Определение по дело №1203/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4055
Дата: 14 ноември 2018 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20183100901203
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../….....11.2018г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година  в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията,

търговско дело №1203 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба предявена от Ф.К.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.Г.А., с адрес: ***, офис 5, против “Строителен и технически флот“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Дунав“ №5, ет.5, представлявано от Стоян Янчев Стоилов, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите решения на проведено на 18.07.2018г. в гр.Варна Общо събрание на акционерите /ОСА/ на ответното дружеството, както следва: -по т.5 за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите /СД/ за дейността им през 2017г.; -по т.7 за неназначаване на Гинка Стоянова Точева за контрольор за проверка на ГФО за 2015г., 2016г. и 2017г. и за назначаването на Илиян Димитров Гоцев за контрольор за проверка на ГФО за 2015г., 2016г. и 2017г.; -по т.8 за отхвърляне на предложението за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите Иван Петров Дражев за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2  от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството и -по т.9 за отхвърляне на предложението за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите Стоян Янчев Стоилов за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа становище за частична нередовност на ИМ, както и за неоснователност на претцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани в отговора на ответника и се навеждат допълнителни твърдения.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с които се поддържа становището неоснователност на иска и се оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на членствено правоотношение на ищеца с дружеството-ответник, спазен преклузивният срок по чл.74, ал.2 от ТЗ, сезиран компетентен съд и сочените от ответника нередовности на ИМ са отстранени с допълнителната искова молба, поради което съдът приема, че предявените искове са допустими.

 

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

 

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Относно оспорването от ответното дружество на верността на представен от ищеца документ, наименуван “Становище, обосновано на конкретни нарушения, причинили вреди на дружеството“, съседът не дължи произнасяне, предвид факта, че на проверка на истинността по реда на чл.193 от ГПК относно съдържанието на документ подлежат само официалните документи, какъвто въпросният не е. Ето защо оспорването на ответника засяга доказателствената стойност на документа, която обаче следва да се провери при постановяване на крайния съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Ф.К.Ч., действащ чрез адв.Г.А., против “Строителен и технически флот“ АД, действащо чрез адв.С.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите решения на проведено на 18.07.2018г. в гр.Варна Общо събрание на акционерите /ОСА/ на ответното дружеството, както следва: -по т.5 за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите /СД/ за дейността им през 2017г.; -по т.7 за неназначаване на Гинка Стоянова Точева за контрольор за проверка на ГФО за 2015г., 2016г. и 2017г. и за назначаването на Илиян Димитров Гоцев за контрольор за проверка на ГФО за 2015г., 2016г. и 2017г.; -по т.8 за отхвърляне на предложението за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите Иван Петров Дражев за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2  от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството и -по т.9 за отхвърляне на предложението за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите Стоян Янчев Стоилов за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството.

В исковата молба се твърди, че ищеца е акционер в ответното дружество и притежава 22621 бр. поименни акции с право на глас, които представляват 34.29 % от капитала на дружеството. Сочи се, че на 18.07.2018г. в гр.Варна, ул.“Девня“ №12, хотел “Аква“, ет.1, в 10.30 часа, е проведено ОСА на акционерите на ответното дружество при дневен ред, обявен по партидата на дружеството и допълнен по реда на чл.223а от ТЗ по искане на ищеца. Сочи се, че на ОСА са участвали лично или чрез представител, акционери, притежаващи 63337 акции с право на глас или 96.40 % от капитала на дружеството. Сочи се, че на ОСА са взети следните решения: по т.5-Освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2017г.; по т.7-Вземане на решение за неназначаване на Гинка Стоянова Точева-д.е.с, регистриран одитор, диплом 376, за контрольор за проверка на ГФО за 2015г., 2016г. и 2017г.; т.8-Вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите Иван Петров Дражев за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2  от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството и т.9-Вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите Стоян Янчев Стоилов за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството. Поддържа се, че посочените решения са взети в противоречие със закона и при допуснати множество нарушения на процедурните правила и на материалноправния закон. Твърди се, че при гласуването на точки 5, 8 и 9 от дневния ред е допуснато нарушение на императивната норма на чл.229, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че от името на ищеца, в качеството на акционер, на събранието е отправено изрично искане да се гласува поотделно за освобождаването от отговорност на всеки от членовете на СД и при гласуването да не участва този член, чието освобождаване от отговорност се гласува, предвид въпросите, включени в дневния ред под №8 и №9. Сочи се, че въпреки това решението по т.5 е гласувано “анблок“, с участието на гласовете акционерите и членове на СД-Дражев и Стоилов. Поддържа се, че участието при гласуването на посочените лица относно решението за освобождаването им от отговорност, е недопустимо, поради наличието на конфликт на интереси и е в противоречие с нормата на чл.229 от ТЗ. Сочи се, че целта на решението за освобождаване от отговорност на член на СД е изключване на възможността дружеството да предяви иск срещу него или да се обори вменената с чл.240, ал.2 от ТЗ солидарна отговорност на членовете на СД, която е лична и не е ограничена до внесената от тях гаранция. Твърди се, че акционерът, който гласува за освобождаването си, е лично заинтересован от приемането на такова решение. Поддържа се, че това обстоятелство прави взетото от ОСА решение порочно поради наличието на конфликт на интереси. Твърди се, че начинът на формиране на мнозинството и приемането на решението е опорочено, тъй като са налице пороци във волята на колективния орган, изкривена поради личната заинтересованост на акционерите Дражев и Стоилов. Твърди се, че начинът на гласуване “анблок“ е избран умишлено, тъй като при разделно гласуване за освобождаването на членовете на СД от отговорност, е нямало да се постигне нужното за това мнозинство. Твърди се, че гласуването по посочения начин осуетява и прави безсмислено приемането на решенията по т.8 и т.9 на ОСА, тъй като дори да е налице положителен вот, то отговорността вече е опростена, поради което и погасена и не може да се търси. Поддържа се, че акционерите в АД не могат да гласуват собственото си освобождаване от отговорност като членове на СД, поради очевидното противоречие между техните интереси и тези на дружеството, особено като се има предвид дневния ред на ОСА. Поддържа се, че липсата на решение на ОСА за освобождаване на членовете на СД от отговорност е съществено значение за успешното провеждане на иск за реализиране на имуществената отговорност на членовете на управителния орган на дружеството. Твърди се, че решение по т.5 от ОСА води до погасяване на материалното право на дружеството да иска обезщетение от члена на изпълнителния орган на дружеството, респективно резултата от това решение е изначална неоснователност на иск с правно основание чл.240 от ТЗ. Поддържа се, че правото на ОСА да извършва преценка за начина на гласуване е ограничено от императивната норма на чл.229 от ТЗ, като следва да се отчете и функционалната ѝ връзка с нормите на чл.221, т.10 от ТЗ и чл.240а от ТЗ. На следващо място се сочи, че при гласуването на решенията по т.8 и т.9 от дневния ред е допуснато и явно нарушение на процедурните правила и на материалния закон. Поддържа се, че акционера и член на съвета на директорите Иван Дражев не е имал право да гласува при приемане на решението по т.8, както и акционера и член на съвета на директорите Стоян Стоилов не е следвало да гласува за решението по т.9, тъй като тези решения касаят възможността за реализиране на отговорността на всеки от тях и попадат под забраната на чл.229 от ТЗ. На следващо място се поддържа, че решението по т.7 от дневния ред е взето в нарушение на процедурните правила, тъй като на ОСА не са представлявани 100 % от капитала на АД и на основание чл.231, ал.1 от ТЗ събранието не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съгласно чл.223 и чл.223а от ТЗ. Сочи се, че въпросът включен под №7 в дневния ред по чл.223а ТЗ е “Вземане на решение за назначаване на Гинка Стоянова Гочева за контрольор за проверка на ГФО за 2015, 2016 и 2017 години“, респективно решение може да се формира само по така посочения въпрос. Твърди се, че по този въпрос не взето позитивно или негативно решение, което представлява нарушение на чл.231, ал.1 от ТЗ. Твърди се, че приемането за разглеждане на предложението на акционера Веселин Германов, за одитор да бъде назначен Илиян Димитров Гоцев, съставлява изменение на дневния ред на ОСА, което е недопустимо, тъй като изменения в дневния ред са невъзможни, поради факта, че не присъстват и не се представляват 100 % от акционерите. Наред с това се поддържа, че  право за включване на въпроси в дневния ред имат само миноритарните акционери, тъй като защитава тяхното право на сведения и им осигурява възможност посочено от тях лице да извърши проверка на ГФО. Сочи се, че самоличността на контрольора има значение, тъй като възлагането на тази дейност е свързано с доверие в личността му, неговия професионален опит и експертиза. Твърди се, че акционерът Веселин Германов няма право да прави такова искане, защото не притежава поне 10% от капитала каквото изискване е въведено с чл.251а, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че с приемането на решението по т.7 фактически е блокирано правото на ищеца като миноритарен акционер да извърши проверка на ГФО и му се натрапва лице, което очевидно е посочено от акционерите Дражев и Стоилов и което ще бъде контролирано и напътствано от тях. Ето защо се твърди, че и втората част от решението по т.7 за назначаване на Илиян Димитров Гоцев за контрольор за проверка на ГФО за 2015, 2016 и 2017 години, е незаконосъобразно. С оглед гореизложеното се моли за отмяна на атакуваните решенията на Общото събрание на акционерите на ответното дружество, като са приети в нарушение на процедурните правила, материалния и процесуалния закон.

В депозираният от ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се оспорват фактическите твърдение и доводите на ищеца. Поддържа се, че процесното ОСА е свикано редовно по предвидения в закона и устава ред, като дневният му ред е допълнен по реда на чл.223а от ТЗ от акционера Ф.К.Ч. с въпроси и проекти за решения по тях. Твърди се, че ОСА е било проведено при изискуемия кворум по чл.227 от ТЗ и чл.43 от Устава на дружеството. Поддържа се, че не е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на чл.229 от ТЗ при гласуването по точки 5, 8 и 9 от дневния ред. Твърди се, че проектът за решение по т.5 от предварително обявения дневен ред, е “освобождава/неосвобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2017г.“ и той не може да бъде изменян, доколкото в ОСА не е участвал 100 % от акционерния капитал. Ето защо се поддържа, че законосъобразно не е било уважено искането на акционера Ч. гласуването по тази точка от дневния ред да се извърши поотделно за всеки отделен член на СД, тъй като по този начин би се достигнало до промяна на предварително обявения с поканата за свикване на ОСА дневен ред. Наред с това се сочи, че предложението относно начина за гласуване по тази точка от дневния ред, е било подложено на гласуване и е отхвърлено по волята на мнозинството. На следващо място се поддържа, че не е налице нарушение на чл.229, т.1 и т.2 от ТЗ, тъй като решението по т.5 от дневния ред не попада в приложното поле на посочената правна норма, доколкото касае освобождаването от отговорност на членовете на СД за дейността им през определен времеви период /2017г./, а не приемане на решения за предявяване на искове или осъществяване на отговорността към дружеството на акционери. Поддържа се, че при гласуване на въпросното решение не е налице конфликт на интереси, тъй като разпоредбата на чл.229 от ТЗ урежда въпроса конфликт между дружеството и акционер, именно в това му качество, а не като избран член в състав на управителен орган. Сочи се, че систематическия анализ на горецитираната норма в съвкупност с чл.221, т.10 от ТЗ и чл.240, ал.3 от ТЗ, налага извода, че решението за освобождаване от отговорност не е идентично по съдържание с въпроса дали да се търси изобщо отговорност за управлението, на който и да е от членовете на съвета. Твърди се, че в случая ОСА не е разисквало такъв въпрос по т.5 от дневния ред, а и не би могло, без да е подготвена обосновка с посочване на конкретни нарушения, причинили вреди на дружеството като основание на претенцията срещу конкретен управляващ акционер. Ето защо се поддържа, че решението по т.5 принципно не е идентично с решение за търсене на конкретна отговорност от конкретен член на СД, за да е налице конфликтът на интереси предвиден в чл.229 от ТЗ. Оспорва се тезата на ищеца, че с избрания начин на гласуване на решението, се е осуетила окончателно възможността за търсене на отговорност за вреди от управлението на съвета на директорите. Сочи се, че по отношение на акционерните дружества, за разлика от дружествата с ограничена отговорност, решението за освобождаване от отговорност, не изключва възможността за търсенето на вреди по исков ред. На следващо място се твърди, че дори с решението за освобождаване от отговорност на СД за изтекла отчетна година, мнозинството акционери да опрощават вредите, нанесени на АД, това не засяга изрично уреденото индивидуално право на малцинството да търси отговорност по чл.240а от ТЗ. Поддържа се, че предвиденият специален иск на малцинството е гаранция за правата на акционерите срещу злоупотреба на управляващо мнозинство, поради което не се налага и специална защита за преодоляване на конфликт на интереси между дружеството и това мнозинство, респективно нормата на чл.229 от ТЗ е неприложима при гласуването на въпроса за ангажиране имуществената отговорност на членовете на СД на АД за вреди. Сочи се, че приемането на тезата, че гласовете на акционерите следва да се изключват не само в изрично посочените в чл.229 от ТЗ случаи, но и при всякакви решения, касаещи дейността по управление, ако то се осъществява от акционер, то това би наложило да се отрече и правото на акционера да гласува сам за себе си при предложения за състава на органите. Сочи се, че би довело до резултат само малцинството да избира лицата, които да управляват финансовите средства предоставени от мнозинството, с което би се обезсмислила цел на капиталовото дружество. На следващо място се поддържа, че дори да се приспаднат на гласовете на участващите в управлението акционери, гласувалите за решението по т.5 други лица отново имат мнозинство, необходимо за освобождаване на всеки от членовете на СД от отговорност. Поддържа се, че разпоредбата на чл.240, ал.3 от ТЗ не предвижда забрана за освобождаване на членовете на СД от отговорност “ан блок“. а.8/ Твърди се, че чл.229, т.2 от ТЗ не регламентира изрична забрана за акционер да гласува за освобождаването си от отговорност, като  разпоредбата е императивна и като такава не следва да се тълкува разширително. Сочи се, че изложеното по-горе е относимо и към твърдяната от ищеца незаконосъобразност на решенията по т.8 и т.9 на ОСА от 18.07.2018г. По отношение на решението по т.7 от дневния ред за неназначаването на Гинка Гочева за контрольор за проверка на ГФО за 2015г., 2016г. и 2017г., се поддържа, че същото е взето с предвиденото от закона и устава мнозинство и при наличието на кворум, поради което е процесуално и материалноправно законосъобразно.

С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити са доводите за незаконосъобразност на атакуваните решение.

С подаденият от ответника отговор на допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите в същата съображенията за незаконосъобразност на оспорените решения на ОСА, като на свой ред са доразвити доводите за неоснователност на претенциите. Наред с това се поддържа, че спорът между страните дали е законосъобразно решение за освобождаване на членовете на СД за дейността им през отчетната година да се взема “анблок“ за всички членове на съвета, дали при гласуването на решението могат да участват и членовете на СД, чието освобождаване от отговорност се гласува и дали такъв начин на вземане на решение и гласуване противоречи на разпоредбите на чл.229, т.1 и т.2 от ТЗ, е разрешен със сила на присъдено нещо с влезли в сила решения по т.д.№1044/2016г. и по т.д.№1262/2015г., двете по описа на ВОС.

 

Предявените претенции намират правното си основание в чл.74 от ТЗ.

Съгласно изложеното от страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, в това число доказване на качеството си на съдружник към датата на решението, чиято отмяна претендира и предявяване на иска в срока по чл.74, ал.2 от ТЗ. В тежест на ответника е да докаже юридическите факти, от осъществяването на които следва процесуалната и материалната законосъобразност на взетите от общото събраните на дружеството решения-наличие на изпратена и получена в предвидения срок покана за предстоящото ОСА, съдържаща всички необходими реквизити, както наличие на предвиденото в закона и договора мнозинство при вземане на решенията.

Съдът намира, че страните са ангажирали допустими доказателства за всички твърдени от тях обстоятелства.

ДОПУСКА до събиране в о.с.з., представените от страните писмени доказателства.

НАСРОЧВА производството по т.д.№1203/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.12.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи препис от отговора на ДИМ.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: