Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
06.07.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №4098 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от С.А.Н.,
ЕГН ********** *** против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район
Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за установяване недължимоста на сумата от 1409,16 лв., представляваща допълнително начислена
стойност на ел.енергия по фактура №0286723176 от 01.11.2019г. за периода 14.12.2017г. до 13.12.2018г. за обект, находящ се в Добрич, ул. "***" №20,
с клиентски №********** и абонатен №**********. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В
исковата молба се излагат следните съображения: Ищецът
е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул."***“ №20.
Съгласно Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия
ищецът е потребител. С надлежен документ
и Фактура от
01.11.2019г. на
абоната е изпратено съобщение, че е била извършена контролна проверка на средството
за търговско измерване, отчитащо консумираната електрическа енергия в имота му
и извършен преглед на системата за захранване и е установено измерване на
електрическа енергия от СТИ (електромер) за сумата от 1409.16 лева. Към
документите е приложено становище за начисление на електрическа енергия. От това становище става ясно, че на ищеца се
начислява допълнително електрическа енергия за 1409.16 лева.
Дори
да е сменен електромера, кога и как е станало това ищецът не знае. Кога е изготвен констативен
протокол също не знае, тъй като не е
присъствал на проверката, а електромерът е разположен на недостъпно за него
място.
Ищецът счита, че
реално му е начислена енергия, която не е употребена. Не е ясно поради каква
причина и на какво основание от Договора за продажба на електрическа енергия
ответното дружество е коригирало сметката
за използвана електрическа енергия за предходен период. Изчисленията
доставчикът е изготвил за незнаен период и незнайно как при дневна и нощна
енергия. На ищеца като потребител не му
става ясно как точно е определен периода на корекция. Отделно от това се
сочи, че с Решение №798/20.1.2017г. на
ВАС Общите условия на ответното дружество са отменени. На ищеца не му е представен протокол за извършената
смяна на електромера и извършените замервания
и не му е представена справка за корекция при неточно измерване на
електрическа енергия, като се упоменава, че корекцията е извършена в
съответствие с чл.83 от Закона за енергетиката и ПИКЕЕ.
В
качеството си на потребител ищецът изразява несъгласието си с тези констатации
и оспорва корекциите на доставчика. Видно от приложените писмени доказателства
доставчикът твърди, че ищецът е длъжен да плати, без да го е уведомил как точно
е извлякъл данните. Никой по никакъв начин не е идвал у дома на ищеца да го
търси или да търси на кого се води електромера, който обслужва абоната. Никой
не е канил ищеца да види какви
манипулации се извършват на измервателното средство. Пряк достъп до електромера
няма от страна на абоната. Всички цитирани дати и суми в исковата молба са на
база справка в интернет по партидата на абоната. Потребителят не може да приеме
за меродавни данните на ответното дружество.
Ответното
дружество не само ще наложи санкция
ищецът да плати неконсумирана енергия, а
и ще го задължи да плати впоследствие такса скачване, което от своя страна е
също санкция.
В
Наредба №6/2004г. за разлика от НППЗЕМПП от 2000г./отм./ не се съдържат
разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция за минал
период и методика за това. Отсъствието на изрично предвидена правна възможност
за една от страните по договора за доставка на ел.енергия да извършва корекция
в сметките на използвания отминал период продукт, обуславя извод за
неправомерност на предприетата от доставчика процедура.
Фактурата е издадена в
противоречие със Закона за счетоводството, Договорът за потребление на
електроенергия и най-вече неговите
общи условия са в нарушение на Закона на защита на потребителите и по-точно на
чл.143 от Глава шеста - Неравноправни клаузи в потребителските договори.
Договорът противоречи и на конституцията.
Следва да се има
впредвид каква е била нормативната база към момента на вменяване на
задължението на ищеца и да се приложи
по- благоприятния закон за потребителя.
Задължение
на ответника е да се грижи за своите СТИ и своите мрежи и да ги проверява
редовно и отремонтира техните повреди ежемесечно чрез свои служители. По този
начин щеше да се установи, че има неизрядност по мрежата. В тази посока
ответникът иска да черпи дивиденти от своето виновно поведение.
В срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва предявения
иск. Излагат се съображения, че е налице правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск,
депозиран от ищцата, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към
ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 1409.16 лв. по фактура №
**********/01.11.2019г., начислена за периода от 14.12.2017г. до 13.12.2018г..
за потребена ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр. Добрич, ул. „***"
№ 20, с клиентски № ********** и абонатен № **********. Процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия в размер на 46216 кВТч, и се дължи от ищцата на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че между ищцата и ответното дружество
съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищцата е
потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава се обстоятелството, че е
извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на
посочения в исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от
проверката е обективиран в констативен протокол.
Общите условия на
„Електроразпределение Север" АД и „Енерго - Про Продажби" АД са годен
източник на облигационни задължения между ищцата и двете енергийни предприятия
на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на
силата на закона, е последица от следните юридически факти:
1/ Общите условия са съставени, а след това и одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с
чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета
с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са издадени на основание чл. 98а
от ЗЕ.
2/ Същите са публикувани,
съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.
3/ Липсва допълнително писмено
споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено
несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
4/ Приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а,
ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.
С Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС, петчленен
състав, I-колегия, се обезсилва Решение № 12897/01.12.2015г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен
съд в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДЕКВР. Следователно в този смисъл посочените разпоредби
от ПИКЕЕ, а именно чл.48-51 от ПИКЕЕ, са приложими в настоящия случай. С оглед
на горното, ПИКЕЕ са валидни в тази им част.
С.А.Н. и ответното дружество
са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север" АД. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се гр. Добрич, ул. „***" № 20, с клиентски № ********** и абонатен
№ **********. На 13.12.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищците от служители на „Електроразпределение Север"
АД, в присъствието на двама свидетели, които не са служители на ответното
дружество. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки
правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило
усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните
системи и средствата за търговско измерване.
„Електроразпределение
Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството
е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а"
от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116,
ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за
търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на
Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Енерго - Про Мрежи" АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
За извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 1400941/13.12.2018г. Процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 507060, като е изпратен за експертиза в Български институт
по метрология гр. Русе. Констативният протокол за техническа проверка отразява
действителното фактическо положение. Извършената проверка на електромер с фабр.
№ 7053408, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната
юридическа стойност. Безспорно в имота на ищцата е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в
количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на
договорната връзка.
Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - гр. Русе. За извършената експертиза е съставен
Констативен протокол № 2473/18.10.2019г.-АУ-Е-000029-71539/14.12.2018г.
Установено е, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Констатирано
е още, че електромерът не съответства на техническите характеристики. При
софтуерно прочитане, е констатирано наличие на преминала електрическа енергия
по трета тарифа (07365.9 кВТч.), която не е визуализирана на дисплея. Констативният
протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди", Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.
На 29.10.2019г.
„Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е
точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. -
07365.9 кВТч. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да
коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад.
Този тип вмешателство има за
цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не
се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството
ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с
който инкасаторите не разполагат.
На 01.11.2019г. „Енерго-Про
Продажби" АД издава фактура № **********, с което е определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 1409.16лв.
С писма от „Електроразпределение
Север" АД (изх. № 55927_КП 1400941 _1 /01.11.2019г.) и от „Енерго-Про
Продажби" АД (изх. № 55927_КП1400941_2/01.11.2019г.) са приложени
констативния протокол от техническата проверка и фактурата, получени от ищците,
което обстоятелство не се оспорва.
Въпреки, че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но
същата не е заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на
вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните
са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищцата на основание чл.
50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1, пр. 3
от ГПК, по който ищецът твърди, че не съществува
претендирано от ответника право на парично вземане и при който иск тежестта за
установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника.
Претендираното вземане е обосновано с твърдения за осъществяване на фактическия
състав по чл. 55 от ПИКЕЕ /обн., ДВ бр. 35 от 30.04.2019г/. вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че ищецът е
потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ, на адрес гр.
Добрич, ул. "***" №20, с
клиентски №********** и абонатен №**********.
Няма
спор, че на 13.12.2018 г. от служители на „Електроразпределение север” АД е
извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ - електромер с
фабричен №7053408, с който се измерва доставената в имота на ищеца ел. енергия. Електромерът е заменен с нов. Съставен е
констативен протокол №1400941/13.12.2018г., подписан от Л.Р.А. като свидетел предвид отсъствието на абоната, в който е отразена
подмяната на електромера с нов. Протоколът не е оспорен по реда и в сроковете
по ГПК. Данните в
протокола за проверка са потвърдени от показанията на свидетеля Т.О..
Свидетелят – служител на
„Електроразпределение Север” АД, на длъжност „специалист енергиен контрол”, е участвал
в извършената проверка на електромера и съставил протокола от същата.
От извършена метрологична експертиза на
средство за измерване, документирана в констативен протокол № 2473/18.10.2019 г. на БИМ ГД „МИУ“ РО Варна се установява, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерното четене е
установено: „намеса
в тарифната схема на електромера, която се състои от две тарифи Т1 и Т2;
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа
Т3 – 7365 кWh. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства на
техническите характеристики.
Изготвено
е становище от 29.10.2019г.,
в което изрично е посочено, че се извършва изчисление на количеството
ел.енергия за периода 14.12.2017г. - 13.12.2018г. за общо количество ел.
енергия в размер на 7365 кWh.
Издадена е фактура №0*********/01.11.2019г. на стойност 1409,16 лв.
Съгласно заключението на вещото
лице по назначената СТЕ се
установява, че измерването на електроенергията,
потребявана в обекта на ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен
електромер Actaris ACE2000 с фабр.№7053408. Същият е произведен през 2007г. и е
преминал първоначална метрологична провека през същата година, както и
последваща метрологична проверка през 2017г. Електромерът е предназначен
за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до шест тарифни
регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. В процесния случай СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и
консуматорите и измерва с грешка до ±2% преминалата електроенергия. Извършена е промяна на настройката на тарифните регистри
– активиран е тарифен регистър Т3, като е забранена визуализацията му на
екрана. Невизуализирането на съдържанието на регистъра е софтуерно реализирано,
не се дължи на физическа повреда на СТИ. Математическите изчисления по извършената
корекционна процедура са аритметично точни. Остойностяването е извършено
съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ – по цени на технологични разходи и мрежови
услуги за битов клиент на краен снабдител.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл.91 и сл. от ЗЕ. Според чл.98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл.98б от ЗЕ потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.
Спорното правоотношение се
е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ. Бр. 98/2013г./ са
отменени изцяло /с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.дело №
3879/2017 г. на ВАС, IV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и последните
четири разпоредби от ПИККЕ/, поради което и нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и
чл. 51 ПИКЕЕ не са приложим материален закон към отношенията между страните по
повод извършените действия по установяване на неточно измерване и начисление на
цена за електрическа енергия. Новите ПИККЕ, издадени от КЕВР, са обнародвани в
Държавен вестник на 30.04.2019г. Т.е. към исковия период е нямало
нормативни правила за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа
енергия. Правоотношението между страните обаче съставлява договор за
продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Те имат своята
специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД, касателно задължението на купувача да
плати цената на продадената енергия. Дори да е налице непълнота в тези
разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма
на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Потребителят дължи да заплати
реално потребената електронерегия, ако доставчикът докаже наличието
на потребление и действителния му размер.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в
този смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение /в този смисъл решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г.,
на ІІ г.о. на ВКС, решение №274 от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/
2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от
причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се
дължи на виновно поведение на потребителя / каквато е настоящата хипотеза/.
В настоящия спор ответникът е
доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за
техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ищеца /следва от
установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 7365 kwh електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата.
Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно
виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера
и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното
поведение на ищеца – купувач,
предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с
необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част
от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената му електронергия в горепосочения
обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в
скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е
остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са
по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
Наред с изложеното, следва да се
посочи и, че ищецът е задължен от ответника да плати стойността на измерената в
невизуализирания регистър електроенергия с издаването на фактурата, което е
осъществено при действието на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./. Разпоредбата
предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия
в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
електроразпределителното
предприятие да начисли измереното
след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа
енергия в тези регистри. Начисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда
на чл.49. В настоящия случай е налице основание по чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца
електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на
задължение в тежест на ищеца – потребител да заплати нейната стойност.
Като се има предвид
изложеното количеството електроенергия, начислено от ответника на стойност от 1409,16 лева се дължи от ищеца по сключения
между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът претендира
разноски, както следва: 396 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ.
Наведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от
минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
минималният размер за адвокатското възнаграждение е 224,55 лв., изчислено при цена на иска от 1409,16 лв. В случая е приложима Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й с оглед
решение № 5419 на ВАС от 08.05.2020 год. по адм.д.№ 14384/2019 год.,5-членен
състав,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020 год. В случай, че в хода на делото настъпи
промяна в нормативната уредба, с влизането на която в сила бъде установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение, именно новия размер следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност
по чл.78, ал. 5 ГПК. Съдът следва да приложи Наредба
№1/2004 год. съобразно изменението й, тъй като се касае за материално-правна
норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила
занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото
по същество, когато страните правят искане за разноски, съответно - възражение
за прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативната уредба, действаща към този
момент, а не
нормативната уредба, действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение - така определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014 г., II т. о., ТК и определение № 185/16.03.2018 год. на ВКС по
к.гр.д.№ 3492/2017 год. на III г.о. Уговореното и заплатено в случая адвокатско възнаграждение в размер на 396 лв. действително надвишава минималното такова, но
съответства на фактическата и правна сложност на спора и не е
прекомерно.
В полза на ответника следва да се присъди и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Н.,
ЕГН ********** *** против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район
Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за установяване недължимоста на сумата от 1409,16 лв., представляваща допълнително начислена
стойност на ел.енергия по фактура №0286723176 от 01.11.2019г. за периода 14.12.2017г. до 13.12.2018г. за обект, находящ се в Добрич, ул. "***" №20,
с клиентски №********** и абонатен №**********.
ОСЪЖДА
С.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Владислав Варненчик,
бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г
сторени по делото разноски в размер на 596 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: