Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 410
гр.Русе, 13.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 13-ти
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН Й.
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8719 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Претенцията на ищеца Д.Д.Н.
се основава на
твърдения, че по силата на саморъчно завещание направено на 09.03.2015 г. в
полза на ищеца той е придобил 1/2 ид. част от апартамент в гр. Русе, подробно описан в исковата молба.
Завещателят бил собственик на имота по силата на нотариален акт от 1988 г., с който била изповядана сделка за замяна
на негов имот, придобит преди сключването на
граждански брак с
ответницата. В последните години от живота си завещателя живеел сам във въпросното жилище, тъй като от
2000 г. ответницата била заминала да работи в Гърция. Ищецът бил негов наемател и се грижел за него. Обитавал таванска стая отдавана под
наем, но по
настояване на наследодателя се преместил да живее при него. Той виждал че здравето му се влошава и желаел да му прехвърли
собствеността върху своята 1/2 ид.ч. от имота. За целта на 09.03.2015
г. направил в полза на ищеца саморъчно завещание, а на 11.03.2015 г. му
предоставил нотариално заверено пълномощно, което му давало право да се
разпорежда с имота. Впоследствие,
на 13-ти март направил и нотариално
завещание. По силата на това нотариално завещание бил съставен нотариален акт
собственост на ищеца на 1/2
ид. част от апартамента. Ответницата се завърнала в България няколко месеца
след смъртта на завещателя като за
погребението му се погрижил ищецът. Той завел срещу нея дело за делба, по което се позовал на
нотариалното завещание,
но с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2017 г. искът му бил отхвърлен поради
нищожност на нотариалното завещание. Не обжалвал решението, но за да защити правото си на собственост върху своята 1/2 ид. част от имота се наложило
да релевира саморъчното завещание от
09.03.2015 г. и на 08.09.2016
г. бил съставен нотариален акт за собственост върху тази 1/2 ид. част от имота по силата на саморъчното завещание. Ищецът счита,
че силата на присъдено нещо по гр.д. № ***/2017 г. не се отнася до придобитото
от него право на собственост по силата на саморъчно завещание, тъй като по това
дело то не било релевирано. Междувременно
ответницата също се снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху
целият апартамент. Също така тя предявила срещу него иск за опразване на
таванската стая на апартамента, по който било образувано гр.д. № ***/2017 г. по описа на РРС. С оглед тези действия на
ответницата ищецът претендира да
се установи спрямо нея, че тя не е собственик на 1/2 ид. част от процесният апартамент, т.к. собственик на
същата по силата на
саморъчно завещание от 09.03.2015 г. е той.
Ответницата М.И.Г. оспорва допустимостта и основателността
на иска.
По отношение допустимостта на иска по делото се е развило
производство по обжалване на определение за прекратяване на делото поради
недопустимост на иска, което е било потвърдено от РОС, но с определение №***/19.07.2018
г. на ВКС по ч.г.д. №***/2018 г. същото е отменено и са дадени задължителни
указания за допустимост на иска. В мотивите на определението на ВКС изрично е
посочено, че поради липса на идентичност на спора ищецът разполага с правото да
предяви отрицателен установителен иск
спрямо ответницата за ид.ч. от имот въпреки воденото между тях дело за
делба на същия имот, по което искът за делба е бил отхвърлен. С оглед
задължителните указания на ВКС съдът приема, че спорът относно допустимостта на
иска е решен и не може да се преразглежда от състава на районния съд. Искът
е допустим и следва да се разгледа по същество.
По отношение на основателността на иска ответницата счита,
че процесният имот е изцяло нейна собственост. Посочва, че със С.Г. ***, са
бивши съпрузи и брака им е сключен на 29.01.1988 г. След сключването на брака
са придобили процесния апартамент в гр. Русе по силата на договор за замяна.
Разликата в стойността на заменените имоти била 1547 лв. и тази стойност била
платена общо от двамата съпрузи, като по този начин една част от имота била
придобита по време на брака и режимът на собственост върху нея бил съпружеска
имуществена общност /СИО/. Следователно не целият имот бил собственост на
наследодателя, а част от него и разполагаемата част от наследството му била не
1/2 ид. част от целия имот, а само от частта, която притежавал. Въпреки че
работела в чужбина не била изоставила съпруга си, а поддържали контакти и при
завръщанията си в страната отсядала при него в имота. Оспорва придобиването на
собственост от страна на ищеца по силата на саморъчно завещание от 09.03.2015
г. Счита, че той има право да се позовава на това завещание само доколкото не е
било водено дело за делба на имота, а след приключване на делбеното
производство правото му да се позовава на това завещание е преклудирано. Освен
това счита, че завещанието е недействително, евентуално, че съпругът и не е
имал воля да направи такова завещание, тъй като впоследствие е отменил същото
съгласно правилото на чл. 38 от ЗН. Счита, че завещанието е нищожно на осн. чл.
42, б. „б”, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН. Към датата на завещанието 09.03.2015 г.
съпруга и бил тежко болен и на легло, не можел да се подписва, още по-малко да
изпише дълъг текст като този на саморъчното завещание. Поради това оспорва текста
и подписа в завещанието да са изпълнени от С.Г. Г.. Счита, че завещанието е
съставено на 09.03.2015 г., а два дни по-късно на 11 март с оглед тежкото си
здравословно състояние е бил посетен в дома си където е заверено нотариалното
пълномощно дадено на ответника, в което подписът за упълномощител съществено се
различава от този за завещател в саморъчното завещание. Към 13.03.2016 г.
съпругът и не е можел да се подписва и поставил отпечатък от пръста си под едно
нищожно нотариално завещание. С оглед на това счита, че завещателят не е имал
воля, нито физическа възможност да състави саморъчно завещание, с оглед на
което то е нищожно и не поражда действие. Счита, че към датата на пълномощното
на 11.03.2015 г. съпруга и не е имал воля да завещава свое имущество, тъй като
тогава е дал пълномощното, в което конкретно е посочил процесният имот. От това
обстоятелство може да се направи извод, че волята му е била не да завещава
имота, а да се разпореди съобразно условията на пълномощното. Прави се и възражение
за нарушение на чл. 27 от ЗН, тъй като лицето, което държи саморъчното
завещание е длъжно след смъртта на завещателя да иска обявяването му пред
нотариус, а при съставянето на нотариалния акт за собственост от 2016 г. в
полза на ищеца по силата на саморъчно завещание не е отразено да е спазена тази
процедура и саморъчното завещание да е било я обявено.
За да се
произнесе съдът съобрази следното:
Ответницата се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот - Апартамент № 3, разположен на втория етаж във вх.”А” от ж.бл.”***”,
ул.”***” № ***, със застроена площ 64.29 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
входно антре, клозет, балкон, сервизни помещения, при граници/съседи: ***,
стълбище и терен на блока, с избено помещение № 3, с площ 16.22 кв.м., при
граници/съседи: ***, СП „Жилфонд”, коридор и терен на блока, с таван № 3, с
площ 17.76 кв.м., при граници/съседи: ***А. ***, коридор и терен на блока и
сервизните помещения към него, заедно с припадащите се 4.99% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя – съгласно
нотариален акт, а съгласно Схема № ***/28.09.2015г., издадена от СГКК –
гр.Русе: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със
Заповед РД-***. на ИД на АК, последно изменение със заповед: няма, адрес на
имота: гр.Русе, ул.”***” № ***, блок 2, вх.1, ет.2, апартамент 3, намиращ се в
сграда № 6, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение – жилище,
апартамент, брой нива: 1, площ 64.29 кв.м., прилежащи части: изба № 3, таван №
3 и 4.99% идеални части от сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж ***.6.4, под обекта: ***.6.1, над обекта: ***.6.5 по
силата на наследствено правоприемство като единствен наследник /съпруга/ на С.Г.
***, починал на 25.03.2015 г. Ответницата и Г. са сключили граждански брак на
29.01.1988 г. С договор за замяна по нотариален акт № 60, том 4, нот.дело № ***/25.04.1988.
на нотариус при РРС Г. е придобил собствеността върху процесния имот. В
нотариалния акт изрично е отразено, че за разликата между стойностите на
заменените апартаменти в полза на заменителя ***, заменителя С.Г. ще му заплати
сумата от 1 547.00 лева, която е заплатена при подписването на нотариалния акт
от страните по сделката. За тази сума няма твърдения и доказателства за
трансформация на лично имущество, поради което следва да се приеме, че дял от
имота, съответстващ на размера на сумата спрямо общата цена и придобит в режим
на СИО, а останалата част е индивидуална собственост на Г. по силата на
трансформация на лично имущество – на заменения апартамент. При това положение
и с оглед данъчната оценка на имота – 38 659,40 лв., следва че 4% от имота
са в режим на СИО, следователно 98% от имота са оставени в наследство от Г., а
останалите 2% са собственост на ответницата като дял от СИО, прекратена със
смъртта на наследодателя. С оглед на това и при съобразяване правилата на чл.29
от ЗН той е имал възможност да се разпорежда с до 49% от имота, а не с 1/2
ид.ч. Налице е такова разпореждане в полза на ищеца – със саморъчно завещание
от 09.03.2015 г. Автентичността на същото е оспорена от ответната страна, във
връзка с което по делото са назначени и приети заключения на графологична е-за,
изготвена от вещото лице Н. М.. Със същите се установява по категоричен и
несъмнен начин, че текста на саморъчното завещание и положения подпис са
изпълнени от С.Г.. Заключенията на вещото лице са изготвени при сравнение с
разнообразен сравнителен материал, включващ както текст и подпис, изпълнени от
наследодателя пред държавни органи – заявления за издаване на документ за
самоличност в ОДМВР Русе, така и такива изпълнени пред нотариус, а също и
решавани от ищеца кръстословици и записи в телефонно тефтерче. При съпоставка
с който
и да било от сравнителните образци се установяват редица съвпадения на
общи и частни признаци на почерковия стереотип, които характеризират пишещия и
са достатъчно устойчиви и индивидуални за да обосноват категоричен извод за
авторството на текста и подписа на
саморъчното завещание. Установена е и идентичност на пишещото средство, с което
са изпълнени текста на саморъчното завещание и подписа на автора. Заключенията
на вещото лице са подробно и обосновано аргументирани, а доколкото са
установени някои различия като напр. наклон, то същите не повлияват на извода
за авторство, т. к. са в рамките на вариативността на изпълнението, която зависи
от различни фактори, а конкретно за наклона
- и от разположението на листа спрямо позицията на пишещия. Става въпрос
за установяване авторството на ръкописен текст/подпис, за което не е
необходимо, а и не е възможно пълна („индигова“) идентичност на всеки елемент, чрез който се
проявява почерковия стереотип. При това
положение съдът счита, че оспорването на автентичността на завещанието от
ответната страна не е успешно и следва да се разгледат останалите възражения
относно действителността на същото. На първо място се възразява, че Г. не е
имал воля да направи завещание, тъй като впоследствие е отменил същото съгласно
правилото на чл. 38 от ЗН. Това възражение не е конкретизирано и съдът приема,
че ответницата се позовава на наличието на последващото нищожно нотариално
завещание от 13.03.2015 г. Същото обаче не обосновава извод за отмяна на
саморъчното завещание. Съгласно чл. 38 от ЗН завещанието може да бъде отменено
изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява,
че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Видно е, че
последващата воля на завещателя трябва да е несъвместима с тази, изразена в
първото по време завещание. Именно поради това дори последващото завещание да
не произведе действие, предходното се счита отменено - в този
смисъл Решение № 172 от 1958 г. по гр. д. № 7739/57 г., IV г. о. В случая
обаче не е налице последваща воля на наследодателя, която да е несъвместима с
тази, изразена в саморъчното завещание от 09.03.2015 г. Напротив, и двете са в
една и съща насока и свидетелстват за волята на наследодателя да се разпореди
със свое имущество именно в полза на ищеца. На следващо място ответницата се
позовава на нищожност на завещанието на на осн. чл. 42, б. „б”, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН – поради нарушаване изискванията за форма по чл.25, ал.1 от ЗН – „…..да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен
след завещателните разпореждания“. В случая завещанието от 09.03.2015 г. изцяло
отговоря на тези изисквания като по делото не са събрани доказателства, които
да установяват съставянето му на различна дата от посочената в него. Полагането
на пръстов отпечатък при съставянето на нотариалното завещание няколко дни
по-късно, не е такова доказателство. По делото са събрани гласни доказателства-
показанията на свидетелите Н. П. и Т. С., които установяват, че саморъчното
завещание е било съставено преди идването на нотариуса и изготвянето на
нотариалното завещание и че наследодателят не е имал промяна в намерението и
желанието си да се разпореди безвъзмездно с 1/2 ид.ч. от имота в полза на
ищеца. Тези показания не се опровергават от показанията на посочените от
ответницата свидетели, които нямат преки впечатления от последните седмици от
живота на Г., а изнасят твърдения, че отношенията между него и ищеца не са били
по-близки от обичайните отношения между хазяин и квартирант. Показанията им
обаче са общи и не само са в противоречие с тези на останалите свидетели, но и
с обективните факти по делото като многократно изразяваната воля на
наследодателя в интерес на ищеца, а именно не само изготвянето на саморъчно
завещание, но и изразената воля при нищожното нот. завещание, а също и при
нот. завереното пълномощно от 11.03.2015 г. При преценка на
свидетелските показания в съпоставка помежду им, а също и с останалите
доказателства по делото не може да се направи несъмнен извод, че волята на
наследодателя е била опорочена по какъвто и да било начин. Неоснователно е и
възражението за това, че саморъчното завещание не е обявено незабавно след
смъртта на наследодателя в съответствие с чл.27, ал.1 от ЗН. Действително
чл.27, ал.1 от ЗН предвижда, че лицето, в което се намира едно саморъчно
завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска
обявяването му от нотариуса, но неспазването на това изискване няма за
последица недействителност на завещанието. Обявяването на саморъчно завещание
не е част от фактическия състав, пораждащ правните му последици, т. к. обявяването
има оповестителен характер - да стане известно и по този начин бенефициера да
може да осъществи правата си съгласно волята на наследодателя. Неизпълнението
на разпоредбата на чл. 27 от ЗН не е скрепена с никакви санкции, тя не води до
нищожност, нито до унищожаемост на завещанието - в този смисъл Решение № 254 от 31.V.1996 г. по гр. д. № 935/95 г., I г.
о., докладчик съдията Тодор Стоилов. С оглед изложеното съдът счита, че
саморъчното завещание в полза на ищеца е произвело действие, но с оглед
разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН и направеното възражение от ответната страна
искът следва да се уважи само до размер от 49/*** ид.ч. от целия имот.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните
съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска. Пълномощникът на ответницата
е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адвоката на
ищеца с оглед сложността на делото, но съдът счита, че същото е неоснователно.
Фактическата и правната сложност на делото е значителна, т.к. става въпрос за
спор относно право на собственост, усложнен от наличие на редица преюдициални
въпроси относно действителността на саморъчно завещание в полза на ищеца и допустимостта
на иска с оглед приключило с влязло в сила съдебно решение делбено производство
между страните. Обжалването по същото се е развило не само пред РОС, но и пред
ВКС, а след връщането на делото в РРС са проведени пет съдебни заседания, в
които са събрани множество доказателства. По делото са релевирани и обсъдени
редица възражения и оспорвания. Общата продължителност на производството пред
първата инстанция е над една година и изцяло се дължи на обективни причини и
сложността на делото. При преценка на всички тези обстоятелства съдът счита, че
не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК и разноските по делото следва
да се определят на база представените от страните списъци по чл.80 от ГПК,
включващи и разноски за адв.
възнаграждения в посочените размери.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.И.Г., ЕГН:**********, че не притежава 49/***
ид.ч. от следния недвижим имот – Апартамент № 3, разположен на втория етаж във вх.”А” от
ж.бл.”***”, ул.”***” № ***, със застроена площ 64.29 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня, входно антре, клозет, балкон, сервизни помещения, при
граници/съседи: ***, стълбище и терен на блока, с избено помещение № 3, с площ
16.22 кв.м., при граници/съседи: ***, СП „Жилфонд”, коридор и терен на блока, с
таван № 3, с площ 17.76 кв.м., при граници/съседи: ***А. ***, коридор и терен
на блока и сервизните помещения към него, заедно с припадащите се 4.99% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя –
съгласно нотариален акт, а съгласно Схема № ***/28.09.2015г., издадена от СГКК
– гр.Русе: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени
със Заповед РД-***. на ИД на АК, последно изменение със заповед: няма, адрес на
имота: гр.Русе, ул.”***” № ***, блок 2, вх.1, ет.2, апартамент 3, намиращ се в
сграда № 6, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение – жилище,
апартамент, брой нива: 1, площ 64.29 кв.м., прилежащи части: изба № 3, таван №
3 и 4.99% идеални части от сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж ***.6.4, под обекта: ***.6.1, над обекта: ***.6.5, а
само останалата част от имота, т. к. тези 49/*** ид.ч. са собственост на ищеца Д.Д.Н.,
ЕГН:********** и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част – за горницата до 1/2 (50/***)
ид.ч.
ОТМЕНЯ, на осн чл.537, ал.2 ГПК, нотариалния акт за
собственост на ответницата М.И.Г., ЕГН:********** върху гореописания имот –
нот. акт № 160, т.ІІ, дело № 357,
партида ДВР 1080, вх. Рег. №1107/2017 г. на СВ Русе ДО РАЗМЕР на 49/*** ид.ч.
от имота.
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН:********** да заплати на Д.Д.Н., ЕГН:********** сумата в размер на 2345,14 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН:**********
да заплати на М.И.Г., ЕГН:********** сумата в размер на 28 лв. –разноски по
делото. …………………………………………………………………………
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
РОС.
Районен съдия: