Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260054/10.05.2021
г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
- Наказателно
отделение, на
единадесети март, година две хиляди и двадесети първа, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар: П. Паскалева
Прокурор: Н. Арнаудова
като разгледа докладваното от съдия Димитрова
ВНОХД № 356 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Варненският окръжен съд, с присъда № 260005
по НОХД № 43/2020г. по описа на същия съд, постановена на 01.09.2020г. е
признал подсъдимия Г.Я.Г. за виновен в
извършване на деяние, наказуемо по чл.
343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на
12.08.2015 г. в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, пред входа на УМБАЛ
„Света Марина", около 07.38 часа, при управление на лек автомобил „Рено
Клио" с рег. № В 2986 НХ, в посока от ул. „Мир“ към УМБАЛ „Св.
Марина", нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. А. С. ***.
На
основание чл. 54 от НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.343г от НК е наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.
Със същата присъда подс. Г. е признат за невинен и оправдан по първоначално възведените му
обвинения за нарушения и на други 2 разпоредби на ЗДвП - чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116.
С
присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в
полза на Държавата, както и на ч. обвинители М.Д.С., А.Л.С. и Д.Л.С. - разноски за адвокатско
възнаграждение на повереника им пред първоинст. съд.
Въззивното производство пред АС - Варна е
образувано по протест и жалби на:
-
прокурор при ОП-Варна, в който се навеждат доводи за неправилност на присъда в
две насоки: 1. във връзка с изводите на първостепенния съд за липса на причинна
връзка между нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и настъпилия вредоносен
резултат, като се прави искане за изменение на присъдата и признаване на подс.
за виновен и по тях; 2. по отношение справедливостта на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, като се счита същото за крайно
занижено с искане за увеличаването му в между средния и максимален размер,
предвиден в закона, респ. за отмяна на разпоредбата на чл. 66 от НК. В именуваното
като „допълнение към протеста“ не се развиват допълнителни съображения, а се излагат
доводи по оспорване жалбата на подс. Г. във връзка с развитите в нея възражения;
-
ч.обвинител М.С. - чрез повереника й адв. Юл. Г. ***/, която намира за несправедливи
наложените на подсъдимото лице наказания - приложението на института на
условното наказание по чл. 66 от НК, с искане за отмяната му, респ. за
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и за твърде
занижено това по чл.343Г от НК с молба за увеличаването му; В допълнение към
въззивната жалба са наведени доводи и във връзка с вменените на подс. като
нарушени разпоредби и по чл.5 и чл.116 от ЗДвП, включително и по първоначалното
такова в обв. акт по чл.15 ал.1 от ЗДвП, въпреки допуснатото изменение на
обвинението, по което ВОС е пропуснал да се произнесе, с молба въззивната
инстанция да стори това чрез изменение на присъдата по реда на чл. 337 от НПК;
- на
подс.
Г. чрез защитника му адв. М. Р. ***/,
в която се оспорва осъдителната част на първоинстанционната присъда като
необоснована и неправилна: постановена при нарушение на процесуалния закон -липса на мотиви, осъждане
по непредявени факти, отказ да се разгледа делото по реда на чл.371 т.2 от НПК
при нарочно отправено искане от подсъдимия; и на материален закон, с оглед
събраната по делото доказателствена съвкупност, с твърдения, че е налице
„случайно деяние“ по см. на чл. 15 от НК; и като несправедлива, с оглед
наложеното наказание; Прави се искане в три насоки - за признаване на подс.Г. за невинен и
оправдаването му поради наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК; за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст. съд,
поради допуснато съществено процесуално нарушение; за изменение на присъдата и
намаляване на наказанието лишаване от свобода до предвидения в нормата минимум с
приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание пред състава на АС – Варна:
- Представителят на Апелативна
прокуратура–Варна поддържа протеста само в частта за несправедливост на
наложеното наказание, предвид приложената разпоредба на чл.66 от НК по
отношение наказанието „лишаване от свобода“ с молба за отмяната й, респ. при ефективно
изтърпяване, както и евентуално завишаване на кумулативно предвиденото такова
по чл. 343Г от НК; уточнява, че подс. Г. правилно е бил оправдан за нарушенията
на чл. 5 и чл. 116 от ЗДвП, както и че оглед допуснатото изменение на
обвинението, не се дължи произнасяне по първоначалното такова по чл. 15 от ЗДвП;
изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. Г. и развива подробни
съображения във връзка с направените от защитата възражения от фактически и
правна страна; намира жалбата на ч. обвинителка за частично основателна,
касателно несправедливостта на наложените наказания;
- повереникът на частната обвинителка
поддържа жалбата, като оспорват изцяло възраженията на подс. Г., излагайки подробни
съображения досежно тяхната недоказаност и неправилност;
- подс. Г. се явява лично и се представлява
от редовно упълномощения си защитник- адв. М. Р. ***/, който поддържайки
второто допълнение към жалбата, доразвива съображенията си за допуснати
процесуални нарушения от страна на ВОС, свързани с отказа да се разгледа делото
по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, респ. да се ползва привилегията при определяне
на наказанието чрез редукцията по чл. 58а от НК, както и досежно допуснатото
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК и осъждането на подзащитния
му по него, без обаче на практика такова да му е предявявано, респ. той да се е
защитавал.
В
последната си дума пред настоящата инстанция подс. Г. изразява съжаление за
случилото се, моли за намаляване на наказанието, като пояснява, че не желае да
влиза в затвора.
След преценка на доводи на страните, както и
след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314
от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така подадените
срещу присъдата протест и жалби са
допустими, а по същество - протеста и жалбата на частната обвинителка намира и
за основателни по следните съображения:
Възоснова
на внесен обвинителен акт срещу Г.Я.Г. за престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” вр. чл.342 ал.1 от НК, в ОС-Варна е било образувано НОХД № 43 по описа на съда
за 2020г. Срещу подсъдимото лице е било възведено обвинение за това, че на
12.08.2015г. в гр.Варна при управление на МПС нарушил правилата за движение по чл.15
ал.1, чл.20 ал.1, 21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Л. А. С. /на 62г/.
В хода
на проведеното открито разпоредително заседание на 13.02.2020г, подс. Г. лично
и чрез защитника си – адв. М. Р. е направил искане съдебното производство
да протече при условията и по реда на чл. 371 т. 2 от НПК с признание на
фактите по обвинителния акт, като са приели, че те се подкрепят от събраните от
досъдебното производство доказателствата. Първоинстанционният съд е отказал да
стори това, с аргумент, че за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт са налични „…противоречащи си
доказателства, поради което евентуално направено самопризнание от страна на
подсъдимия на фактите няма да се подкрепя от събраните по делото доказателства
и би довело до необоснован съдебен акт без да се разкрие обективната истина по
делото…“.
След този отказ, защитата
на подс. е направила искане производството да протече при условията и по реда
на чл. 371 т.1 НПК, като в следващото с. з. – на 02.03.21г това искане отново е
заявено с пояснението, че не желаят „…провеждане на разпит на нито един от
свидетелите и вещите лица, посочени в списъка на лицата за призоваване,
неразделна част от обвинителния акт….“ На основание чл.372
ал.3 от НПК ВОС е одобрил изразеното съгласие от страните делото да се разгледа
по реда на чл. 371, т.1 от НПК, при което да не се провежда разпит на
свидетелите М.Д.С., А.Л.С., Д.Л.С., Н.Ц.Ц., С.С.Н., С.И.С., Н. Г. К., К.Д.К., Б.Б., К.И.М.и
С.Ц.С., както и на вещите лица по
АТЕ - Т.Т., И.И.и Т.Д.и И. , СМЕ - д-р В.С.и ВТЕ на в.л. Г.Ж., изготвили експертизи на досъдебното производството, приемайки, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се
ползва съдържанието на съответните показания, отразени в протоколите и
експертни заключения, изготвени в досъдебното производство, т. к. същите са
събрани и извършени /експертизите/ при условията и реда, предвиден в НПК. Също е
приел, че с оглед принципа за разкриване на обективната истина по делото, се
налага да бъдат изслушани устно и непосредствено от съдебния състав вещите лица инж. Й.М., инж. С.М.и инж. Х.К. във връзка с изготвената
от тях на ДП съдебно-техническа експертиза, доколкото в заключенията са налични
сериозни неясноти.
След преценка на всички
доказателствени източници – гласни /показанията на свидетелите М.С., Н. Ц., С.Н., С.С., Н. К., К.К., Б.Б.,
К.М. и С.С., приобщени по реда на чл. 373 ал.1 вр. чл.283 от НПК/,
писмени /протокол за оглед
на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за следствен експеримент с
приложен фотоалбум, справка от “Национална система 112 – МВР”, от ГТП, от
Сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, удостоверение за наследници, справка за
съдимост, документи от Община Варна, справка за нарушител/водач за подсъдимия/,
заключенията по назначените експертизи /
СХЕ, СМЕ за аутопсия, САТЕ, изготвена от вещите лице проф.К., доц. У. и инж.Ш./,
относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.Я.Г. е пълнолетен български гражданин, живущ *** 2015г работил като охрана
към фирма „Пътища и мостове“ в гр.Варна, притежавал собствен ЛА марка “Рено Клио“
с рег. № В 2986 НХ.
На
12.08.2015г. сутринта, около 07.38ч подс. Г. пътувал сам за работа към ж.к.
„Бриз“ в гр.Варна с автомобила си „Рено Клио“ с рег № В 2986 НХ, движейки се в
гр.Варна в посока кръстовището на ул.“Мир“ по бул.“Христо Смирненски“ към входа
на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД. Управлявал автомобила със скорост, значително
превишаваща разрешената за населено место. Въпреки, че следвало да продължи
движението си направо за да достигне до офиса на дружеството, той навлязъл в
лявата по посока на движението си лента, предназначена за извършване на „ляв
завой“ и за навлизане на територията на лечебното заведение. Към този момент
скоростта му била 113 км/ч.
По
същото време пострадалият Л. А. С. /на 62 години/, работещ като лекар в УМБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД Варна, отивал пеша на
работа. Същият преминал през двора на Техническия университет в гр.Варна и
тръгнал по пешеходната пътека, пресичаща бул.“Хр.Смирненски“ в посока входа на
болницата. През цялото време на около 3-4 метра зад него вървял св. С.С. –
лекар в същата болница. Двамата пресекли булеварда, пропуснати от спрели МПС,
след което се достигайки до тротоара, се качили на него и се насочили към входа
на болницата.
В
същия момент, движейки се с посочената по-горе скорост, подс. Г. по
неустановена причина завил волана на автомобила в ляво и изтеглил ръчната
спирачка нагоре. В резултат на това загубил контрол върху управлявания автомобила,
който се завъртял наляво около вертикалната си централна ос в посока обратна на
часовниковата стрелка и се по понесъл неуправляем напред и в ляво, ударил се в
бордюра, ограждащ тротоара с двете си десни колела, отскочил и се качил на
тротоара, ударил с дясната си част пешеходеца С., отхвърляйки го към находящия
се в близост паркинг. След като последвал и удар на ЛА в стълб на уличното
осветление, той преустановил движението
си. Към момента на удара на ЛА в бордюра, скоростта била около 82 км/ч, а в
момента на удара в тялото на пешеходеца - около 42 км/ч.
Св.С.,
пред очите на когото се развило ПТП, възприел удара в колегата си – постр. С. и
се огледал за него. Видял го да лежи по очи, на около 20 метра в района на
паркинга в неестествена поза, агонизиращ и в безсъзнание. Заедно с други лица
се опитал да му окаже първа помощ. По стечение на обстоятелствата, в този
момент случайно преминавала линейка, на която натоварили пострадалия, бил незабавно
транспортиран в спешен център на МБАЛ „Св.Анна – Варна“ ЕАД.
В резултат на претърпяното ПТП подс. Г.
получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, фрактура на дясна
ключица и фрактура на черепа, поради което бил настанен на лечение в МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД за периода от 12.08.2015г. до 15.08.2015г.
На
местопроизшествието бил извършен оглед за времето от 11,20 до 13,00 часа. Бил
изготвен и фотоалбум.
Въпреки проведените спешни реанимационни
мероприятия по отношение на постр. С., той починал по-късно същия ден.
От заключението по СМЕ се установява, че пострадалият Л. С. е получил множество
телесни увреждания, като причина за смъртта е съчетаната травма на глава,
гръден кош, корем, таз и крайници; водеща причина за настъпването на смъртта е тежката
гръдна травма, включваща разкъсвания на левия бял дроб по задните повърхности
на горния и долния му дялове, множество контузии на белите дробове двустранно,
аспирация на кръв в белите дробове, левостранен пневмоторакс. Според
в. л. тежката травма, усложненията от нея и настъпилата смърт, са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От заключението по
СХЕ се установява, че преди произшествието подс. Г. не е употребил алкохол.
В хода на
досъдебното производство са били назначени множество експертизи – САТЕ-единична
и 2 тройни, съдебно-автотехническа и фрактодиагностична експертиза, както и
допълнителна такава, видеотехническа
експертиза, приобщени от съда по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК /с
изключение на САТЕ -т.4 л.13 -22, изготвена от вещите лица М.М. и К., изслушани
в хода на първоинст. съдебно следствие/, които е следвало да установят скоростта на движение на ЛА,
управляван от подс. преди и по време на ПТП, причината, механизма на възникването и протичането му, възможностите
за наличие на техническа неизправност в спирачната система на автомобила, както
и за разрушаване на шенкела на предно дясно колело. Видно е, че дадените от
вещите лица заключения са от една страна непълни, недостатъчно добре мотивирани
и неубедителни, а от друга- вътрешно противоречиви и като цяло противоречащи
помежду си. Установявайки този факт, подходът на първоинст. съд да назначи повторна
тройна САТЕ с участие на компетентни вещи лица, е бил не само обоснован и
правилен, а и наложителен, с оглед императивно вмененото му задължение по чл.
13 от НПК за разкриване на обективната истина по делото. Чрез назначаването й,
респ. изслушване на вещите лица в с. з. /проф. д.т.н. инж. С.М. К., доц. д-р
инж.Х.В. У. и инж.В.К. Ш./, страните и съдът са имали възможност да задават
въпроси и получат задълбочен, мотивиран и компетентен отговор, базиран на
детайлно и всестранно обсъждане и
анализиране на обективните данни по делото, получени чрез протокола за оглед на
местопроизшествие, фотоалбума, показанията на свидетелите –очевидци.
Правилно
ВОС е кредитирал заключеното по тази САТЕ /л.73 -110 от първоинст. дело/ като обективно и компетентно, изграждайки
своите фактически и правни изводи върху него. По безспорен и категоричен начин
се установява,
че:
-
скоростта на движение
на автомобила на подсъдимия преди ПТП е
около 113 км/ч;
-
в момента на удара в
бордюра е около 82 км/ч;
-
в момента на удара в
пешеходеца е около 48 км/ч, като изменението на скоростта от изходната до удара
в бордюра е за около 1,76 секунди;
-
настъпилото ПТП е при
движение на автомобила по прав участък;
-
напускането на
платното за движение е в следствие на действия на водача със завъртане на
волана наляво и задействане на ръчната спирачка;
-
водачът на автомобила
с действията си сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП,
допускайки загуба на управление;
-
изключена е възможността
за техническа неизправност в спирачната система на автомобила, както и за
разрушаване на шенкела на предно дясно колело; В съдебно заседание
вещите лица са уточнили, че при разрушаване на шенкела на предно дясно окачване
би имало триене на носача по асфалтовата настилка каквито следи липсват, а при
намаляване на спирачния ефект в задно дясно колело, не би се стигнало до
завъртане под ъгъла, констатиран при извършения оглед на местопроизшествие;
Изводите по тази САТЕ обосновано са дали
основание на първостепенния съд да кредитира заключението по допълнителната фрактологична експертиза
/доколкото извършения анализ на видеофайла, кореспондира с него/ и да отхвърли заключенията по приобщените по реда начл.373 ал.1
вр. чл.283 от НПК експертизи- видеотехническата
експертиза /доколкото същото не е категорично/, единична и две тройни САТЕ,
основната фрактологична експертиза /като
противоречаща на всички събрани по делото доказателства/.
Възоснова на събраната доказателствена съвкупност, част от
която от ДП /надлежно приобщена/, а друга- проверена и събрана от съда чрез
предвидените от НПК средства и способи, първоинстанционният съд е направил
цялостен анализ на всички необходими и относими към предмета на доказване
фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина, установявайки
една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне ди тези
изводи ВОС е съпоставил най-вече заключението по назначената в хода на
първоинст. съдебно следствие САТЕ, протокола за оглед с приложения фотоалбум, заключението
по СМЕ относно получените увреждания от
постр. с писмените и гласните доказателства – свид. показания на очевидци и
такива, възприели обстановката непосредствено след ПТП.
Фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване са установени по безспорен начин от първостепенния съд и изводите му
са аргументирани много подробно, ясно и точно, поради което въззивната
инстанция ги споделя изцяло.
Защитата
на подсъдимия навежда пред състава на АС-Варна идентични възражения с тези,
които вече е направила пред първоинст. съд, който е дал подробен
и
задълбочен отговор в мотивите към присъдата. Поради това, че съставът на
АС-Варна се солидализира
изцяло с тях и предвид становището на различни състави
на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД
№1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по
КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда
подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната
присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически
изводи въз основа на доказателствата по делото”.
Обект на анализ и коментар от страна на въззвния съд в настоящото решение са
съображенията на защитата на подс., развити за първи път в жалбата и пледоарията
по същество пред настоящата инстанция, включително и допълване на развити вече
доводи от първоинст. съд, а именно:
По
отношение твърдението за наличието на процесуални нарушения:
- Липса на мотиви или
на съществена част от тях, имаща отношение към формиране на вътрешното съдийско
убеждение. Тези твърдения не могат да бъдат споделени: В съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 НПК първоинстанционният съд е изложил достатъчно
съображения както досежно процесуалната
недопустимост на производството по реда на чл.371 т. 2 от НПК в съдебния
протокол от 13.02.2020г и в мотивите, така и по същество - въз основа на кои
доказателства приема за установени фактическите положения, както и в коя част и
защо отхвърля като недостоверна тезата на защитата на подс. Г. за наличие на
технически проблем в ЛА, довел до загубата на контрол над управлението му,
респ. до настъпване на ПТП. На внимателен анализ са подложени
заключенията по всички назначени на ДП експертизи, съпоставяни са поотделно и в
съвкупна преценка с писмените доказателства и заключението по назначената от
съда нова тройна САТЕ. Съвсем
отделен е въпросът, че подс. и неговата защита не са съгласни с извлечените
изводи. Първоинст. съд е дал отговор и на направените пред него възражения
досежно компетентността на в.л. , изготвили заключението по новата тройна САТЕ
и писмените доказателства, на които то се базира.
- Отказ на съда да
разгледа делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, респ. лишаване на подс. от
възможността да се ползва от привилегия при определяне на наказанието чрез
редукция по чл. 58а от НК. Въпреки, че по-горе отчасти е засегнат този въпрос,
макар и по друг повод, следва да се отбележи, че отговорът на това възражение
се свежда до основен принцип в наказателното правораздаване, имплицитно свързан
с правото и задължението на съда при осъществяване на тази му дейност. Съгласно
разпоредбите на чл. 13 и чл.107 от НПК съдът е длъжен да вземе всички мерки за
разкриване на обективната истинна, както и да събира доказателства по свой
почин, когато това се налага за разкриването й. Затова и след запознаване с
материалите по делото – обв. акт и събраните на ДП доказателства,
първостепенният съд е в правото си да прецени, дали приобщените
доказателства са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В настоящия случай, преценката на ВОС за непълнота,
разнопосочност и нееднозначност на доказателствената съвкупност от ДП, с оглед
предмета на доказване, е била абсолютно правилна - събраната доказателствена
маса не е давала точен и категоричен отговор нито досежно скоростта на ЛА, управляван
от подс. /посочени са били три величини/, преди и по време на ПТП, така и
относно причините за настъпването му /измежду внезапна техническа повреда в зоната
на задно дясно колело след предприето намаляване на скоростта от страна на
водача, със съществуването и темпоралното развитие на опасна техническа
неизправност в преден десен шенкел и на трето място - вследствие на избрана
скорост на движение от страна на подсъдимия и пътна лента/. В този смисъл и ръководейки се от задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 1
на ОСНК по т. д. № 1/2008 г, т. 4, отказът на първоинст. съд да откаже да разгледа делото при хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК се преценява от
въззивната инстанция като законосъобразен.
Освен изложеното, следва да се подчертае, че
разглеждането на делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК е само предвидена
възможност, но не и право, от категорията на предвидените в разпоредбата на чл.
55 от НПК права на обвиняемо/подсъдимо лице.
-Относно изменението на обвинението:
в резултат на заключението на в. л. по новоназначената тройна
САТЕ и приета от съда е била установена причината за настъпване на ПТП, довела до
вредоносния резултат.
Тази промяна е дала основание на прокурора в съдебното заседание, проведено на 01.09.2020г.,
да измени
обвинението по
реда на чл.287, ал. 1 от НПК с мотива, че са налице основания за изменение на
обвинението срещу подсъдимия за деяние по чл. 343 ал.1 б“в“ вр. чл. 342 ал.1 от
НК по отношение на
обстоятелствената му част, запълвайки цитираната
бланкетна норма с друго нарушение по ЗДвП – чл.5 ал.1 т.1, вместо
първоначалното такова по чл.15 ал.1 от същия закон. Повдигнатото ново обвинение е било конкретизирано
в достатъчна степен. Процесуалният ред по
допускането му, с оглед указанията в ТР № 57 от 4.12.1984
г. на ОСНК на ВС, е бил спазен /л.118 от
първоинст. дело/ - на подс. е била дадена възможност да заяви, дали желае
отлагане на делото за да подготви защитата си, при което той и проц. му
представител са заявили готовност да отговарят по новото обвинение.
Институтът
на "изменение на обвинението" е насочен от една страна към
реализиране на възможността на прокурора да приведе обвинението в съответствие
със събраните доказателства в съдебната фаза на процеса, като измени или
неговата обстоятелствена част /какъвто е настоящия случай/, или правната му
квалификация /приложение на закона за по-тежко наказуемо престъпление/. От
друга, да се гарантира правото на защита на обвиненото лице – да разбере по
надлежния ред в какво е обвинено и да се защити по новото обвинение. Като
се има предвид, че
разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от НПК визира
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а не на
обвинителния акт, се налага извод за несъстоятелност на възраженията на
защитата - фактите на обвинението са тези, които са пряко релевантни, за да се
направят изводи за съставомерност на деянието по конкретната правна
квалификация и авторството на подсъдимото лице. В настоящия казус механизмът на извършване на деянието, респ. на причиняване на ПТП е неизменен, посочен е бил в
обстоятелствената част на обвинителния акт, именно срещу тези факти подс. се е защитавал
в хода на процеса.
Защитата е изразила несъгласие със заключението по назначената
от съда тройна САТЕ, оспорвайки методиката на изчисление, използвана от в.л. и
предлагайки на съда, да приеме същата за неправилна, респ. да кредитира тази,
изготвена от в.
л. инж. Т., както и заключението по видеотехническата
експертиза на вещото лице Ж..
Тези доводи не могат да бъдат възприети: въпреки, че първонист. съд се е
занимал с този въпрос, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи,
че нито съдът, нито страните притежават специални знания в тази насока и поради
това чл. 144 от НПК вменява в задължение назначаването на експертизи в подобни
случаи. Вещите лица проф.
К., доц. д-р инж.Х.В. У. и инж.В.К. Ш.
са дали компетентно заключение по САТЕ,
включително описвайки и различните методи на изследване и изчисление /и чрез
симулация/ с приложени скици, защитили
са ги в с.з., поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция
възниква съмнение в тяхната правилност. Изводите на в. л. не са изолирани от
цялостната доказателствена съвкупност, напротив - те се подкрепят от заключението
по допълнителната фрактологична експертиза,
показанията на свидетелите-
очевидци и от протокола за оглед с приложения фотоалбума.
С
оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че
липсват основания да се твърди необоснованост на изводите на първоинст. съд, а
на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема именно тези факти, ВОС
подробно се е мотивирал, след анализ на цялата доказателствена съвкупност, без
да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези
доказателства.
Възоснова на правилно установена фактология по
делото, първоинст. съд е направил правилни правни изводи досежно приложимия
материален закон – по чл. 343 ал. 1 б.“в“ от НК, отчитайки настъпилата смърт на
постр. С. като съставомерен резултат, а също и във връзка с виновно нарушените
разпоредби на ЗДвП от подс. Г. – чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал.1, намиращи се в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Всички описани правни елементи
/от обект и суб. страна/ на престъпния състав на бланкетната норма на чл. 343
ал. 1 б“в“ от НК се споделят от въззивната инстанция.
Предвид установеното чрез
заключенията по САТЕ на вещите лица проф. К., доц. д-р
инж.Х.В. У. и инж.В.К. Ш. и по допълнителната
фрактологична експертиза се налага извода, че подс. Г. е управлявал МПС в
нарушение на разпоредбаите на чл. 21 ал. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, т. к. е
превишил максимално допустимата за
движение скорост в населено място от 50 км/ч,
движейки се със 113 км/ч; чрез извършените от него впоследствие действиязавъртане на
волана наляво и задействане на ръчната спирачка, се е поставил в
невъзможност да контролира управляваното от него МПС. Двете нарушения са в пряка
връзка помежду си от една страна, а от друга - са в пряка причинно–следствена
връзка с настъпилото ПТП и съставомерния резултат. Правилно е отчел първоинст.
съд, че ако подс. се бе движил с разрешената за пътния участък скорост от 50
км/ч, той би могъл да контролира управляваното
от него МПС и дори да загуби управление, то последиците от ПТП биха били
различни. Няма спор, че движението с превишена скорост в конкретния пътен
участък не би довело до настъпилия противоправен резултат, доколкото при
праволинейно движение, дори и в лентата за завой „на ляво“ автомобилът на
подсъдимия би преминал безпрепятствено, т. к. след кръстовището лентите за
движение направо са две и той би преминал, без да се налага да променя посоката
си на движение. В случая обаче движението с превишена скорост е допринесло за загубата
на контрол върху ЛА, доколкото в САТЕ се приема, че при движение с такава
скорост и отклоняване в ляво, автомобилът не би могъл да бъде контролиран.
Подобна
връзка обаче не е налице по отношение нормите на чл. 5 ал. 1 т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, т. к. същите са общи и нарушаването им не е
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, а от там и със
съставомерния престъпен резултат, поради което и предвид бланкетния характер на
разпоредбата на чл. 343 от НК, искането в протеста се явява неоснователно,
респ. подходът на ВОС е бил правилен.
Доколкото след изменение на обвинението
процесът е продължил развитието си в новите рамки, поставени от представителя
на обвинението, съдът не дължи произнасяне по първоначалното обвинение във
връзка с допуснато нарушение на чл. 15 от ЗДвП, каквото искане се прави от
повереника на ч. обвинителка, поради което отказът на първоинст. съд да стори
това също се преценява като правилен.
Както пред първоинст. съд – ВОС, така и пред въззивната инстанция,
защитата на подс. Г. навежда доводи за наличие на „случайно деяние“ по смисъла
на чл.15 от НК, изключващо вината му. Това становище на защитника основателно и
мотивирано е било отхвърлено от първоинст. съд чрез позоваване на заключението
по допълнителната
фрактологична експертиза и САТЕ /страници
27 и 28/, коментирана по-горе, които изключват
възможността за внезапно
възникнала техническа неизправност на дясното колело на ЛА, довела до ротацията
на автомобила и последвалото странично суркане в посока тротоара.
Относно необходимостта от ревизиране на наложеното наказание:
В изложените
от първоинст. съд мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието, не е игнорирано
което и да от обстоятелствата по чл. 54 от НК, задължаващи го да прецени точния размер на наказателна репресия
спрямо подсъдимия.
Правилно като смекчаващи обстоятелства са
отчетени чисто му съдебно минало, млада възраст, добри характеристични данни, изминалия
значителен период от време от извършване на престъпното деяние до реализиране
на наказателната отговорност.
Не са
установени обстоятелства, които да го характеризират като личност с повишена
обществена опасност
Като
отегчаващо обстоятелство съдът е отчел „флагрантно нарушение на правилата за
допустима скорост в населено место“.
Обществената опасност на деянието е оценена
като сравнително висока.
При липсата на други обстоятелства, отегчаващи
отговорността на подсъдимия Г., правилно първонист. съд е преценил, че наказанието следва да бъде отмерено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, но над предвидения в Закона минимум в
размер на 3 години. Съставът на АС-Варна счита, че за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо да му бъде налагана санкция в по-висок размер.
Не друго становище обаче е ревизиращата инстанция по отношение приложението на чл. 66 от НК: Известно е, че докато първите две
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК /наложеното наказание "лишаване от
свобода" да е до три години и подсъдимият да не е осъждан до момента на
наказание "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/ са обективни, то третата /за постигане на целите на наказанието и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца да не се налага
изтърпяването на наказанието/, е свързана с преценка на
спецификите на всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова
акцентът на законодателя е върху индивидуалната превенция на наказанието при
обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение, без това да
елиминира необходимостта от преценка на постигането на генералната превенция. В случая, настоящата инстанция не счита, че третата предпоставка е
налице, за да се приложи института на условното осъждане спрямо
подс. Г.. Движение със скорост
повече от два пъти от максимално допустимата в конкретния пътен участък – на
оживен участък- пред входа на болница с множество пациенти и граждани, наличие
на множество пешеходци в ранната част на деня, отиващи или връщащи се за и от
работа, еднозначно свидетелстват за абсолютно арогантно и безотговорно
отношение на подсъдимия към живота и здравето на останалите участници в
движението, респ. към разпоредбите на ЗДвП. Отделно от това, същият е навлязъл
в лентата за завой „на ляво“, след което е задействал спирачната система, „дрифтирайки“
на пътя. Правилната
оценка на значението и на тежестта на тези обстоятелства определя, че за
постигане целта на индивидуалната превенция спрямо подс. Г. и с приоритет неговото поправяне /същият е бил 20 годишен към момента на
деянието, поради което не следва да живее занапред с чувството за безнаказаност/
е
необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно ефективно. Именно защото социалният
отзвук на престъпленията по транспорта и необходимостта от институционална
реакция за снижаване на тяхната тежест и ръст, не държат сметка за това, че преди
всичко обществената опасност на деянието се определя от спецификите на
конкретно извършеното престъпление, определянето на наказанието не може да
откъснато нито от преценката на обстоятелствата по чл. 54 от НК, нито от постигането на
специалната превенция.
С оглед на така изложеното, определеното от
ВОС наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, следва да се
изтърпи ефективно от подс. Г. при първоначален „общ“ режим, с оглед
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНС.
Наложеното от първоинст. съд кумулативно
наказание по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
години, предвид изложеното по-горе и настъпилия вредоносен резултат,
също следва да се редуцира, като бъде увеличено на 5 /пет/ години.
Предвид
критериите по смисъла на чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и с оглед принципа за съответствие на наказанието с извършеното
престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК така определени, наказанията
биха били справедливи.
В
този смисъл протеста и жалбата на ч. обвинители се явяват основателни, респ.
жалбата на подс. - неоснователна.
Доколкото
не се
констатира неправилност в отказа на първостепенния съд да разгледа делото при
условията на чл.371 т. 2 от НПК, е безпредметно да се обсъжда, доколко
въззивната инстанция следва да наложи наказание чрез редукция по чл. 58а от НК,
каквото искане отправя защитата на подс.Г..
При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения,
които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съда, поради което и на
основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 2 т.1 и 2 пр. 2 и чл. 338 от НПК, настоящият състав на АС-Варна
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 260005 на Окръжен съд - Варна по НОХД № 43/20г.
по описа на същия съд, постановена на 01.09.2020г. в наказателно-осъдителната й
част, като ОТМЕНЯ приложението на чл.66 ал. 1 от НК по
отношение наложеното на подс. Г.Я.Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3
/ТРИ/ ГОДИНИ и определя първоначален
„общ“ режим на изтърпяване и УВЕЛИЧАВА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС от 4 /четири/ на
5 /пет/ години.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
Решението
може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.