Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 2580 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 20012487 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 42461/2019 г. по
описа на СРС, I ГО, 157
състав е отхвърлен предявения от М.Т.Г., ЕГН ********** и адрес *** срещу
Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 3805 лева, застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. „Ситроен Ц5“, с peг. № ********,
резултат от ПТП, настъпило на 30.07.2014 г. в гр. София, на Околовръстен път,
срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин, в локално платно за двупосочно движение по
вина на С.П.при управлението на МПС марка „МАН ТГА“, с peг. № *****КН,
отговорността на който водач е застрахована от ответника по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът М.Т.Г. е осъден да заплати но ЗАД “ОЗК - З.”
АД сумата 350 лева - разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М.Т.Г., чрез
пълномощника му адв. Ж.Е., в която същото се обжалва изцяло като неправилно. В
жалбата се навеждат доводи, че съдът неправилно е интерпретирал обстоятелствата
по делото и по-конкретно механизма на ПТП. В тази връзка се излага, че съдът
неправилно е кредитирал изцяло показанията на разпитания свидетел по делото -
виновния водач на застрахования от ответника товарен автомобил и не е кредитирал
тези на назначеното от съда вещо лице. Поддържа се, че уврежданията на
автомобила на ищеца са били такива, че вещото лице е направил извод, че
товарният автомобил се е движел с по-висока скорост от лекия автомобил, което
обосновава единствено възможно заключение, че изпреварването е било извършвано
именно от водача на товарния автомобил. В тази връзка се излагат съображения,
че е неясно защо съдът е кредитирал безкритично показанията на водача на
товарния автомобил, въпреки че същите противоречат на всички останали събрани
доказателства по делото. Навеждат се доводи, че писменото заключение на вещото
лице не е кредитирано от съда, не са кредитирани и уточненията, направени от
него в откритото съдебно заседание от 30.11.20 г. относно механизма на
произшествието. Поддържа се, че следва да се вземе предвид и подписания от
двамата участници в ПТП двустранен протокол, както и че вещото лице е дал
отговор в заключението си, че водачът на товарния автомобил е можел да предотврати
произшествието и съответно да предотврати и настъпването на вредоносния
резултат.
Поради
изложеното се отправя искане към настоящата инстанция да отмени изцяло първоинстанционното
решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата
страна ЗАД „ОЗК - З.“ АД, чрез пълномощника си юрск. И.К. е депозирала отговор
на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, в който оспорва същата като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. При условия
на евентуалност, в случай че въззивният съд приеме жалбата за основателна, моли
предявеният иск да бъде уважен в намален размер предвид наличието на
съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ситроен“, рeг. № *******, чието
поведение е допринесло в значителна степен за настъпване на процесното ПТП. Претендира
разноски по делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен иск от М.Т.Г. срещу ЗАД “ОЗК - З.” АД с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да му заплати сумата от
3805 лв., застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а.
„Ситроен Ц5“ с peг. № ********, в резултат от ПТП, настъпило на 30.07.2014 г. в
гр. София, на Околовръстен път, срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин.
В
исковата молба се твърди, че на 30.07.2014 г. в гр. София, на Околовръстен път,
срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин, в локално платно за двупосочно движение е
настъпило ПТП по вина на водача на ТИР, с peг. № *****КН и ремарке, с peг. № *******ЕС,
който предприел маневра неправилно изпреварване и ударил от лявата страна л.а.
„Ситроен Ц5“ с peг. № ********, управляван от ищеца. В резултат на ПТП-то били
причинени вреди на л.а. „Ситроен Ц5“. Твърди, че към момента на ПТП за управляваното
от виновния водач МПС има сключена с ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. От ответника е поискано плащане на обезщетение, като
с писмо от 04.09.2014 г. същият отказал изплащане на обезщетение.
Ответникът
ЗАД “ОЗК - З.” АД, в депозирания писмен отговор на исковата молба е оспорил
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорил е механизма на
настъпване на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между вредите и
поведението на водача на т.а. „МАН ТГА“, с peг. № *****КН, както и вината му.
Поддържа, че произшествието е резултат изцяло от поведението на ищеца, който е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, като е предприел маневра неправилно
изпреварване от дясната страна на т.а. „МАН ТГА“, с peг. № *****КН, с което е
причинил ПТП-то. Оспорил е размера на обезщетението, с твърдения, че не
отговаря на действителната стойност на вредите.
Въззивната
инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка
от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства
по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата
фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.
Съдът ще обсъди доказателствата по делото, относими към доводите, изложени във
въззивната жалба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от
районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Предявен
е иск за заплащане на обезщетение от ищец, пострадало лице против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице.
При
така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото
наличието на застрахователно правоотношение между ответника застраховател по
застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО, както
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Следва да се установи, че застрахованото по
застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, както и
да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По
делото не е спорно, че на 30.07.2014 г., около 12.20 ч. е настъпило ПТП в гр.
София, на Околовръстен път, срещу строящ се МОЛ, в кв. Люлин между л.а. „Ситроен
Ц5“ с peг. № ********, управляван от ищеца М.Т.Г. и влекач „МАН ТГА“, с peг. № *****КН
и полуремарке с peг. № *******ЕС, управляван от
водача С.П., в резултат на което били причинени вреди на л.а. „Ситроен Ц5“.
Не
е спорно, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била
застрахована при ответника към момента на увреждането на автомобила на ищеца.
По
делото е спорно дали действията на водача на товарния автомобил съставляват
деликтно поведение, установява ли се противоправност в действията на водача на посоченото
МПС, съответно налице ли са основанията, за да бъде ангажирана имуществената
отговорност на неговия застраховател по договор за З. на Гражданската му
отговорност.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД всеки отговаря за вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината на увреждащото лице се предполага до доказване на противното. Законът в
цитираната разпоредба приема, че виновното увреждане на правно защитената сфера
на лице е противоправно, поради което причинителят на вредите се санкционира. В
случаите, когато деянието не е противоправно, включително и при неизбежна
отбрана или крайна необходимост, както и когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици, т. нар. случайно
деяние, при което законът приема, че липсва вина при извършване на деянието
/чл. 15 от НК/, лицето причинило увреждането не носи имуществена отговорност за
причинените вреди на други лица.
По
делото е изслушана и приета САТЕ, изготвена от вещото лице Йордан Йорданов, от
която установява, че инцидентът е настъпил на 30.07.2014 г., около 12.20ч., при
което влекач „МАН ТГА“, с peг. № *****КН и полуремарке
с peг. № *******ЕС се движи по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Царица
Йонна“ към ул. *****като в същото време и същата посока, водачът на л.а.
„Ситроен Ц5“, с рег. № ******** предприема маневра за изпреварване на товарната
композиция отдясно, като излиза извън очертанията на платното за движение. При
С-образен завой водачът на товарния автомобил отклонява влекача надясно, при
което ремаркето също се изнася надясно и траекторията му се пресича с
траекторията на движение на лекия автомобил, при което настъпва съприкосновение
между страничната дясна част на ремаркето и страничната лява част на лекия
автомобил.
В
о.с.з. вещото лице допълва, че всички увреждания получени по лекия автомобил
могат да се получат при този механизъм на ПТП, а именно при преминаване на
лекия автомобил от дясната страна на товарната композиция и няма друг възможен
механизъм на ПТП. От заключението на експертизата се установява също така, че
от приложения по делото снимков материал е видно, че получените увреждания от
лекия автомобил „Ситроен“ са в неговата странична лява част, като в задната
част те са с по-изразен характер и деформация, поради което може да се направи
извод, че към момента на съприкосновението
товарният автомобил и ремаркето не са се придвижвали надясно към лекия
автомобил, тъй като в този случай биха настъпили значителни увреждания в
предната лява част на л.а. „Ситроен“. Посоченият извод е изграден и върху представения по делото от
ответника снимков материал, относно уврежданията на лекия автомобил, които са в
неговата странична лява част като в задната част са с по - изразен характер и
деформация. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният
съд е кредитирал приетото и неоспорено от страните заключение на
автотехническата експертиза. Съгласно извода на вещото лице, процесното ПТП е
настъпило вследствие на изпреварване на лекия автомобил от дясната страна на
товарната композиция. В тази връзка са неоснователни възраженията във
въззивната жалба, че писменото заключение на вещото лице не е било кредитирано
от първоинстанционния съд, а също така, че не са били кредитирани направените
уточнения от експерта в о.с.з. на 30.11.2020 г. относно механизма на ПТП.
За
неоснователно въззивният съд намира и възражението на жалбоподателя, че
неправилно са били кредитирани от СРС показанията на разпитания свидетел по
делото С.П.– водач на товарната композиция, както и че същите противоречат на
останалия доказателствен материал по делото. Настоящият съдебен състав намира,
че свидетелските показания са обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд
в съответствие със събрания доказателствен материал по делото в неговата
съвкупност. В този смисъл, показанията на свидетеля основателно са били
кредитирани от СРС като ясни, обективни и непротиворечиви на останалия доказателствен
материал по делото. Свидетелят дава
ясни, точни и последователни показания относно настъпилото събитие, като сочи,
че товарният автомобил се е движил по ул. „Околовръстен път“, а по същото време
движещият се в същата посока водач на л.а. „Ситроен“, peг. № ******* е
предприел маневра за изпреварване на товарната композиция от дясно, като е
излязъл извън очертанията на пътя и е станал причина за ПТП. Посочените
показания съответстват напълно и на описания механизъм от вещото лице по
приетата САТЕ по делото, поради което въззивният съд намира, че правилно същите
са били кредитирани от съда в тяхната цялост.
Въззивният
съд намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно липсата на
доказателства по делото за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на товарния автомобил. От събраните доказателства се
установява безспорно, че пътят е бил в ремонт, както и че в този участък от
пътя не е било разрешено изпреварването, като е предстоял и S-образен
завой. Поради тази причина, въззивният съд намира, че в конкретния случай не е
налице задължение за водача на товарната композиция да предвиди възможността от
изпреварване на товарния автомобил от страна на друго МПС, а още по-малко да е
било налице законово задължение за този водач да спре и пропусне идващите зад
него и изпреварващи го неправилно - от дясно МПС. В тази връзка са правилни и
законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че водачът е длъжен да се
огледа и да прецени дали няма да попречи на друг участник в движението, но не и
да предполага дали друг водач на МПС, който е след него и е извън видимостта
му, не извършва нарушение на закона, както и че същият е длъжен да се съобразява
с обективната обстановка преди да предприемане на маневрата, а не след като
вече я е предприел. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция намира, че
правилно не са били възприети от СРС изводите на вещото лице в обратен смисъл,
а именно, че водачът на товарния автомобил е могъл да възприеме по – рано лекия
автомобил. На първо място следва да се посочи, че по делото липсват каквито и
да е събрани доказателства в тази насока, а тъкмо обратното – от показанията на свидетеля П. - водач на
товарния автомобил се установява, че същият е възприел лекия автомобил едва
след като композицията се е изправила, от което следва, че същият не е могъл да
възприеме по – рано лекия автомобил. На следващо място, дори и да са приеме
обратното, следва да се посочи, че по делото не са събрани никакви
доказателства, от които да може да се направи извод относно това, ако е задействал
веднага спирачната уредба на товарния автомобил, какво разстояние би изминал същият
и дали в този случай би настъпил удар с лекия автомобил, предвид дължината на
композицията и теглото на товарния автомобил, както и дали биха настъпили тези
увреждания, независимо от започналото спиране и предстоящия непосредствено
завой и траектория на ремаркето. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
трайно установената съдебна практика принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Поради това не
всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.“ Следователно е необходимо приносът да е
конкретен, т.е. да е налице извършване на определени действия или бездействия
от страна на увреденото лице, които да се намират в пряко - причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, като изводите на съда в тази насока не може да почиват на
вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС
/в решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ІІ т.о., решение № 165
от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г., ІІ т.о., решение № 159 от 24.11.2010 г.
по т.д. № 1117/2009 г., ІІ т.о. и др., постановени по чл. 290 ГПК/.
Във
връзка с изложеното и доколкото по делото от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за установяване на фактите, които се отнасят до
основанието на претенцията не е доказано наличието на противоправен характер на
поведението на водача на товарния автомобил, то следва да се приеме, че
процесното ПТП е възникнало поради посоченото по-горе поведение на водача на лекия
автомобил „Ситроен Ц5“ с peг. № ********, а поведението на водача на товарния
автомобил не е противоправно и не е допринесло за настъпване на произшествието
или вредите от него.
Поради
липса на доказателства за противоправно поведение от страна на водача на товарния
автомобил следва да се приеме, че основанията за ангажиране на неговата
деликтна отговорност като пряк причинител на вредата не се установяват по
делото.
Липсата
на основания за деликтна отговорност на водача на МПС, застрахован при
ответника, освобождава от отговорност и застрахователя при иск по чл. 226 КЗ.
Във
връзка с изложените правни изводи, въззивната инстанция намира, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца от
ПТП, като недоказан по основание следва да бъде отхвърлен.
Поради
отхвърлянето на главния иск на отхвърляне подлежи и акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава.
Поради съвпадане на крайните изводи
на настоящата въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, а
подадената срещу него въззивна жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По разноските:
При
този изход от спора, право на разноски пред настоящата инстанция има единствено
въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК възлиза на сумата
от 100 лева
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20012487 от
15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 42461/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 157
състав.
ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - З.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата
от 100,00 лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.