Р Е Ш Е Н И Е
№ 260144 / 17.06.2021 година гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен
съд Втори
наказателен състав
на
седемнадесети
май двехиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар:Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
АНД №172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Г. А.Д. ***
срещу Наказателно постановление № 20-1253-001238/ 08.09.2020 г. на Началник група
в сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 174, ал.3, предл. 1
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП глоба от 30 лв .В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното в горепосочените му
части наказателно постановление, което било издадено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила . Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован
не се явява .Чрез пълномощника си адв.Р. заявява ,че поддържа жалбата и моли за отмяна
на НП в обжалваните части.
Административнонаказващият
орган - Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.В придружителното писмо към АНП излага
становище жалбата да не бъде уважавана.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На 30.08.2020 г. служителят на РУ на МВР
- Хасково св.С.Г.С.,заедно с колегата си Н. В. били на работа ,като със служебния автомобил извършвали патрулна дейност в град
Хасково . Около 03.00 часа на 30.08.2020 г. на бул.“България „ в града забелязали лек автомобил марка „*******“ с рег.№*******
,който се движел в посока центъра в
платното за насрещно движещи се автомобили ,
нарушавайки забраната на пътен
знак В1 „Забранено влизането на ППС „.По тази причина последвали автомобила, спряли го в района на
„21 –ви век“ и след проверка установили, че МПС било управлявано от жалбоподателя Г.А.Д.
*** .Усъмнили се ,че водачът е употребил алкохол и поискали
съдействие от органите на сектор "ПП" при
ОД на МВР –Хасково за извършване на проверка
за употребата на алкохол
. За целта на място бил
изпратен екип на сектор
"ПП" при ОД на МВР –Хасково , включващ в състава си св.К.М.М.
и св.Н.М.М. , "мл. автоконтрольори" в сектор ПП при
ОД на МВР –Хасково ,които
разяснили на водача ,че следва да бъде тестван за употреба на алкохол ,но той
отказал . Заради
получен сигнал за възникнало по същото
време тежко ПТП се наложило контролните органи на ПП ,заедно
с жалбоподателя да отидат в сградата на РУ-Хасково , където жалбоподателят
отново бил поканен да бъде тестван с
техническо средство Алкотест Дрегер
7510 ARBA№0088 за установяване употребата на алкохол
,но същият
отказал .
По време на престоя в РУ-Хасково състоянието на жалбоподателя се влошило и той легнал на
земята .Оказана му била медицинска помощ
и бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково за преглед.Според св.М. жалбоподателят отказал да му бъде извършен медицински
преглед,държал се грубо с медицинския екип ,което наложило използването на
помощни средства и отвеждането му обратно в сградата на РУ-Хасково . На същата дата,
срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от св.К.М. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 210900 за нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП, 174, ал. 3 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише съставения и
предявен акт за установяване на административно нарушение и да получи екземпляр от него, според отразеното в
приложената разписка с посочване на три имена и подпис на нарочен свидетел. В хода на проверката бил издаден талон за
медицинско изследване №082728. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително
в рамките на законоустановения срок от съставянето му.При издаване на
наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка ,налагайки
съответните санкции.
Изложената фактическа обстановка се установява
от представените по делото писмени доказателства,съдържащи се в АНП.Показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели К.М. ,С.С. и Н.М. съдържат информация относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на полицейската
проверка при констатиране на нарушението ,
констатациите относно поведението и действията на
жалбоподателя и тези, свързани със съставянето на АУАН.Съдът
кредитира и показанията на св.Стойчо Иванов Мирчев ,в които потвърждава
пребиваването на жалбоподателя в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково .
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с
действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от
последната не се е възползвал,отказвайки да подпише и получи екземпляр от
АУАН. Процесният акт за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствие на свидетел, пряко участвал в
установяване на описаните в него нарушения. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че лицето, сочено като нарушител се е намирало на място и негова е
била преценката по какъв начин да се ангажира с участие в производството по
съставяне на АУАН с оглед упражняване правото му на защита. Предвидено е в чл.
43, ал.2 от ЗАНН, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява от подписа на един свидетел, името и точният адрес, на който се
отбелязват в акта. Видно от доказателствата събрани по делото е, че в случая
хипотезата е тъкмо такава – жалбоподателя е
отказал да подпише акта и да получи препис от него, като това обстоятелство е
удостоверено в АУАН с подписа на съответно н. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от
компетентен орган. Спазени са формата и редът за издаването му.
По отношение на нарушението по чл. 6,
т.1 ЗДвП.Съобразно чл. 6,
т.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. В настоящото НП изрично е посочено, че нарушението се
състои в навлизане от страна на водача след знак забраняващ влизането на
съответното ППС /а именно знак Г2/. Осъществяването
на това нарушение се установява от разпита на актосъставителя и свидетелите по акта . Липсват наведени от страна на жалбоподателя доводи
за липса на осъществяването на това нарушение, като липсват и представени от
жалбоподателя доказателства
в тази връзка.Нарушението в случая правилно е съотнесено и към
съответната санкционна норма, а именно - чл.
183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП. Съобразно същата се наказва с глоба 30 лв.
водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път. Така
посочената санкция е императивно посочена, поради което и не подлежи на
изменение от страна на съда като правилно определена.Всичко изложено мотивира
извода за законосъобразност на обжалваното НП , в това число и в неговата санкционна част, която не
противоречи на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му част.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, служители на РУ и ОД МВР-Хасково , и така също и от съдържанието на АУАН и
НП, е видно, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. Контролните органи са
изпълнили задължението си по чл.3, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества
или техни аналози /обнародвана ДВ, бр.61/28.07.2017г., в редакцията,
действала към момента на установяване на нарушението и преди изменение ДВ,
бр.81/02.10.2018г., понастоящем със заглавие след изменението Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/ и при отказ на
водача за извършване на проверка с техническо средство са издали приложения по
делото талон за изследване, като същият е в необходимото съдържание и съгласно
действащото към момента на извършване на нарушението Приложение №1 към чл.4,
ал.3 /обн.ДВ бр.61 от 2017г., в сила от 29.09.2017г./, като не е спорно по
делото, че Ч. не се е явил в указаното време и час за даване на кръвна проба. В
съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон
нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП като отказ от проверка с
техническо средство - пр.1 на ал.3. Хипотезата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП би
била налице в случаите, в които проверката с техническото средство е направена,
но показанията на същото са такива, че е задължително извършването на
медицинско изследване и лицето откаже да извърши необходимите действия, за да
бъде осъществено, или в случай, че физическото състояние на лицето по принцип
не позволява проверка с техническо средство, а не че лицето е отказало проверка
с техническо средство. Това са случаите на чл.3, ал.2 от Наредбата, когато не
се приемат показанията на техническото средство, когато се установи, че е взета
некачествена или невалидна проба, като и хипотезите по т.4 на чл.3, ал.2 от
Наредбата – физическото състояние на лицето не позволява извършването на
проверка, а също и по чл.6, ал.4-6 от Наредбата при констатирана концентрация
на алкохол или упойващо вещество над 0,5 на хиляда. В този смисъл
нарушението на дееца е правилно е санкционирано по текста на чл. 174, ал.3
от ЗДвП като отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, Правилно в решението
си въззивния съд е приел и че по отношение на нарушението – отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества, основната защитна теза е несъотносима по прилагането на
първата от двете предвидени като алтернативни в закона хипотези. Представените
пред касационната инстанция доказателства също са в посока да установят
неотносими към законосъобразното налагане на санкцията факти, които не са и
спорни по делото – жалбоподателят не се е явил в посочения времеви отрязък за
да бъде извършено медицинското изследване.
От материалноправна страна, обстоятелствата,
изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП действително се
потвърждават от събраните по делото доказателствени източници. Установено
е в хода на административнонаказателното производство, а
впоследствие и пред съда , че на посочената в АУАН и НП дата –
03.05.2018 г. жалбоподателят, като водач на лек автомобил след като в хода на извършваната от
контролните органи от състава на РУ на МВР – Хасково, а след това и от състава
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Хасково проверка е бил поканен, отказал да даде
проба за алкохол с техническо средство – Алкотест„Дрегер”. В случая
липсва и отбелязване в приложения по преписката и приет като писмено
доказателство талон за медицинско изследване жалбоподателят, в крайна сметка да
се е явил да даде и кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в
кръвта в уреченото време в определения му
медицински център. Факт, който, освен от писмените доказателства, се
потвърждава и от показанията на свидетелите Л., Т. , дадени пред съда в
качеството на свидетели, след извършване на последваща проверка. Доколкото административнонаказателната отговорност
на водача е ангажирана за осъществяване на първата от алтернативно предвидените
в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП хипотези, основният довод на защитата за липсата на обективна възможност същият да
се яви в МБАЛ-Хасково в посочения в
медицинския талон срок, са неотносими
към законосъобразното налагане на административното наказание Решение № 845 от 9.11.2018 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 671/2018 г., но въпреки това ще бъдат обсъдени от настоящата инстанция . Поддържаната теза на
защитата за хода на събитията, последвали полицейската проверка е ,че
жалбоподателят е имал желание да даде
кръвна проба, но единствено и само
обективни пречки- забавянето от полицейските органи по повод извършвана
проверка на автомобила не му позволили
добросъвестно да изпълни това си намерение.Тази
теза е доказателствено
обезпечена от показанията на свидетелите И. П. и В. В.
,но при липса на други подкрепящи ги доказателства жалбоподателят действително да се е явил в
Спешно отделение на МБАЛ –
Хасково, макар и след изтичане на
определения в талона срок.Несъстоятелен е и доводът,
свързан със забравяне на личната карта от
жалбоподателя . С оглед целта на
пътуването до МБАЛ – Хасково
жалбоподателят е следвало при
напускане на мястото на проверката и преди качване в таксиметровия автомобил да се увери, че разполага с някой от личните
си документи,които ще му бъдат необходими
за планираното медицинско изследване. Предвид тези обстоятелства,
закъснението дори да не е планирано от жалбоподателя , в никакъв случай не може
да се счете за резултат от действието на обективни причини.Следва да се отбележи, че свидетелите И. П. и В. В. са
допуснати и разпитани по искане на жалбоподателя . Те са безспорно в близки отношения с него и желанието им да му
помогнат е очевидно. В същото време, извършилият проверката св.Р. Т. е категоричен, че при спирането му жалбоподателят е бил сам в автомобила и с него е нямало
други лица,противно на твърдяното от св.И. П. ,че е бил заедно с
жалбоподателя.При тези данни, въззивният
съд намира , че изводи за „добросъвестно“ намерение на жалбоподателя
да даде кръв за изследване,не могат да бъдат направени. Предоставената
на жалбоподателя възможност за проверка
чрез кръвен тест на алкохолното съдържание в кръвта е негов личен избор, и
обстоятелството, че е подходил небрежно към тази възможност, не прави деянието
му несъставомерно.Анализът на
доказателствата сочи , че жалбоподателят без уважителни причини не се е
явил в указания срок в МБАЛ – Хасково за
медицинско изследване, поради което отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол
се явява съставомерен .
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1253-001238 от 08.09.2020г.
на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Хасково, в частта на наложените на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и глоба от 30 лв. на
основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
В.К.