Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 188
20.07.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ивелина Въжарска
и прокурора Цвета Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД(К) № 479 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на „Мулти Роуд“ ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., бул***, представлявано от управителя Д. А. А., чрез адв.Г.П.,
срещу Решение № 260050/25.03.2021 г., постановено по АНД № 509/2020 г. по описа
на PC – Димитровград в частта, с която наложеното с Наказателно постановление №
26-001126/19.10.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –
Хасково административно наказание e потвърдено
до размера от 1 500 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Съдът не кредитирал всички
доказателства и обстоятелства по делото, както и не обсъдил обстоятелството, че
АНО допуснал съществени процесуални нарушения. Изискуемите реквизити,
императивно посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, липсвали в АУАН
и НП, като съдът приел, че трябва да се извеждат по тълкувателен път.
Жалбоподателят
изтъква, че липсвала направена проверка за маловажност и била дадена погрешна
квалификация на нарушението. Въпреки че районният съд преценил, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, не взел предвид обстоятелството, че
жалбата до ИТ била подадена от работника, след като трудовото му правоотношение
вече било приключило, че не били настъпили вреди или трудови злополуки по време
на самото трудово правоотношение, че нямало настъпили каквито и да е било
вредни последици и предписанията на ИТ били изпълнени веднага на следващия ден
от дружеството. Въпреки горепосоченото, съдът неправилно възприел, че не са налице основанията за
приложимост на института на "маловажния случай" на административно
нарушение.
Жалбоподателят
счита, че се налагал изводът за осъществяване от обективна страна признаците от
състава на друго административно нарушение по чл. 415в от КТ, а именно
маловажно такова. Касаело се за изрична норма, която следвало да намери приложение
в настоящия случай.
Изтъква се,
че проверката била извършена на 21.09.2020 г., като с Протокол за извършена
проверка № ПР 2027234/01.10.2020 г. били дадени предписания със срок за
изпълнение - 08.10.2020 г. На следващия работен ден след връчване на протокола -
05.10.2020 г. (понеделник) жалбоподателят сключил Застрахователна полица за
Трудова злополука № 3607201220000042/05.10.2020 г., с което веднага изпълнил
указаните предписания, за което АНО бил уведомен с имейл и му било изпратено
копие от застрахователната полица. Съдът не взел предвид факта, че независимо,
че АНО дал предписания на 02.10.2020 г., които да бъдат изпълнени до 08.10.2020
г., същия ден - 02.10.2020 г. съставил и АУАН, връчен на жалбоподателя на
същата дата - 02.10.2020 г. и впоследствие издал и НП. Неизчаквайки
жалбоподателят да изпълни дадените му предписания, АНО квалифицирал нарушението по чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, като не бил взел предвид факта, че е
нарушението е отстранено веднага след установяването му, което било в
противоречие с разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като тогава тя ставала
приложима.
На следващо
място, се изтъква, че съдът не взел предвид, че фактическата обстановка не е
изяснена изцяло от административнонаказващия орган и поради това било издадено
едно опорочено НП, което било неясно и заблуждаващо. По този повод се сочи, че
имало разминаване в действителната дата на извършената проверка. В АУАН и в НП
се твърдяло, че проверката е извършена на дата 24.10.2020 г., а според Протокол
за извършена проверка № ПР 2027234/01.10.2020 г. същата била извършена на
21.10.2020 г., който факт не бил възприет от първоинстанционния съд като
процесуално нарушение.
Сочи се още,
че датата на извършване на нарушението била неизвестна. Според
административнонаказващия орган датата на извършване на нарушението била „към
20.08.2020г. (дата на постъпване на работника на работа)“. Определянето по
двусмислен и неясен начин на датата на извършване на нарушението също било
абсолютно процесуално нарушение, което отново не било обсъдено от съда.
Правилното определяне на датата на извършване на нарушението имало отношение
към сроковете за ангажиране на административната отговорност на нарушителя и
същата представлявала съществен елемент от съдържанието на НП. Следвало да се
приеме, че е нарушено изискването за съдържание на НП, което било абсолютно
основание за неговата отмяна.
В нарушение
на изричната разпоредба на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
не било посочено мястото на извършване на нарушението, нито къде била извършена
проверката. В тази връзка съдът неправилно приел, че „Правно дължимото
поведение е с местоизпълнение гр.Д., където са
седалището и органите на управление на юридическото лице - работодател“, което било
изведено по тълкувателен път от съда и такива констатации нямало нито в АУАН,
нито в НП, тъй като в тях единствено било упоменато, че нарушението е извършено
в „гр.Д.“, но липсвало посочване на седалище
и органи на управление на фирмата.
Съдът не бил
обсъдил, че в нарушение на изричната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН
в НП не се съдържал точният адрес на нарушителя, което било абсолютно
процесуално нарушение.
Съдът не
взел предвид, че в противоречие с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН не било посочено
качеството на свидетелите по акта - дали са свидетели по установяване на
нарушението или свидетели при съставянето на акта. Това било абсолютно
процесуално нарушение, което било от съществено значение за правилността на
констатациите в АУАН и било недопустимо да се извежда по тълкувателен път.
Съдът не бил
възприел, че в НП не е посочен срокът, за който следвало да се сключи
застраховка за лицето Д.Л. К.. Липсвала яснота както за периода, през който
работодателят имал задължение да сключи застраховка за лицето, така и за периода
на неговото бездействие, за да се определи времевия обхват на застраховката и
евентуално периода на неизпълнение на задължението. Още повече, че работникът
вече бил прекратил трудовото си правоотношение с фирмата и било неясно какво е
изискването на ИТ.
В тази
връзка се посочва, че решението на районния съд било постановено при напълно неизяснена
фактическа обстановка, като фактическите изводи били направени без съвкупна
преценка и без цялостен анализ на събраните по делото доказателства.
Направените правни изводи били необосновани, неправилни и не почивали на
събраните по делото доказателства, както и на съдебната практика. Не били взети
предвид многобройните процесуални нарушения, като по този начин било нарушено
правото на защита и правото на възражение на жалбоподателя.
С оглед на
така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено Решение № 260050/25.03.2021 г. по АНД №
509/2020 г. по описа на PC - Димитровград в обжалваната част като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и да бъде отменено изцяло
Наказателно постановление № 26-001126/19.10.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Хасково, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски и за двете инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба - ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ гр.Хасково, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба.
Посочва, че обжалваното решение на Районен съд - Димитровград съдържа подробни
мотиви за законосъобразността на издаденото наказателното постановление и
следва да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С оспореното
решение Районен съд – Димитровград е изменил Наказателно Постановление №
26-001126/19.10.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Хасково, с което на „Мулти Роуд“ ЕООД гр.Д. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 413, ал. 2
от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000
лева, като е намалил размера на наказанието на 1 500 лева и е потвърдил наказателното
постановление в останалата му част.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел, че на 21.09.2020 г. служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково извършили проверка, инициирана от
сигнал, в управлението на „Мулти Роуд“ ЕООД, като направените констатации
описали в Протокол за извършена проверка № ПР 2027234/01.10.2020 г. В тези
констатации под номер 2 било описано, че дружеството в качеството си на
работодател не е застраховало за своя сметка наетите работници и служители за
риска „трудова злополука“. Във връзка с констатирано административно нарушение
на 02.10.2020 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 26-001126 за нарушение на чл. 52 от ЗЗБУТ по
отношение на работника Дамян Лазаров Комсолов. Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което за описаното
нарушение на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредбата
за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
"Трудова злополука", на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 413,
ал. 2 от КТ, на дружеството било наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.
Съдът е
констатирал, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да водят
до опорочаване на производството по налагане на административно наказание и е
приел, че от събраните по делото доказателства, се установява, че на посочените
в акта и НП място и дата, от „Мулти Роуд“ ЕООД е допуснато визираното нарушение.
Приел е, че работникът е бил в трудови правоотношения с дружеството, като е
изпълнявал длъжността „международен шофьор“, с месторабота обекти на фирмата в
страната и в Европа. Посочил е, че при така изпълняваната длъжност работникът
попада в категорията работници, които извършват работа в основната дейност на
предприятието, принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм,
по-висок от средния за страната. По този начин за дружеството, като
работодател, възникнало задължението по чл. 52 от ЗЗБУТ, считано от
постъпването на работника на работа за изпълнение на така описаната длъжност - 20.08.2020
г. Било установено, че работникът е бил командирован в Хърватия, Италия,
Франция и Испания за времето от 20.08.2020 г. до 03.09.2020 г. и че същият
реално е изпълнявал трудовите си задължения, макар и за кратък период.
Посочено е,
че визираното нарушение се изразява в неизпълнение на действие с точно
определено съдържание - сключване на договор за застраховка на риска
"трудова злополука" за работник в дружеството и че нарушението е
осъществено чрез бездействие по отношение изпълнението на задължение, част от
управлението на същото. Заявено е, че правно дължимото поведение е с
местоизпълнение гр.Д., където са седалището и органите на
управление на юридическото лице - работодател и където е следвало да бъде
сключен договорът за застраховка. Затова и мястото на реализиране на
отговорността при бездействие също било в гр.Д.. От обективна страна нарушението било налице от
момента на сключване на трудовия договор. Към момента на проверката, а и до
прекратяване на трудовото правоотношение с работника на 10.09.2020 г.,
работодателят не бил сключил договор за застраховка по отношение на работника,
упражняващ трудови функции на рисково място, при което съществува опасност за
живота и здравето му. Макар и нормативно да не бил предвиден конкретен срок за
сключване на такава застраховка, предвид предназначението на същата, а именно -
да осигури риска от упражняваната дейност, валидно сключена такава следвало да
е налице във всеки момент, в който работниците упражняват труд, тоест всеки
работник следвало да е застрахован за трудова злополука от момента на започване
на работа.
Обсъдени са
твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление, като е отбелязано, че не съществува неяснота относно вмененото
като извършено нарушение. Посочено е още, че не може да се приеме, че са налице
основанията за приложимост на института на "маловажния случай" на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е заявено, че КТ
регламентира особена хипотеза в случаите на "маловажни нарушения",
която дерогира приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. С оглед смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът е счел, че съответно на нарушението,
справедливо и достатъчно за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне
на имуществената санкция в минималния размер от 1 500 лева.
Настоящият
съдебен състав счита така постановеното решение за правилно и законосъобразно и
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и
изведените правни изводи. В тази връзка съдът не споделя доводите на касатора
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Така наведените отменителни основания, базиращи се на твърдения
за разминаване в действителната дата на извършената проверка, неизвестна дата
на извършване на нарушението, непосочване на мястото на извършване на
нарушението и на мястото на проверката, липсата на точен адрес на нарушителя, непосочване
на качеството на свидетелите по акта, непосочване на срока, за който следвало
да се сключи застраховка за лицето Д.Л. К., са неоснователни. По този повод
следва да бъде отбелязано, че възраженията за датата и мястото на извършване на
нарушението са подробно обсъдени от районния съд и не е необходимо тяхното
преповтаряне, като с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК касационната
инстанция препраща към същите.
Съдът не
споделя и следващите направени в жалбата възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Дори да се приеме, че непосочването в АУАН на
обстоятелството дали свидетелите са свидетели на извършване или установяване на
нарушението или на съставянето на АУАН е процесуално нарушение, то не е
съществено такова, тъй като правото на защита на дружеството не е нарушено. Не се
установява твърдението в НП да не е посочен адресът на управление на
дружеството, нито да е налице разминаване в действителната дата на извършената
проверка.
Неоснователни
са и твърденията на касатора за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление по същество. В тази връзка, следва да се отбележи, че не
съществува неяснота относно вмененото на касатора правонарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ е за нарушение по чл. 52, ал. 1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука". В резултат на осъществената контролна дейност
органите на Дирекция "Инспекция по труда" са заключили, че
юридическото лице, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението
си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като сключи застраховка
за риска "трудова злополука" за лицето Д.Л. К., преди да го допусне
до работа, което произтича от цитираните от длъжностните лица разпоредби на чл.
52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.
2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите
за риска "трудова злополука". Фактите по делото сочат с
категоричност, че към датата, приета за дата на извършване на нарушението,
спрямо лицето Д.Л. К. не е била налице сключена застраховка за риска
"трудова злополука", което обстоятелство се установява от приобщените
по делото писмени доказателства. По несъмнен начин е установено и
обстоятелството, че впоследствие работодателят е сключил изискуемата застраховка
по отношение на работещите към онзи момент в дружеството лица, но не и по
отношение на лицето Д.Л. К., чийто трудов договор междувременно е бил
прекратен. В тази връзка и по повод изложените от касационния жалбоподател
възражения за приложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ касационната
инстанция приема, че в конкретния случай констатираното нарушение не може да
бъде отстранено, съответно тази норма се явява неприложима. В случая
работодателят има задължение да застрахова работниците, което е предвидено с
цел да осигури безопасните условия на труд, а с неизпълнение на това задължение
работодателят е поставил работника Д.Л. К. в необоснован риск, тоест в периода,
през който е липсвала сключена застраховка, е могло да се случи събитие,
увреждащо здравето и живота на работника, което не би могло да бъде обезщетено
при липсата на сключена застраховка за риска "трудова злополука".
Следователно в случая разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да
намери приложение, тъй като с оглед характера на извършеното нарушение не са
налице кумулативно предвидените предпоставки на текста.
С оглед на гореизложеното,
настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилно
установена фактическа обстановка предвид събраните пред него писмени и гласни
доказателства, респективно до законосъобразни правни изводи, които изцяло
кореспондират с материалния закон. Във връзка с гореизложеното, касационният
съд намира решението за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него
жалба за неоснователна.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във
вр. с чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс,
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, в полза на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково
следва да бъде присъдена сума в размер на 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260050/25.03.2021 г., постановено по АНД № 509/2020 г. по описа на PC –
Димитровград в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Мулти Роуд“
ЕООД, ЕИК :***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул***, представлявано от управителя Д.
А. А., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Хасково разноски
по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.