Решение по дело №187/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Й. от [населено място], общ.Аксаково, обл.Варна, чрез процесуалния му представител, против решение № 45/27.01.2025 г., постановено по АНД № 1852/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0007167/19.01.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушения по чл.32, § 3, изр. трето от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП и на основание чл.93в, ал.20 от ЗАвПр и чл.185 от ЗДвП, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ съответно в размер на 1500 лева и 20 лева.

Изложените в жалбата касационни основания касаят само нарушението по чл.32, § 3, изр. трето от Регламент (ЕС) № 165/2014. Касаторът твърди, че въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата и изискването за мотивиране на съдебния акт, както и нарушение на материалния закон. Поддържа, че районният съд неправилно е счел, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощен орган, доколкото, видно от неговия текст, издателят му бил оправомощен с тези властнически правомощия от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията вместо от министъра на транспорта и съобщенията. Сочи, че чл.32, § 3, изр. първо и второ от Регламент (ЕС) № 165/2014 съдържа четири форми на изпълнителното деяние на нарушението, а именно подправяне, прикриване, укриване или унищожаване на данните в тахографа, разпечатките от него или в картата на водача. Твърди, че в оспорения пред районния съд санкционен акт било посочено, че водачът е манипулирал тези данни, но без да става ясно до какъв резултат е довела тази манипулация. Поддържа, че в случая се касае до техническа неизправност на тахографа, а не до неправомерно поведение от негова страна като не било изяснено дали въобще е налице причинно – следствена връзка между намерения в кабината на товарния автомобил магнит и записването на неверни данни на картата на водача. Счита, че контролните органи не са извършили пълно, всестранно и обективно разследване по случая, тъй като не са изследвали въпроса дали при контролен пробег с товарния автомобил тахографът би продължил да записва неверни данни дори и в отсъствие на този магнит, в който случай, според поддържаната теза, няма да се касае до манипулация на работата на устройството, а до техническа неизправност, за което евентуално е следвало да му бъде наложено наказание по чл.93в, ал.21, т.1 от ЗАвПр за различно нарушение – такова по чл.37, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба, на който жалбата е изпратена – началникът на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Русе не взема становище по жалбата. Становище по нея, с вх.№ 8289/11.03.2025 г. по описа на Районен съд – Русе, е депозирано от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, на когото впоследствие са били делегирани правомощия на наказващ орган. В становището последният орган счита касационната жалба неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Русе правилно и моли то да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за недопустимост на решението на районния съд поради постановяването му в производство, протекло с участието на ненадлежна страна и счита, че то следва да бъде обезсилено, а делото върнато за разглеждане от нов състав на въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата се явява основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Оспореното пред районния съд наказателно постановление № 38-0007167/19.01.2024 г. е издадено от С. С. И. – началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе. Към датата на неговото издаване е действала предходната редакция на чл.17 (изм. ДВ, бр. 7 от 2020 г., в сила от 1.02.2020 г.) от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", според който специализираната администрация, наред с дирекция "Автомобилни превози и международна дейност", дирекция "Пътни превозни средства", дирекция "Водачи на моторни превозни средства", дирекция "Автомобилна инспекция", е била организирана и в осем регионални дирекции "Автомобилна администрация", изброени в ал.2, в т.6 от която е посочена и регионална дирекция "Автомобилна администрация – Русе" с териториална компетентност областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище в [населено място].

След издаването на наказателното постановление на 19.01.2024 г. и преди подаване на жалбата против него до Районен съд – Русе чрез наказващия орган, където тя била регистрирана с вх.№ 52-00-55-989#4/21.10.2024 г., по силата на § 3 и § 14 от ПМС № 24/15.02.2024 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.2024 г., в сила от 6.03.2024 г.), разпоредбата на чл.17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" била отново изменена като тя, и в настоящата си редакция, гласи следното: „Специализираната администрация е организирана в дирекция "Автомобилни превози", дирекция "Международна дейност и разрешителни", дирекция "Пътни превозни средства", дирекция "Водачи на моторни превозни средства", Главна дирекция "Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват и 27 областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във всеки областен град на страната с териториална компетентност на територията на областта с административен център съответният областен град“. Навсякъде в правилника думите "регионалните дирекции" са заменени с "областните отдели".

Административнонаказващ орган, съгласно чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН вр. чл.92, ал.2 от ЗАвПр и чл.189, ал.12 от ЗДвП, е министърът на транспорта и съобщенията (преди министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията). Това правомощие министърът може да възлага, на основание чл.47, ал.2 от ЗАНН, на определени от него длъжностни лица като такава възможност е изрично предвидена както в чл.92, ал.2 от ЗАвПр, така и в чл.189, ал.12 от ЗДвП. В случая, след издаване на наказателното постановление, учреждението – РД „Автомобилна администрация“ – Русе, чийто орган е издал този санкционен акт, е било закрито по силата на измененията в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", извършени с ПМС № 24/15.02.2024 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.2024 г., в сила от 6.03.2024 г.). Със закриването на това учреждение е отпаднало и делегирането на правомощия, като наказващ орган, на началника на отдел „Контрол“ в регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе по силата на т.7 от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (на л.7 от въззивното дело). Същевременно за районния съд е съществувало задължението по чл.61, ал.1 от ЗАНН при разглеждането на делото да конституира и призове като страна във въззивното производство наказващия орган, което процесуално задължение обаче няма как да бъде изпълнено поради закриването на учреждението, част от чиято структура е този орган. Видно от списъка на призованите по въззивното дело лица (на л.25, гръб) и протокола от проведеното на 27.11.2024 г. открито съдебно заседание, като страна в производството бил конституиран и призован орган, който към този момент не е съществувал – началникът на отдел „Контрол“ в регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе (в протокола от съдебно заседание пък е посочен друг орган – директорът на РД „Автомобилна администрация“, който дори не е издател на наказателното постановление). Участието на ненадлежна страна в процеса, а на още по – силно основание „участието“ на несъществуваща страна в него, води до недопустимост на постановеното решение и е основание за неговото обезсилване, на основание чл.221, ал.3 вр. чл.63в от ЗАНН, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, както се приема и в задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., П. и Втора колегия на ВАС. За допустимостта на обжалвания съдебен акт касационната инстанция е длъжна да следи служебно – чл.218, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да съобрази настъпилото със закриването на РД „Автомобилна администрация“ – Русе прекратяване на делегацията на правомощия, като наказващ орган, на началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Русе. В хипотезата на издадено наказателно постановление при делегирано на издателя правомощие и последващо прекратяване на делегацията делегиращият орган, в лицето на министъра на транспорта и съобщенията, ще има правото сам да извършва процесуални действия като страна по делото, респ. същите могат да бъдат извършвани и от друг орган, на когото тези правомощия са междувременно делегирани. В този случай (на прекратена делегация) съдът следва да заличи издателя на наказателното постановление като страна (наказващ орган) и да конституира служебно на негово място или делегиращия орган, т.е. министъра на транспорта и съобщенията, или друг делегиран орган, който е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по посочените закони (вж. и съображенията по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия).

В случая касационната инстанция установи, че след разглежданите изменения в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с т.6 от заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията (л.8 от въззивното дело) правомощията на наказващ орган по посочените два закона, по които са наложени санкциите – ЗАвПр и ЗДвП, са възложени на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна администрация“. С оглед мястото на извършване на нарушението (в [населено място], ГКПП „Дунав мост“), местно компетентен се явява началникът на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.

В заключение, при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да заличи като страна в производството неправилно конституираната страна - началник на отдел „Контрол“/директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе като на негово място конституира началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, на когото са делегирани правомощията като наказващ орган с т.6 от заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията. След конституирането на надлежната въззиваема страна тя следва да бъде призована за откритото съдебно заседание, а процесуалните действия по делото следва да бъдат повторно извършени с нейно участие.

При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските, включително тези, направени в настоящото касационно производство – чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.3 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 45/27.01.2025 г., постановено по АНД № 1852/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.