РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. Пловдив, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300501395 по описа за 2023 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Т. Т. ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адв. И. С., против Решение №
260025/08.02.2023 г., поправено с решение № 260065/12.04.2023г., постановено по гр.д.
№ 14598/2020 г. по описа на РС Пловдив, XIII гр.с., с което ОСЪЖДА Т. Т. Т. да
заплати на Г. И. А. ЕГН ***, сумата от 7 000,00 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на средна телесна повреда на 10.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2018 г. - датата на увреждането, до
окончателното и изплащане; сумата от 30,00 лева представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на причинена средна телесна повреда на 10.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2018 г. - датата на
увреждането, до окончателното и изплащане; ОСЪЖДА Т. Т. Т. да заплати по сметка
на ПРС, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт държавна такса в размер
на 281,20 лева и 250,00 лева разноски за възнаграждение на вещо лице; ОСЪЖДА Т. Т.
Т. да заплати на Г. И. А. адвокатско възнаграждение в размер на 680,00 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че атакуваното решение е
1
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалноправни
разпоредби и в частност при прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от
ЗЗД. Оспорва се като немотивиран изводът на районния съд за присъждането на
пълния претендиран размер на неимуществените вреди от 7 000 лева. Възразява се, че
така определеният размер не е съобразен с претърпените от ищеца болки и страдания
за период от 40 дни, както и с икономическите условия. Намират се за необсъдени
свидетелските показания на съпругата на ищеца, на които се сочи, че не следва да се
дава вяра. Сочи се като необсъдено обстоятелството, което е относимо към
обездвижването на ръката на ищеца и като преекспонирано обстоятелството, че
ищецът не е могъл да се грижи за децата си. По изложените в жалбата съображения се
сочи, че не е спазен принципът на справедливостта. Искането към въззивния съд е да
отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да присъди
обезщетение в съответствие с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Претендират
се разноските за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г. И. А. ЕГН ***, чрез
пълномощника адвокат Д. И., с който оспорва същата като неоснователна и излага
доводи за правилността на решението. Подържа, че решението е мотивирано с
позоваването на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които обсъжда и
намира за ясни и безпротиворечиви. Излага съображения за определянето на
обезщетението от 7 000 лева при съобразяване с претърпените от ищеца болки и
страдания, периода на тяхната продължителност, както и на причинените неудобства
на ищеца от невъзможността му да ползва горния си крайник, както и съобразено с
икономическите условия и в съответствие с принципа на справедливостта по чл.52
ЗЗД.Моли за отхвърлянето на въззивната жалба и за потвърждаването на
първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноските по делото за
адвокатско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Г. И. А.
против Т. Т. Т. при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 45 във вр. чл. 52 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени и имуществени
вреди, вследствие на непозволено увреждане и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане от ответника на сумата в размер на 7 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от действията му на
10.12.2018г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие извършено от
ответника престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, довело до причиняването му на
2
средна телесна повреда, представляваща счупване на средната фланга на третия пръст
на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен
крайник, както и преживения от него емоционален стрес и срив вследствие на
извършеното срещу него, в присъствието на децата му грубо посегателство над
неговата личност, което оказало негативно влияние върху психиката му, както и
заплащането на сумата от 30 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ползвани медицински услуги в пряка
връзка от непозволеното увреждане, които суми се претендират ведно със законната
лихва по чл.86 ЗЗД
Ищецът твърди, че на 10.12.2018 г., около 14,00 часа, той и двете му деца са се
прибирали към дома им с автомобила „Нисан Кашкай“, който домува в подземния
паркинг на адрес *** и в който ищецът ползва две паркоместа. При влизането си в
паркинга видял, че на същите е спрял лек автомобил марка БМВ, в който като водач се
е намирал ответника. Ищецът спрял пред него, излязъл от колата си, като оставил двете
си деца вътре, които били на възраст от по *** години. Отишъл до ответника и го
помолил да освободи местата, за да паркира, ответникът излязло от колата и започнало
да се държи арогантно, тръгнал срещу ищеца, блъснал го в гърдите, в резултат па
което, ищецът загубил равновесие и политнал назад. Ответникът замахнал с юмрук
срещу него, в посока към главата и за да се предпази, с дясната си ръка, ищецът се
прикрил, като по този начин му препречил удара, който попаднал пряко в дясната му
ръка и бил доста силен. Последвал втори удар от нападателя с другата ръка, който удар
попаднал в тялото му. Т. се държал арогантно, обиждал ищеца и се заканвал се.
Ищецът се притеснил за децата си, защото всичко това се развивало непосредствено
пред тях, пред техните очи. Ищецът понесъл и внезапно нанесен удар в долната
челюст, в следствие на което му се надула долната устна. За да се защити се опитал да
свие в юмрук дясната си ръка, но не успял, поради остра болка в същата. Успял да
отблъсне нападателя и подал сигнал на 112. Т. взел парче гипсокартон, приближил се
заплашително към ищеца, замахнал и го строшил в лявата му ръка, с която се
предпазил.Тогава ищецът се обадил на съпруга си, която била апартамента. Посочва, че
Т. се върнал и се държал арогантно, дошла полиция като Т. не спирал да обижда, да се
заканва и заплашва ищеца. Болките в ръката на ищеца, коремната област и устните му
започнали да се усилват, което го принудило да потърси медицинска помощ в спешно
отделение на УМБАЛ „***“ ЕАД ***, където било установено, че от удара от
ответника е получил счупване на втора фаланга на единият пръст на дясната му ръка.
Проведени били медицински манипулации и ***г. му било издадено СМУ № *** г. от
*** И.Ц. към УМБАЛ „***" ЕАД ***, от което било видно, че му е била нанесена
средна телесна повреда и охлузване по носа. Позовава се на споразумение, одобрено в
съдебно заседание от 26.05.2020 г. по НОХД № 1713 по описа за 2020 г. на IV н.с. на
ПРС, според което ответникът като обвиняем е извършил виновно престъпление по
3
чл.129 ал. 2 вр. ал.1 от НК за това, че на 10.12.2018 г. в гр. *** е причинил на ищеца
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната фаланга на трети пръст
на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен
крайник, за което му е наложено и съответно наказание. Ищецът твърди, че в резултат
па уврежданията е претърпял първоначално силна физическа болка, страдание в един
сравнително продължителен период от време, бил му е причинен немалък дискомфорт.
Пръстите на дясната му ръка били гипсирани - било поставена гипсова
имобилизационна превръзка, която обхващала всичките повърхности на крайника, като
преминавала през гривнената става обхваща цялата длан и трети и четвърти пръсти,
които били имобилизирани съвместно един към друг, посредством превръзката. Това
водело до невъзможност да бъде използвана дясната ръка от ищеца, която му се
явявала и основна при извършването на ежедневни манипулации свързани с личното
му физическо обслужване и оказването на помощ в семейството му в това число и при
отглеждането на двете му малки деца. Отделно от горното, ищецът преживял и
емоционален стрес и срив вследствие на извършеното срещу него, в присъствието на
децата му грубо посегателство над неговата личност. Нанесената средна телесна
повреда ведно със съпътстващите я физически и психически неудобства били
причинили огромни морални вреди, изразяващи се в болка и страдание, срам,
продължили не къс период, от време. Освен това той изпаднал в тежък душевен
дискомфорт изразяващ се в засягане на достойнството и честта му. По изложеното
моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът Т. Т. Т. в срока за отговора на исковата молба по чл.131 ГПК
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва претърпените болки и страдания от
ищеца. Твърди, че ищецът е може да ползва дясната си ръка при извършването
ежедневните манипулации и отглеждането на децата си. Оспорва претърпения
емоционален стрес и психологически проблем на ищеца, както и провеждането на
лечение. Намира претенцията от 7 000 лева за силно завишена и не съобразена с
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли за отхвърлянето на исковете.
Претендира разноски.
С постановеното по делото решение районният се е позовал на
споразумението, одобрено по НОХД № 1713/2020 г. на Районен съд Пловдив - ІV н.с.,
в което ответникът се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.2,
вр. с ал.1 от НК за причинена средна телесна повреда на Г. И. А. на 10.12.2018 г. в гр.
***, което е кредитирал на осн.чл.300 ГПК. По отношение на размера на
обезщетението районният съд се е позовал на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, заключението на СМЕ, от които е приел за доказани претърпените
болки от счупване и трайно затрудняване на десен горен крайник на ищеца като
настъпили от престъплението, както и претърпения от него душевен дискомфорт, за
обезвредата на които неимуществени вреди е присъдил пълният претендиран размер от
4
7 000,00 лева. За да уважи иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
районният съд се е позовал на представените по делото писмени доказателства за
направени разходи във връзка с освидетелстване на ищеца в УМБАЛ“***“ ЕАД, за
което е издадена фактура № *** г. за сумата от 30,00 лева.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че
същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между
страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва
да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния
съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, предвид което елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност включват противоправно поведение,
настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя, която се
предполага до доказване на противното. С въззивната жалба не се оспорват изводите
на районния съд за осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. По делото се установява, че с протоколно определение №
345 от 26.05.2020г., постановено по НОХД № 1713/ 2020 г. по описа на РС Пловдив,
четвърти н.с., е одобрено споразумение по силата на което ответникът Т. Т. Т. е
признат за виновен, че е извършил престъпление по чл.129 ал. 2 вр. ал.1 от НК за това
че на 10.12.2018 г. в гр. ***, е причинил на Г. И. А., средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на средната фаланга на трети пръст на дясната ръка, довело
до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, за което му е наложено
посоченото в споразумението наказание. Според чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а
съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 78а от НК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. По делото е прието заключение на
съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/, според което на ищеца е причинено счупване
на средната фаланга на трети пръст на дясната ръка; охлузване по носа, които
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, е
възможно да са били получени по време и начин, описан в ИМ - блъскане, удари с
5
юмруци и гипсокартон. Вещото лице е заключило, че уврежданията са последица от
травматичния инцидент, изразяващ се в блъскане, удари с юмрук и гипсокартон.
С оглед на изложеното във въззивната инстанция не е налице спор относно
осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане, същият се
установява при зачитане на обвързващото действие на споразумението по НОХД
№1713/ 2020 г. по описа на РС Пловдив и доказателствената съвкупност, от които
следва да приеме за доказано извършеното от ответника противоправно деяние на
10.12.2018 г. и претърпените от ищеца вреди, причинна връзка между тях и вина на
ответника.
Спорен въззивното производство е размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед характера и интензитета на претърпените от ищеца
болки и страдания, съобразно конкретните обстоятелства и принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищеца
неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и заложеният в нея
принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните
обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените
болки и страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Според задължителната и константна практика на
ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, което
налага съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психическо напрежение и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер.
В случая от доказателствения материал по делото се установяват релевантните
обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От заключението на СМЕ се установява, че счупването на средната фаланга на
трети пръст на дясната ръка е причинило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник, по смисъла на чл.129 НК. Охлузването е причинило болка или
страдание, без разстройство на здравето. Основната функция на ръката - хващането е
била затруднена за около 1, 5 месеца. При изслушването си в съдебно заседание
вещото лице уточнява,че според медицинската документация гипсовата имобилизация
6
е обхванала не само счупения пръст, но и съседните пръсти и по този начин основната
функция „хващането“ е ограничено от имобилизацията и срокът на същата е бил 30
дни.
За установяване на релевантните обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. П.Г.К., съпруга на ищеца. Свидетелката К. излага
показания относно инцидента на 10.12.2018 г. като сочи, че на посочената дата е била в
апартамента, в който живеят с ищеца и към 14.00 ч. е получила обаждане от съпруга си
да слезе да прибере децата. На паркинга видяла непознато лице, което било много
агресивно, използвало нецензурни думи. Агресивното му поведение било спрямо
съпруга й. Съпругът й имал физически увреждания от инцидента, счупен пръст на
дясната ръка и още два травмирани пръста, бил е с гипс един месец. Рехабилитацията
му е била извършена в домашни условия. Възстановяването на съпруга й било два
месеца, за да може да използва пълноценно ръка си. Сочи, че е десничар и това му е
основната ръка. От показанията на свидетелката се установява, че след инцидента
съпругът й е бил в ужасно състояние, изпаднал в тежък емоционален срив и стрес
вследствие на това посегателство и най-вече за това, че се е случило пред очите на
децата им, които тогава са били на *** години. Постоянно мислил, че е могло да стане
по-лошо, станало му като фикс идея. Не излизал от вкъщи, не искал да говори с никой.
Чувствал се непълноценен, че е в тежест на семейството си, защото не може да помага.
Не можел да води децата на училище. Нищо не можел да прави с дясната ръка, къпала
го е и му е връзвала обувките. Бил притеснен, че ако му обадят от работа, не можел
пълноценно да работи. Това му състояние било около два месеца, като махнал гипса
започнал да се чувства по - пълноценен. Към момента бил напълно възстановен. Трите
пръста, заедно с китката му били гипсирани. Съпругът й не може да шофира, било
зима и не можел да облича връхните дрехи, поради гипса. Налагало се да носят двете
раниците на децата им, които били близнаци, това било невъзможно за съпруга й.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните
доказателства, съобрази вида на увреждането - счупването на средната фаланга на
трети пръст на дясната ръка, което е причинило трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник на ищеца за периода на гипсовата имобилизация от 30 дни,
доколкото същата е обхващала три от пръстите му, както и периодът на пълното му
възстановяване от два месеца, през който е имал затруднения от битово естество и
нужда от чужда помощ, особено през първия месец на имобилизация. В тази насока
неоснователни са доводите на въззивника, че обездвижването е направено само по
отношение на средния и безимения пръст, доколкото СМЕ заключава, че
обездвижването е обхванало и съседните пръсти. Последното кореспондира с
показанията на св. К., според която трите пръста, заедно с китката на ищеца са били
гипсирани. Така и неоснователно се сочи, че ищецът можел да се обслужва и да
извършва повече от ежедневните си действия, което се опровергава от свидетелските
7
показания. Последните следва да бъдат кредитирани като преки и непосредствени,
ясни, непротиворечиви и последователни, и тъй като не се разколебават от останалите
доказателства по делото.
На следващо място съдът взима предвид и негативни психически и
емоционални преживявания на ищеца, довели до неговата самоизолация и
притеснения, и силно преживеният от него емоционален стрес от обстоятелството, че
травматичният инцидент се е случил в присъствието на децата му, които са били на
ниска възраст, както и безпокойството му относно възможност за по-тежки последици,
чувството му за непълноценност, доколкото не е могъл да помага на семейството си и
за предоставянето на родителска грижа, която дължи дори и съпругата му да има
приоритет в отглеждането на децата, на което въззивникът неоснователно се позовава.
По изложените съображения и предвид обществено-икономическата обстановка в
страната и стандарта на живот, съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД се явява обезщетението в размер на сумата от 7 000 лв., която сума правилно е
била присъдена за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди не са
релевирани конкретни оплаквания. По делото се доказва осъществяването на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Също така се установява, че ищецът
е бил освидетелстват във връзка травматичния инцидент, за което се представя СМУ №
*** г. от *** И.Ц. към УМБАЛ „***" ЕАД ***. Доказва се направата на сочените
разходи от 30 лева за освидетелстване на ищеца по представеното СМУ и фактура №
*** г. от УМБАЛ *** ЕАД с фискален бон. Ето защо и тази претенцият е доказана по
основание и размер, поради което правилно е била уважена.
В аспекта на изложеното настоящият въззивен състав намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото на въззиваемия се следват разноските по делото,
направата на които се удостоверява в размер на 700 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025/08.02.2023 г., поправено с решение №
260065/12.04.2023г., постановено по гр.д.№ 14598/2020 г. по описа на РС Пловдив, XIII
гр.с.
8
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН *** от ***, да заплати на Г. И. А. ЕГН ***от ***,
сумата в размер на 700 лева /седемстотин лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението, в частта по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по
чл.280, ал.1 от ГПК.
В останалата си част по иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9