Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 07
декември 2011 г.
ВАРНА
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на седми
ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН СЛАВОВ
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря А.И., като изслуша
докладваното от съдия Светла Пенева въззивно
дело № 1582 по описа за 2005 година на гражданско отделение на Окръжен съд –
Варна, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от Т.К.Т.
като единствен наследник на починалия в хода на производството негов брат А. К.
Д. против решение от 10.06.2005 г., постановено по гражданско дело № 8877 по
описа за 2003 г. на десети състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен иска на А. Д. срещу В.Н.Ф. и З.Й. Д. за предаване владението върху
¼ идеална част от втория етаж на сградата, находяща се в дворно място,
цялото с площ от 188 кв.м при граници: имоти с №№ V-3,4; ІІІ-22; V-1,
представляващо имот пл.№ 3 в квартал 4 на осми подрайон на град Варна – ул.
Драгоман № 19, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за
втория етаж; в частта, с която е отхвърлен иска на А. Д. срещу В.Н.Ф. за
заплащане на сума в размер на 10 000 лева, представляваща припадащата се
на ищеца част, в качеството му на съсобственик на ½ идеална част, от
получаваните наеми за процесния имот за периода месец март 1995 г. – месец
януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 от Закона за собствеността /ЗС/;
в частта, с която е отхвърлен иска на А. Д.срещу З.Й. Д. за заплащане на сума в
размер на 5 000 лева, представляваща припадащата се на ищеца част, в
качеството му на ползвател на ¼ идеална част, от получаваните наеми за
процесния имот за периода месец март 1995 г. – месец януари 2004 г. на
основание член 30, алинея 3 във връзка с член 111, алинея 1 от ЗС.
В жалбата и в последващи многобройни изложения се
навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение.
Иска се отмяна на обжалваните части на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени. В
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
Срещу решението е депозирана в срок и въззивна жалба
от В.Н.Ф. и З.Й. Д. в частта му, с която същите са осъдени да предадат
владението върху ¾ идеални части от втория етаж на сградата, находяща се
в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м при граници: имоти с №№ V-3,4;
ІІІ-22; V-1, представляващо имот пл.№ 3 в квартал 4 на осми подрайон на град
Варна – ул. Драгоман № 19, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет,
стълбище за втория етаж, на основание член 108 от ЗС. Иска се отмяна на
решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което изцяло да бъде
отхвърлена исковата претенция. В съдебно заседание поддържат жалбата си и
подробно изразеното по нея становище чрез пълномощника си. Претендират се
разноски.
За да се
произнесе, въззивният съд съобрази следното:
С влезли в сила определения № 677 от 20.02.2009 г. и
№ 1003 от 23.03.2009 г., постановени по настоящото дело, на основание член 203,
алинея 1 от ГПК /отменен/ е прекратено въззивното производство по жалбата на Т.Т.
като
наследник на А. К. Д. против решение от 10.06.2005 г., постановено по
гражданско дело № 8877/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с
която е отхвърлена претенцията с правно основание член 108 от ЗС за ¼
идеална част от втория жилищен етаж на сградата в град Варна – ул. Драгоман №
19, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание член
30, алинея 3 от ЗС за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща припадащата се на ищеца част, в
качеството му на съсобственик на ½ идеална част, от получаваните наеми
за процесния имот за периода месец март 1995 г. – месец януари 2004 г.
Видно от молбата на Т.К.Т. /лист 377 от въззивното
дело/, депозирана в деловодството на Окръжен съд – Варна на 11.03.2009 г. е, че
същият оттегля изцяло въззивната си жалба по делото – „както за ¼
идеална част от втория етаж, така и исковете за сума 10 000 лева,
представляваща припадащата се част в качеството на съсобственик на ½
идеална част от получаваните наеми за процесния етаж в периода март 1995 г. – януари
2004 г. на основание член 30, алинея 3 от ЗС, така и иска за заплащане на
сумата от 5 000 лева, представляваща припадащата се част в качеството на
ползвател на ¼ идеална част от получаваните наеми за процесния етаж в
периода март 1995 г. – януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 във връзка
с член 111, алинея 1 от ЗС.
Не е налице произнасяне на съда по оттеглянето на
въззивната жалба, касаеща частта от решението по иска за заплащане на сумата от
5 000 лева, представляваща припадащата се част в качеството на ползвател
на ¼ идеална част от получаваните наеми за процесния етаж в периода март
1995 г. – януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 във връзка с член 111,
алинея 1 от ЗС. В тази връзка следва да се съобрази изявлението на Т.Т. в съдебно
заседание, проведено на 07.11.2011 г., с което същият заявява, че се е отказал
от жалбата, обжалват само ответниците по иска. С оглед на това негово изрично
заявление съдът го е вписал като въззиваема страна с
оглед разглеждането на делото само по въззивната жалба на ответниците. С оглед
на това настоящият състав на въззивния съд намира, че на основание член 203,
алинея 1 от ГПК /отменен/ следва да прекрати производството по въззивната жалба
на Т.К.Т. и досежно тази част на обжалваното решение.
В исковата си и последващи уточняващи молби ищецът твърди, че е собственик на
½ идеална част от втория жилищен етаж на сградата в град Варна – ул. Драгоман
№ 19, който е придобил по замяна през 1980 г. преди брака му с ответницата З.Й.,
а върху другата ½ идеална част от процесния имот има запазено право на
ползване съобразно нотариален акт /НА/ № 29 от 19.08.1992 г. Сочи, че целият
втори етаж е зает от наематели, настанени от ответника В.Ф., и иска
освобождаването и предаване на владението.
Ответниците оспорват исковете, като твърдят,
че процесният имот е изцяло индивидуална собственост на В.Ф. съобразно
извършени в негова полза транслативни сделки от
страна на ищеца и ответницата. Не се оспорва, че ищецът има учредено право на
ползване върху ¼ идеална част от втория етаж, но се излага, че същият
ползва самостоятелно третия етаж съобразно учреденото му право на ползване
върху ¼ от него. Сочи се, че поради обстоятелството, че целият втори
етаж се отдава под наем, то А. Д. получава припадащата му се ¼ част от
наемите. Твърди се, че ищецът не е отправял покана за заплащане на обезщетение
за ползване на втория етаж, за да бъде то дължимо.
Видно е от
влязлото в сила решение по бракоразводното дело между А. К. Д. и З.Й. Д., че
след развода същата ще носи предбрачното си фамилно име З..
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение,
съобразно член 188, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс /отменен/, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от А. К. Д., заместен в хода на процеса
поради смъртта му от Т.К.Т., при условията на обективно и субективно
съединяване следните искове:
1/ По член 108 от ЗС за предаване владението на
½ идеална част върху описания по-горе недвижим имот при наведени
твърдения за придобиването му в лична собственост чрез замяна, обективирана в
НА № 10 от 17.11.1980 г., том ІV, н.д. № 3139/1980 г. на варненски нотариус
/ВН/;
2/ По член 108 от ЗС във връзка с член 56 и член 111
от ЗС за предаване владението върху другата ½ идеална част върху
описания по-горе недвижим имот в качеството му на притежател на ограничено
вещно право на ползване, учредено на А. Д. с НА № 29 от 1992 г.
За основателното провеждане на ревандикационния иск в
тежест на ищеца е да установи наличието на предвидените в член 108 от ЗС
предпоставки: че е собственик на твърдяното придобивно основание и че ответниците
владеят спорния имот без основание. Посочените факти трябва да бъдат установени
при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на
спора
Няма спор между страните по следните факти:
1/ Че бракът между А. К. Д. и З.Й. Д. е сключен на
28.02.1983 г. и е прекратен чрез развод с влязло в сила решение, постановено на
09.04.2004 г. по гражд.д. № 942/2003 г. на Районен
съд – Варна;
2/ Че с НА № 29 от 19.08.1992 г., с който А. К. Д.
със съгласието на съпругата си З.Й. Д. е продал на В.Н.Ф. 1/8 идеална част от
дворно място, цялото с площ от 188 кв.м, находящо се в град Варна - ул. Проф.А.Златаров /сега Драгоман/ № 19 , съставляващо парцел № 3 по
плана на 8 подрайон, ведно с 1/2 идеална част от жилищна сграда, разположена на
втория етаж, състояща се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет,
стълбище за втори етаж, както и 1/8 идеална част от подобренията в дворното
място, продавачите са си запазили правото на ползване на имота до края на живота
си;
3/ Че фактическата власт върху имота се упражнява от
ответниците.
Съгласно приложеното заверено копие на НА № 10 от 17.11.1980 г., том IX, дело № 3139/1980 г. на ВН /лист 25 от
първоинстанционното дело/ А. К. Д. е прехвърлил на Е. П. в замяна недвижим имот
- 6/13 идеални части от вилно място, цялото с площ от 1300 кв.м, находящо се в
град Варна – местност Траката № 4, съставляващо парцел IV-1632 по плана на
града, ведно с целия втори етаж от построената сграда и едно избено помещение,
а последната е прехвърлила на А. Д. в замяна свой недвижим имот - ¼ идеална
част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м, находящо се в град Варна - ул.
Проф.А.Златаров /сега Драгоман/ № 19, съставляващо
парцел № V-2,3 от кв.4, по плана на 8 подрайон на града, ведно с жилищна
сграда, разположена на втори етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня,
баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/4 идеална част от подобренията
в дворното място.
На основание член 13, алинея 2, изречение първо от
Семейния кодекс /СК/ от 1968 г., който понастоящем е отменен, имотът е станал
лична собственост на А. Д., тъй като ищецът и З.Й.З. са сключили граждански
брак на 28.02.1983 г.
Видно от НА №
41 от 07.03.1983 г., том III, дело № 791/1983 г.
на ВН /лист 26 от първоинстанционното дело /А. К. Д. е продал на съпругата си З.Й.
Димчева следния свой собствен недвижим имот - 1/8 идеална част от дворно място,
цялото с площ от 188 кв.м, находящо се в град Варна - ул. Проф.А.Златаров /сега Драгоман/ № 19, съставляващо парцел № 3 по
плана на 8 подрайон, ведно с 1/2 идеална част от жилищна сграда, разположена на
втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет, стълбище за
втори етаж, както и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място.
Към момента на тази сделка е действал СК от 1968 г.
/понастоящем отменен/. При неговото действие разпореждания на единия съпруг с
личното си имущество спрямо другия съпруг са допустими, въпреки че това не е
изрично посочено. Това становище обаче е възприето както от доктрината, така и
от съдебната практика. В този смисъл е Постановление № 4 от 03.08.1983 г. на
Пленум на ВС, в което се казва, че
доколкото за този вид разпореждания няма уредба в член 13 и член 14 от
СК от 1968 г., се прилагат общите правила на Закона за задълженията и
договорите. Съгласно член 9, алинея 1 от ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на закона и на
морала. Член 14, алинея 2 от СК /1968 г./ не позволява съпрузите да се
разпореждат с бъдещия си дял от съпружеската им имуществена общност или с част
от него както в полза на трети лица, така и в полза на другия съпруг. Пленумът
на Върховния съд с постановление № 5 от 1972 г., точка 6, е дал разяснения в
смисъл, че са нищожни договорите между съпрузи, чрез които се намаляват
имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от
брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи с
индивидуална собственост на единия от тях. Трябва да се приеме, че и
договорите, сключени между съпрузите, с които се прехвърля имущество -
съпружеска имуществена общност, или бъдещият дял на единия в полза на другия
съпруг срещу задължение за издръжка и гледане, са нищожни. Договорите за
разпореждане от единия съпруг с имущество - негова индивидуална собственост, не
са уредени в СК от 1968 г., освен ограничението по член 13, алинея 5, с което
се изисква, ако имуществото е жилище на семейството, прехвърлянето да може да
стане със съгласието на другия съпруг, а при липса на такова - с разрешение на
районния съдия, когато сделката е в интерес на децата и семейството. Други
ограничения за разпореждане от всеки от съпрузите с имущество - негова
индивидуална собственост, в законите не се съдържат. Няма законови ограничения
и за разпореждане в полза на другия съпруг. В член 15, алинея 1, точка 1 от
Закона за собствеността на гражданите изрично е указано, че сделките между
съпрузи за прехвърляне на право на собственост и други вещни права върху
недвижими имоти - индивидуална собственост на единия от тях, се извършват без
посредничеството на общинския народен съвет. Това показва, че съпрузите могат
да сключат помежду си договори за разпореждане с имущество - индивидуална
собственост на единия от тях. В ЗС, раздел V „Ограничения на собствеността”
също не се съдържат разпоредби, забраняващи разпореждане от единия съпруг в полза
на другия с имущество - негова индивидуална собственост. Ако съпругът прехвърли
идеална част от лично имущество на другия съпруг, между двамата ще възникне
обикновена съсобственост в идеални части. Но ако съпругът прехвърли на другия
съпруг лично имущество по възмезден способ, какъвто е настоящия случай, то, за
да стане това имущество лична собственост трябва да е придобито само срещу
лични средства по смисъла на СК. Такива доводи не са наведени от ответницата З.З.,
поради което и настоящия състав на съда приема, че така придобитата идеална
част от имотите е станала съпружеска имуществена общност /СИО/ между А. и З. Д..
Съгласно НА №
147 от 12.08.1987 г., том IX, дело № 2932/1987 г.
на ВН /лист 188 от първоинстанционното дело/ З.Й. Д. със съгласието на съпруга
си А. К. Д. е прехвърлила на сина си В.Н.Ф. следния недвижим имот: 1/8 идеална
част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м, находящо се в град Варна - ул.
Проф.А.Златаров /сега Драгоман/ № 19 , съставляващо
парцел № 3 по плана на 8 подрайон, ведно с 1/2 идеална част от жилищна сграда,
разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, перално помещение,
баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 идеална част от подобренията
в дворното място, срещу задължението на последния да я издържа и гледа до края
на живота й.
Към момента на извършване на това разпореждане З. Д.
е притежавала посочената идеална част от имотите в режим на СИО с А. К. Д.. Съгласно
член 22, алинея 1 от СК /1985 г., понастоящем отменен, но действал към момента
на сключването на договора/ разпореждането с общи недвижими вещи се извършва
съвместно от двамата съпрузи. Видно е, че договорът е сключен между З.Й. Д. и В.Н.Ф.,
тоест не е участвал като прехвърлител по сделката ищецът. Прехвърлянето обаче е
извършено с неговото съгласие, същият е участвал при изповядването на сделката
пред нотариус и е подписал нотариалния акт. При това положение извършеното само
от единия съпруг разпореждане с общ недвижим имот е породило действие за другия
/А. Д./, тъй като в шестмесечен срок от узнаването същият не го е оспорил по
исков ред – член 22, алинея 3 от СК /1985 г./.
От НА № 29 от
19.08.1992 г., том XX, дело № 6015/1992 г. на ВН
/лист 27 от първоинстанционното дело/ се установява, че А. К. Д. със съгласието
на съпругата си З.Й. Д. е продал на В.Н.Ф. следния недвижим имот, описан като
семейна имуществена общност: 1/8 идеална част от дворно място, цялото с площ от
188 кв.м, находящо се в град Варна - ул. Проф.А.Златаров
/сега Драгоман/ № 19 , съставляващо парцел № 3 по плана на 8 подрайон, ведно с
1/2 идеална част от жилищна сграда, разположена на втория етаж, състояща се от
две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както
и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място, като продавачите си
запазват правото на ползване на имота до края на живота си.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че въпреки
описанието на имота в НА като СИО, същият е бил лична собственост на А. Д. и
съгласието на съпругата е било дадено с оглед спазването на разпоредбата на
член 23 от СК /1985 г./, защото същият е бил семейно жилище – факт, който се
установява от представеното по делото решение по бракоразводното дело между
ищеца и ответницата.
С оглед на изложеното настоящият състав на съда
намира, че процесният имот е станал изцяло лична собственост на ответника В.Н.Ф..
Съгласно КНА № 90 от
21.02.2003 г., том I, рег.№ 1472, дело № 52/2003 г. на ВН, вписан в Службата по
вписванията - Варна под вх.рег.№ 2485, акт № 69, том VII,
дело № 1459/20ОЗ г., ответникът В.Ф. е признат за собственик на следните
недвижими имоти: 1/2 идеална част от имот, целият с площ от 188 кв.м, находящ
се в град Варна - ул. Драгоман № 19, съставляващ ПИ № 3 в квартал 4 по плана на
8 микрорайон, при граници на имота - ул. Драгоман, имоти №№ 2,4,22, ведно с втори
етаж /надпартерен/ от сграда, построена в имота,
представляващ офиси, състоящ се от стълбище, входно антре, баня-тоалет, три
офиса и балкон, с обща застроена площ от 60 кв.м, както и ¼ идеална част
от подобренията в дворното място, като описаните имоти са прехвърлени на Ф.
срещу задължението му да поеме издръжката и гледането на майка си З.Й. Димчева,
а по НА № 29 от 1992 г. върху ½ идеална част от гореописаните имоти е
запазено право на ползване на А. К. Д. и З.Й. Д., докато са живи, както и трети
етаж /надстройка/ в жилищната сграда, находяща се в град Варна - ул. Драгоман №
19, съставляващо ПИ № 3 в квартал 4 по плана на 8 микрорайон, при граници на
имота - ул. Драгоман, имоти №№ 2,4,22, представляващ жилище, състоящо се от
стълбище, входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, с обща застроена
площ от 6О кв.м.
С НА № 29 от 19.08.1992 г. А. К. Д. и З.Й. Д. са си
запазили правото на ползване върху ½ идеална част от процесния имот до
края на живота си. Правото на ползване е ограничено вещно право, което по
силата на член 59, алинея 1 от ЗС се погасява със смъртта на ползвателя, ако не
е ограничено за по-кратък срок. То не може да бъде наследено, тъй като законът
изрично изключва наследяването му при смърт на притежателя с оглед личния
характер на това право. Ползвателят А. Д. е починал на 12.07.2005 г., тоест
след постановяване на първоинстанционното решение. Правната теория и съдебна
практика са последователни в разбирането, че правото на ползване е лично право
и затова не се наследява. Правото на иск е средство за защита на материалното
право чрез разрешаване на гражданскоправния спор със сила на пресъдено нещо. Процесуалната легитимация на страната обаче
е условие да съществува правото на иск в полза на определено лице. В конкретният случай правоприемство от страна на Т.Т.
като наследник на ищеца А. Д. в материалното правоотношение относно
притежаваното от ищеца право на ползване е недопустимо. То изключва и
процесуалното правоприемство в процеса относно това право. С оглед смъртта на
ищеца, то не е налице една от процесуалните предпоставки, за които съдът следи
служебно – а именно процесуална легитимация на ищеца по иск за предаване на
владението въз основа на учреденото му право на ползване. Процесуалните
предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през
цялото развитие на исковия процес. В конкретният случай по-късното отпадане на
процесуалната предпоставка е погасило правото на иск и е пречка за развитието
на процеса. При това положение решението
в частта му относно предаване владението върху ¼ идеална част от
процесния имот, основано на твърдения за учредено право на ползване, се явява
недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството -
прекратено.
В
останалата част на обжалваното решение по иска за предаване владението върху
½ идеална част от процесния имот, основан на твърдения, че е лична
собственост на ищеца А. Д. въз основа на замяна, с оглед изложените по-горе
мотиви решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен като
неоснователен.
По
разноските
Съобразно изхода на спора на ищцата на основание член
64, алинея 1 от ГПК /отменен/ ищецът дължи разноски на ответника, които са своевременно
претендирани. В хода на производството пред двете
инстанции въззивниците /ответници/ са представили
доказателства за сторени такива в размер на 120 лева, заплатени за държавна
такса за въззивното обжалване, за която сума следва да бъде осъден Т..
По изложените съображения и на основание член 208,
алинея 1 и член 209, алинея 1, изречение първо от Гражданския процесуален
кодекс /отменен/, настоящият състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по въззивна жалба на Т.К.Т. ЕГН ********** *** – местност Траката, ул. 7-ма № 4
като наследник на А. К. Д. ЕГН **********, починал на 12.07.2005 г., против
решение от 10.06.2005 г., постановено по гражданско дело № 8877/2003 г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск против В.Н.Ф. ЕГН ********** и З.Й.З. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес в град Варна – ул. Дебър № 6 – адвокат В.П., за заплащане на
сумата от 5 000 лева, представляваща припадащата се част в качеството на
ползвател на ¼ идеална част от получаваните наеми за процесния етаж в
периода март 1995 г. – януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 във връзка
с член 111, алинея 1 от ЗС.
Решението в
тази му част има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в
седмодневен срок от връчването на съобщение за изготвянето му до страните.
ОБЕЗСИЛВА решение от 10.06.2005 г.,
постановено по гражданско дело № 8877/2003 г. по описа на Районен съд –
Варна, в частта му, с която са осъдени В.Н.Ф. ЕГН ********** и З.Й.З. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес в град Варна – ул. Дебър № 6 – адвокат В.П., да предадат на А. К. Д. ЕГН **********,
починал на 12.07.2005 г., заместен в хода на процеса от Т.К.Т. ЕГН ********** ***
– местност Траката, ул. 7-ма № 4, владението
върху ¼ идеална част от втория етаж на сградата, находяща се в дворно
място, цялото с площ от 188 кв.м при граници: имоти с №№ V-3,4; ІІІ-22; V-1,
представляващо имот пл.№ 3 в квартал 4 на осми подрайон на град Варна – ул.
Драгоман № 19, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за
втория етаж, основано на твърдения, че е притежател на ограничено вещно право
на ползване, учредено му от ответника В.Н.Ф. с нотариален акт № 29 от
19.08.1992 г., том XX, дело № 6015/1992 г. на ВН.
ПРЕКРАТЯВА производството по
иска на А.К.
Д. ЕГН **********, починал на 12.07.2005 г., заместен в хода на процеса от Т.К.Т.
ЕГН ********** *** – местност Траката, ул. 7-ма № 4, против В.Н.Ф. ЕГН ********** и З.Й.З. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес в град Варна – ул. Дебър № 6 – адвокат В.П., за предаване на
владението върху ¼ идеална част от втория етаж на сградата, находяща се
в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м при граници: имоти с №№ V-3,4;
ІІІ-22; V-1, представляващо имот пл.№ 3 в квартал 4 на осми подрайон на град
Варна – ул. Драгоман № 19, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет,
стълбище за втория етаж, основано на твърдения, че е притежател на ограничено
вещно право на ползване, учредено му от ответника В.Н.Ф. с нотариален акт № 29 от
19.08.1992 г., том XX, дело № 6015/1992 г. на ВН.
ОТМЕНЯ решение от 10.06.2005 г.,
постановено по гражданско дело № 8877/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. К. Д. ЕГН **********,
починал на 12.07.2005 г., заместен в хода на процеса от Т.К.Т. ЕГН ********** ***
– местност Траката, ул. 7-ма № 4, против В.Н.Ф.
ЕГН ********** и З.Й.З. ЕГН **********,***, със съдебен адрес в град Варна –
ул. Дебър № 6 – адвокат В.П., за предаване на владението върху ½ идеална
част от втория етаж на сградата, находяща се в дворно място, цялото с площ от
188 кв.м при граници: имоти с №№ V-3,4; ІІІ-22; V-1, представляващо имот пл.№ 3
в квартал 4 на осми подрайон на град Варна – ул. Драгоман № 19, състоящ се от
две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за втория етаж, основано на
твърдения, че е негова лична собственост въз основа на замяна, обективирана в
нотариален акт № 10 от 17.11.1980 г., том IX, дело №
3139/1980 г. на ВН.
ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН ********** *** – местност Траката, ул. 7-ма № 4 да заплати В.Н.Ф. ЕГН ********** и З.Й.З. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес в град Варна – ул. Дебър № 6 – адвокат В.П., сумата от 120
/сто и двадесет/ лева, представляваща сторените от тях разноски по делото в
двете инстанции.
Решението
може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс /обнародван в ДВ брой
59 от 20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.