№ 487
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело №
20243100900351 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С. Т. Д. ЕГН **********, чрез
процесуален представител срещу „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите от :
60 000.00 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, тежък емоционален стрес и негативни психически
изживявания в резултат на настъпило на 16.08.2022г. в гр.Варна ПТП между ищцата и л.а.
„Ауди –А-3“ с ДК ****** с водач Б. А. Б., в едно със законна лихва считано от дата на
предявяване на писмената застрахователна претенция – 13.03.2023г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 2220.00лева представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи по лечение, в едно със законна лихва считано от дата на предявяване на
писмената застрахователна претенция – 13.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищеца твърди, че на 16.08.2022г. в гр.Варна , на кръстовището на
ул.“Мир“ и ул.“Лоза“, Б. А. Б. управлявайки лек автомобил "Ауди –А-3“ с ****** предприел
маневра на заден ход без да се убеди, че пътя е свободен, в резултат на което блъснал
ищцата С. Д. в областта на дясното бедро, като и причинил средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на дясното бедро в областта на големия масив , многофрагментно,
с разместване на фрагментите и направление на фрактурната ивица отдясно наляво и отгоре
на долу. По спешност била транспортирана до спешен център при МБАЛ "Св. Марина" гр.
Варна, където била извършена оперативна интервенция с поставяне на проксимален
1
феморален пирон къс. Излага , че в резултат на травматичните увреждания и на
претърпяното ПТП, бавното възстановяване, невъзможността да води нормален социален
живот и да се обслужва самостоятелно, ищцата преживяла тежък емоционален стрес и
негативни психични преживявания - затворила се в себе си, нарушен бил нормалният й
ритъм на живот, често сънувала кошмари свързани с катастрофата, появил се страх от возене
в автомобил , лесно се разстройвала от новини свързани с катастрофи. За лечението си е
платила сумата от 2220.00лева, за което представя доказателства - фактура №
**********/24.08.22г.
По случая било образувано ДП по описа на СПП при ОД на МВР Варна и АНД №
4085/23г. по описа на ВРС, по което Б. А. Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за
описано по горе ПТП. С протокол № 360/30.04.2024г. по същото било одобрено
споразумение, с което обвиняемия се признал за виновен за извършено от него престъпление
по чл. 343 ал.1 б. “б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК и му било наложено административно
наказание – глоба в размер на 500.00 лева. Твърди, че съгласно чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата
е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№ 94-С-
69/13.03.2023г., по която не бил определен размер на обезщетение. Към момента на
произшествието, причинилото вредата МПС е имало действащ договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество с полица валидна до 13.06.2023г.
Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Не оспорва наличието
на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за процесния автомобил, както и
наличието на влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение по отношение на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Оспорва настъпването на
твърдените неимуществени и имуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Твърди, че заявените от ищцата тежък емоционален стрес и негативни
психични преживявания в резултат на настъпилото произшествие подлежат на общо
доказване и за тях не е установена причинна връзка с ПТП, както и, че продължителното
възстановяване би могло да се дължи и на други причини, например заболявания, настъпили
преди ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата, поради нарушаване на
правилата за движение на пешеходци, предприемайки пресичане на пътното платно на
непредвиденото за това място, предприемайки пресичане на пътното платно при наличие на
движещи се по него автомобили, като в тази връзка оспорва и описания от ищеца механизъм
за настъпване на ПТП. Оспорва, претенцията за неимуществени вреди и по размер, като
прекомерно завишена, както и претенцията за имуществени вреди поради липса на
медицинска документация за хоспитализацията на пострадалата и необходимостта от
извършване на оперативната интервенция. Оспорва претенцията за лихва за забава, като
недължима, доколкото е налице неизпълнение на насрещно задължение на ищцата по
ликвидационната преписка. В тази връзка оспорва искането сумите да бъдат преведени по
банковата сметка на процесуалния представител на ищеца, поради неизпълнение на
2
изискванията на чл.338 от КЗ. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят
направените по делото разноски, юристконсулско възнаграждение. В условията на
евентуалност, претендира намаляване на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
В съдебно заседание по същество, ищцата редовно уведомена не се явява лично, чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени. Моли за присъждането на разноски, съгласно представения списък.
В съдебно заседание по същество, ответникът чрез процесуалния си представител с
писмена молба, претендира отхвърляне на предявените искове. Поддържа възражението за
съпричиняване на деликта от страна на ищцата в качеството й на пешеходец. Излага, че
същата е можело да избегне удара , ако е предприела пресичане на разрешеното за това
място.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след, съвкупен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, по вътрешно убеждение и
съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице
право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
3
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника, настъпване на покрит застрахователен
риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими
за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието. Установяването на
твърденията по правоизключващите отговорността на ответника обстоятелства се възлагат в
негова тежест, а именно, че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от
ответника, в т. ч. всички факти и обстоятелства по направеното възражение за
съпричиняване.
Безспорни в настоящото производство и установени с представените писмени
доказателства са следните факти и обстоятелства.
Между „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД и собственика на л.а. марка "Ауди –А-3“ с
******, към дата на ПТП – 16.08.2022г. е било налице валидно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаващо гражданската отговорност на Б. А.
Б.. Валидността на застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с л.а. "Ауди-А-З“ с ДК
****** към дата 16.08.2022 г. не се оспорва от ответника.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, а и видно от
представените писмени доказателства – л. 10,27,28 от дело, че ищецът е отправил искане до
застрахователя за изплащане на обезщетение, входирано при ответника „ДЗИ –Общо
застраховане “ ЕАД ЗД с вх.№ 94-С-69/13.03.2023г. по която е образувана преписка №
43072952300072, като такова не е било изплатено.
Предвид влязлото в сила протоколно определение по АНД № 4085/23г. по описа на
ВРС, и с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът намира за доказани елементите на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- извършването на деянието, противоправността му –
осъществен състав на престъпление, както и виновността на водача, поради което същите не
подлежат на пререшаване от настоящия съд.
В конкретиката на настоящия правен спор , безспорно е установено, че на
16.08.2022г. в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. "Ауди –А-3“ с ******, Б. Б. нарушил
правилата за движение по пътищата-чл.40 ал.1 , чл.40 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на С. Т. Д. на 83 г. средна телесна повреда: счупване на дясното
бедро в областта на големия масив, многофрагментно, с разместване на фрагментите и
направление на фрактурната ивица отдясно наляво и отгоре на долу, обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник, за период от около три месеца –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежи наличието на причинени имуществени и
неимуществени вреди и техния интензитет, справедливият размер на обезщетението им,
наличието или отсъствието на съпричиняване, респективно неговата степен.
От анализа на доказателствата по делото съда приема , че ищеца пълно и главно е
4
установил наличието на причинени му на 16.08.2022г. в следствие на ПТП имуществени и
неимуществени вреди.
Относно имуществените вреди.
Предвид разпределената доказателствена тежест и приетите по делото писмени
доказателства - фактура № **********/24.08.2022 г. и фискален бон – л.13 от дело, както и
заключението на вещото лице по приетата по делото СМЕ, което съда кредитира като
обективно и изчерпателно, при изготвянето на което вещото лице се е запознало с личното
здравно досие на пострадалата, ищцата е установила пълно и главно наличието на понесени
в резултат на ПТП имуществени вреди, както и техния размер, поради което в тази част
искът е основателен в пълния претендиран размер, а възражението на ответника за липсата
на необходимост от хоспитализация, както и за неустановеност на относимостта и
необходимостта от извършените разходи , съда счита за неоснователно.
Видно от заключението на вещото лице, след ПТП ищцата е била хоспитализирана,
проведена и е оперативна намеса с поставяне на интрамедуларен заключващ пирон и
винтове/ РFNA винтове за дистално заключване/.
Относно неимуществените вреди.
Възраженията на ответника относно причинените в резултат на ПТП телесни
увреждания посочени в исковата молба, както и относно техния интензитет и причинно –
следствената им връзка с ПТП, съда счита за неоснователни по следните съображения.
Както вече беше посочено, с оглед влязло в сила протоколно определение от
30.04.2024г. по АНД № 4085/23г. по описа на ВРС, безспорно е , че на 16.08.2022г. в
гр.Варна, при управление на МПС, Б. Б. противоправно и виновно, по непредпазливост е
причинил увреждане на ищеца, представляващо една средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник,
за период от около три месеца. Увреждането е резултат от извършеното от ответника деяние
- престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК , получено е като
непосредствена последица от него, т.е. налице е и пряка причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно заключението по допусната съдебно медицинска- експертиза, неоспорено от
страните и което съда кредитира като обективно и изчерпателно, се установява, че в
следствие на претърпяно на 16.08.2022г. ПТП, ищцата е получила счупване на дясното
бедро в областта на големия масив, многофрагментно, с разместване на фрагментите,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния крайник долен крайник за повече
от 30 дни. Пострадалата е постъпила в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на 16.08.2022г. и е
изписана на 24.08.2022г. след проведена на 17.08.2022г. оперативна процедура - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Състояние след оперативното лечение
с интрамедуларен заключващ пирон и винтове;мигрирал фрагмент от фрактурата навътре
към мускулатурата на дясно бедро, вертикализирана „ изправена на патерици“. Вещото лице
заключава, че при извършения на 03.10.2024г. преглед ,ищцата е в добро общо състояние с
накуцваща походка с помощта на бастун, трудно става от стола с помощ. Оперативните
белези са спокойни, но движенията на тазобедрената става са ограничени – свиване до 90
5
гр./норма 125/, което прави невъзможно пълно клякане, ротация 25гр. при норма 45 гр.,
хипотрофия на мускулатурата на крайниците. При промяна на метеорологичните условия и
след физическо натоварване, може да има болка в дясната тазобедрена става , поради
близостта на счупването до ставата. По време на възстановяването препоръката е била за
ходене с две патерици до зарастване на костта, което на тази възраст става около шестия
месец, като през този период е имала нужда от чужда помощ.
Относно интензитета на търпените от ищцата болки и страдания освен заключението
по СМЕ, съда цени и неоспореното от страните заключение на вещото лице по приетата по
делото СПхЕ, което съда кредитира като обективно и пълно. От същото се установява , че
преживяванията на С. Д. непосредствено след инцидента и проведеното болнично лечение
и прибирането й в къщи били обусловени от обективното й състояние , че не е можела да се
придвижва самостоятелно , да се грижи за домакинството и да извършва елементарни
ежедневни дейности , вкл. и да поддържа личната си хигиена и да си приготвя храна.
Чувствала се е непълноценна , изпитвала неудобство, че била зависима от грижите на
другите. Самостоятелността й се възвърнала частично с подобряване на състоянието й, но
поради трудното придвижване и болки при физическо натоварване излиза рядко от дома си и
ограничила контактите си, чувствала се по-напрегната и раздразнителна. В този период не е
посещавала психиатър , не е било провеждано специфично медикаментозно лечение и няма
данни за психично разстройство , вкл. дължащо се на процесното ПТП и последиците от
него.
В унисон с обсъдените писмени доказателства, са ангажираните от ищеца гласни
такива чрез разпит на свидетеля Д.К.И. /без дела и родство със страните чиито показания
съда кредитира като обективни, в частта, в която се базират на лични впечатления/. От
същите се установява, че свидетеля, като неин комшия е прибрал ищцата от болницата,
където тя лежала седмица или десет дни след катастрофата. След това я е водил да и махат
пирони. Ищцата има син , но свидетеля не знае той да се е грижил за нея. Ищцата се
възстановявала доста време 4-5 месеца, като през това време той и приятелката му са и
купили бастун и проходилка и са и помагали докато започне да ходи. Дори ищцата е дала
ключ на свидетеля за да може да влиза в дома й и да й помага, т.к. не е могла да става.
Приятелката на И. и е помагала да се преоблича. Като възрастна жена и като нямало кой
близък да и помага , инцидента й се отразил тежко психически. Към настоящия момент още
използва помощни средства при ходене, при промяна на времето казва, че я боляло и това
налага все още свидетеля да й пазарува.
Законът предвижда, обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се
определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 от ЗЗД
за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент
на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за
ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвреда обезщетение. Паричната сума,
която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен
страданията му, като при определянето й следва да бъде съобразена и икономическата
конюнктура, както и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за
6
определяне на обезщетенията момент.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинено травматично увреждане, което засяга
основни функции – а именно тази на десен долен крайник. Безспорно по делото е, че
ищцата е получила сериозно увреждане- счупване на дясното бедро в областта на големия
масив, многофрагментно , при което е претърпяла страдания както в периода на
оперативното лечение и хоспитализация , така и след това в периода на раздвижване и
възстановяване, когато е имала нужда от чужда помощ. Към настоящия момент лечението и
е завършило, не предстоят медицински интервенции, същата е с възстановени двигателни
функции, но е факт, че ищцата продължава да понася негативи от претърпения инцидент –
движенията на тазобедрената става са ограничени – свиване до 90 гр. При норма 125, което
прави невъзможно пълно клякане, ротация 25гр. при норма 45 гр., хипотрофия на
мускулатурата на крайниците, болка в дясната тазобедрена става , при промяна на времето
и физическо натоварване. Събраните доказателства / гласни и писмени/ са непротиворечиви,
че през периода на оздравяване ищцата е изпитвала значителни болки и страдания, както и
неудобства, а също и психологически проблеми като страх, притеснение, дисконфорт, била е
зависима в ежедневието си от помощта на друг човек .
При определяне размера на обезщетението съдът отчете степента и тежестта на
увреждането, което в конкретния случай, видно от данните по делото, не е оставило
поражения върху телесната цялост на ищцата, степента и интензитета на претърпените
болки и страдания, възрастта на пострадалата – 83 г. при инцидента, в която оздравителните
процеси са забавени и обусловената от нея продължителност на възстановителния период /
около 6 месеца/, изживения стрес, емоционално разстройство и неудобства, както и, че в
тази възраст склонността към задълбочаване на определени травматични изживявания е
обострена.
Процесните неимуществени вреди са причинени от ПТП , настъпило на 16.08.2022г. ,
а съгласно официалните данни на НСИ, през 2022 г. годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 9008 лв. и нараства с 16.9% спрямо 2021 г. Съда отчита и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в
размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент/.
При горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост,
както и завишените размери на застрахователни лимити в обезщетенията и икономическите
показатели в страна, настоящата инстанция приема , че обезщетение в размер от 60 000 лв.
представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищцата болки и страдания и
морални вреди, за който размер иска е предявен и се явява доказан по основание.
За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение следва да
бъде обсъдено релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Приносът на
пострадалото лице следва да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно
7
главно доказване. Недопустимо е приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД при липса на такова
доказване, както и е недопустимо съда да извлича от събраните по дело доказателства
фактически основания за съпричиняващо поведение на увреденото лице, без те да са
надлежно релевирани от лицето, което цели да намали отговорността си за причинените
вреди. В конкретната хипотеза, застрахователят ответник е въвел своевременно следното
възражение за съпричиняване от страна на ищцата - нарушаване на правилата за движение
на пешеходци, предприемайки пресичане на пътното платно на непредвиденото за това
място, предприемайки пресичане на пътното платно при наличие на движещи се по него
автомобили.
За доказване на възражението, по искане на ответника, по делото е приобщено
заключение по АвТХЕ, неоспорено от страните, ценено от съда като обективно и
изчерпателно, изготвено от вещо лице разполагащо с необходимата квалификация, която не
е оспорена в хода на процеса. В същото е установен механизма на ПТП: На 16.08.2022г.,
около 10.20 часа, в гр.Варна, на кръстовището на ул.,Мир" и ул.,,Лоза" е настъпило ПТП
между автомобил и пешеходец. Б. А. Б., ЕГН**********, като водач на л.а.,,Ауди A3", с
рег.******, с начало на движение от ул.,,Мир", на заден ход към ул.,,Лоза" - при маневра
заден ход за напускане на позиция на паркиране, допуска удар с пешеходката С. Т. Д.,
ЕГН********** (83г.), довел до фрактура на шийката на дясно бедро, с направление на
счупването от дясно на ляво и отгоре надолу. ПТП-то е настъпило в участък от пътното
платно който не е бил регулиран с пешеходна пътека. Движението на пешеходката е било
спрямо пътното платно или затревения остров разделящ локалното платно на ул.,,Мир".
пешеходката, пресичаща пътното платно на нерегулирано с пешеходна пътека място,
движеща се предходно в тревна ивица отделяща ул.,,Мир" от локалното платно в
предблоковото пространство или спрямо пътното платно. В близост в рамките на 60м. пред
или след това има пешеходна пътека. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в
ляво от ул.“Лоза“ при левия тротоар в посока центъра на града на ул.“Мир“ има изграден
тротоар и надлежно съоръжение, по което пешеходката да може да пресече и да се върне
безопасно към жилищната зона. Ударът за автомобила е настъпил спрямо задна част в
областта на задна броня, с ниска скорост, а за тялото на пешеходката в областта на горната
част на бедрата.
Технически видимостта на водача е била по-малка от тази на пешеходката към
началния момент на потегляне на автомобила, тъй като се определя от отражателната
повърхнина на огледалата за обратно виждане.
Пешеходката не би разполагала с видимост към автомобила само и единствено в
случай, че е била застигната в гръб от автомобила.
В случай, че пешеходката е използвала наличните пешеходни пътеки или надлежно
съоръжение в близост, не би настъпила конкретната пътна ситуация.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля на
ответната страна Б. А. Б., чиито показания съда кредитира и, от които се установява, че
8
преди две години , през лятото, м. август около 10 и нещо сутринта при слънчево идеално
време , колата му била паркирана на около 5 – 6 м. след знака „Стоп“ на ул.“ Мир“ в гр.
Варна Тогава това било разрешено, сага е забранено. Когато видял, че приятелката му идва
на 10-15 м. от колата, тръгнал на заден. Пред него имало спрял друг автомобил, тръгнал
назад , като преди да потегли се огледал в огледалата, не видял пешеходката , нямало я там.
Като дръпнал колата , видял жената и спрял. Вдигнали я с приятелката му, говорили с нея
как е станало, закарал я до болницата, изчакал там. От удара няма щети по колата. За ПТП си
понесъл последствията.
От съвкупната преценка на коментираните доказателства, съда приема, че в
условията на пълно и главно доказване, ответника - застраховател е установил наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата.
Пострадалата пешеходка е допуснала неизпълнение на задълженията си като
участник в движението по чл. 113 ал.1 т.1 от ЗДвП - При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства. С това свое поведение тя несъмнено е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат, т.к. с предприетото пресичане на пътното платно зад автомобил на
необозначено за това място е създала непосредствена опасност за себе си и е предпоставила
допускането от виновния водач на застрахования автомобил на пътния инцидент, от който са
произлезли претендираните за обезщетяване вреди.
В конкретната хипотеза, нормата на чл. 119 ал.5 от ЗДвП : При пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие - е
неприложима.
При определяне степента на съпричиняване е необходимо да се извърши съпоставка
на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или
бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали
причина за настъпване на ПТП, определят и приноса на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна
вредоносност, както и дали действието или бездействието е противоправно и ако е виновно,
каква е вината на пострадалия. Намаляването се определя според размера на причиняването
в общата вреда, с оглед всички факти и обстоятелства. Съгласно т. 7 от ППВС 17/63 г. следва
да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. В случая деликвентът е признат за виновен за нарушение на
разпоредбите на чл. чл.40 ал.1 , чл.40 ал.2 и чл.116 от ЗДвП. Посочените разпоредби
гласят, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението; По време на движението си назад водачът е длъжен
9
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, вменява на водача пътно превозно средство
отговорност да осигури безопасност в по-голяма степен на уязвими групи пешеходци
каквито са престарелите хора.
В заключение, след отчитане на всички конкретни релевантни обстоятелства, при
които е настъпило процесното ПТП, съпоставяйки действията на водача на МПС и
действието на пострадалата, с което е допринесла за настъпване травматичното й увреждане,
съдът приема, че нейният принос е в размер на 15 %. В този смисъл искът за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 51 000 лв., съответно отхвърлен за горницата до
претендираните 60000 лв., като неоснователен, поради уважено възражение за
съпричиняване.
Относно лихвата за забава.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която
от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а
застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380
от КЗ. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за
уведомяването му от ищеца на 13.03.2023г. , поради което законната лихва следва да бъде
присъдена от този момент до окончателното изплащане на главниците. Възраженията на
ответника, касаещи изискването на допълнителни доказателства се преценяват като
ирелевантни, доколкото касаят хипотеза, в която се претендира законната лихва за
изпадането на застрахователя в забава на собствено основание – липса на произнасяне в
срок по претенцията, каквато лихва в настоящият случай не се претендира от ищеца.
При този изход на спора, направеното искане и представените доказателства за
осъществена безплатна адвокатска помощ, на адв. С. Б. С. –АК Варна, следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част на иска в размер на 4197. 72лева на основание чл.38
ал.2 от ЗАд. и чл.78 ал.1 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
10
държавна такса и съдебно деловодни разноски в полза на държавата, бюджета на съдебната
власт , по сметка на ВОС в размер на 2128.80 лв. –държавна такса съобразно уважената част
от исковете и 700.00 лв. депозит за вещи лица по СМЕ и СПхЕ, или общо 2829 лева.
Ищеца, на основание чл.78 ал.3 вр.чл. 78 ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 107.00 лева, съобразно отхвърлената част на исковете-
юристконсулско възнаграждение и депозит вещи лица и свидетел. Възнаграждение на
ответника по иска за имуществени вреди не се дължи т.к. същия е уважен в целия
претендиран размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД
на С. Т. Д. ЕГН **********, сумата от 51000/ петдесет и една хиляди / лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, тежък
емоционален стрес и негативни психически изживявания в резултат на настъпило на
16.08.2022г. в гр.Варна ПТП между ищцата и л.а. „Ауди –А-3“ с ДК ****** с водач Б. А. Б.,
при доказано валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а. „Ауди –А-3“ с ДК ****** между собственика на
автомобила и „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД към датата на ПТП; сумата от 2 220/две
хиляди двеста и двадесет / лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените
суми, считано от 13.03.2023г. до окончателното заплащане на съответното задължение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над присъдените 51 000 лева до претендираните 60000 /шестдесет хиляди/ лева,
като неоснователен.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN:
BG41RZBB91551006182080 с титуляр адвокат С. С., съгласно представеното по делото
пълномощно.
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Б. С. –АК Варна сумата от 4197. 72/ четири хиляди сто деветдесет
и седем лв. и седемдесет и две ст./ лева представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАд. и чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС,
11
сумата от 2829/ две хиляди осемстотин двадесет и девет/ лева за държавна такса
съразмерно с уважената част от исковете и експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ –Общо застраховане “
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата 91.00 /деветдесет и един лв./ лева,
включваща разходите за юристконсулско възнаграждение и експертизи, на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12