *******Установява
се, че при управление на същия и поради неспазване на правилата за движение по
пътищата от водача е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е пострадала ищцата
Установява се, че
по НОХД №16528/2016г. е одобрено споразумение, с което М.А.П. се е
признал за виновен в това, че на 28.11.2015г. в гр. Варна, при управление на
лек автомобил "Волво 850" с рег.№ ******, нарушил правилата за
движение по пътищата като управлявал МПС под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, не изпълнил задължението си за
непрекъснат контрол на МПС по чл. 20, ал.1 , управлявал автомобила с превишена
скорост, като при разрешена скорост от 50км.час, се движел със скорост от 103км.ч.,
като по
непредпазливост
причинил шест телесни повреди на Ж.П.Г., описани в присъдата.
Съгласно чл.383 от НПК одобреното от съда
споразумнение има последици на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на престъпния
състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство не следва да се
обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен
съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването
му.
От споразумението се установява наличие на противоправно поведение на водача на лек автомобил "Волво 850" с рег.№ ******, който при
управлението му на посоченото място, дата и час,
поради нарушение на правилата за
движение по пътищата реализирал ПТП, при механизма описан в споразумението и
исковата молба, в резултат от което са настъпили телесни повреди за ищцата. Предвид
изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответника,
като застраховател по предявените искове.
Съгласно чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства и е приета съдебно -медицинска експертиза, от които се
установява, че в резултат от ПТП са
получени травматични увреждания при ищците.
От
приетата СМЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с ПТП за ищцата са настъпили травматични увреждания, изразяващи се в политравма, травматичен шок, контузия на
главата, на гърдите и белите дробове, фрактури на 5-то и 11-то ребро , вкл. В
лява гръдна половина, хемоторакс и
пневмоторакс вляво , диафизарна фрактура на лява раменна кост, фрактури
на дясна хълбочна кост и сакралната кост на таза без разместване на
фрагментите, множество охлузвания на лицето и шията. През целия период на лечение и възстановяване
са проведени общо 14 контролни прегледа и е ползван болничен отпуск за 7
месеца. Общият оздравителен период е от 7 месеца, през които ищцата търпяла болки
и страдания, които са били най-интензивни
през първите два месеца от
злополуката и 2-3 месеца по време на проведената рехабилитация. Извън
посочените периоди ищцата е търпяла периодично явяващи се болки, свързани с
обща преумора и особено при продължителен прав стоеж на тялото, както и при
настъпване промяна на времето, при студено и влажно време е принудена да ползва
седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца е била принудена да
провежда лечение при постелен режим, което е налагало да ползва чужда помощ при
ежедневни дейности. През същия период е имала затруднения в храненето и
говоренето.
Според
вещите лица гръден хирург и ортопед -травматолог при ищцата е настъпило пълно
възстановяване от претърпените травми и при извършения преглед липсват
остатъчни последици.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице лицево-челюстен
хирург в частта, в която прави заключение, че от травмите в областта на лицето, единствено е
установена липсата на втори горен зъб, частичното счупване на коронките на
първи горен десен и първи и втори горни
леви зъби, че не е документирано рентгенологично и не е посочено по какъв начин
са възстановени коронките, тъй като посочените увреждания са отразени и в
споразумението като последица на ПТП. В същото е посочено настъпването на
телесна повреда, изразяваща се в загуба на втори горен десен зъб и частична фрактура на първи горен десен и 1-ви и 2-ри горни леви
зъби, обусловили избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Вещите лица по
повторната експертиза също приемат, че от събраните по делото медицински
документи и рентгенови снимки се установяват посочените в споразумението травми, които са настъпили в
причинно-следствена връзка с ПТП.
Не
следва да се кредитира заключението на вещото лице
лицево-челюстен жирург по първата СМЕ и в частта, в която
приема, че фрактурата на лява орбита и предна стена на ляв максиларен синус не
са описани никъде в медицинската документация, поради което не ги приема за
действителни, както и че изкривяването на носната преграда е
придобито в детска възраст, че фрактурата на синуса не е във връзка с ПТП, тъй като тези негови изводи не се подкрепят от
заключението на вещите лица по повторната СМЕ, които след анализ на писмените
доказателства правят извод, че в причинно-следствена връзка с ПТП е настъпила
фрактура на горно-челюстен синус с хемосинус, както и че избиването на 12-ти
зъб може да създаде дефект в зъбната
редица, за което могат да се приложат различни методи на лечение.
Съдът
приема, че изводите на лицево-челюстния хирург по първата СМЕ са опровергани от заключението на вещите лица
по повторната СМЕ, относно извода му, че изкривяване на носната преграда е придобито в детска
възраст, както и че отртодонтската аномалия е придобита в детска възраст и не са
резултат от ПТП. На следващо място свидетелката Г. дава показания, че след ПТП
ищцата си е правила операция на носа, но има разлика, и не изглежда както преди
катастрофата. Посочените показания следва да се кредитират, тъй като
съответстват на заключението на повторната СМЕ за наличие на фрактура на ляв
горночелюстен синус.
От показанията на свидетелката Г.,
сестра на ищцата, се установява, че след ПТП тя е търпяла болки и страдания, че
е била в реанимация около две седмици, после я преместили за операция на ръката в друго отделение. Била в болница около 2 месеца като са й
направени до сега около 7 операции. След изписването от болницата не е можела
да се грижи сама за себе си, имала е нужда от чужда помощ, тъй като не можела
да се обслужва сама около 3 месеца и била обездвижена. По време на
възстановяването и рехабилитацията изпитвала силни болки и взимала обезболяващи
таблетки. Прекъснала обучението си в университета за една година. Претърпяла операция на носа, но
не изглежда както преди катастрофата. Психически е съсипана, все още не може а
преживее злополуката и при всяко качване в колата изпада в нервна криза. Не желае да шофира и отказва да се качи в
кола. Посочените показания са подкрепени от заключенията на вещите лица по
двете СМЕ и следва да се кредитират, като се преценяват по реда на чл.172 от ГПК.
Останалите показания за получен срив
на имунната система, който довел до гинекологични проблеми, не следва да се
кредитират, тъй като не са подкрепени от други доказателства.
В задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата следва да се вземе
предвид характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че при нея е настъпило
пълно възстановяване. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в
размер на 80 000лева.
По възражението за съпричиняване
поради пътуване в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, както и поради непоставен
обезопасителен колан:
От
показанията на свидетеляР.М., който е пътувал в автомобила при
настъпване на ПТП, се установява, че са предприели пътуването след рожден ден,
на който водачът е употребил алкохол, че това е било известно на ищцата и на
свидетеля, но въпреки това двамата доброволно са се качили в колата. От същите
показания се установява, че пътуващите в автомобила са били без поставени
обезопасителни колани, с каквито колата е била оборудване, с оглед заключението на вещото лице по САТЕ.
Съгласно
т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК налице е
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на
съпричиняването страна в процеса, в случая застрахователя. Както е посочено по-горе, в тази връзка са ангажирани доказателства от
ответника, като показанията на свидетеля М. следва да се кредитират, тъй като
се основават на неговите непосредствени
впечатления. Поради изложеното съдът приема, че възражението за
съпричиняване, поради пътуване в автомобил, управляван от водач , употребил
алкохол, което ищцата е знаела, въпреки това е предприела пътуването, е
доказано и следва да се вземе предвид, като
съпричиняването е в размер на 30%, с които горепосоченото обезщетение следва да
се намали.
Възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, изразяващо се в
нарушение на чл. 137а ЗДвП, е доказано и основателно. Установено е от
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и показанията на
свидетеля М., че ищцата е пътувала на задната седалка на в
автомобила, без поставен предпазен колан, че не е възможно да
получи описаните телесни повреди при поставен обезопасителен колан.
Съпричиняването поради пътуване без поставен обезопасителен колан следва да се
определи в размер на 20%, с които определеното обезщетение да се намали.
Предвид изложеното, общият размер на
съпричиняването е от 50%, поради което определеното обезщетение следва да бъде
намалено и да се присъдят 40 000лева, а искът да се отхвърли до пълния предявен
размер.
От заключението на ССЕ се установява,
че направени разходи за лечение и възстановяване
от претърпените травми, които са в причинно следствена връзка с ПТП, са в
размер на 18 002,40лева, от които следва да се присъдят 50% съобразно с
уваженото възражение за съпричиняване, от която сума следва да се присъдят
9001,20лева.
Основателна е претенцията за заплащане
на лихва за забава върху присъденото
обезщетение, тъй като такова се дължи от датата на увреждането, тъй като
представлява обезщетение за непозволено увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД
длъжникът се смята в забава и без покана. На следващо място съгласно съдебната
практика, обективирана в Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение
за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието. Съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се присъди лихва за забава
от датата на исковата до окончателното плащане
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците
направените по делото разноски, но такова не са направени, тъй като ищцата е
освободена от заплащането им. не са ангажираните.
Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 2400,00лева с ДДС за правна помощ.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса и
разноски, от които е освободени ищцата, съобразно с уважената част от исковете.
Ищцата е освободена от заплащане на разноски в размер на 1600,00лева, от които
ответникът следва да плати по сметка на Софийски градски съд 800,00лева, както
и 1960,00лева държавна такса или общо
2760,00лева.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 7000,00лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и
не е направено възражение за прекомерност, поради което следва да се присъдят
3500,00лева с ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З."Б.И."
АД с ЕИК******* да заплати на Ж.П.Г. с ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1
от КЗ/отм/, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лева,
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 28.11.2015г.,
ведно със законната лихва от 29.06.2017г. до окончателното й плащане, както
и 9001, 20лева обезщетение за
имуществени вреди, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП
от 28.11.2015г., ведно със законната лихва от 29.06.2017г. до окончателното й
плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за плащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 40 000,00лева до 98 000,00лева, както и искът за
плащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от
9001,40лева до 17 922, 59лева.
ОСЪЖДА З."Б.И."
АД с ЕИК******* да заплати на адв. Г.З.Д.
с ЕГН********** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
2400,00лева с ДДС.
ОСЪЖДА З."Б.И."
АД с ЕИК******* на основание чл.78, ал.6
от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 2760,00лева.
ОСЪЖДА Ж.П.Г. с
ЕГН **********на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на З."Б.И." АД с ЕИК*******
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 3500,00лева
с ДДС, платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на М.А.П. като
третото лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :