№ 117
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110153153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на С. Р. П. срещу Н. Й. Д..
Ищецът твърди, че 03. 12. 2022 г. е предоставил в брой на ответницата като
безлихвен заем сумата в размер на 3 000 лева, а тя се съгласила да върне заетата сума
най-късно до 01. 09. 2023 г., който срок страните уговорили устно. След това на 19. 12.
2022 г. ищецът предоставил в брой на ответницата още 22 000 лева като допълнителен
безлихвен заем. На същата дата ответницата подписала декларация с нотариална
заверка на подписа, според която е получила от ищеца сумата в общ размер на 25 000
лева, която се задължава да му върне без лихва до 01. 09. 2023 г. Въпреки
настъпването на падежа обаче ответницата не върнала паричната сума на ищеца.
Ищецът се опитал да уреди извънсъдебно въпроса с ответницата, но тя го уведомила,
че не възнамерява да му връща получените суми. Иска от съда да осъди ответницата
да му заплати сумата в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване, както и да я осъди да му
заплати сумата 246 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 02. 09.
2023 г. – 28. 09. 2023 г. Претендира разноски.
Ответницата приема иска за процесуално допустим, но го оспорва като
неоснователен. Излага доводи, че през 2022 г. решила да продаде къщата си, защото
трябвало да погаси свои парични задължения. За целта ответницата се уговорила със
свой съсобственик да извършат доброволна делба на сградите и да разделят парцела и
двамата възложили на геодезист да подготви изменение на ПУП и ИПРЗ за общия
парцел. Успоредно с това ответницата публикувала обяви за продажба на собствената
си част от имота за сумата 150 000 лева в интернет страницата imot.bg. Синът на
ответницата дружал с ищеца и му споделил, че ответницата продава къща със земя в
село Бусманци за сумата 150 000 лева Ищецът проявил интерес към предложенията и
се срещнал с ответницата. Тя му обяснила, че по отношение на имота се провежда
1
доброволна делба, както и че е ипотекиран и че го продава на по-ниска цена, за да
погаси паричните си задължения и ипотеката. С ищеца постигнали устно съгласие за
купи недвижимия имот за сумата 130 000 лева, като се уговорили по-късно да оформят
договора писмено. Ищецът дал на ответницата на 03. 12. 2022 г. сумата 3 000 лева като
„стоп капаро“, за да бъде спряно предлагането на имота за продажба. Ищецът поискал
обаче тази сума да бъде посочена в разписка като заем, защото не можел да докаже
произхода на средствата си и се опасявал бившата му съпруга да не го потърси за
повисока издръжка. Ответницата му се доверила, понеже бил приятел на сина й, и
подписала разписката. Ищецът предложил на ответницата до две-три седмици да й
даде общо 25 000 лева като капаро/задатък, за да е спокойна, че има купувач, въпреки
че продажбата на имота можела да се забави заради делбата. След това на 19. 12. 2022
г. ищецът и ответницата уговорили среща и отишли при нотариус Диана Танева. В
коридора на нотариалната кантора ищецът дал на ответницата още 22 000 лева като
капаро. Ответницата била объркана, но понеже й трябвали средства за делбата на
имота и искала да помогне на ищеца да не го притесняват НАП и бившата му съпруга
отново му се доверила и подписала декларация. След това в средата на декември 2022
г. ищецът се нанесъл в къщата свои вещи – маси, столове и оборудване от заведение,
за да не плаща наем за имота, в който ги държал. Минало време, но ищецът отлагал
подписването на предварителния договор, като успокоявал ответницата, че й е дал
задатък в размер на 25 000 лева и че тя нямало от какво да се притеснява. Ответницата
обаче настоявала да сключат и предварителен договор, във връзка с което уведомила
ищеца, че се появили и други кандидат купувачи за същата цена. Тогава ищецът
уговорил час и на 28. 02. 2023 г. двамата посетили кантората на нотариус Енчо Енчев,
където подписали изготвения на момента предварителен договор. Според
предварителния договор в срок до 30. 05. 2023 г. трябвало да бъде сключен
окончателен договор, с който ищецът да закупи идеална част от земята за 3 000 лева.
Ищецът помолил така да бъде формулиран предварителния договор поради вече
известните на ответницата причина, а нотариусът я предупредил, че ако не извърши
делбата до 30. 05. 2023 г., то ще трябва да представи декларация от съсобственика си
по чл. 33 ЗС. На 30. 05. 2023 г. страните отишли с подготвени документи при нотариус
Диана Танева, която поискала да й представят и документ за изплатена продажна цена
и погасяване на задължението по вписаната ипотека. Тогава ищецът предложил първо
да подпишат договора, а след това да даде парите на ответницата, за да си погаси
ипотеката. Нотариусът обаче отказала да изповяда сделката и страните подписала
анекс към предварителния договор, с който продължили срока му до 01. 07. 2023 г.
След това върху анекса дописали, че удължават срока до 01. 08. 2023 г. На 15. 07. 2023
г. обаче ищецът казал на ответницата, че се отказва от сделката и да задържи даденият
й задатък поради това, че я е забавил, уверил я, че е скъсал документите, които тя му е
подписала, както и че ще се постарае в кратки срокове да изнесе вещите от къщата й.
Ответницата се обадила на последните хора, които я попитали за продажбата на
къщата, като те веднага откликнали и на 28. 07. 2023 г. изповядали сделката пред
нотариус, като с част от цената била погасено обезпеченото с ипотека задължение.
Ответницата прави извод, че дадената от ищеца сума в размер на общо 25 000 лева
има всъщност характера на капаро/задатък, като впоследствие е бил подписан
предварителен договор за по-ниска цена от реалната. Поддържа, че декларацията
нотариална заверка на подписа съставлява начало на доказването, че изявлението
относно продажбата цена в договора е привидно. Иска от съда да отхвърли
предявените искове. Прави евентуално искане за постановяването на неприсъствено
решение срещу ищеца. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78,
2
ал. 5 ГПК.
След като съобрази процесуалното поведение на страните и представените
доказателства, съдът направи следните изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК,
поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява два кумулативно съединение осъдителни иска с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата прави
възражение за привидност с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17, ал. 1
ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
валидното сключване на твърдения договор за заем, предаването на сумата в размер на
общо 25 000 лева на ответницата, настъпването на изискуемостта на задължението на
ответницата да му върне сумата, както и че ответницата е изпаднала в забава на 02. 09.
2023 г. В тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че договорът за заем е привиден и че прикрива предаване на задатък в
размер на общо 25 000 лева във връзка със сключването на предварителен и
окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Страните не спорят, че ищецът е предал на ответницата сумата в общ размер на
25 000 лева, като съответно на 03.12.2022 г. е предал сумата в размер на 3 000 лева, а
на 19.12.2022 г. е предал останалите 22 000 лева. Страните спорят относно правното
основание, на което същите суми са предадени.
За да докаже сключването на договор за заем между страните ищецът е
представил двустранно подписана разписка от 03.12.2022 г., в която ответницата е
удостоверила, че е получила сумата от 3 000 лева като безлихвен заем от него. Освен
това като доказателство е представена нотариално заверена декларация, подписана от
ответницата, от 19.12.2022 г. с рег. № 7898, в която тя е удостоверила, че е получила до
тази дата от ищеца сумата в размер на 25 000 лева, която сума се задължава да му
върне без лихва до 01.09.2023 г.
В допълнение на това за доказването на обстоятелството, че между страните е
бил сключен договор за заем, са събрани гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите Р. Р. П., брат на ищеца, и свидетелят И.А.П.. Свидетелят П.
споделя, че се познава с ищеца от общи познати и че двамата се срещат редовно.
Посочва, че познава и ответницата, доколкото е разбрал от ищеца, че същият й е дал
заем в размер на 25 000 лв., които е очаквал да получи до края на септември 2023 г., но
впоследствие тя отказвала да върне парите. Свидетелят П. споделя, че знае, че ищецът
е дал на ответницата в заем сумата в размер на 25 000 лева, като посочва, че тази сума
е била дадена накуп в края на 2022 г. Според казаното от ищеца, той бил помолен от
свидетеля Станимир Р., син на ответницата, да предостави този заем. Р. П. продължава
показанията си, че брат му е споделял, че има интерес да закупи имот от ответницата,
но само ако същият бъде изчистен от задълженията, които тя била поела. Спомня си,
че брат му очаквал да си получи парите, дадени като заем на ответницата, до края на
септември 2023 г., но тя отказвала да го стори, защото твърдяла, че парите са получени
като капаро. Споделя, че всичко което знае, е от неговия брат, и че не познава
ответницата лично.
От друга страна, във връзка с твърдяната от ответницата симулация като
доказателство по делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
3
недвижим имот от 28.02.2023 г., сключен между ищецът и ответницата, с който
ответницата се е задължила да продаде на ищеца 1/2 /една втора/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор . /нула седем едно нула шест точка едно четири едно
девет точка три шест осем/, с адрес на имота: . /четири/, с площ от 971 кв. м.
/деветстотин седемдесет и един квадратни метра/, при съседи с идентификатори: .
(недвижимият имот), като страните са се задължили да сключат окончателен договор
до 30.05.2023 г. Съгласно чл. 2 от договора дължимата цена по договора е в размер на
3 000 лева, като същата е била заплатена в деня на сключването на договора. Съгласно
чл. 11, ал. 2 от договора при невъзможност на продажба на имота съгласно
уговорените в него условия, продавачът дължи на купувача връщане на сумата в
размер на 3 000 лева, дадена като задатък.
Представена е декларация по чл. 33 от Закона за собствеността от страна на
свидетеля Д. М., племенник на ответницата, от 16.05.2023 г., в която е посочил, че му е
предложено да закупи идеалните чати на ответницата, но същият не желае
придобиването им изцяло или частично, като няма претенции същите да бъдат
придобити от трето лице. Представен е нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 112, том V, рег.№ 17729, дело № 829 от 2023 година от
28.07.2023г., от който се установява, че ответницата е продала на Т.Н.А. 1/2 (една
втора) идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот.
Във връзка с доказването за извършената между страните симулация съдът прие
представеният предварителен договор за т. нар. начало на писмено доказване –
документ, подписан от ищеца, която прави вероятно основателно твърдението, че
сумата в размер на 3 000 лева е била дадена като задатък, а не като заем. При това
положение съдът допусна и разпит на свидетели за евентуалното разкриване на
привидността, като по делото са събрани показанията на свидетелите Станимир Р., син
на ответницата, К. М. и Д. М., племенник на ответницата.
Свидетелят Р. споделя, че той и майка му са обявили за продажба тяхно място в
село Бусманци, тъй като е имало ипотека върху имота. Посочва, че познава и ищецът,
с когото се запознали в ресторант в Дружба, като същият проявявал интерес към
продавания имот. Споделя, че го е завел на оглед и че ищецът харесал имота и се
спазарили за продажна цена от 130 000 лева. Запознал ищецът и ответницата, като
преговорите са се водили между тях. Споделя, че ищецът искал да купи само парцела
към къщата, а не самата къща и етажа към нея, които били ипотекирани. Пояснява, че
в парцела има две сгради, като едната сграда е жилищна, която обитавали, а целият
парцел е с площ около 1 000 кв.м., като предлагали на ищеца да му продадат
половината, която е около 500 кв.м. Споделя, че ищецът дал капаро за имота, като дал
3 000 лева след огледа, а майка му написала бележка за получената сума. Посочва, че
ищецът го е уведомил лично за предаденото капаро. Твърди, че ищецът дал
първоначално сумата в размер на 3 000 лева за „стоп-капаро“, а впоследствие при
нотариус дал още 22 000 лева, когато бил сключен и предварителен договор за
продажбата. След предаването на парите ищецът се нанесъл в имота, като оставил в
лятната кухня оборудване от заведение. Освен това ищецът отрязал и дърво в
дворното място. Споделя, че впоследствие ищецът се е отказал да закупи имота,
вероятно защото е разбрал, че има ипотека върху имота. Твърди, че майка му и
ищецът не са се познавали преди това и че е нямало причина майка му да иска заем
именно от ищеца. Споделя, че ищецът е имал проблеми с доказване на доходи, като не
е издавал касови бележки. С ищеца често играели карти, като освен свидетелят Р. бил
купувал кола от него.
4
Свидетелката М. споделя, че знае, че ответницата е продавала свой имот в
Бусманци. Спомня си, че къщата е била обявена за продажба за 150 000 лева в
интернет сайт. Разговаряла е с ищеца във връзка с обстоятелството, че и двамата са
разведени и тя съдила бившия си съпруг за издръжка. Тогава ищецът й е споделил, че
е щастлив, че жена му не знае какви доходи има, защото било възможно и тя да го
съди за издръжка. Спомня си, че ищецът имал интерес към имота в Бусманци, като
била договорена цена в размер на 130 000 лева. Свидетелката М. заявява, че е чувала,
че ищецът е дал капаро за имота, като единият път бил дал 3 000 лева, а вторият път
22 000 лева. Заявява категорично, че тази сума не е била дадена в заем. Заявява, че
ответницата и синът й имали проблеми с бързи кредити.
Свидетелят М. също посочва, че знае, че ответницата е продавала земя в село
Бусманци, тъй като имала задължение по кредити около 140 000 лева, като мястото е
било съсобствено между нея и ответницата. Споделя, че са били намерили купувач,
който е бил именно ищецът. Твърди, че ответницата е извършила всички дейности по
викането на геодезисти, заплащане и снабдяване с необходими документи.
Уговорената цена е била 130 000 лева. Чувал е, че ищецът и ответницата са говорили
за „стоп-капаро“ в размер на 3 000 лева, а впоследствие ищецът дал допълнителна
сума и по този начин общата сума възлизала на 25 000 лева. Споделя, че ищецът е
отрязал дърво в имота, като освен това е започнал да се нанася в имота: донесъл маси,
мотор и кафемашина. Посочва, че е подписвал декларация, с която е дал съгласието си
ответницата да продаде имота. Твърди, че ответницата е заплатила за разделянето на
дворното място с получената сума в размер на 3 000 лева. Спомня си, че е чул
разговора за сумата в размер на 3 000 лева в началото на декември 2022 г., а за втората
част в края на месеца около празниците.
При така събраните доказателства първостепенният съд достигна до следните
фактически и правни изводи.
Привидността е състояние, при което страните прикриват действителното
гражданско правоотношение помежду им с друго, чиито правни последици в
действителност не целят или не целят изцяло. За доказването на привидността е
необходимо или обратно писмо (писмено доказателство, което доказва пълно и главно
наличието на действителното правоотношение), или т. нар. в правната теория и
съдебната практика „начало на писмено доказателство“: определен документ, който
прави вероятни твърденията на съответната страна, че съответното правоотношение е
привидно, в съчетание с гласни доказателства - свидетелски показания.
В разглеждания случай ответницата своевременно направи възражение, че
твърдените от ищеца договори за заем на сумата 3 000 лева, съответно сумата 22 0000
лева, са привидни, и че в действителност прикриват предоставянето на съответните
парични суми като „стоп-капаро“, съответно задатък за сключването на договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Самите представени от ищеца разписки за
заемането на тези парични суми, които са подписани и от ответницата, не биха могли
да послужат нито като обратно писмо, нито като начало на писмено доказателство,
защото в тях не се съдържат каквито и да били изявления на страните, които да правят
поне вероятни твърденията, че тези суми са били дадени като „стоп-капаро“,
съответно задатък. От друга страна, ответницата е представила и заверен препис от
предварителен договор с нотариална заверка на подписите с дата 28. 02. 2023 г.,
подписан от ищеца, който не го е оспорил (л. 58 и сл.). Според данните от това
писмено доказателство ответницата е поела задължението да сключи с ищеца
окончателен договор за прехвърлянето на 1/2 идеална част от правото на собственост
5
върху поземлен имот с идентификатор . с адрес на имота ., с площ 971 кв. м., а ищецът
поел задължението да заплати на ответницата цена в размер на 3 000 лева, за която
страните декларирали, че е била заплатена на същата дата – 28. 02. 2023 г. Налице е
известно противоречие между това писмено доказателство и твърдяната от
ответницата прикрита сделка (според писменото доказателство сумата 3 000 лева е
самата цена на недвижимия имот, а не „стоп-капаро“). Поради съвпадението на
датата на заплащането на сумата 3 000 лева по този предварителен договор като цена
на имота с датата на разписката за предаването на сума в същия размер и на същата
дата като заем съобразно съответната представена от ищеца разписка обаче,
първостепенният съд все пак прие за покрит критерия на чл. 165, ал. 2 ГПК, че
представеният заверен препис от предварителен договор прави вероятно основателни
твърденията на ответницата сумата в размер на 3 000 лева да е дадена като „стоп-
капаро“ във връзка с покупко-продажбата на недвижим имот и изявлението за
предаването на същата сума в заем да е привидно. А щом е вероятно основателно
сумата в размер на 3 000 лева да е била дадена като „стоп-капаро“, то следва да се
приеме за вероятно основателно и че сумата в размер на 22 000 лева е била дадена
като задатък за сключването на окончателния договор.
При това положение съдът допусна разпита на свидетели на всяка една от
страните, с чийто показания да се установи дали договорите за заем на съответните
суми, които ищецът се домогва да докаже с представените от него разписки, отговарят
на действителното правно положение или са привидни. Събраните свидетелски
показания могат да бъдат условно разделени на две групи: показанията на
свидетелите, допуснати при режим на довеждане на страната на ответницата, и
показанията на свидетелите, допуснати при режим на довеждане на страната на ищеца.
Тези две групи свидетелски показания си противоречат, защото според едните двете
суми са били предадени като „стоп-капаро“ и задатък, а по молба на ищеца и като
жест на добра воля при воденето на преговорите ответницата се съгласила да бъдат
привидно отразени като разписки за заем, а според другите същите парични суми са
били дадени тъкмо в заем, а не като „стоп-капаро“ и задатък. При противоречие в
свидетелските показания съдът трябва „да положи усилия да разкрие кой от тях
говори истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на
твърденията им с оглед на самите тях и на останалите данни по делото,
мотивирано да каже на кого от двамата дава вяра и в резултат на това да приеме
за установено едното или другото твърдяно обстоятелство“ (Решение № 87 от 4.
IX. 1958 г. по гр. дело № 55/58 г., ОСГК на ВС).
В първата група свидетелски показания попадат показанията на свидетеля
Станимир Петров Р., който е син на ответницата, поради което е заинтересуван от
изхода на спора и показанията му трябва да бъдат внимателно преценявани съгласно
чл. 172 ГПК. Същото важи и за показанията на свидетеля Д.Б.М., който е племенник
на ответницата. Последният свидетел от тази група, свидетелката К. Г. М., бивша
приятелка на сина на ответницата, няма родствени отношения с ответницата. Нейните
показания са ясни, подробни и непротиворечиви, като възпроизвеждат непосредствено
възприети от нея телефонни разговори между сина на ответницата и ищеца. Във
втората група свидетелски показания влизат показанията на свидетеля Р. Р. П., който е
брат на ищеца, поради което е заинтересуван от изхода на делото и следователно и
неговите свидетелски показания трябва да се преценяват особено внимателно от съда
съгласно чл. 172 ГПК. Тук попадат и показанията на свидетеля И.А.П., който не е
роднина, а само приятел на ищеца, но чийто свидетелски показания не възпроизвеждат
6
непосредствени негови впечатления за отношенията между ищеца и ответницата, а
само това, което му е било споделено от ищеца.
Разбира се, съгласно трайната съдебна практика съдът не би могъл да
дискредитира едни свидетелски показания единствено и само на основание
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Трябва дори и при
наличието на основание за заинтересованост съдът да прецени дали да кредитира тези
показания или не, както вече беше изложено в приведения цитат, въз основа на самите
тях и на останалите данни по делото. От една страна, основание да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите на ищеца може да бъде обстоятелството, че ответницата е
била натрупала значителни парични задължения към банка и други финансови
институции, което самата тя признава и което се потвърждава и от показанията на
нейния свидетел Д. М. (ипотечният кредит бил около 70 000 лева, а заедно с другите
кредити задълженията на ответницата според този свидетел възлизали на 130 000 –
140 000 лева). Щом като ответницата действително е имала подобни парични
задължения, то логично би било тя да потърси пари назаем, така че да погаси поне
част от задълженията си или да посрещне ежедневните си разходи. От друга страна, в
показанията на брата на ищеца свидетелят Р. Р. П. е заявено, че ищецът е дал „накуп“
сумата в размер на 25 000 лева на ответницата като заем. В същия смисъл са
показанията и на втория свидетел на ищеца – свидетелят И.П., според които ищецът
му казал, че „един път е дал 25 000 лева“. В тази част свидетелските показания
противоречат на писмените доказателства, представени от самия ищец, според данните
от които той на два пъти е дал в заем на ищцата парични суми, първо 3 000 лева, а
сетне още 22 000 лева (посочвайки общо 25 000 лева). Тук следва да се подчертае
липсата на икономическа логика в даването на сума в заем на длъжник със значителни
парични задължения, а сетне, преди още той да е възстановил тази парична сума, да
му бъде дадена нова парична сума в заем в още по-голям (седмократен) размер.
Що се отнася до показанията на свидетелите на ответницата, съдът намира, че
същите са подробни, детайлни и вътрешно непротиворечиви, като възпроизвеждат
непосредствени възприятия на свидетелите. Нещо повече: те са съгласувани и с
представените от ответницата писмени доказателства. От представените с отговора на
исковата молба заверени преписи от документи се установява, че още в края на 2022 г.
ответницата се е снабдила със скица на поземления имот, предмет на предварителния
договор за покупко-продажба между нея и ищеца, че етаж от сградата в него и самият
поземлен имот са били ипотекирани през 2021 г. в полза на банка във връзка с
ползването на ипотечен кредит, декларираното от съсобственика съгласие за
продажбата на идеалната част като подготовка за сключването на окончателния
договор, както и че през 2023 г. ищцата е инициирала процедура по изготвянето на
частичен подробен устройствен план за изменение на плана за регулация и
застрояване на поземления имот, според който проект от поземления имот са щели да
се обособят два самостоятелни поземлени имота. Показанията на тези свидетели се
подкрепят и от вече обсъдения заверен препис от предварителен договор, датата и
„цената“ по който съвпадат с тези на първата разписка за заем, представена от ищеца,
а наред с това и съответстват на разписките за заем относно двукратното даване на
паричните суми. Най-сетне от съображения за пълнота и изчерпателност съдът трябва
да отбележи и следното. Както вече беше изложено, свидетелката К. Г. М. няма данни
да е заинтересована от изхода на настоящото дело и даде показания за непосредствено
възприети от нея обстоятелства. Сред тях и проведеният между нея и ищеца разговор
по семейни въпроси, в който двамата обсъждали отношенията си с бившите си
7
съпрузи, и при който ищецът заявил за бившата си съпруга „Добре, че не знае какви
доходи имам, че да не ме съди за издръжка и мен“. В тази част показанията на
свидетелката са насочени да установят твърденията на ответницата за мотивите на
страните, поради които са подписали привидните разписки за заем: според
ответницата ищецът се притеснявал бившата му съпруга и органите на приходите да
не разберат, че той укрива действителните си доходи. В този ред на мисли на съда е
служебно известно, че с решение № 4662, постановено на 13. 05. 2022 г. по гр. дело №
25881 по описа на 83-ти състав на Софийския районен съд е било утвърдено
споразумение за прекратяването на брака между ищеца и третото лице Иванина
Иванова Стойкова, като е уредено майката да упражнява родителските права и
отговорности по отношение на децата ., а за ищеца е утвърден режим на лични
отношения. В утвърденото споразумение не съдържа задължения на ищеца да заплаща
издръжка на децата, макар и те да са малолетни. Тези служебно известни на съда
обстоятелства допълнително подкрепят достоверността на показанията на
свидетелката М. относно проведения между нея и ищеца разговор и са още едно
основание първостепенният съд да се довери на нейните показания, както и на тези на
останалите свидетели на ответницата, за сметка на тези на свидетелите на ищеца.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав приема за доказано, че
страните по настоящото дело само привидно са съставили две разписки за заем на
сумата 3 000 лева, съответно сумата от общо 25 000 лева, а в действителност са
прикрили чрез тези разписки за заем даването на първата сума като „стоп-капаро“, а
втората като задатък за закупуването на 1/2 идеална част от поземления имот с
идентификатор . с адрес на имота ., с площ 971 кв. м. Действително, страните не
спорят, че така и не се е стигнало до сключването на окончателния договор. При това
положение стои открит въпросът дали ответницата все пак не дължи връщането на
„стоп-капарото“ и задатъка на ищеца, като бъде съобразена противоречивата
съдебна практика на ВКС относно правното естество на т. нар. „стоп-капаро“.
Предметът на настоящото дело обаче е очертан съгласно диспозитивното начало от
ищеца с исковата молба. Той е претендирал двете суми единствено въз основа на
твърдян договор за заем, а не на договорно основание или на неосъществено
основание. Затова и съдът няма място в рамките на настоящото производство да се
занимае и с тези въпроси. Те ще могат да бъдат предмет на отделно производство.
Предявените на съответното основание главен и акцесорен иск за обезщетение за
забава трябва следователно да бъдат отхвърлени.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на
ответницата всички сторени от нея разноски. Те се свеждат до уговореното адвокатско
възнаграждение. Според приложения договор за правна защита и съдействие
ответницата е поела задължението да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
общо 4 000 лева, което страните по договора разсрочили. Самият договор съдържа
разписка за изплащането на първата вноска в размер на 1 300 лева в брой, а за
заплащането на следващите две вноски в размер на 1 000 лева, съответно 1 700 лева, са
представени отделни разписки. В последното открито съдебно заседание ищецът
направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. По начало минималният размер на
адвокатското възнаграждение по главния иск се определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) на
2 650 лева. Понеже обаче е съединен кумулативно и втори акцесорен иск, съгласно чл.
2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата по него също се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Така общото минимално адвокатско
8
възнаграждение възлиза на 3 050 лева. Имайки предвид обаче, че делото се отличава с
умерена фактическа и правна сложност – направено е възражение за привидност и е
бил проведен разпит на общо петима свидетели, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение, уговорено с 950 лева над минималното, не е прекомерно.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца С. Р. П. с ЕГН **********, постоянен адрес ., ответницата Н. Й.
Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да бъде осъдена да му заплати сумата 25 000
лева, дължима по договор за заем с падеж за плащане 01. 09. 2023 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца С. Р. П. с ЕГН **********, постоянен адрес ., ответницата Н. Й.
Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да бъде осъдена да му заплати сумата 246
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено от 02. 09. 2023 г. до 28. 09.
2023 г. върху главницата 25 000 лева.
ОСЪЖДА ищеца С. Р. П. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да заплати в
полза на ответницата Н. Й. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., сумата 4 000 лева,
представляваща деловодни разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Електронни преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9